РЕШЕНИЕ
№ 828
гр. Бургас, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120103000 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
„Водоснабдяване и Канализация" ЕАД, ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление ..............................., против С.А.Б., ЕГН **********, адрес:
.......................................... В молбата се твърди, че ответникът е потребител на услугите,
предоставени от „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, като титуляр на партида с
абонатен номер .................... Сочи се, че ответникът има неизплатени задължения, на
обща стойност 225,73 лева, дължими по издадени фактури от периода от 25.10.2018г.
до 24.04.2019г„ с отчетен период по фактури от 10.11.2017г. до 26.03.2019г. Поради
незаплащане на задълженията на абоната в предвидения в Общите условия на
дружеството 30-дневен срок от датата на фактуриране, на 12.02.2021г.
„Водоснабдяване и Канализация" ЕАД пристъпва към принудително изпълнение на
задълженията и подава до Районен съд- гр. Бургас заявление, въз основа на което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260513/15.02.2021г. по
ч.гр.д.№ 1046/20201г. Предвид факта, че заповедта е връчена при условията на чл. 47,
ал.5 ГПК ищецът е направил искане да се приеме за установено по отношение на
ответника, че съществува вземане в размер на 225,73 лева, дължимо по издадени
фактури от периода от 25.10.2018г. до 24.04.2019г., с отчетен период по фактури от
10.11.2017г. до 26.03.2019г, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 51,89
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за
периода от 25.11.2018г. до 05.02.2021 г.
1
По повод настъпилата смърт на първоначално назначения особен представител
на ответника, бе назначен последващ такъв, като срока за подаване на писмен отговор
бе възстановен. В депозираният писмен отговор се оспорва обстоятелството, че ищеца
е собственик на имота; че услугата е била предоставена; размера на вземането, както и
връчването на издадените фактури. Навежда се довод за настъпила погасителна
давност, както и извършено плащане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79 и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено
в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по така предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника,
качеството потребител на ответника, в т.ч., че последният е бил абонат за посочения
адрес през заявения в исковата молба период, че в същия период е доставил описаните
по вид услуги, в посоченото количество и на посочената стойност, съответно вида на
услугите за всеки отделен отчетен период; периода и размера на обезщетението за
забава.
Основният спорен въпрос е свързан с наличието на валидна облигационна
връзка между страните по спора, възникнала и регламентирана от относимите законови
и подзаконови нормативни актове, определяща ответника, като "ползувател на ВиК
услуги". С разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР, Законът за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, се определя кръга лица
/юридически и физически/- потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В този смисъл е
и нормата на чл.2 от Общите условия, с които се уреждат отношенията между ищецът
от една страна и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни
услуги на територията, обслужвана от ВиК оператора, от друга страна.
В настоящият случай по делото е спорно от страна на ответника, че същият е
титуляр на партида с абонатен № ..................., като се твърди, че не е собственик на
водоснабден имот, находящ се в ............................... От заключението по съдебно-
техническата експертиза става ясно, че в поземления имот има изградена едноетажна
жилищна сграда, за която не може да се даде заключение дали е водоснабдена.
Експертът заяви, че няма регистрирано измервателно устройство и предвид липсата на
достъп до имота не е могъл и да установи наличие или липса на такова.
В подкрепа на твърденията си, че ответницата е потребител на услугата, се
представи от страна на ищеца справка от Агенция по вписванията, съгласно която са
налице вписвания на наложени възбрани върху ½ от 100/200 кв.м. от поземлен имот
2
пл.№ .............., находящ се в ................... Приложи се и част от изпълнително дело,
образувано против ответницата, по която е наложена една от възбраните върху
описания имот, както и удостоверение за декларирани данни, издадено от Община
Бургас, видно от което Б. е декларирала собственост върху сочените идеални части от
поземления имот. В последното съдебно заседание се представи и нотариален акт №
..........., т..........., н.д. № .............. г., съгласно който А.Н.Б. /................/ е закупил
въпросните 100 кв.м. от поземлен имот ............
С оглед на така представените и описани по- горе писмени доказателства съдът
намира, че не се доказва по безспорен начин твърдението, че ответницата е собственик
на имота, за който се твърди, че е предоставена услугата, която се претендира да се
заплати. Нито едно от приложените доказателства не съставлява годен титул за
собственост, с изключение на описания нотариален акт. Предмет на същия, обаче, е
поземлен имот, а не жилищната сграда, която да може да бъде и да съставлява
водоснабден имот. Следва да се посочи, че за наличието на такава сграда в имота се
съди единствено от заключението на вещото лице.
Предвид на това съдът намира, че от страна на ищцовото дружество не се
доказа по безспорен начин качеството „потребител“ на ответника. Липсата на
доказателства, че С.Б. е собственик, ползвател или наемател /последното съобразно
чл.2, ал.3 от Общите условия на оператора/, води до извода, че между страните в
настоящото производство не е налице валидна облигационна връзка, по силата на
която ответника да се е задължил да заплаща доставена и потребена вода в обекта. Не
без значение е и обстоятелството, че от страна на дружеството- оператор не се доказа и
твърдението, че имота е бил водоснабден. Единственият безспорен факт по делото е, че
в обекта няма поставено измервателно устройство, което се потвърди и от показанията
на св. Т.. Същата заяви и, че количеството вода, което тя, като инкасатор в този район,
е отчитала, е въз основа на устни данни от лице, което е намирала в имота /не се
твърди, че това е ответницата/ и което е заявявало колко души обитават жилището.
Свидетелката сочи и че имота е необитаем в периода от „последните фактури“. Всичко
това дава основание на настоящата инстанция да приеме, че не са налице безспорни
доказателства, установяващи по категоричен начин, че Б. е собственик на сочения
имот, респективно има качеството потребител на услугата, за която се твърди, че е
предоставена от ищеца. Последното също не бе безспорно установено предвид липсата
на доказателства, че имота е бил водоснабден по начин да е възможно използването на
услугата от страна на ВиК. Спорен остана и въпроса относно размера на задължението
предвид данните по делото, че показанията, записвани от свидетелката Т. при отчитане
на обекта, са били давани от неизвестно лице, за което дори не се твърди, че е
ответницата. По този начин не се доказа и правилността на начина, по който са се
определяли сумите за всяко отчитане, предвид на това, че не е имало убедителни
доказателства колко души са обитавали към този период обекта.
3
Изложеното по- горе налага извода за неоснователност на претенциите, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени.
За положеният труд от страна на особения представител, на същият следва да
бъде присъдено възнаграждение. Съдът счита, че с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото, възнаграждение в размер на внесения от страна на ищеца
депозит, а именно 150 лв., е достатъчно.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
...................., със седалище и адрес на управление в ......................, представлявано от
Г.Й.Т., против С.А.Б., ЕГН **********, адрес: .........................., за приемане за
установено съществуването на вземане в полза на ищеца против ответника в размер на
225,73 лева, дължими по издадени фактури от периода от 25.10.2018г. до 24.04.2019г.,
с отчетен период по фактури от 10.11.2017г. до 26.03.2019г, ведно със законната лихва
от 12.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 51,89
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за
периода от 25.11.2018г. до 05.02.2021 г., за които вземания е била издадена заповед по
чл.410 от ГПК № 260513/15.02.2021г. по ч.гр.д.№ 1046/20201г. по описа на РС- Бургас.
На адвокат И.К. от БАК да бъде изплатена сумата от 150 лв. възнаграждение за
особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4