Присъда по дело №114/2022 на Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №32/21.06.2022г., постановена по НОХД №114/2022г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Р. П. Б. от гр. Р. за това,
че в периода от *****г. до 14.12.2021г. в с. Б., общ. Р., е държала огнестрелно оръжие-ловна
пушка-неустановена марка, едноцевка с открит курок, калибър 16 и боеприпаси за огнестрелно
оръжие-37 бр. ловни патрони, калибър 16 х 70 мм, без да има за това надлежно разрешение-
престъпление по чл. 339, ал.1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинениeто, счита го за
доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимата съответно наказание.
Подсъдимата дава обяснения, в които отрича виновността си, счита, че не е извършила
вмененото й престъпление. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдана.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното:
Подсъдимата Р. П. Б. е родена на *****, живее в с.Б., обл. Р.. Същата е със средно
образование, неосъждана, вдовица.
Подсъдимата Р.Б. живеела със съпруга си х.Б. в къща в с. Б., обл. Р., ул.“**. На *****г.
х.Б. починал. Подсъдимата Р.Б. продължила да живее /вече сама/ в посочения имот.
Съпругът на подсъдимата приживе събирал стари вещи и съхранявал такива в къщата,
като след смъртта му в къщата останали от него ловна пушка-неустановена марка, едноцевка с
открит курок, калибър 16 и боеприпаси за огнестрелно оръжие-37 бр. ловни патрони, калибър 16 х
70 мм /прибрани в кожен патрондаш и в брезентова чанта/. Пушката и патроните с патрондаша се
помещавали в гардероб в къщата и подсъдимата знаела за тях, но не знаела от къде съпругът й ги е
придобил. Подсъдимата твърди в обясненията си, че пушката винаги си е била там, откакто
заживяла с покойния си съпруг в къщата и съпругът й е споделял, че тези вещи били останали от
неговия баща. Твърди, че не знаела дали съпругът й има разрешение за притежание на оръжие и
боеприпаси.
Същевременно подс. Р.Б. придобила на неустановена дата газ/сигнален пистолет
„Zoraki“, мод. М 807-В, кал. 8 мм, № 1214-000120, за който подала уведомление в РУМВР-Разград
с вх. № 187300-8427/16.12.2020г. за придобиване на неогнестрелно оръжие, съгласно изискванията
на чл. 54, ал. 4 от ЗОБВВПИ.
Междувременно в сектор „ПКП“-ОДМВР-Разград постъпила оперативна информация
за това, че подс. Р.Б. държала описаната пушка и боеприпаси при което започнало разследване. В
хода на разследването на 14.12.2021г. било извършено претърсване и изземване в условията на
неотложност в дома на подс. Р.Б., при което били открити /подсъдимата посочила къде са/ и иззети
едноцевна, гладкоцевна пушка, с обща дължина 111 см, без фабрични заводски означения и щампи
и тъмнозелена брезентова чанта с намиращ се в нея патрондаш, с общо в патрондажа и
самостотелно 37 бр. патрони, 16-ти калибър.
Видно от заключението на назначената на досъдебното производство балистична
експертиза, представената за изследване пушка представлява огнестрелно оръжие по см. на чл. 4
от ЗОБВВПИ. Пушката е неустановена марка, ловна едноцевка с открит курок /ударник/, калибър
16, предназначена за стрелба с ловни патрони кал. 16х70мм. Пушката е била технически изправна
и била годна да произвежда изстрели. Същата е занаятчийска изработка при използване на
заваръчни и металообработващи машини.
Предоставените 37бр. боеприпаси са кал. 16х70мм. Ловните патрони са предназначени
за конкретната ловна пушка. Същите представляват годни боеприпаси за огнестрелно оръжие по
см. на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Петнадесет от тях са били фабрично произведени, а останалите-не.
Вещото лице е посочило също в обстоятелствената част на експертизата, че по почти всички
патрони е налице окисляване по металните чашки и капсулите, което може да доведе до
овлажняване и разрушаване на барута, което от своя страна прави патрона негоден и опасен за
използване.
С представената за изследване пушка и с 1 патрон се извършила експериментална
1

стрелба. Изстрелът се осъществил без засечка, с което на практика се потвърдила годността на
пушката за стрелба.
По досъдебното производство е приложена справка с УРИ 1873р-936/02.01.2022г. /л.
70/ от РУМВР-Разград, от която се установява , че на лицето Х. Д. Б. , починал на *****г., не е
било издавано разрешение за притежаване и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси по см. на
ЗОБВВПИ. Не са били регистрирани оръжия и боеприпаси на посоченото лице. На лицето Р. П. Б.
не е било издавано разрешение за притежаване и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси по
см. на ЗОБВВПИ. Не са били регистрирани оръжия и боеприпаси на посоченото лице. Същата
притежавала газ/сигнален пистолет „Zoraki“, мод. М 807-В, кал. 8 мм, № 1214-000120, за който
подала уведомление в РУМВР-Разград с вх. № 187300-8427/16.12.2020г. за придобиване на
неогнестрелно оръжие, съгласно изискванията на чл. 54, ал. 4 от ЗОБВВПИ.
Изложената фактическа обстановка се установява с оглед показанията на свидетелите,
заключението на балистичната експертиза и приложените писмени доказателства. Разпитаните
като свидетели полицейски служители Т. Д., М. Ц. и Д. Ц. очертават с показанията си начина на
извършеното претърсване, къде била намерена пушката и патроните. По думите на св. Т. Д. някъде
на видно място в къщата имало окачена и друга пушка, но „антика“ и тя не била счетена за
огнестрелно оръжие. Обстоятелствата, свързани с показанията им не са спорни. За същите
обстоятелства свидетелстват и поемните лица при претърсването – свидетелите М. Х. и В. И..
Разпитан е и св. Б. Г., познаващ подсъдимата и покойния й съпруг, който сочи, че последният
събирал стари вещи, споменавал му, че има някаква стара пушка.
С оглед всички данни съдът намира за доказано, че фактически процесната пушка и
боеприпаси са били във фактическа власт на подсъдимата. Спорен обаче остава въпросът за
умисълът на подсъдимата. С оглед начина, по който тези вещи са се оказали във фактическа власт
на подсъдимата, то на първо място се поставя въпроса доколко тя е съзнавала, че същите могат да
са годно огнестрелно оръжие и годни боеприпаси. За съда е безспорно /обясненията на
подсъдимата в това отношение явно не могат да бъдат оборени/, че подсъдимата никога не е
виждала покойният й съпруг да ползва по някакъв начин тези вещи, нито последният й е
обяснявал доколко конкретно същите могат реално да се използват. При претърсването обяснила
на полицейските служители, че покойният й съпруг й бил казал, че държи пушката за всеки случай
/показанията на св. Т. Д. от ДП, прочетени в съдебно заседание/, но последното не води до извод,
че подсъдимата е била наясно с естеството на тези вещи. При това няма как да се заключи, че
подсъдимата е съзнавала, че това са годно огнестрелно оръжие и годни боеприпаси. Тези вещи са
предявени в съдебното заседание и за погледа на неспециалист, то може да се каже, че процесната
пушка действително има външен вид на „антична“ вещ, т.е явно стара вещ /не може да се каже
преди колко време е изработена/, за която човек без познания не може да гадае доколко е годна.
Явно покойният съпруг на подсъдимата събирал такива вещи и дори някаква още по-стара пушка
била окачена на стена в къщата, но не заинтригувала претърсващите, защото явно била „антика“.
При тези обстоятелства да се прави извод, че точно подсъдимата е могла да разграничи „антика“
от годно огнестрелно оръжие е позиция, която явно не може да се обоснове с реалниаргументи.
Същото следва да се каже и за боеприпасите, находящи се в кожен патрондаш. Всъщност за
последните съдът намира, че по делото реално не се доказва доколко и каква част от тях са
действително годни. Както се посочи по горе, вещото лице, макар в заключението си да ги
определя като годни, то в изследването е посочило, че по почти всички патрони е налице
окисляване, което може да доведе до овлажняване и разрушаване на барута, което от своя страна
прави патрона негоден. При това действително остава недоказано годни ли са съответните
боеприпаси /извън патрона ползван от вещото лице/ или не. При тази ситуация е нелогично да се
правят изводи за умисъл у подсъдимата за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Посоченото в обвинителния акт, че подсъдимата е действала с пряк умисъл, според съдебния
състав е неправилен извод – подсъдимата без съмнение не е искала настъпването на
общественоопасните последици от деянието, не е целяла пряко такъв резултат. Съдът обаче
намира, че в случая не може да се говори и за евентуален умисъл - доколкото не може да се
приеме, че подсъдимата е осъзнавала, че става дума за годно оръжие и боеприпаси, които са под
специален режим, то не може да се обуслови и извод, че подсъдимата е допускала, т.е.
2

примирявала се с общественоопасните последици. При това съдът приема, че в разглежданата
ситуация липсва вина у подсъдимата – не може да се докаже, че същата е осъзнавала
обстоятелствата поставящи тези вещи под специален режим, а оттук не може и да се поддържа, че
същата е била наясно, че следва да има съответно разрешение по смисъла на закона, за да може да
държи тези вещи. Липсата на вина изключва наличието на престъпление и налага оправдаване на
подсъдимата.
Съдът намира за необходимо за яснота да посочи и следното: Дори да можеше да се
приеме, че е налице виновно поведение на подсъдимата в някаква форма, то деянието би се явило
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК – разкрива явно незначителна обществена опасност.
Този извод се обосновава с оглед начина по който подсъдимата е станала владелец на процесните
вещи – при липса на всякаква воля от нейна страна. Този извод се налага и с оглед на вида на
самите вещи – стари и явно трудно определими от лице без специални знания. Фактът, че
подсъдимата е придобила газ/сигнален пистолет и уведомила за това РУМВР, не е обстоятелство,
което да сочи на някакви познания у подсъдимата досежно оръжията, а всъщност е обстоятелство
което сочи на принципно добросъвестно отношение от нейна страна към съществуващия режим на
подобни вещи. Този извод на съда е напълно съвместим с изложеното по-горе относно липсата на
умисъл на подсъдимата относно процесните вещи – явно не става дума за проявена от нея
недобросъвестност, а за липса на яснота у нея относно естеството на процесните пушка и
боеприпаси. Така или иначе ситуацията, с оглед изложеното, се явява малозначителна, което също
изключва ангажиране на наказателна отговорност.
С оглед на всичко изложено съдът приема, че подсъдимата не е извършила
престъпление по смисъла на НК, поради което и следва да бъде призната за невиновна и оправдана
по повдигнатото обвинение.
Веществените доказателства /процесната пушка и боеприпаси в кожен патрондаш и
брезентова чанта/, тъй като се явяват вещи, чието притежание е забранено, на основание чл.112 ,
ал.2 НПК следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	32
Дата:	21 юни 2022 г.
Съдия:	Константин Петров Косев

Дело:	20223330200114
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 март 2022 г.

Присъда по дело №114/2022 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите