О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .03.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в,
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 549 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК, образувано по подадена частна жалба
вх.№ 9420/03.02.2020 г. от Р.В.В., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез адв. М.Д., срещу Определение № 1629 от 27.01.2020
г. по гр.д. № 20458/2019 г. по описа на ВРС, XXXV с-в, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по делото.
В жалбата
Р.В.В. излага, че определението е недопустимо,
незаконосъобразно и неправилно, защото е постановено в противоречие с
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не
е съобразил, че с молбата си за продължаване на срока е изпълнил всички
указания на съда, с изключение на тези, които изискват личното му или на
процесуалния му представител явяване, за да получи съдебни удостоверения, и
които изискват посещение на две институции. В тази връзка сочи, че е налице
изначална невъзможност, поради дадения от съда кратък срок, да изпълни
указанията в цялост. Счита, че подадената на 23.01.2020 г. молба за ново
продължаван на срока е в срок. Моли за обезсилване на определението, евентуално
за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Постъпилата частна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК – подадена е в срок от
надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
След
запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:
Производството по гр.д. № 20458/2019 г. на ВРС е
образувано по подадена искова молба от Р.В.В. срещу Е.Е. Пашкеева, с която в условията
на евентуалност са предявени владелчески искове по
чл. 75 и чл. 76 ЗС.
С Разпореждане № 57399 от 27.12.2019 г. по гр.д.
№ 20458/2019 г. първоинстанционният съд е оставил без движение производството
поради нередовност на исковата молба и е дал на ищеца конкретни указания.
Съобщението с указанията е връчено на процесуалния представител на ищеца на
08.01.2020 г.
С уточняваща молба вх. № 3368/15.01.2020 г.
ищецът е отстранил част от нередовностите на исковата молба и е поискал
удължаване на срока за изпълнение на останалите указания на съда.
С Разпореждане № 1901 от 16.01.2020 г. на
основание чл. 63, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е продължил срока за
изпълнение на указанията с една седмица, считано от изтичане на първоначално
определения, т.е. до 22.01.2020 г. включително.
На 23.01.2020 г. процесуалният представител на
ищеца е изпратил имейл до електронния адрес на съда с прикачен файл, съдържащ
молба, с която се излагат причини за невъзможността да се изпълнят указанията
на съда в срок и се иска продължаване на срока за изпълнение на дадените с
Разпореждане № 57399 от 27.12.2019 г. указания.
С обжалваното Определение № 1620 от 27.01.2020
г. съдът е прекратил производството по делото като е приел в мотивите, че
подадената молба за продължаване на срок е подадена извън срока по чл. 63, ал.
1 ГПК. Допълнително е посочил, че изложените в молбата доводи не водят до извод
за основателност на искането за продължаване.
Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК законните и
определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на
заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на
уважителни причини. В ал. 2 е предвидено, че новоопределеният
срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече
от изтичането на първоначалния.
В конкретния случай ищецът веднъж е поискал
продължаване на срока, което искане е било уважено от първоинстанционния съд с
Разпореждане № 1901 от 16.01.2020 г. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК е
спазена стриктно от съда, доколкото новоопределеният
срок от една седмица не е бил по-кратък от първоначалния (който също е бил
едноседмичен) и съдът дори е указал датата, на която изтича новоопределения
срок (22.01.2020 г.). За разлика от едноседмичния срок за отстраняване на
нередовностите на исковата молба по чл. 129, ал. 2 ГПК, за който съдът
уведомява страната със съобщение и същият започва да тече от получаването на
това съобщение, допълнително продължените от съда срокове по реда на чл. 63,
ал. 1 ГПК започват да текат от изтичането на първоначалния, както повелява
императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2 ГПК. Ново съобщение на страната не се
изпраща, като същата е длъжна сама да следи за разпорежданията на съда.
В този смисъл настоящият състав изцяло споделя
цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика по приложението на
разпоредбата на чл. 63 ГПК, която практика не е изгубила правното си значение,
доколкото е постановена при същата редакция на разпоредбата и не е налице
промяна на обществените условия, които да налагат възприемането на различно
тълкуване. Обективната по-висока натовареност на някои съдилища не е основание
за различно тълкуване на разпоредбите на закона. В допълнение към това следва
да се посочи, че страните имат възможност да правят справки за разпорежданията
на съда по телефон и чрез електронен достъп до съдебни дела, което допълнително
улеснява страната при информирането и́ за процесуалните действия на съда.
Молбата, с която е поискано повторно
продължаване на дадения от съда срок, е подадена по електронната поща на
23.01.2020 г., която дата е след изтичането на едноседмичния срок, поради което
и правилно съдът не я е уважил.
В конкретния случай ако страната твърди
наличието на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее,
тя би имала основание да поиска възстановяване на пропуснатия срок, но не и да
иска отмяна на определението за прекратяване поради неспазване на указанията на
съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба в срок. В този смисъл
изложените в жалбата съображения за частично изпълнение на указанията,
невъзможност за изпълнение на останалите указания, даването на недостатъчен
срок и др., не следва да се обсъждат от настоящата инстанция.
Няма оплаквания относно необходимостта на
дадените от съда и неизпълнени от страната указания по редовността и
допустимостта на производството, а и от служебния контрол на въззивния съд се
установява, че същите са правилни, доколкото от страната е поискано
представянето на скица и данъчна оценка на процесния имот и заплащането на
държавна такса.
С оглед на гореизложеното обжалваното
определение, с което е прекратено производството по делото на основание чл.
129, ал. 3 ГПК, е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1629
от 27.01.2020 г. по гр.д. № 20458/2019 г. по описа на ВРС, XXXV с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.