О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№.............
гр.Шумен, 23.01.2024г.
Административен съд - Град Шумен, в закрито заседание на двадесет
и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
като разгледа докладваното от
съдията АД № 26 по описа за 2024г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.134, ал.5 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Административното
дело е образувано въз основа на жалба от Ю.Х.Х. с ЕГН ********** ***, срещу
Решение № 229/13.12.2023г. на директора на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите (ТД на НАП) – град Варна. С обжалвания акт е отказано
възлагане на нова ревизия за изменение на задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски, установени с Ревизионен акт (РА) № Р-03002722003757-091-001/20.06.2023г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, поради липса на основанията,
предвидени в чл.133, ал.2 от ДОПК. Оспорващият сочи, че с молба вх. № ВхК-44573#4/07.12.2023г.
поискал изменение на установените с горепосочения РА задължения, като към
искането приложил счетоводни документи от управителя на „***“ ЕООД, подписани с
ел.подпис. Тъй като в хода на ревизията проверяващите не са успели да се
свържат с управителя на дружеството, обстоятелство, което е отразено в
съставения ревизионен доклад, то представените документи, не са могли да бъдат
известни както на органа по приходи, извършващ ревизията, така и на
ревизираното физическо лице, доколкото към момента на извършване на ревизията Ю.Х.Х.
не е управител на „***“ ЕООД. Заявява, че в писмени обяснения по проверката,
които документи са приложени и към ревизията, е обяснил, че е финансирал
дейността на дружеството с лични средства. Това се доказвало и от счетоводните
документи, приложени към молба вх. №ВхК-44573#4/07.12.2023г. Изразява
несъгласие със становището на решаващия орган, че не може да се направи
обоснован извод, че тези счетоводни документи не са могли да бъдат известни на
лицето.Твърди, че в хода на проверката и ревизията е обяснил, че е финансирал
дейността на дружеството с лични средства. Настоява, че към датата на ревизията
не е бил управител на дружеството и не е разполагал с документите. Счита, че в
ревизионния доклад, РА, както и в настоящия отказ се релевират твърдения, че се
е облагодетелствал от бюджета на НОИ, които не отговарят на обективната истина.
Въз основа на изложените в жалбата съображения е отправено искане за отмяна на
атакуваното решение и връщане на преписката със задължителни указания за
възлагане от директора на ТД на НАП - Варна на нова ревизия за изменение на
установените задължения.
Със съпроводително
писмо рег. № ДА-01-144/16.01.2024г. ответната страна представя
административната преписка. Не изразява становище по оспорването.
Шуменският административен съд след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С Ревизионен акт №
Р-03002722003757-091-001/20.06.2023г. на Ю.Х.Х. е вменена отговорност по чл.19
от ДОПК за задължения на „***“ ООД с ЕИК *********, за периода от 01.06.2018г.
до 31.08.2019г. в общ размер на главницата 13276,33 лева и лихви 6017,23 лева.
РА е обжалван от
ревизираното лице.
С решение №
183/07.09.2023г. директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна оставил без разглеждане
подадената жалба поради просрочие и прекратил образуваното производство.
С молба вх. №
ВхК-704/14.09.2023г. Ю.Х.Х. поискал възстановяване на пропуснат срок. Молбата е
счетена за неоснователна и с решение № 229/27.09.2023г. на директора на Д
„ОДОП“ - Варна е постановен отказ. Същото е обжалвано пред Административен съд
– Шумен. Образуваното съдебно производство по ЧАД №250/2023г. по описа на ШАдмС
е приключило с Определение № 642/25.10.2023г., с което жалбата е отхвърлена
като неоснователна.
Издаденият
ревизионен акт е влязъл в сила.
С молба вх. №ВхК-44573#4/07.12.2023г. подадена по електронен път Ю.Х.Х. поискал от директора на дирекция „ОДОП“ –
Варна на основание чл.133 от ДОПК да бъдат изменени задължения на лицето за
задължителни осигурителни вноски, определени с влязъл в сила Ревизионен акт №
Р-03002722003757-091-001/20.06.2023г., който не е обжалван по съдебен ред. Приложил
счетоводни документи, за които сочи, че същите удостоверяват обстоятелството,
че като бивш управител на „***“ ООД не е извършвал умишлени действия, с които
се цели препятстване на установяването и/или събирането на задълженията, но и с
лични средства е финансирал същото.
С оспореното
решение директорът на ТД на НАП - Варна отказал възлагане на нова ревизия на Ю.Х.Х.
за изменение на определените му задължения
за данъци и за задължителни осигурителни вноски, установени с Ревизионен акт № Р-03002722003757-091-001/20.06.2023г.,
поради липса на основанията, предвидени в чл.133, ал.2 от ДОПК. В мотивите на
решението е посочено, че представените доказателства, за които се твърди, че са
нови по смисъла на чл.133, ал.2, т.1 от ДОПК, не отговарят на посочените
изисквания. В ревизионното производство са взети предвид представените от
ревизираното лице документи, приобщени са документи от трети лица и насрещни
проверки, извършени са проверки на жалбоподателя и от информационния масив на
НАП. Приложените към молбата счетоводни документи са издадени и касаят период,
когато Ю.Х.Х. е бил управител на „***“
ООД, поради което не може да се приеме, че същите са му били неизвестни. Ответният
орган посочил, че страната може да се позове на нови писмени доказателства,
само ако неузнаването или непредставянето им не може да се вмени в нейна вина.
В случая ревизираното лице е било в известност за съществуването им и е имало
възможност да ги представи. Обстоятелството, че същият не е положил достатъчно
грижи за събирането на тези писмени доказателства и представянето им в хода на
ревизионното производство, не обосновава извода, че са му били неизвестни. Наред
с това – документите не представляват единна счетоводна отчетност и не са нови
доказателства, а такива, които не са представени в хода на ревизионното
производство. В решението е посочено също, че приложените доказателства не са
от съществено значение за установяване задължението на молителя, предвид
установените задължения на „***“ ООД въз основа на подадени от дружеството
декларации и установени обстоятелства при извършените проверки и характера на
отговорността от чл.19 от ДОПК.
Решение № 229/13.12.2023г.
е съобщено на неговия адресат чрез изпращане на препис от същото. Видно от
известие за доставяне на препоръчана пратка, решението е получено на
02.01.2024г. лично от Ю.Х.Х..
Жалбата, въз основа
на която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена на
08.01.2024г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспорването е
депозирано от надлежна страна – адресат на атакувания акт, за който този акт е
неблагоприятен и в законоустановения 14-дневен срок, поради което е процесуално
допустимо.
Разгледано по
същество, същото е неоснователно, предвид следните съображения:
Оспореното решение
е издадено от компетентен орган, доколкото обективираното в него властническо
волеизявление е формирано от директора на надлежната ТД на НАП и в рамките на
правомощията на този орган по чл.134, ал.1 от ДОПК, както и в изискуемата
писмена форма, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила - предвид
обстоятелството, че административният орган е бил надлежно сезиран и се е
произнесъл по допустимо искане.
При извършената
преценка за материалната законосъобразност на обжалваното решение съдът
съобрази следното:
Изменението на установени
задължения с влязъл в сила РА, който се ползва със стабилитет на влязъл в сила
индивидуален административен акт, съставлява извънредно средство за контрол на
вече установените задължения на ревизираното лице. Доколкото засяга стабилитета
на ревизионния акт, нормата на чл.133 от ДОПК определя изчерпателно
основанията, при които е допустимо изменение на задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски, определени с влязъл в сила РА. В случая ревизираното
лице претендира наличие на основанието по чл.133, ал.2, т.1 от ДОПК за
изменение на ревизионния акт. Съгласно посочената разпоредба задължение за
данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила
ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено,
когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни
осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно
органа, издал ревизионния акт, до: а) издаване на ревизионния акт, когато актът
не е бил обжалван; б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил
обжалван. Производството представлява извънреден способ за защита срещу порочни
влезли в сила ревизионни актове, в това число и такива, които не са били
предмет на съдебен контрол, какъвто е РА № Р-03002722003757-091-001/20.06.2023г.
Конкретната хипотеза, разписана в чл.133, ал.2, т.1 от ДОПК, изисква наличие на
нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено
значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни
осигурителни вноски; същите да не са могли да бъдат известни на лицето
съответно на органа, издал ревизионния акт. За да бъде допуснато изменението на
установени с РА задължения, пред решаващия орган следва да са обосновани
обстоятелства или представени доказателства, кумулативно отговарящи на
посочените по-горе изисквания, като липсата на което и да е от тях
самостоятелно обуславя неоснователност на направеното искане. Основанието за
извършване на повторно ревизионно производство представлява непълнота на
фактическия или доказателствения материал, на който е базиран ревизионният акт,
която непълнота се разкрива след неговото издаване или влизане в сила след
административно обжалване и не се дължи на процесуално нарушение на ревизиращия
орган или небрежност на страната, а по същността си е такава, че отстраняването
ѝ би могло да обуслови промяна на изводите относно установеността на
факти от съществено значение за определянето на задълженията на данъчния
субект. Предвид това под нови обстоятелства по смисъла на посочената по-горе
норма следва да се разбират факти от действителността, които имат за спорните
правоотношения значение на юридически или доказателствени факти, възникнали са
преди приключване на ревизионното производство или най-късно преди влизането в
сила на РА, но които не са били узнати от задълженото лице и компетентния
орган, или са били твърдяни по време на висящността на производството, но са
останали недоказани, въпреки проявените от данъчния субект необходими
процесуални усилия. Съответно основание за повторно ревизионно производство са
и новооткритите, а също и новосъздадените документи относно факти от посочените
по-горе категории. В този смисъл под нови доказателства се разбират такива,
които не са били представени в хода на ревизията не по вина на ревизирания
субект, а въпреки процесуалните му усилия, съответно съществуващи или
новосъздадени писмени доказателства за новоузнатите факти и обстоятелства.
В процесния казус
като нови доказателства от жалбоподателя се сочат „счетоводни документи, от
които е видно, че същият като бивш управител на дружеството, освен че не е
извършил умишлени действия, с които се е целяло препятстването на
установяването и/или събирането на задължения, но и с лични средства е
финансирал същото“. Ответният орган е констатирал, че въпросните документи
касаят период, през който Ю.Х.Х. е бил управител на дружеството, поради което
същият следва да е бил наясно с фактите, които се цели да докаже, съответно –
непредставянето им се дължи на поведението на ревизираното лице, а не на
обективна невъзможност да бъдат събрани. Съдът напълно споделя извода на
решаващия орган, като приема, че приложените към молбата документи не
съставляват нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на
лицето. Както се посочи по-горе изискването, поставено от законодателя е
приложените към молбата документи да сочат проявлението на обстоятелства, които
са били твърдени в хода на ревизионното производство, но са останали недоказани,
въпреки проявените от данъчния субект необходими процесуални усилия. В случая
липсват доказателства за невъзможността на ревизираното лице да представи
въпросните документи в хода на ревизионното производство.
На следващо място
съдът намира, че приложените към молбата документи не доказват проявлението на
факти, които да са от съществено значение за установяване задълженията на
ревизираното лице. РА се основава на
констатации за наличие на предпоставките на чл.19 от ДОПК и в частност на
твърдението, че „… Ю.Х.Х., в качеството на управител на „***“ ООД е извършил
плащания в пари от имуществото на дружеството, които плащания са извършени
недобросъвестно и вследствие на тези плащания имуществото на дружеството е
намаляло … Х. сключва неизгодни за дружеството трудови договори със себе си и
съпругата си, изплащат се възнаграждения в размер неколкократно превишаващи
минималния осигурителен доход, във връзка с които се декларират задължения по
декларации обр.6, които той избира да не плати“ – виж стр.7 от РА. Приходният
орган е посочил, че получените възнаграждения от Ю.Х. надвишават главниците по
задълженията на „***“ ООД, за което му се вменява отговорност в хода на
настоящото производство. Същевременно установява се, че задълженията на
дружеството произтичат от декларирани, но невнесени дължими данъци и ЗОВ. В
молбата, с която оспорващият е поискал възлагане на нова ревизия, не е посочено
каква е връзката между представените от него писмени документи и фактите,
релевантни за определяне на публичните задължения. С оглед обективираните в РА
констатации и направените въз основа на тях правни изводи, съдът намира, че
приложените към молбата документи не доказват обстоятелства от съществено
значение за установяване на задълженията за данъци и осигурителни вноски, тъй
като обстоятелството, че Ю.Х. като управител на дружеството с лични средства е
финансирал същото по никакъв начин не опровергава констатациите, въз основа на
които са установени задълженията.
В обобщение на изложеното съдът приема, че оспорващият не доказва наличие
на предпоставките по чл.133, ал.2, т.1 от ДОПК, съставляващи основание за
изменение на определените му с РА № Р-03002722003757-091-001/20.06.2023г.
задължения. Представените с преписката доказателства не установяват и някое от
останалите основания по чл.133, ал.2, т.2 – т.6 от ДОПК за провеждане на
повторно ревизионно производство.
По изложените съображения
съдът намира, че Решение № 229/13.12.2023г. на директора на ТД на НАП –
гр.Варна е постановено от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и
при съблюдаване на материалния закон, поради което жалбата срещу същото следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и
на основание чл.134, ал.5 от ДОПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.Х.Х. с ЕГН ********** ***,
срещу Решение № 229/13.12.2023г. на директора на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – град Варна.
На основание чл.135, ал.5, изр.последно от ДОПК определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл.138, ал.3, във вр. с чл.137 от АПК, във
вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Административен съдия: