№ 25833
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110108844 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
Ц. Б. Д. срещу предпочитан ответник Съдийската колегия на Висшия съдебен
съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет и срещу евентуален
ответник Прокурорска колегия към Висш съдебен съвет, изпълняваща
функциите на Висш прокурорски съвет, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.3 и т.
3 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на трудов договор ****, като ищцата
заемала длъжността „Стенограф“ в администрацията на Висшия съдебен
съвет, звено „С.“. Ищцата сочи, че със Заповед **. трудовото й
правоотношение било прекратено на основание чл. 340а, ал. 6 вр. чл. 355, ал.
5, т. 1 от ЗСВ, поради получена най-ниската оценка за изпълнение на
трудовите й задължения, а именно „оценка 5 неприемливо изпълнение“. Сочи
се, че на 25.01.2024г. адвокатът на ищцата получил процесната заповед за
уволнение, тъй като на 22.12.2023г. на работното си място ищцата получила
стомашно неразположение и решила да си тръгне след консултация с личния
си лекар. Твърди, че в този момент служителка на човешки ресурси -
Каролина Терзийска, влязла в кабинета на ищцата и настояла да и връчи
Заповедта за уволнение. Ищцата заявила, че не се чувства добре и настояла да
си тръгне. Заявява се, че заповедта за уволнение била представена на
служителките Д.П. и И. И., които с подписа си удостоверили отказа на
ищцата да получи заповедта, като на заповедта е отбелязан час - 14:50 ч.
Подчертава се, че на ищцата бил издаден Болничен лист № Е ****, издаден в
13:04 ч. на същия ден, въз основа на Амбулато. лист № *** от извършен
преглед от 12:40ч. на 22.12.2023 г.
Излагат се твърдения, че поставените на ищцата оценки на работата й
от комисията по атестиране са необективни и необосновани. Сочи се, че
1
съгласно чл. 17, ал.1 от Вътрешни правила за назначаване, атестиране и
повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия
съдебен съвет, атестирането обхваща периода от 01 декември на текущата
година до 30 ноември на следващата година, а в алинея 2 се предвижда, че на
атестиране подлежат служителите, които имат прослужено време в
администрацията на ВСС не по-малко от една година, а алинея 3 посочва, че
служителите, прослужили по-малко от една година от назначаването на
длъжност в администрацията на ВСС, се атестират през следващия
атестационен период. В този смисъл се твърди, че е нарушена процедурата
при атестиране на ищцата, тъй като атестирането е проведено в нарушение на
вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на
съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет, тъй като
към датата на атестирането ищцата е работила по-малко от 10 месеца.
На следващо място се твърди, че е нарушен чл. 17, ал. 6 от Вътрешни
правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните
служители в администрацията на Висшия съдебен съвет, доколкото на
ищцата не е било предоставена възможност да осъществи междинна среща
със служителката Ц. Д. в резултата на която да поправи пропуските си в
работата.
На следващо място се релевира становище, че е Заповедта за
прекратяване на трудовия договор е издадена по време на използван
болничен, поради което е налице закрила при уволнение по чл. 333 КТ и
следва да е изискано становище на Инспекция по труда, каквото не е
направено от ответника.
Претендира се да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което
е останала без работа за периода от 03.01.2024 г. до 03.07.2024 г., в размер от
13 314.00 лв., ведно със законната лихва считано от 15.02.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното се предявяват се процесните искови
претенции, с които се моли да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищцата, както и ищцата да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност, както и да й бъде заплатено обезщетение за
времето, през което е останала без работа.
В срока по чл. 131 ГПК предпочитания ответник е подал отговор на
исковата молба, в която оспорва твърденията на ищцовата страна. Сочи, че
съгласно чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ работодателят може да прекрати трудовото
правоотношение без предизвестие със съдебния служител, получил възможно
най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен
срок от получаване на окончателната оценка.
Твърди се, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Вътрешните правила правила за
назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в
администрацията на ВСС (изм.заповед № 14497/28.11.2019г), атестирането на
съдебните служители обхваща периода от 1 декември на предходната година
2
до 30 ноември на текущата година., като чл. 17, ал. 2 предвиждал, че на
атестиране подлежат служителите, които имат действително отработени най-
малко 6 месеца в администрацията на ВСС за атестационния период, като
съгласно ал. 3 служителите, които нямат действително отработени най-малко
6 месеца в администрацията на ВСС, се атестират през следващия
атестационен период.
Сочи се, че при атестирането на ищцата били спазени всички
регламентирани във Вътрешните правила процедури по атестация на
съдебния служител, поради което не е налице опорочаване на процедурата, от
което се прави иазвод, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата били изпълнени всички материалноправни
предпоставки по чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ.
Релевират се доводи за това, че на 22.12.2023 г., на ищцата била
връчена заповед за уволнение № *** г. в нейно присъствие, като същата се
запознала със съдържанието на заповедта и не е получила екземпляр от
същата, което било удостове.и с подписа на трима служители. Сочи се, че
издаденият на 22.12.2023 г. болничен лист в полза на ищцата, е издаден без
действително последната да е посетила физически медицинско лице,
доколкото последната до опита за връчване на заповедта за уволнение, се е
намирала в сградата на ВСС.
Ответникът оспорва да е налице твърдяната от ищцата закрила по чл.
333, ал. 1, т. 4 от КТ, доколкото главният секретар, в качеството на
работодател не е бил уведомен от ищцата за влошеното й здравословно
състояние на датата на връчване на заповедта. На следващо място се
поддържа, че връчването на заповед за уволнение по време на болничен
отпуск, не опорочава самата заповед и не се отразява на нейната
законосъобразност. Поради горното, счита, че съгласно чл.335, ал.1, т.3 от
КТ, трудовото правоотношение на ищцата било прекратено от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяване на договора без
предизвестие, независимо, че последното било връчено през време на
болничен.
Изтъква се, че разпоредбите на КТ относно закрилата на работниците
и служителите по чл. 333 от КТ, не е приложима по отношение на съдебните
служители при основанието по чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ, т. к. в специалния закон
такава защита не била предоставена на съдебния служител конкретно за това
основание.
С оглед горепосоченото се твърди, че заповедта е правилна и
законосъобразна.
В срока за отговор, евентуалния ответник Прокурорска колегия към
Висш съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет,
депозира отговор, с който намира предявените искове за недопустими, а в
3
условията на евентуалност счита, че са неоснователни.
Твърди се, че трудовият договор с peг. **** с ищцата Ц. Д. бил
сключен с ВСС, чрез Главния секретар Тихомир Димитров, в качеството му
на Работодател на служителите във ВСС.
Изтъква се, че Общото събрание на ВСС и ВПС по чл. 1306, ал. 4, т. 2
от КРБ, във връзка с § 31, ал. 1 от ЗИД на ЗСВ /ДВ, бр. 18/01.03.2024 г./,
изпълняващо функциите по чл. 30, ал. 2, т. 20 от ЗСВ със свое Решение по
т.10 от Протокол 2/21.03.2024 г., е приело предложение за разпределение на
служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет в самостоятелни
администрации към Съдийската и към Прокурорската колегии като към
Съдийската колегия, която на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ,
изпълнява функциите на Висш съдебен съвет, с ЕИК по 10 БУЛСТАТ
*** преминали трудовите правоотношения на съдебните
служители.
Посочва, се че предвид изложеното, ответник по делото следва да бъде
само и единствено Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет,
изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на
ЗИД на КРБ, доколкото Прокурорската колегия е новосъздадено по силата на
КРБ юридическо лице и последното няма как да е било работодател на
ищцата в нито един момент от описания процес.
В условията на евентуалност, оспорва предявените искове по
основание и размер.
Счита, че извършеното със Заповед № **** прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата е правилно и законосъобразно. Релевира, че са
налице всички предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение
по чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ.
С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят следните
обстоятелства: между страните е съществувало трудово правоотношение,
учредено по силата на Трудов договор № ВСС **/13.03.2023 г., като ищцата
заемала длъжността „Стенограф“ в администрацията на Висшия съдебен
съвет, звено „С.“, както и че със Заповед № *** г., трудовото правоотношение
на ищата било прекратено на основание чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ, вр. с чл. 335,
ал.1, т.3 КТ.
Съобразно отделеното за безспорно, то доказателствената
тежест се разпределя, както следва:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ - в
тежест на ответника е да установи, че уволнението, е законосъобразно
извършено, а именно – че уволнението е извършено от лице – носител на
работодателската власт и че е било налице посоченото в заповедта основание
4
за прекратяване на трудовото правоотношение;
Ищецът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените
обстоятелства.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 КТ - в тежест на ищеца е
да установи, че за периода на претендираното обезщетение е претърпял вреди
от оставането си без работа, което е в причинна връзка с незаконното
уволнение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
По доказателствените искания на страните съдът счита следното:
Приложените към исковата молба и отговора на искова молба от
двамата ответници, писмени доказателства следва да бъдат допуснати за
приемане.
По отношение на доказателствено искане на ищеца, на основание чл.
190, ал. 1 от ГПК да бъде задължен ответникът да представи по делото
личното трудово досие на ищеца, същото следва да се уважи, доколкото е
относимо допустимо и необходимо за установяване на факти и обстоятелства,
част от предмета на доказване..
Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от страна на
ищеца и един свидетел при режим на довеждане от страна на ответника.
Останалите доказателствени искания на страните следва да бъдат
оставени без уважение.
Приканва страните към постигане на спогодба, като им се разяснява
възможността да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно
уреждане на спора.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съгласно мотивната част
на настоящото разпореждане.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и отговора
на искова молба от ответниците, писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на осн. чл. 190 ГПК представи по делото
заве.о копие от цялото трудово досие на ищата в едноседмичен от получаване
на съобщението.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
5
на един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца и един
свидетел при режим на довеждане от страна на ответника.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158, ал. 1 ГПК срок за събиране на гласните
доказателствени средства – насроченото съдебно заседание.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
страните.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
най- благоприятно за тях, като половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила
решение, което не подлежи на обжалване пред по- го. съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.07.2024 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от Определението да се връчи на страните, а на ищеца и от
отговора на исковата молба, като съдът им указва в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото.
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени
средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения
доклад е констатирал, че не сочат доказателства, респ. че не са уточнени
обстоятелствата, за които тези доказателствени средства са поискани, те
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6