№ 171
гр. Бургас, 02.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
и прокурора Й. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Наказателно
дело за възобновяване № 20252000600173 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 10.50 часа, поради разглеждане на ВНОХД №
133/2025 г. в същата зала и от същия съдебен състав.
Искателят К. К. С., редовно призован, се явява лично, конвоиран от ОЗ
„Охрана“ – Бургас.
Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор Г..
В залата присъства адвокат Г. К., определена от Съвета на Адвокатска
колегия – Бургас за служебен защитник на искателя.
ИСКАТЕЛЯТ С.: Съгласен съм адвокат Г. К. да ме представлява.
АДВ. К.: Запознах се с материалите по делото, готова съм да поема
защитата.
Съдът с оглед обстоятелството, че искателят С. се намира в Затвора-
Бургас и същият се явява лице задържано под стража, намира, че защитата му
1
от адвокат е задължителна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адвокат Г. К. от Адвокатска колегия – Бургас за
служебен защитник на искателя К. С..
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИСКАТЕЛЯТ С.: Съгласен съм днес да се разгледа делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в
настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, след подробното запознаване с
депозираното от страна на подзащитния ми самостоятелно искане, както и
допълнението към това искане, които са изключително подробни и след като
се запознах с всички материали, находящи се в наказателното дело, намирам,
че искането касае претенция на осъдения за това, че двете съдебни инстанции
са постановили неправилна присъда, като иска тяхната отмяна, визирайки и
трите основания по чл. 348 НПК, а именно нарушаване на закона, допускане
на съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост
на наложеното наказание. Това е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Лично моят прочит на доказателствата по делото ме мотивира да
2
изложа пред Вас становище, че аз също считам, че в конкретния случай можем
да говорим за наличието на първото основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК,
нарушение на закона. Изключително внимателният прочит както на присъдата
с мотивите на първоинстанционния съд, така и на решението на въззивния
съд, ми дават основание да приема, че въззивният съд не е съобразил в пълна
степен или е останало немотивирано от него в решението защо е приел, че
осъденият изначално е действал с умисъл да увреди пострадалия С..
Въззивният съд е приел, че поради това, че не е имал офис, поради това, че е
взел сумата от С., поради това, че е спрял да отговаря на обаждания на
свидетелката Л. К., може да се направи един безспорен извод, че е бил налице
изначален умисъл за извършване на деянието.
Доказателствата обаче сочат, че регистрирайки търговско дружество,
което да упражнява дейност, осъденият наема и лице по трудов договор. На
05.10.2017 г. той е поискал среща с пострадалия С. не за да го измами, а
според мен, за да му даде капарото от 2000 евро, за да се стартира сделката по
закупуване на процесния имот. Никъде в доказателствата по делото не се
съдържа твърдение, че на 05.10.2017 г. К. С. е отишъл в хотел „Булаир“ с
намерение да измами пострадалия С. със сумата от 22 000 евро. Това, че
самият свидетел С. е пожелал сам, по собствени подбуди, освен 2000 евро
капаро, които са му били поискани от стоящия пред Вас осъден, да му предаде
и още пари, е лично негово решение. И аз лично считам, че, ако този човек по
някакъв начин се е почувствал ощетен, е следвало да реализира по граждански
ред претенцията си срещу фирмата, от която, забележете, има издадени три
броя разписки. Това ми дава основание да приема, че изначално умисъл в
осъдения да върши измама не е имало.
На 05.10.2017 г. той е искал да се срещне със С., за да вземе капаро
2000 евро. Аз лично не мога да се съглася с мотивите на съда, че той не е имал
възможност да финализира тази сделка, тъй като не бил комуникирал със
собствениците. Познавайки спецификата на работата на един брокер аз
считам, че това в никакъв случай не може да се тълкува като изначален
умисъл, тъй като много брокери работят с помощта на други брокери, какъвто
е и процесният случай и в крайна сметка се стига до финализиране на
сделките. Редицата обстоятелства, които са настъпили между 05.10.2017 г. и
задържането на осъдения говорят единствено, че изначално той е тръгнал с
3
намерение да развива търговска дейност с регистриране на дружеството, с
назначаване на лице по трудов договор, той е издал разписки с печата на
фирмата на въпросния господин, осъществявал е контакти със свидетелката
К., като в крайна сметка, поради други причини, които аз намирам за
ненапълно установени в хода на въззивното производство, се е стигнало до
процесния резултат. Това обаче по никакъв начин според мен не е достатъчно,
за да се приложи законът така, както го е приложил първоинстанционният и
въззивният съд, което лично аз намирам това като предпоставка по т. 1 на чл.
348, ал. 1 от НПК.
По отношение на визираните от него в искането и допълнението
съществени процесуални нарушения, единственото, което според мен е
допуснато, е недостатъчно добрата мотивировка на въззивния съдебен акт, а
именно защо обсъждайки всички последователни събития след 05.10.2017 г.,
съдът не е констатирал всичко, което е било изложено от страна на
подсъдимия тогава в хода на първоинстанционното и въззивното
производство, като по този начин аз считам, че е нарушил правото му на
защита да получи обективност, при стриктно съблюдаване на чл. 107, ал. 3 от
НПК.
По отношение на явната несправедливост на наложеното наказание,
действително съдът е наложил наказание при условията на чл. 55 НК, като го
е наложил под изискуемия минимум, но аз считам, че и в така определения
размер наказанието е прекалено завишено и не съответства на степента на
обществена опасност на извършеното деяние и на дееца. Лично моето мнение,
че, ако все пак съдът е достигнал до извод, че престъпление е извършено
именно от този подсъдим, то е следвало да наложи наказание около една
година лишаване от свобода.
Моля да уважите искането на осъденото лице, да възобновите
производството по настоящото дело и да го върнете на въззивния съд с
конкретни указания за провеждане на ново съдебно следствие, в което да се
изчистят всички възникнали съмнения относно правилността на постановения
съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, на първо място с оглед
допустимостта на направеното искане, считам същото за допустимо.
4
Разгледано по същество, считам същото за неоснователно, като аргументите
ми са по конкретно визираното искане от осъденото лице К. С..
На първо място, в допълнението, което е било изискано от Апелативен
съд – Бургас, е направен довод за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, направени в хода на разпоредителното заседание.
Считам, че такива не са налице. Видно от съдебния протокол, не се
установяват твърденията на осъдения за отправени заплахи за промяна на
мярката за неотклонение в по-тежка от съдебния състав, поради което, моля да
не кредитирате това твърдение, като неистинно, необосновано и
неоснователно.
На второ място, относно твърдението за нарушено право на защита.
Видно от протокол от съдебно заседание на 12.04.2023 г., осъденият е имал
искания по доказателствата, а във въззивната инстанция е бил проведен
разпит на пострадалия С., като осъденият е участвал с лични въпроси към
този свидетел. Ето защо, моля и това твърдение като неоснователно, да не
бъде уважено. По делото, както на ниво РС-Бургас, така и пред ОС-Бургас при
формиране на вътрешното убеждение на съда относно значимите за
обвинението фактически положения, считам, че не са нарушени чл. 13, чл. 14,
чл. 18 и чл. 107 от НПК. Изразеният упрек на защитата за възприетите от съда
доказателства по делото, които са формирали извода за авторството и вината
на осъдения С. с твърдение за доказателствена необезпеченост, а оттам и за
осъждането му, считам за неоснователен. По делото са били събрани
множество доказателства, кореспондиращи помежду си разпити на свидетели,
включително и такива проведени пред съдия, извършена е била графологична
експертиза, така че твърдението на осъдения, че осъдителната присъда е
реализирана само въз основа на показанието на един-единствен свидетел,
свидетелката Л. К., е необосновано и поради това неоснователно.
И не на последно място, следва да се подчертае, че в своята
еднопосочна практика ВКС е възприел, че недопускането на доказателствени
искания не е процесуално нарушение, стига останалите доказателства по
делото, каквито са в дадения случай, обосновано да изясняват поставените
въпроси относно авторството и вината на подсъдимия, към настоящия момент
осъден.
В настоящото дело в писменото искане пред Апелативен съд – Бургас
5
няма направено искане за вземане на отношение за явна несправедливост на
наложеното му наказание, но такова беше изтъкнато в настоящата съдебна
зала от защитата. Считам, че както първоинстанционният, така и въззивният
съд, отчитайки правилно отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства, при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, са фиксирали
размер на наказанието, което моля да споделите като справедливо. Не е
налице каквото и да е условие за допълнително смекчаване и респ.
намаляване на размера на това наказание, поради което същото като
законосъобразно и справедливо, моля да отчетете като такова. Още повече, че
е налице висока степен на обществена опасност както на престъплението, така
и на извършителя, който е осъществил деянието в изпитателния срок по
условно предсрочно освобождаване по присъда за друго тежко умишлено
престъпление и настоящото деяние е извършено в условието на опасен
рецидив.
Ето защо, считам че няма както законово, така и морално основание за
смекчаване на отговорността му, а искането за възобновяване, моля
уважаемият съд да остави без уважение.
Моля за Вашето решение в горната насока, като присъдите и съдебните
разноски пред настоящата инстанция в тежест на осъдения С..
Съдът ПРЕДОСТАВЯ правото на лична защита на ИСКАТЕЛЯ К.
С..
ИСКАТЕЛЯТ С.: Към казаното от адвоката искам да добавя, че след
05.10.2017 г. моите действия не са приключили до там. Аз съм продължил да
търся контакт както с потърпевшия по делото В. С., така и с неговия адвокат,
който отказва да комуникира с мен, а в същото време казва на потърпевшия,
че аз съм прекъснал връзката с него. Писмата до С., предоставени по
електронен път, са в кориците на делото. Показанията на С. са в писмото,
където твърди, че адвокатът му е казал, че аз избягвам връзка с него. Всичко
това е в кориците на делото, а не са взети предвид. Аз съм продължил
дейността след 05.10.2017 г., включително съм имал директна връзка със
собствениците на имота.
6
Написал съм в писмена защита всичко, кое къде противоречи.
Съдът приключва съдебните прения.
ДАВА ПРАВО на последна дума на ИСКАТЕЛЯ К. С..
ИСКАТЕЛЯТ С.: Моля да бъда оправдан по делото или делото да бъде
върнато в Районен съд – Бургас. Поддържам всичко, което съм написал до
сега.
Моля да бъда оправдан. Но ако не мога да бъда оправдан по това, което
има в кориците на делото, същото да бъде върнато, за да бъде доказано как
стоят нещата.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде публикувано по
съответния ред.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7