№ 387
гр. Пазарджик, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500298 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№714 по
описа на съда за 2023 година е допусната до делба реална част от поземлен
имот с идентификатор10450.502.1593 по КККР на гр. В., одобрени със
Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с
номер по предходен план 7696, кв. 424, означена с черни линии от
комбинираната скица на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза-л. 63 по гр. д. 714/2023г. на РС-Велинград, която, приподписана от
съда да се счита неразделна част от решението, попадаща в южната част на
поземлен имот с идентификатор 10450.502. 7 по КККР на гр. В. до южната му
граница с ул. „*****“, при граници и съседи на реалната част от север, изток,
запад и югозапад поземлен имот с идентификатор 10450.502.7 по КККР на гр.
В., а от юг ул. „*****“, при квоти 2/3 ид. част за Н. В. Ц., ЕГН: ********** от
гр. ************* и 1/3 ид. част за Община Велинград с адрес. гр. В., ул.
"********.
1
Отхвърлен е иска по отношение на Т. А. П., ЕГН:********** от гр. В.,
ул. "*********, Б. М. М., ЕГН: ********** от гр. ***********, М. М. Е., ЕГН:
********** от гр. ***************, М. М. Е., ЕГН: ********** от с.
************** ,Х. Й. Б., ЕГН: ********** от гр. В., ул. "*********, Д. М. Б.,
ЕГН: *******, Д. М. Б., ЕГН: **********, Д. Й. Б. ЕГН: ********** и тримата
от гр. В. ул. "*****" *.
Допусната е поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Н. Ц..
Излага оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност,
поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Моли решението да бъде обезсилено, евентуално отменено като неправилно,
поради противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост.
Съдът неправилно определил, че е ясен предметът на исканата делба. От
така предявените претенции от ищеца в първоинстанционното производство -
Община Велинград, не били ясни въпроси от съществено значение, чиито
отговор обуславя справедливото извършване на делбата, в случай, че бъде
допусната. Правото на защита на жалбоподателя било очевидно ограничено,
тъй като ищецът през цялото производство не е уточнил каква е площта на
имота, чиято делба се иска, което от своя страна ограничава и препятства
защитата срещу подобен неясен иск.
Въпреки изложените мотиви на ВКС, съдът е допуснал делба на имот,
който нито е изяснен като площ и статут, нито като съсобственици. Очевидно
е, че не са конституирани всички съсобственици, също така от приетата
експертиза не се изяснява точната квадратура и граници на имота.
По повод указания на съда с допълнителни молби жалбоподателят е
излагал още следните доводи:
Счита ,че не следва да бъде допусната и извършвана делба на имота.
Представената данъчна оценка се отнасяла за собствеността на
общината, представляваща част от целия парцел с обща площ от 9750 кв. м., в
който се намира процесния съсобствен имот. Посоченият парцел е съставен от
имот с № 2480 с площ от 7692 кв. м. и имот № 7696 с площ от 2729 кв. м. От
това следва, че общината трябва да представи данъчна оценка за имот с пл. №
2
7696 с площ от 2729 кв. м. - съсобствения между страните недвижим имот, от
който жалбоподателят притежава 2/3, а общината 1/3 идеална част. Освен за
извършване на делбата, точният размер на данъчната оценка за съсобствения
недвижим имот е от значение и за правилното определяне па таксите и
разноските в производството.
Представените данни за УПИ, съставляващи големия имот от 9750 кв. м.
били описани неточно и при събиране на отделните площи не се получава
квадратурата от 9750 кв. м.
Исковата молба също следвало да бъде оставена без движение за точно
описание на имотите.
Доколкото съдебната практика допуска разделяне на подобни имоти и
площта на имота вероятно позволява архитектурното и поделяне, отделянето
на самостоятелен имот за жалбоподателя би довело до несправедливо
разместване на имуществени права и съотвестващите ползи от тях. Един
самостоятелен парцел може да се използва за определена стопанска дейност,
но близостта му до училище лишава собственика му от всички възможности,
характерни за туристическо населено място като В.. Построяването на хотел
или ресторант би било безсмислено, предвид шума и останалите негативи,
свързани с близко разположено училище. Същото се отнасяло и за други
търговски обекти, предвид рестрикциите, свързани със закрила на децата, във
връзка с продажбата на ****, както и ******. Поделянето на имота би било в
нарушение на чл. 34, ал. I, предл. последно от ЗС.
Указанията на ВКС не били спазени.
Допълнително е посочено още ,че в диспозитива на решението не е
посочена коя от няколкото сочени квадратури следва да представлява имота.
Описанието му като “означена с черни линии от комбинираната Скица “ не
можело да бъде индивидуализация на имот. Отделно, и в експертизата и в
решението било описано, че имотът, както го е очертало вещото лице, не
съвпада с имота, посочен от ищеца в исковата молба. Съдът не можел да
излезе в решението си извън пределите на предявения иск, поради което
следва да прекрати производството или да не допусне делбата. В случая,
ищеца иска делба на един имот, ответника твърди че имота е друг, а съда
допуска до делба трети, при това описан по абсурдния начин „реална част от
поземлен имот с идентификатор 10450.502.1593 по КККР на гр. В., одобрени
3
със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, с номер по предходен план 7696, кв. 424, означена с черни
линии от комбинираната скица на вещото лице “
Писмен отговор не е постъпил от никой от ответниците.
Страните не са се явили пред въззивната инстанция и не са изразили
становище.
Доказателствени искания не са направени.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,намира,че решението е недопустимо ,тъй като съдът не се е
произнесъл по предявения иск.
Съображенията на съда са следните:
В исковата си молба , първоначално предявена срещу С.М. , ищецът –
Община Велинград твърди,че Община Велинград е собственик на 1/3 (една
трета) идеална част от следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот пл. № 7696 по кадастралния план на гр.В., находящ се в
гр. В., кв. 424 по плана на гр. В..
Имотът бил с площ 2729 кв. м. и следните граници:
1. Имот 501.9749 - улица, собственост на Община Велинград;
2. Имот 501.2481 - поземлен имот, собственост на Ц.М.Ш. и др.;
3. Имот 501.2482 - поземлен имот, собственост на Д. Й. Б. и др.;
4. Имот 501.9746 - улица, собственост на Община Велинград;
5. Имот 501.2480 - поземлен имот, собственост на Община
Велинград.
Съгласно влязло в сила Решение на Окръжен съд Пазарджик,
постановено по в. гр. д. № 633/2001 г., ответникът С.Н.М. притежавала 2/3
(две трети) идеални части от този имот.
Молят да бъде допусната делба именно на този имот.
Предприети са редица действия по отстраняване нередовностите на
исковата молба.
Постановено е съдебно решение на Районен съд Велинград от
4
31.07.2019г. по гр. д. 921/2015г. на РС-Велинград, с което е допусната съдебна
делба между С.Н.М. /заместена, осн. чл. 227 ГПК от Н. В. Ц./ и Община
Велинград на 26005/27292 ид. части от поземлен имот с идентификатор
10450.502.1593 по КККР.Това решение е потвърдено от въззивната инстанция
,като с решение Решение № 50041/1707.2023г. по гр. 2812/2022г. на I I г.о. на
ВКС, е обезсилено въззивно решение № 260106/22.03.2021г. по гр. д.
661/2020г. на ОС-Пазарджик и потвърденото с него решение от 31.07.2019г. по
гр. д. 921/2015г. на РС-Велинград и делото върнато на първоинстанционният
съд за ново разглеждане.
Предмет на касационен контрол е било съдебното решение ,в частта ,с
която е допусната съдебна делба между Община Велинград и Н. Ц. на идеални
части от недвижим имот.В тази част решението е обезсилено и върнато за
ново разглеждане от първоинстанционния съд.В частта , с която иска е
отхвърлен по отношение на конституираните като страни физически лица
,ВКС е приел,че решението е влязло в сила.Следователно произнасянето на
първоинстанцонният съд , отхвърлил отново иска за делба против
физическите лица, в тази част е недопустимо.
В мотивите си ВКС е приел, че решението подлежи на обезсилване на
основание чл.293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК, тъй като именно с него е
извършена недопустима преценка на предмета на делбата, довела да
допускане до делба на идеална част от поземлен имот. Върнал е делото за ново
разглеждане на районния съд, който да се произнесе по предявения иск след
надлежна идентификация на имота, съсобствен между страните.
След връщане на делото действия от съда ,насочени към ищците ,
целящи изясняване предмета на делбата не са предприети.Както и в съдебното
си решение ,съдът приема,претенцията е останала за делба на целия поземлен
имот с идентификатор 10450.502.1593 по КККР на гр. В. с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване:ниско застрояване, до 10 м., при граници и съседи поземлен имот с
идентификатор 10450.502.3086, 10450.509.9, 10450.502.8, 10450.502.3088, и
10450.502.7, идентичен с имот с пл. номер 7696 в кв. 424 по предходния КП,
находящ се в гр. В., ул. „******“ между Община Велинград, С.Н.М., заместена
в хода на делото от Н. В. Ц., Т. А. П., Б. М. М., М. М. Е., М. М. Е., Х. Й. Б., Д.
М. Б..
5
Съдът се е произнесъл за делба на реална част от него ,
индивидуализирана ,чрез изготвена от експерта скица.По отношение на
останалата час от имота няма произнасяне,но и няма искане за допълване на
решението евентуално от страна на ищеца.
Действията на съда са били подчинени на дадените указания в
решението на ВКС.
Що се отнася до доводите за определяне точно на данъчната оценка ,то
тези обстоятелства нямат никакво отношение към съществото на спора и този
въпрос съдът ще разреши във втората фаза на делбата , където следва да
определи и размерите на дължимите държавни такси.
Що се отнася до доводи за недопустимост на делбата ,поради
спецификата на разположение на имота и съответно възможностите му за
ползване ,то те са напълно ирелевантни.
Ищците са подържали и при повторното разглеждане на делото ,че
претендират делба на 26005/27290 ид.части от имот пл.№ 7696 в кв.424 по
плана на гр.В. с идентификатор 10450.502.1593,целия с площ 2729 кв.м.
Становището на ответника Ц. е отразено в писмения отговор по
делото.Оспорва иска, като твърди, че процесният имот е част от друг парцел с
обща площ от 9750 кв.м., съставен от им.№ 2480 с площ от 7692 кв.м. и от пл.
№7696 с площ от 2729 кв.м. Не оспорва наличието на съсобственост между
страните по отношение на пл. №7696 с площ от 2729 кв.м. и че квотите им
съсобствеността са 1/3 за Община Велинград и 2/3 за С.М.. Счита обаче, че
данните предоставени за УПИ-то съставляващо големия имот от били
неточни, имало разлика между неговата площ и сбора от площите на имотите,
от които бил съставен. Излага, че между страните били водени преговори за
доброволно прекратяване на съсобствеността им, като искал за бъде
извършена замяна с друг имот на общината срещу неговата собственост, но не
се е стигнало до решаване на проблема със съсобствеността. Излага, че
отреждането на УПИ ХХVIII-7696 от кв. 2, като самостоятелен парцел за
ответника, предвид близостта му с училище, ще лиши собственика от
възможността да осъществява типични и характерни за В. туристически
дейности, а и не можело да се ползва и за други търговски дейности предвид
забраните за продажба на ****, свързани със закрилата на децата. По тези
съображения претендира искът да бъде отхвърлен. Позовава се на
6
придобиване на имота по давност.
Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
пие за установено следното:
Безспорно Н. В. Ц. е единствен наследник на С.Н.М., конституирана
като ответник по иска за делба и починала на 30.04.2021г.
С Решение от 14.06.2001г. по гр. д. 633/2001г. на ОС-Пазарджик, влязло
в сила на 13.06.2003г., е признато за установено по отношение на ищеца
Община Велинград, че С.М. е собственик на 2/3 ид. части от парцел II 2480 в
кв. 424 по действащия РП на гр. В. от 1983г., на осн. чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и
Община Велинград и осъдена да предаде владението върху имота. За да
постанови решение в този смисъл ,съдът е приел, че по действащия тогава
регулационен план от 1983г. имотът е означен с пл. номер 2480 и е включен в
парцел II за училище в кв. 424. Това произнасяне на съда налага преценка на
признатите с решението права,както правилно е направил и
първоинстанционния съд.
За да постанови решението си ,съдът е приел в мотивите си ,че
процесния имот е съставлявал имот пл.№ 1344 с две постройки, съгласно
плана от 1957 година .Към момента на признаване на реституираните права на
ищцата в това производство С.М. ,като наследник на Н. М., имотът е бил
означен с пл.№ 2480 и включен в парцел ІІ за училище.
По делото при повторното разглеждане е прието заключение на експерт
, което не е оспорено.Това заключение е напълно идентично със заключението
/ първоначално и допълнително /,депозирани и при първоначалното
разглеждане на делото.
Експерта също е констатирал, че процесният имот е бил заснет с пл.
№1344 в кадастралния план на гр.В. от 1955/57 г.По плана от 1955/57 г,
частично изменен през 1966 г със заповед №354/15.10.1966 г (изменението се
изразява в предвиждане на парцел за училище), имот пл.№1344 е попадал в
парцел за училище, което мероприятие за училище е реализирано; в улици,
предвидени южно и източно от парцела за училището (към 1983 г улиците не
са реализирани на място така, както са предвидени с плана, не са заснети като
съществуващи в кадастъра от 1983 г); като придаваема част към парцел в
срещуположния квартал, което придаваемо място е било заето или
7
регулацията по отношение на него е била приложена. В следващия план от
1983 г . имота не е заснет.
През 2004 г е одобрено оцифряването и попълването на кадастралния
план, през същата година е одобрен и регулационен план, който е почти
идентичен с този от 1983 г.,но процесния имот не е нанесен в кадастъра.
Попълване в кадастралния план е извършено със заповед на Кмета на
Община Велинград №1592/21.11.2005 г.Имота е означен с пл.№7696. За
попълването му е извършено пренасяне от плана ,одобрен през 1955/57 г и
действащ до 1983 г, в който е бил заснет с пл.№1344 .Новопопълнения имот
е идентичен с имот пл.№ 1344 по плана от 1955/57 година.
Този имот попада в реализирано училище с двор, , ограден с масивна
ограда; попада в реализирани улици,попада в съществуващи имоти в
срещуположния квартал: пл.№№2480, 2481, 2482, в резултат на приложена
дворищна и улична регулация. Нанесения имот попада в имот пл.№2480 с
площ от 2058 м2;в улица с осови точки 2180, 2182 („*****”) и улица с осови
точки 2182, 2188 („******”) с площ от 541 м2; в имот пл.№2482, без да засяга
сградите в него – с площ от 1.5 м2; в имот пл.№2841, като засяга построените в
него две жилищни сгради – с площ от 128.50 м2.
Извършено е частично изменение на регулацията, одобрено със заповед
на Кмета на Община Велинград №857/24.06.2015 г, за процесния имот е
отреден парцел ХХVІІІ-7696, За жилищно строителство, търговия и услуги, с
площ от 1820 м2.Отреждането на парцела е станало за сметка на част от УПИ
ІІ-За училище и включва части от имоти пл.№№2480 и 7696.
За да допусне до делба реална част от имот № 7696 , съдът е приел,че по
действащия регулационен план на гр. В., одобрен с решение №
229/04.08.2004г. на Общински съвет гр. В. процесната съсобствената реална
част попада в УПИ II-за училище, идентичен с имот с идентификатор
10450.502.7 по КККР на гр. В.. Регулационният план е приет, без да е
съобразено постановено влязлото в сила решение гр. д. 633/2001г. на ОС
Пазарджик. Със Заповед № 857/24.06.2015г. на кмета на общ. Велинград е
наредено изготвяне на частично изменение на ПУП-ПР за УПИ II–за училище
в кв.424 по плана на гр. В.. Такъв е изготвен и със Заповед №
1366/02.09.2015г. е одобрен, като за сметка на УПИ II–за училище в кв.424 е
обособено ново УПИ ХХVIII-7696 „за ж.с., търговия и услуги“ с площ от 1820
8
кв.м., но регулацията за УПИ не е приложена. Счел е ,че това не е пречка
да се допусне делба реалната реална част попадаща в УПИ II -за училище.
Начина , по който съдът е индивидуализирал имота ,който допуска до
делба е неясен и отразеното на скицата не е съответно на приетото в мотивите
на съда.
На скицата , към която съдебното решение препраща ,имот с пл.
№7696/идентичен с имот пл.№ 1344 по плана от 1955/1957 година /,според
експерта е показан със зелен цвят.Препращането на съда към част от този
имот , означен с черни линии и то без да има неяснота относно точната
квадратура на имота/като се има предвид ,че на скицата ,неразделна част от
решението има означени и постройки с черни линии,които вероятно не
съществуват към момента/,води според въззивната инстанция до сериозна
неяснота относно това какъв имот е допуснат до делба.
По същественото обаче е следното:
Действително ,както е прието и в мотивите на отменителното решение
на ВКС при определени условия е допустима делба на реална част от имота,
но конкретната хипотеза според въззивната инстанция не е такава.
Основен принцип в делбеното производство е, че имуществото, предмет
на делбата, следва да бъде допуснато до делба според състоянието, в което се
намира към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по
същество. Регулационният статут на недвижимия имот е определящ за
състоянието на имота елемент, имащ значение за неговата индивидуализация,
вкл. от гледна точка на предназначение и площ на имота.
Съдът следва да допусне до делба и опише делбеното имущество
според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата
индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго
имущество от същия вид .Когато за съответната територия има одобрена
кадастрална карта, в исковата молба следва да се посочи идентификаторът на
имота, а когато той е урегулиран - индивидуализиращите белези по заварения
от ЗУТ регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен
устройствен план.
Видно е от данните по делото , още при първоначалното му разглеждане
,че имота ,по отношение на който са признати права със съдебно решение на
9
наследодателката на ответника по иска за делба, е бил с № 1344 по плана
населеното место от 1955/57 година.През 2005 година имота е нанесен в
кадастралния план и означен с пл.№ 7696 и е напълно идентичен с имот пл.№
1344 по плана от 1955/57 година.Експерта подробно е описал ,че този имот
попада в парцела отреден за училище ,в улици и в имоти в съседния квартал
според регулационните предвиждания.
За този имот е отреден УПИ ХХVІІІ-7696.Това е статута на имота ,чиято
делба се иска и именно по отношение на този имот съдът е дължал
произнасяне.Дали имота е с уредени регулационни сметки няма никакво
значение за производството по допускане на делбата.
Макар и неясно и почти неизпълнимо,решението на съда всъщност не
отговоря на направеното искане за делба – на имот пл.№7696/съответно на
отредения за него УПИ/.
Произнасяйки се по този начин , съдът всъщност не се е произнесъл по
предявения иск и затова решението му е недопустимо.
Поради изложеното , решението следва да бъде обезсилено и делото
върнато на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск – за делба на имота , според регулационния му статут към
момента между съсобствениците Общината и Н. Ц. като наследник на С.М..
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.
№714 по описа на съда за 2023 година,с което е допусната до делба реална
част от поземлен имот с идентификатор10450.502.1593 по КККР на гр. В.,
одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, с номер по предходен план 7696, кв. 424, означена с черни
линии от комбинираната скица на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза-л. 63 по гр. д. 714/2023г. на РС-Велинград, която,
приподписана от съда да се счита неразделна част от решението, попадаща в
южната част на поземлен имот с идентификатор 10450.502. 7 по КККР на гр.
В. до южната му граница с ул. „*****“, при граници и съседи на реалната част
10
от север, изток, запад и югозапад поземлен имот с идентификатор 10450.502.7
по КККР на гр. В., а от юг ул. „*****“, при квоти 2/3 ид. част за Н. В. Ц., ЕГН:
********** от гр. ************* и 1/3 ид. част за Община Велинград с адрес.
гр. В., ул. "******** и съответно решението , с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка и е отхвърлен иска за делба по отношение на Т.
А. П., ЕГН:********** от гр. В., ул. "*********, Б. М. М., ЕГН: ********** от
гр. ***********, М. М. Е., ЕГН: ********** от гр. ***************, М. М.
Е., ЕГН: ********** от с. ************** ,Х. Й. Б., ЕГН: ********** от гр.
В., ул. "*********, Д. М. Б., ЕГН: *******, Д. М. Б., ЕГН: **********, Д. Й. Б.
ЕГН: ********** и тримата от гр. В. ул. "*****" *.
ВРЪЩА делото за постановяване на решение на друг състав на
велинградския районен съд по отношение на имота ,чиято делба се иска
между Община Велинград и Н. Ц..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11