№ 2261
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванка И.а
Членове:Петър Люб. Сантиров
Теодора М. Петрова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20221100509156 по описа за 2022 година
С решение № 4127 от 03.05.2022 г., постановено по гр.д. № 63072/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 177 състав, са отхвърлени предявените на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 318,
ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, искове за
признаване за установено, че М. К. Ц. дължи на „Водоснабдяване и канализация Й.“ ООД,
сумата от 815,44 лв. стойност на потребени услуги за доставка на питейна вода за периода от
22.10.2014 г. – 01.03.2019 г., за имот с адрес: гр. Велико Търново, ул. ****, както и законна
лихва от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 256,91 лв.
мораторна лихва за забава върху главницата за периода 22.10.2014 г. – 29.12.2020 г. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати в полза на ответницата сума в
размер на 400 лева, представляваща сторени разноски в първоинстанционното
производство.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца –
„Водоснабдяване и канализация Й.“ ООД. Излага съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е
счел, че липсва облигационно правоотношение. Поддържа, че ответницата е обвързана от
приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да отмени изцяло обжалваното
решение. Претендира разноски. В допълнителна молба, депозирана на 04.04.2023 г. заявява,
че сумите, за които са издадени фактури от №–26210939/30.12.2015 г. до №
**********/28.02.2018 г., са погасени по давност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответницата М. К. Ц..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 110, ал. 2 ЗС
1
и чл. 86 ЗЗД.
Въз основа на депозирано пред Районен съд – гр. Велико Търново заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, изпратено по компетентност на СРС,
пред който е образувано ч.гр.д. № 14322/2021 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав, в полза на
заявителя – „Водоснабдяване и канализация Й.“ ООД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, съгласно която М. К. Ц. следва да заплати в полза на
посоченото дружество сумата от 815,44 лева, представляваща ползвана, но неизплатена
питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за периода от
22.10.2014 г. до 01.03.2019 г., ведно със законната лихва от 11.03.2021 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 256,91 лева за периода от 22.10.2014 г. до 29.12.2020 г. и 175
лева разноски по делото, а именно: 25 лева държавна такса и 150 лева възнаграждение за
юрисконсулт.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от ответницата, поради което и
в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК
дружеството заявител е предявило иск за установяване на вземанията си.
По делото са представени и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация - Й.“ ООД – гр. Велико
Търново, действали към процесния период.
От представените и приети в хода на производството 3 броя карнети се установява,
че за периода от 22.05.2014 г. – 31.01.2019 г. е извършвано реално отчитане на водомера,
находящ се на адрес. гр. Велико Търново, ул. ****.
Към доказателствената съвкупност по делото е приобщена покана за доброволно
плащане, ведно с известие за доставяне. Представеното заверено копие на посочената
покана е в нечетлив вид, но от известието за доставяне се установява, че пратката не е
доставена, поради обстоятелството, че не е потърсена от получателя – М. К. Ц..
По делото са представени 32 броя фактури, касаещи процесните вземания, като във
всяка отделна фактура е описано потребеното количество вода, цената за 1 куб/м, както и
общата цена на конкретната фактура.
По делото е представена справка-извлечение, неоспорена от ответницата, в която
подробно са описани издадените от въззивника фактури, неизплатени към 29.12.2020 г.,
посочена е датата на издаването на всяка отделна фактура, отчетният период, за който се
отнася, както и каква е дължимата по съответната фактура главница и лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от процесуално
легитимирана страна, като същата е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на установения
в чл. 415, ал. 4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Според чл. 1, ал. 2 Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, В и К услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от
2
имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби към ЗРВКУ,
Потребители са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода
от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на
други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
услуги, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдените имоти.
В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на виззивника, публикувани на 18.09.2014
г. и действали към процесния период.
В чл. 32 от горепосочената Наредба № 4 от 14.09.2004 г. са уредени начинът на
отчитане и заплащане на количеството изразходвана вода, като в ал. 4 е посочено, че
отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В настоящия случай
отчитането на изразходваното количество вода се е осъществявало чрез отбелязване в
карнет, като липсват данни това да е ставало по електронен път.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд относно
обстоятелството, че по отношение на ответницата не е доказано качеството й на потребител,
респективно, че липсват доказателства за възникнало валидно облигационно
правоотношение между страните. Към доказателствената съвкупност по делото са
приобщени три броя карнети, неоспорени от ответницата в първоинстанционното
произовдство, които обосновават извода, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение за процесния период. В Наредба № 4 от 14.09.2014 г.
изрично е посочено, че при отчитането на водомерите, това обстоятелство се удостоверява с
отбелязване в карнета чрез подпис на потребителя или негов представител. В този смисъл в
карнетния лист се съдържа извънсъдебно признание на ответника, че между страните е
налице облигационно правоотношение и че отразените стойности на водомера отговарят на
действително доставеното и потребено количество вода за процесния период. Следва да се
има предвид, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху имот, поради
което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права
върху имота, не обосновава извод за неоснователност на предявения установителен иск за
съществуване на вземането.
Подписаните от потребителя карнети, касаещи процесния период, в които като
клиент е посочена ответницата, обуславят извода, че ответницата има качеството потребител
на ВиК услуги за исковия период. С оглед на това следва да се приеме, че страните са били
обвързани от облигационна връзка през процесния период, възникнала по силата на
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците
на водоснабдителни и канализационни системи и от съответния регулаторен орган в
съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 14.09.2014 г.
В горецитираната наредба е предвидено ползваните ВиК услуги да се заплащат само
въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. В случая,
както беше посочено по-горе, от представените карнети, съдържащи отчети и подписи
срещу отчетените показания, се удостоверява реално доставеното и потребено количество
вода. С полагане на подпис в карнета потребителят е удостоверил, че показанието на
3
водомера, както и отразената стойност за консумирана вода отговаря на действително
потребеното от него количество, с оглед на което съдът, счита, че посочените обстоятелства
са доказани по несъмнен начин.
В хода на първоинстанционното производство ответницата своевременно е
релевирала възражение за изтекла погасителна давност. Пред въззивната инстанция
въззивникът е изразил становище, че част от претендираните суми в действителност са
погасени по давност. Съгласно дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК разяснения, понятието "периодични плащания" по смисъла
на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. В мотивите на същото решение е посочено, че
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях
се прилага тригодишна давност.
Ето защо, съдът, намира, че спорът пред настоящата съдебна инстанция се
концетрира върху обстоятелството относно съществуване на вземането по издадените
фактури с дати от 31.01.2018 г. до 29.03.2019 г., по които са начислени суми за потребени
услуги по доставка на питейна вода за периода 29.11.2017 г. – 31.03.2019 г.
Искът за съществуването на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за предявен от
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия
случай заявлението е депозирано на 09.02.2021 г. С оглед на това погасени по давност са
всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 09.02.2018 г., доколкото съгласно
33, ал. 2 от действалите през процесния период общи условия, изискуемостта на всяка
отделна сума по конкретна фактура настъпва с изтичането на 30-дневен срок от издаване на
фактурата. Това са всички претендирани от ищеца суми за периода от 22.10.2014 г. –
29.11.2017 г. Ето защо претендирани в хода на първоинстанционното производство
вземания по фактури издадени от 30.12.2014 г. до 29.12.2017 г. са погасени по давност, като
предявеният иск за тази част от вземането е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Останалите претендирани от дружеството оператор вземания, чиято изискуемост е
настъпила след датата 09.02.2018 г. и за които са издадени фактури с дати от 31.01.2018 г. до
29.03.2019 г. не са обхванати от изтеклата погасителна давност.
По отношение на останалата претендирана част от вземането, за което са издадени
фактури от дата 31.01.2018 г. до дата 28.02.2019 г., съдът намира, че дружеството реално е
доставило посочените във фактурите количества вода. Отразените във фактурите стойности
напълно съответстват на посочените при отчитането от длъжностното лице, обективирано в
приложените по делото карнети, както и със записите в справката-извлечение. Същите
касаят съответните процесни периоди по всяка една фактура. Следва да се отбележи, че при
отчитането на дати 30.07.2018 г. и 30.08.2018 г. са начислени авансово съответно 13 куб/м и
10 куб/м консумирана вода, като липсва подпис на потребителя. Това обстоятелство обаче
не обосновава извод за липса на доказателства за реално доставяне на посочените
количества вода, доколкото при последващо отчитане на 27.09.2018 г. е извършено
изравняване в стойностите на потреблението, удостоверено с подпис на потребителя.
Същото важи и по отношение на авансово начислените количества консумирана вода при
извършено отчитане на 30.10.2018 г. с последващо изравняване при отчитането на
28.11.2018 г. В този смисъл, претенцията на дружеството по фактури издадени от дата
31.01.2018 г. до дата 28.02.2019 г. е доказана по основание. Претендираната обща главница
по тези фактури – от 30.01.2018 г. до 28.02.2019 г., по които са начислени суми за
потребени услуги по доставка на питейна вода за периода 29.11.2017 г. – 31.01.2019 г., е в
размер на 307,35 лева, който размер не е оспорен в хода на първоинстанционното
производство от ответницата /в отговора на исковата молба оспорване се съдържа само по
4
отношение на основанието/. Съдът съобрази още действалите към процесния период и
одобрени от ДКЕВР цени във връзка с предоставената услуга съотнесени към потребеното
количество вода.
Относно претенцията по фактура № ********** с дата 29.03.2019 г., касаеща периода
31.01.2019 г. – 01.03.2019г., в размер на 14,98 лева, съдът намира същата за неоснователна.
Видно от представения и приет по делото карнет, относим към горепосочения период, при
отчет на 01.03.2019 г. авансово са начислени 6 куб/м консумирана вода, липсва подпис на
потребителя, както и последващо отчитане. Съдът намира, че не е спазена процедурата по
чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2014 г., която предвижда, че при отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностно лице на оператора, се съставя протокол, който се подписва от
длъжностното лице и от поне един свидетел. Същата процедура е предвидена и в чл. 23, ал.
4 от действалите между страните през процесния период общи условия. Следователно не
може да се приеме за доказано, че потреблението, посочено в карнета при извършен отчет на
01.03.2019 г., за което е издадена фактура от 29.03.2019 г., отговаря на реалното количество
потребена вода в имота за процесния период. Ето защо, претендираното вземане в размер на
14,98 лева за периода 31.01.2019 г. – 01.03.2019 г., за което е издадена фактура с дата
29.03.2019 г. е неоснователно и искът в тази част следва да бъде отхвърлен.
С оглед гореизложеното искът за главницата като доказан по основание и размер
следва да се уважи до размера на 307,35 лева, като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 815,44 лева следва да бъде отхвърлен.
Заявена е претенция за мораторна лихва върху претендираната главница. На
основание чл. 33, ал. 2 от действалите през процесния период общи условия, потребителите
са длъжни да заплащат дължимото за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок от
издаване на фактурата. В чл. 44 е предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението
си по заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение
в размер на законната лихва, считано от деня на падежа до постъпване на сумите по сметка
на ВиК оператора. При наличие на предвиден в общите условия срок за заплащане на
дължимите суми отпада необходимостта от изпращане на покана до длъжника, за да бъде
същият поставен в забава. Следователно мораторна лихва се дължи върху размера на
уважената главница, за всяка просрочена фактура от изтичането на 30-дневния срок за
плащане.
Размерът на вземането на ищеца за обезщетение за забава върху уважената
главницата, определен от съда за всяка отделна фактура по реда на чл. 162 ГПК, за периода
на забавата, възлиза общо на 74,17 лева. Доколкото дружеството претендира обезщетение за
забава за периода, за който е уважена претенцията за главница, в размер на 70,33 лева, искът
по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен до този размер и следва да бъде
уважен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, макар и по
различни съображения, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за сумата от 307,35 лв. – главница за периода 29.11.2018 г. –
31.01.2019 г. и за сумата от 70,33 лева – лихва за забава за периода 03.03.2018 г. – 29.12.2020
г., като искът следва да се уважи в тази му част, а решението в останалата част следва да се
потвърди.
По разноските в производството:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъди сумата от 149,68 лева, представляваща сторени във въззивното
производство разноски, по съразмерност.
Ответникът по жалбата претендира разноски, сторени пред въззивната инстанция в
размер на 1 000 лева. Своевременно е направено е възражение за прекомерност от страна на
процесуалния представител на въззивника. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна
сложност на делото, както и обжалваемия интерес, следва да бъде приложена разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК, като възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия
5
бъде намалено да минимално определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 480 лева. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да заплати в полза на въззиваемия сума в
размер на 310,94, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство
по съразмерност.
Предвид изхода на спора ответницата дължи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
сторените от ищеца разноски, както следва: 149,68 лева сторено разноски за
първоинстанционното производство, 8,80 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сторени разноски
в заповедното производство за заплатена държавна такса и 52,83 за юрисконсултско
възнаграждение.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която в тежест на ищеца са
възложени разноски за сумата над 259,12 лева до 400 лева – разноски в исковото
производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4127 от 03.05.2022 г., постановено по гр. д. № 63072/2021 г.,
по описа на СРС, 177 състав, В ЧАСТТА , с която са отхвърлени предявените от
„Водоснабдяване и канализация Й.“ ООД, ЕИК ****, срещу М. К. Ц., ЕГН **********, с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 110, ал. 2 ЗС
и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 307,35
лева (триста и седем лева и тридесет и пет стотинки) лева – стойност на потребени услуги
по доставка на питейна вода за периода 29.11.2017 г. – 31.01.2019 г. за имот с адрес: гр.
Велико Търново, ул. ****, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 09.02.2021 г. до окончателното изплащане и за сумата от 70,33
(седемдесет лева и тридесет и три стотинки) лева мораторна лихва за забава за периода
03.03.2018 г. – 29.12.2020 г., както и В ЧАСТТА , с която „Водоснабдяване и канализация
Й.“ ООД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на М. К. Ц., ЕГН **********, сумата над 259,12
лева до 400 лева – разноски в първоинстанционното производство за адвокатско
възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Водоснабдяване и
канализация Й.“ ООД, ЕИК ****, срещу М. К. Ц., ЕГН **********, съответно с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86 ЗЗД, че М. К. Ц., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация Й.“ ООД,
сумата от 307,35 (триста и седем лева и тридесет и пет стотинки) лева – стойност на
потребени услуги по доставка на питейна вода за периода 29.11.2017 г. – 31.01.2019 г. за
имот с адрес: гр. Велико Търново, ул. ****, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.02.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 70,33 (седемдесет лева и тридесет и три стотинки) лева
мораторна лихва за забава за периода 03.03.2018 г. – 29.12.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14322/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 177 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4127 от 03.05.2022 г., постановено по гр. д. №
63072/2021 г., по описа на СРС, 177 състав В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА М. К. Ц., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация
6
Й.“ ООД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 149,68 (сто четиридесет и
девет лева и шестдесет и осем стотинки) лева – сторени разноски във въззивното
производство по съразмерност, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 149,68
(сто четиридесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща сторени
разноски в исковото производство пред СРС, сумата от 8,80 (осем лева и осемдесет
стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сторени разноски в заповедното производство,
както и сумата от 52,83 (петдесет и два лева и осемдесет и три стотинки) лева, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 ГПК – юрисконсултско възнаграждение по съразмерност за
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Й.“ ООД, ЕИК ****, да заплати на М. К.
Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 310,94 (триста и десет лева и
деветдесет и четири стотинки) лева, представляваща адвокатско възнаграждение във
въззивното производство по съразмерност.
Решението не подлежи обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7