Мотиви
към присъда по НОХД №1748 по описа за 2016 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №528/2016 год. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С.Ж.А., с ЕГН**********,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно
образование, безработен, женен, осъждан за извършено от него престъпление от
общ характер по чл.183, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че подсъдимият в периода от м.декември 2015 год. до м.юли 2016 год.
включително в гр.Шумен, след като бил осъден с влязло в сила решение по гр.дело
№1473/2015 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 03.12.2015 год. да издържа
свой низходящ – син Д.С.А., роден на *** год.
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни
вноски, а именно 8 месечни вноски по 140 лева, на обща стойност 1120 лева.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, като предлага на
съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от 3
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип, като бъде приведено в изпълнение и наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, наложено му с влязла в сила присъда
за деяние по чл.151 от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият А.
заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава изцяло за виновен в
извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, като първоначално
декларира желание да възстанови дължимата сума за издръжка. В последното
съдебно заседание заявява, че е заплатил сумата още в хода на досъдебното
производство и моли съда за оправдателна присъда. Защитникът на подсъдимия моли
съда за оправдателна присъда, като счита, че от представените в хода на
съдебното и досъдебно производство писмени доказателства се установява, че А. е
изплатил сумата, предмет на обвинението.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият и свидетелката Д.С.А. са съпрузи. От
брака си имали родено едно дете – Д.С.А., роден на *** год. Двамата живеели разделено от 2012 год. С
решение на ШРС по ГД №1473/2015 год. по описа на ШРС, влязло в сила на
03.12.2015 год. подсъдимият бил осъден да заплаща издръжка на роденото от брака
дете чрез неговата майка и законен представител в размер на 140 лева, считано
от 11.06.2015 год. с падеж на всяка месечна вноска първо число на месеца, за
който се дължи. Подсъдимият бил осъден със същото решение да заплаща и издръжка
за минало време в размер на по120 лева месечно за периода от 11.06.2014 год. до
10.06.2015 год. А. не е заплатил нито една вноска от алиментното си задължение,
като дължимата сума за периода от м.декември 2015 год. до м.юли 2016 год.
включително била в размер на 1120 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на част от обясненията на подсъдимия А., от разпита в
съдебно заседание на свидетелката Д.С.А. и от събраните и приобщени по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят
до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за
делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема,
че с горното деяние подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят
средства за осъществяване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат
да се издържат от собственото си имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
физическо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние се
осъществява чрез бездействие и се
изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две
или повече месечни вноски – в случая 8 месечни вноски по 140 лева, на обща
стойност 1120 лева.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като деецът е предвиждал неизбежното неплащане
на издръжката в размер на повече от две месечни вноски.
Съдът не споделя твърденията на подсъдимия и на
защитника му, че сумата, предмет на обвинението е била заплатена, поради липса
на годни доказателства в тази насока. В тази връзка съдът не кредитира
представеното в хода на съдебното производство писмено доказателство,
представляващо извлечение за преведена сума чрез системата за разплащания „MoneyGram“. Видно от
същото паричния превод в размер на 100 евро е изпратен до лицето Д.А., но от
лице с имена А.а. и с напълно неизяснена по делото самоличност. Липсват каквито
и да е доказателства от които да се направи извод, че посоченото лице се намира
в някакви отношения с подсъдимия и че посочената сума от 100 евро е изпратена
именно от името на подсъдимия, че същата е във връзка със задължението му за
заплащане на издръжка и то за процесния
период. Не могат да бъдат кредитирани и представените в хода на досъдебното
производство писмени доказателства, отразяващи превод на различни суми чрез
системата за платежни разплащания „Western union“. Действително от същите може да се направи
извод, че посочените суми са били преведени от подсъдимия на свидетелката А.. В
същото време обаче доколкото същите са от дати, предхождащи датата на влизане
на съдебното решение в сила и доколкото липсва каквото и да е основание за
извършените преводи не може да бъде споделен извода, че същите отразяват
заплащане на дължими суми за издръжка от страна на подсъдимия на неговия син и
то за периода, визиран в обвинението, а именно след м.декември 2015 год. В
подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката А. и част от първоначално дадените
обяснения от подсъдимия. В този смисъл и двамата в съдебно заседание на 12.10.2016
год. по недвусмислен и категоричен начин заявяват, че подсъдимият не е заплащал
никакви суми за издръжка от сумите, дължими за периода м.декември 2015 год. –
м.юли 2016 год. Именно в тази връзка бе направено и изявление от страна на
подсъдимия, че желае съдебното заседание да бъде отложено, за да му бъде дадена
възможност да заплати сумите, предмет на обвинението.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност
на конкретното деяние, което съдът
преценява като невисока - касае се за неплащане на издръжка на лица, които се
нуждаят от нея, но в тази връзка съдът прецени обективната невъзможност на
подсъдимия да изпълни задължението си, поради финансовата криза в страната и
поради невъзможността му да си осигури
трайни трудови доходи. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която
съдът преценява с оглед данните за
личността му, които говорят, че А. е осъждан за деяние против половата
неприкосновеност на личността, като деянието, предмет на настоящата присъда е
извършено в изпитателния срок на предишното му осъждане. Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства направените от него първоначални самопризнания по настоящото дело
и готовността за изплащане на дължимата
издръжка, въпреки, че сумата не бе възстановена до приключване на съдебното
следствие по делото. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и
обремененото материално положение на подсъдимия, което се доказва от дадените
от него обяснения в съдебно заседание.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
наказанието бъде определено при отчитане, както на смекчаващите, така също и на
отегчаващите вината обстоятелства. В същото време съдът намира, че
констатираните смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни и достатъчни,
за да обосноват приложение разпоредбата на чл.55 от НК, поради което съдът
отчитайки горните обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на
извършеното на подсъдимия да се наложи наказанието, предвидено във втората
алтернатива на чл.183, ал.1 от НК, а именно “пробация” чрез налагане на
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 1 /една/ година с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година и безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 100 /сто/ часа годишно за срок от една година.
При налагане на вида и срока на пробационните мерки, както и периодичността на
първата от тях съдът взе предвид, че същите следва да дадат възможност на
подсъдимия да започне работа и да може да изплаща задължението си към своя син.
Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху подсъдимия и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: