Решение по дело №2902/2024 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 5695
Дата: 27 май 2025 г.
Съдия: Красимир Кипров
Дело: 20247050702902
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 5695

Варна, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КРАСИМИР КИПРОВ

При секретар ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20247050702902 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на К. Н. З. от [населено място], против принудителната адм. мярка /ПАМ/ „принудително блокиране на ППС“, наложена от служителите на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ [населено място] В. Н. и Р. Д. Х. , за която от тях е съставен констативен протокол за принудително блокиране № 146731/14.10.2024 год., съгласно който принудителното блокиране е извършено с поставянето на скоба № 31 на автомобил „Тойота“ с рег. № [рег. номер], по отношение на който жалбоподателката е вписана като ползвател в свидетелството за регистрация на МПС /СРМПС/.

Жалбата съдържа доводи за материална незаконосъобразност на оспорената ПАМ, тъй като мястото за паркиране на автомобила не било означено по надлежния ред като място за платено паркиране ; автомобила бил спрян срещу вход-изход на адм. адрес [улица], през който влизали и излизали ППС, поради което съгласно чл.98, ал.2, т.1 от ЗДвП паркирането там било забранено и съответно това място не можело да представлява такова за платено паркиране ; към момента на налагане на ПАМ била заплатена дължимата такса за паркиране. С тези мотиви се иска постановяване на съдебно решение за отмяна на оспорената ПАМ и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат М. Т..

Ответниците - служителите на ОП „Паркиране и репатриране“ [населено място] В. Н. и Р. Д. Х. , редовно призовани не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата, като с подадената от тях молба с.д. 5938/7.04.2025 г. единствено отправят възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение – представеното от директора на ОП „Паркиране и репатриране“ [населено място] писмено становище е ирелевантно като подадено от лице, което не е страна по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

В издаденото за лек автомобил „Тойота корола“ с рег. № [рег. номер] свидетелство за регистрация на МПС /СРМПС/, жалбоподателката К. Н. З. е вписана като ползвател на същият. С приета от Общински съвет-Пловдив Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив са определени на територията на [населено място] съгласно чл.10 райони, пътища или части от пътища и зони за платено и безплатно паркиране /Синя зона/ в определени часове на денонощието, от понеделник до събота включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални празници, в часовия диапазон от 8.30 ч. до 18.30 часа. В приложение № 1 към Наредбата „ Списък на булеварди, улици и площади с разрешено краткотрайно платено паркиране/Синя зона/“ е включена в т.18 [улица]. Съгласно приложената на л.28 от адм. преписка и на л.65 от делото схема, зоната за платено паркиране на [улица]е обозначена с поставени пътни знаци по чл.59 от ППЗДвП Т 17- табела с текст. С издадена от кмета на община Пловдив З. Д. заповед № 220А-2301/30.09.2022 г. , на основание чл.44, ал.1, т.1 и ал.2 и чл. 39, ал.2 от ЗМСМА и във връзка с ползването на отпуск поради временна неработоспособност е наредено за периода от 3.10.2022 г. до завръщането на титуляра, функциите на кмет да се изпълняват от зам. кмета В. Р.. Въз основа на така издадената заповед, заместник-кметът на община Пловдив В. Р. издава заповед № 220А-2347/5.10.2022 г., с която включително на основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП определя длъжностни лица – служители от Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ [населено място] , които да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране – тип „скоба“ на ППС в случаите посочени в Глава „Принудителни мерки при неправилно паркиране“, Раздел – „Блокиране на колело на неправилно паркирано ППС“ от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив, в т. 20 от която е посочен служителят Б. В. Н., а в т.26 е посочен служителя Р. Д. Х.. На 14.10.2024 г. жалбоподателката паркирала автомобила с рег. № [рег. номер] в [населено място] на [улица]. Тъй като възприела от наличните на места указателни табели, че мястото на паркиране попада в обхвата на действие на Синята зона, З. изпратила в 11.33 ч. от мобилния си телефон съобщение на посоченият в табелата номер, като по този начин заплатила таксата за паркиране по реда определен в чл.11 и чл.12, ал.2 от горепосочената Наредба. След извършеното по този начин плащане, жалбоподателката получила съобщение от мобилния оператор за платено паркиране на [рег. номер] до 12.33 ч. в Синя зона, а по-късно получила второ съобщение за това, че остават десет минути престой в Синя зона на [рег. номер] до 12.33 ч. След изтичане на определеното за паркиране време, същата не заплатила дължимата съгласно чл.10, ал.2 от Наредбата за организация на движението и паркирането на територията на община Пловдив вр. с Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, такса са следващ час на паркиране. По причина на последното, в 12.40 ч. служителите на ОП „ Паркиране и репатриране“ [населено място] В. Н. и Р. Д. Х. поставят на автомобила скоба на предна лява гума, с което блокират движението му. За така извършеното от тях действие по принудително блокиране, В. и Х. съставят констативен протокол за принудително блокиране № 146731/14.10.2024 г., в който е посочено, че принудителното блокиране е извършено на основание чл. 26 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив. Същевременно, на мобилния телефон на З. е изпратено съобщение, че на автомобил [рег. номер] има поставена скоба, която е премахната след заплащане от същата на сумата от 42,00 лв., за което от ОП „Паркиране и репатриране“ [населено място] е издаден фискален бон в 13.07 ч. Жалбата на З. до съда срещу така наложената ПАМ е подадена чрез ОП „Паркиране и репатриране“ [населено място] на 28.10.2024 г. , видно от приложеното на л.25-гръб от делото известие за доставяне.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, за който е налице правен интерес от съдебното му оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от приложената на л.63-64 от делото заповед № 220А-2347/5.10.2022 год. , издадена по заместване от заместник-кмета на община Пловдив, служителите на ОП „Паркиране и репатриране“ [населено място] В. Н. и Р. Д. Х. са надлежно оправомощени да налагат ПАМ от вида на процесната с правно основание по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП – използване на техническо средство тип „скоба“ за принудително задържане на ППС, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. По тези съображения, съдът намира, че ПАМ е наложена от компетентен адм. орган.

Предвид характера на процесната ПАМ като индивидуален адм. акт представляващ изразено с действие волеизявление на адм. орган по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, общите изискванията за писмена форма и процедура по АПК за издаване на ИАА не са приложими.

Оспорената ПАМ е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Налице са според съда материално-правните основания на чл.167, ал.2, т.2 от ЗдвП за налагане на жалбоподателката на оспорената ПАМ. Противно на изложените от З. доводи, мястото на паркиране на автомобила попада в обхвата на действие на определената с горецитираната Наредба синя зона за платено паркиране на [улица][населено място] – данни за обратното не са установени в хода на съдебния процес, т.е. действието на синята зона срещу вход-изхода на цитираният в жалбата адрес не е изключено по силата на разпоредбата на чл.98, ал.2, т.1 от ЗДвП, доколкото от страна на жалбоподателката не са установени релевантните за тази норма и намиращи се в нейна доказателствена тежест / указана с приложеното на л.47 от делото съдебно разпореждане № 1114 от 3.02.2025 г./ факти за ограничаване поради паркирането на движението при влизане и излизане на ППС. Така проявената в тази връзка процесуална пасивност на жалбоподателката е резултат от очевидната злоупотреба с процесуални права – от една страна се твърди, че паркирането било забранено и поради това не се дължало заплащане , а от друга с представените от самата нея писмени доказателства на л.7 от делото се признава плащането на цена за времето до 12.33 ч. Последното, опровергава и другото твърдение на З., че липсвало обозначение за платено паркиране – очевидно тя е имала съзнание за паркиране в платена зона, след като фактически е извършила такова плащане, а от друга страна обозначаването на обхвата на действието на синята зона за платено паркиране е доказано от ответника с приложеният на л.11-12 от адм. преписка списък към Приложение № 1 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив и приложената на л.65 от делото схема, на която са показани поставените на [улица]пътни знаци Т17 – табела с текст указващ платено паркиране в синя зона. Повече от несъстоятелна е изразената в жалбата теза за релевантност на момента на фактическо заемане на място в Синя зона, който бил след 11.40 ч. на 14.10.2024 г. – времето за паркиране се отчита от момента на изпращане на кратко съобщение на мобилен номер, което според направеното в жалбата признание и според представеното като доказателство извлечение за изпратени съобщения се е случило в 11.33 ч., поради което извършеното с това съобщение плащане на цената за паркиране обхваща времето до 12.33 ч. на 14.10.2024 год. Видно от представеният от ответника констативен протокол за принудително блокиране № 146731, чиято достоверност не е опровергана от страна на жалбоподателката, ПАМ е наложена в 12.40 ч. , т.е. след изтичане на времето, за което цената за паркиране е била заплатена. По делото няма спор, че автомобила е останал паркиран на същото място за времето от 12.33 ч. до 12.40 ч. , както и че за тези седем минути цената за паркиране в платена Синя зона по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗДвП не е била заплатена от страна на З., поради което в пълно съответствие с условията и целта на нормата чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП на същата е наложена процесната ПАМ.

По тези съображения за отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава, при който изход от делото сторените от жалбоподателка разноски следва да останат за нейна сметка.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К. Н. З. с [ЕГН], срещу принудителната административна мярка „Принудително блокиране“ , наложена от служителите на ОП „Паркиране и репатриране“ [населено място] В. Н. и Р. Д. Х. чрез поставяне на скоба № 31 на ползвания от нея автомобил „Тойота корола“ с рег. № [рег. номер], за което от страна на същите е съставен Констативен протокол за принудително блокиране № 146731/14.10.2024 год.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Съдия: