РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Силистра, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20223420100311 по описа за 2022 година
Ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК
........................., гр. С., ж.к. Л. ..., бул. Д-р П. Д. № ...., офис - сграда Л., ет. ...
офис ...., представляван от изпълнителния директор Д. Б. Д., чрез
пълномощника А. Н. Б. моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи следните суми: главница по договора за кредит в размер на 1064.78
/хиляда и шестдесет и четири лева и 78 стотинки/ лева., договорна лихва за
периода от 18.04.2018 г. до 08.04.2021 г. в размер на 174.65 /сто седемдесет и
четири лева и 65 стотинки / лева, обезщетение за забава върху главницата за
периода от 09.04.2021 г. до 23.12.2021 г. в размер на 80.68 /осемдесет лева и
68 стотинки/ лева и законна лихва върху главницата от 29.12.2021 г. до
окончателното й плащане, за които суми се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1910 по описа на СРС за 2021 г.. Претендира и
направените по исковото и заповедното производство разноски.
Твърди, че посредством сключен между “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател договор за потребителски паричен кредит № CARD –
15909650 от 18.04.2018 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя
револвиращ потребителски кредит, чрез издаване и ползване на кредитна
карта. Кредитополучателят се е възползвал от предоставения му револвиращ
кредит като на 18. 04. 2018 г. посредством услугата „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньор на кредитора“ е усвоил част от отпуснатият
му кредитен лимит, а в периода 18. 04. 2018 г. – 08. 04. 2021 г. е усвоил общо
сумата от 700.00 лева. С Приложение № 1 от 09.04.2021 г. към рамков договор
1
за цесия от 19.08.2019 г. кредиторът прехвърлил на ищцовото дружество
вземанията си по договора за кредит, за което длъжникът уведомен
посредством уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
Ищецът се легитимира като кредитор на ответника въз основа на
сключен договор за цесия.
Ответникът К. И. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.В., ЖК”Вл. В.”
№... вх...., ет.....,ап...... е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло
исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Оспорва твърденията на ищеца за уведомяване за извършената
цесия и твърди, че до момента на получаване на заповедта за изпълнение
извършва плащанията на цедента. Оспорва размера на задължението, като
твърди, че договореното между страните е общо в размер на 626.99 лева, а
съобразно извършените плащания, ответницата е заплатила суми общо в
размер на 1240.00 лева, като твърди, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1910 / 2021 г.
по описа на СРС, не е било налице задължение за плащане.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240,
ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК.
По делото е представено копие от договор за револвиращ
потребителски кредит по кредитна карта MasterCard - CARD - 15909650 от
18.04.2018 г., от което се установява, че между цедента “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника е съществувало облигационно
правоотношение за предоставяне на револвиращ паричен заем с максимален
кредитен лимит в размер на 700.00 лева, впоследствие увеличен на 1000.00
лева. Усвояването на средствата по кредита се извършва посредством
услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора’’, както и плащания, чрез терминални устройства POS и теглене в
брой от банкомат ATM, осъществявани чрез издадената кредитна карта. За
ползването на кредита е договорен ГЛП в размер на 35.19 % и ГПР – 41.47 %,
дължими върху усвоения размер на кредитния лимит.
По делото е представен заверен препис от Рамков договор за продажба
и прехвърляне вземания от 19. 08. 2019 г., от който е видно, че на същата
дата “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” клон България е сключило с
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД договор, по силата на който, “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А” клон България, в качеството му на цедент е
прехвърлило възмездно на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в
качеството му на цесионер вземанията, произтичащи от договори за кредити,
които е отпуснало на свои клиенти при изпълнение на основаната си дейност,
описани в Приложение №1 / 09. 04. 2021 г., представляващо неразделна част
от договора за цесия.
Представено е и уведомително писмо изх. № УПЦ-П-БНП / CARD
2
15909650 / 09. 04. 2021 г., с което се уведомява длъжника за извършената
цесия, което не е връчено на длъжника, тъй като последният не е намерен на
адреса.
Разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД предвиждат, че кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Освен това предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне, както и че прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният
кредитор е съобщил за него на длъжника. Въпреки това, съдебната практика
приема, че е валидно и допустимо длъжникът да бъде уведомен от цесионера,
когато последният е упълномощен за това от цедента. В случая такова
упълномощаване е налице – уговорено е в рамковия договор, като е
представено и пълномощно – /л. 25 по делото/.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че с факта на
редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включващи и договора за цесия и пълномощното, с получаването на книжата,
длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него
уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По тези съображения съдът счита, че договорът за цесия поражда
действие по отношение на длъжника, поради което следва да бъдат
разгледани възраженията на ответника по отношение на договора за заем.
По делото е назначена ССЕ, според заключението на която,
ответницата, в качеството на кредитополучател е ползвала различни суми
по кредита, както за закупуване на стока на изплащане, така и за плащания на
POS устройства и теглене на суми в брой. Извършвани са и периодични
плащания за погасяване на задълженията, като крайната сума на използвания
кредитен лимит към 01. 04. 2021 г. е в размер на 1239.43 лева. Задължението е
формирано освен от чистите суми, ползвани от ответницата за плащане и
теглене в брой от кредитната карта, но също така и от дължимите такси за
извършване на съответните услуги – теглене на пари в брой от банкомат,
извършване на справки за разполагаем лимит на банкомат, месечна такса за
обслужване и начислени обезщетения за забава, уговорени още при
сключване на договора. Според експерта, задълженията на ответника са в
3
размер на 1064.78 лева – дължима главница и 174.65 лева – договорна лихва, а
обезщетението за забава за периода 09. 04. 2018 г. – 23. 12. 2021 г. е в размер
на 80.68 лева.
С оглед всичко гореизложено съдът намира за основателна
претенцията за заплащане на главница по кредита в размер на 1064.78 лв.,
претенцията за договорна лихва за периода от 18.04.2018 г. до 18.04.2021 г. в
размер на 174.65 лв. и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава за периода от 09. 04. 2018 г. – 23. 12. 2021 г. е в размер на 80.68 лева и
ги уважава в този размер.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените разноски за производството в
размер на 476.40 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. И. Г., с ЕГН **********, с
адрес в гр.В., ЖК”Вл. В.” № ...., вх...., ет...., ап..... дължи на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ..................., гр. С., ж.к. Л. ...., бул. Д-р П.
Д. № ......, офис - сграда Л., ет. ... офис ...., представляван от изпълнителния
директор Д. Б. Д. сумата от 1064.78 /хиляда и шестдесет и четири лева и 78
стотинки/ лева, представляваща задължение по договор за револвиращ
потребителски кредит по кредитна карта MasterCard - CARD - 15909650 от
18.04.2018 г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон
България и К. И. Г., сумата от 174.65 /сто седемдесет и четири лева и 65
стотинки / лева - договорна лихва за периода от 18.04.2018 г. до 08.04.2021 г.,
обезщетение за забава върху главницата за периода от 09. 04. 2018 г. – 23. 12.
2021 г. в размер на 80.68 /осемдесет лева и 68 стотинки/ лева, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2021 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. №
1910 / 2021 г. по описа на СРС до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 1 / 04. 01. 2022 г. по ч.гр. д. № 1910 / 2021
г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА К. И. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.В., ЖК”Вл. В.” №
...., вх....., ет. ...., ап. .... да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
с ЕИК ..................., гр. С., ж.к. Л. ....., бул. Д-р П. Д. № ........, офис - сграда Л.,
ет..... офис ...., представляван от изпълнителния директор Д. Б. Д. сумата от
476.40 / четиристотин седемдесет и шест лв. и 40 ст. /лева, представляваща
направени по делото разноски, както и сумата от 76.40 / седемдесет и шест
лв. и 40 ст./ лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1910 /
2021 г. по описа на СРС.
4
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5