Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1100
гр. Пловдив, 13.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на трети юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3154/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на
жалба, подадена от М.Б.К., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 20-
1030- 003700 от 04.05.2020г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“
при ОД на МВР- Пловдив в частта, с
която на М.Б.К., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 190, ал. 3 ЗДвП,
на основание чл. 185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лв.
С жалбата и допълнителните
мотиви към нея се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно
постановление в неговата първа част, с която на основание чл. 185 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20лв. Наказателното постановление не
се обжалва в неговата втора част, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер от 10 лв. Поддържа се, че нормата на чл.
190, ал. 3 ЗДвП не съдържа конкретно правило за поведение, а единствено
предписва срок, в който следва да се заплати доброволно задължението, като при
незаплащане, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Изтъква се, че
незаплащането на дължима глоба би могло и да обуслови прилагане на ПАМ спрямо
водача по реда на чл. 171, т. 1, б. „Д“ ЗДвП, но не и да бъде наложена повторно
глоба за незаплащането на друга такава. Допълнително, посочва се и че глобата,
наложена с НП № 19- 1030- 012267 от 30.12.2020г., влязло в законна сила на
25.02.2020г. е изцяло заплатена Моли се, атакуваното наказателно постановление
да бъде отменено в своята цялост. Претендират се разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, изпраща упълномощен
процесуален представител в лицето на адв. А.. Поддържа се така депозираната
жалба. Излага се становище по същество на спора.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от процесното НП е получен на
07.05.2020г. и жалбата е входирана на същата дата), произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът
счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че процесното НП се обжалва
само в своята първа част ( т. 1 от същото), с която за нарушаване състава на
чл. 190, ал. 3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена на основание чл. 185 ЗДвП
глоба в размер от 20 лв. В останалата си част, като необжалвано, процесното НП
е влязло в законна сила.
По приложението на правото:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения
на материалния закон. Съображенията за този извод на съда са следните:
В АУАН и НП е отразена следната фактическа
обстановка и са дадени следните правни изводи: на 24.04.2020г., около 00.40ч. в
гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ № 8, жалбоподателят М.К. управлявал
лек автомобил марка „Мерцедес Ц30 ЦДИ АМГ”, рег. № *****, собственост на Б. К..
Водачът М.К. бил спрян за проверка, като било установено, че управлява МПС след
като не е заплатил в срок глобата, наложена с влязло в законна сила НП № 19-
1030- 012267, което му е било връчено на 15.02.2020г. и влязло в законна сила
на 25.02.2020г. Въз основа на така установеното, наказващият орган е приел, че
е нарушена разпоредбата на 190, ал. 3 ЗДвП.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът счита, че при описание на нарушението в т.
1 от процесното НП, поведението на жалбоподателя неправилно е субсумирано под
нормата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП- „наложеното
наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила
на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване“. Цитираната норма не съдържа в себе си
правило за поведение, при несъобразяването с което, следва да се наложи санкция
на водач на МПС. Посоченият текст не създава задължение спрямо водачите на МПС
да не шофират в случай, че не са заплатили доброволно наложените им глоби.
Всъщност, нарушение подобно на това, описано в т. 1 от атакуваното НП въобще не
съществува в ЗДвП. Последицата за водачите, които не са заплатили доброволно
наложена глоба не е забрана да управляват МПС до погасяването й. Незаплащането
на глобата в срок води до възможност административният орган да организира
събирането й по принудителен ред ( чрез публичен изпълнител), с всички
произтичащи от това допълнителни такси и разноски. В тази връзка, интересът на
правораздавателния орган е напълно охранен и не съществува каквато и да било
законодателна необходимост да се налага глоба по административнонаказателен ред,
за незаплащането на друга такава. В подкрепа на гореизложеното
следва да се посочи нормата на чл. 186, ал. 7 ЗДвП, която разписва принципното положение, че глобите по
незаплатени доброволно фишове, следва да бъдат изпратени за събиране на
публичен изпълнител. Тоест, налице е установен ред, по който административният
орган следва да събере своето вземане и неговото бездействие да го стори, не
следва да води след себе си нови глоби за съответния водач.
Отделно от гореизложеното, то
следва да се посочи, че съобразно приетата по делото справка за нарушител/
водач, глобата наложена с НП № 19- 1030- 012267 от 30.12.2019г. е изцяло
заплатена ( стр. 2- ра от справката, позиция „3-та“, в графа „платен“, срещу
посоченото НП е отразено „Да“). Предвид това, освен че е налице съществено
нарушение на материалния закон, то се установява, че глобата по посоченото
наказателно постановление е погасена изцяло и в този смисъл административното
наказание е изпълнено.
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно,
следва да бъде отменено в обжалваната част.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по
реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният
акт е отменен. Процесният случай е именно такъв, предвид което и съобразно
изхода по делото, ОД на МВР- Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя М.К. сторените от него разноски за процесуално представителство.
Съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие ( л. 10 гръб),
договореният и изплатен хонорар от въззивника възлиза на сумата от 300 лв.
Същевременно, с изпратената по делото молба- становище / л. 1/, въззиваемата
страна е релевирала възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и е
поискала редукцията му до минимума, разписан в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
трайната съдебна практика, в случай на реално заплатено от клиента адвокатско
възнаграждение (какъвто е и процесният случай), меродавна е редакцията на
Наредбата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие,
респективно уговаряне на дължимото възнаграждение (Решение № 9779 от 21.07.2017 г. по адм. д. № 9012/2016 на Върховния
административен съд, Решение № 7709 от 19.06.2017 г. по адм. д. № 4087/2016 на
Върховния административен съд, Решение № 4843 от 02.04.2019 г. по адм. д. №
14588/2018 на Върховния административен съд). В тази връзка следва да се
съобрази, че Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. създава императивна забрана за
заплащане за адвокатски услуги на суми по-ниски от определените в Наредбата в
зависимост от вида дело. Тази забрана е гарантирана и със съответната
дисциплинарна отговорност за адвоката, който я наруши. В този смисъл гражданите
желаещи да се ползват от адвокатска защита са обвързани да заплатят възнаграждение
в размер на минимално предвиденото в Наредбата към момента на сключване на
договора за адвокатска защита и съдействие. В случай, че това възнаграждение е
реално заплатено, то представлява за тях пряка и непосредствена вреда, за която
следва да бъдат репарирани. Предвид това, последващи промени в размера на
минималните размери, предвидени в Наредбата, не биха могли да имат действие за жалбоподателя.
От гореизложеното следва, че макар и към настоящия момент да е отменена
редакцията на Наредбата, предвиждаща минимално адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, към момента на сключване на договора- 07.05.2020г., тя е била действащо право и обуславя в конкретния
случай минимален размер за адвокатска защита и съдействие, включваща
процесуално представителство в размер на 300 лева ( съобразно чл. 18, ал. 2 от
Наредбата). Промяна в цитираната Наредба е наложена предвид Решение № 5419 от
08.05.2020 г. на ВАС по а. д. № 14384 / 2019 г., като изменението е в сила от 15.05.2020 г. (ДВ, бр. 45 от 2020 г.).
Предвид
гореизложените принципни съображения, в полза на жалбоподателя срещу ОД на МВР-
Пловдив се поражда право на разноски в размер на 300 лева. Тази величина се
явява минимално предвидената от Наредбата към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие и именно в този размер следва да бъде присъдена.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 1030- 003700 от
04.05.2020г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Пловдив в частта, с която на М.Б.К.,
ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, на основание чл.
185 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лв.
В ОСТАНАЛАТА СИ ЧАСТ, като необжалвано, Наказателно
постановление № 20- 1030- 003700 от 04.05.2020г., издадено от началник група в
с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати в полза на М.Б.К., ЕГН **********,
сума в размер от 300 / триста/ лева, представляваща сторени разноски за
процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/ П.
Вярно с
оригинала.
Т.К.