№ 4233
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110130702 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от К. В. К. срещу /ФИРМА/, искове,
както следва: 1) главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № *********** от 30.04.2024г.,
поради противоречието му със закона, съединен при условията на евентуалност с
установителен иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД вр. чл. 26,
ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор за
паричен заем № 3034309 от 30.04.2024г., поради противоречие, респ. заобикаляне на закона.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
30.04.2024 г. сключил с ответника Договор за паричен заем № ***********, за отпускане на
заем в размер на 2300 лв., която следвало да върне на 15 месечни погасителни вноски, при
годишен лихвен процент от 40,32 % и ГПР 49,49 %. По силата на договора му била
начислена такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на
1616,10 лв. Било предвидено освен това, че ищецът следва да обезпечи заема с поръчител –
физическо лице, който следва да отговаря на множество изисквания или банкова гаранция,
като при неизпълнение на това задължение на заемателя, същият дължи неустойка в размер
на 1077,30 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски. Твърди, че общото
задължение по договора било в размер на 5659,05 лв. В исковата молба са изложени
подробни съображения за недействителност на сключения договор за кредит поради
непосочване на действителния ГПР по заема, в който следвало да бъдат включени таксата за
експресно разглеждане на документите и неустойката за непредоставяне на
гарант/поръчител, която по своята същност представлявала скрито възнаграждение. Твърди,
че предоставяне на гарант в уговорения 3-дневен срок е неизпълнимо. В допълнение е
отбелязано, че договорът не съдържа информация какви са разходите, формиращи ГПР, като
посочването единствено с цифрово изражение на процента годишни разходи не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Изложени са доводи за
нищожност на сделката и поради липса на посочване на лихвен процент на ден и липса на
информация относно условията за усвояването му. По наведените твърдения е направено
искане процесния договор за кредит да бъде прогласен за нищожен, а при условията на
1
евентуалност в случай, че претенцията бъде отхвърлена клаузите от съглашението,
предвиждащи задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит и каузата за неустойка при непредоставяне на гарант да бъдат
прогласени за нищожни.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с
който излага съображения за неоснователност на исковата претенция и за недопустимост,
доколкото на 07.05.2024г. ищецът депозирал молба за отказ от кредита, като на 10.06.2024г.
два дни след изтичане на срока за връщане на главницата при отказ от кредит е върнал
взетата главница в пълен размер, без да е заплатил дължимата лихва към 10.06.2024г. По
изложеното намира, че исковата претенция е предявена при липса на правен интерес от
предявяване, поради което моли съда да прекрати производството, като недопустимо.
По делото е представен договор за паричен заем Standard 30 №
***********/30.04.2024г., от който се установява, че между /ФИРМА/, като заемодател и К.
В. К., като заемополучател, е сключван договор за паричен заем Standard 30 №
***********/30.04.2024г., по силата на който заемодателят се задължил да предаде на
заемателя сумата в размер на 2300,00 лева, която сума заемателят е следвало да върне на
петнадесет месечни вноски, всяка в размер на 305,45 лева, при включени в нея главница,
лихва и такса експресно разглеждане, при ГЛП от 40,32% и ГПР 49,49%. В чл. 1, ал.3 от
договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга за експресно
разглеждане на кредита заемателят дължи такса за експресно разглеждане в размер на
1616,10 лева, а в чл. 4, ал.1, че заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на
сумата по договора да предостави на кредитора следните обезпечения: поръчител –
физическо лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена поне
три дни от деня на представяне, или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния
заем, в размер на цялото задължение по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане
по договора. В чл. 4, ал.2 е посочено, че при неизпълнение от заемателя на задълженията му
по чл. 4, ал.1 от договора, той ще дължи неустойка в размер на 1077,30 лева, като
неустойката ще се разсрочи и ще се заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски, посочени в чл. 2, ал.1, т.4, като в този случай дължимата вноска ще е в размер на
337,27 лева, а общото задължение в размер на 5659,05 лева.
Безспорно процесния договор за паричен заем Standart 30 № *********** от
30.04.2024г. е следвало да се сключи по реда на ЗПФУР, като от страна на заемателя да е
подписан с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3,
т. 10 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.
12, ал. 1 или 2; получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор. По горепосочените параметри страните не спорят. Страните
не спорят, че ищцата е отправила заявка, че на същата е бил предоставен стандартен
европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация относно параметрите на
предоставения заем, както и че и е била предоставена заемната сума.
Изслушаната по делото ССчЕ установява, че на 10.06.202г. ищецът е изплатил на
ответника сума в размер на 2300,00 лева за главница. Установява се, че съгласно условията
на договора задълженията по него възлизат на сумата в размер на 5 659,05 лева, от които –
главница в размер на 2300 лева, договорна лихва в размер на 665,65 лева, такса за експресно
разглеждане на заема в размер на 1 616,10 лева и неустойка в размер на 1077,30 лева.
Вещото лице е констатирало, че на 07.05.2024г. ищецът е подал молба за отказ от кредита,
2
като на 10.06.2024г., два дни след изтичане на законоопределения срок за връщане на
главницата при отказ от кредит е върнал единствено главницата от 2300,00 лева. Вещото
лице е отбелязало като забележка, че въпреки, че ищецът не е изпълнил задължението си по
сключения договор да заплати дължимата договорна лихва при отказ от кредита, в знак на
добра воля ответното дружество е приключило кредита, като погасен и не претендира за
заплащане и дължимата договорна лихва. Вещото лице е посочило, че от извършената
проверка в счетоводството на ответника и взимайки предвид изискванията на Приложение
№ 1 на Закона за потребителския кредит, единственият разход, включен при изчисляване на
ГПР е договорната лихва, като при тези условия и срок на кредита от 15 месечни вноски, то
ГПР е в размера посочен в договора от 49,49%, но ако при изчисляване на ГПР се вземат
предвид и уговорените суми за неустойка от 1077,30 лева и за такса за експресно
разглеждане от 1616,10 лева и срок на кредита от 15 месеца, то ГПР ще възлиза на 400,36%.
Съдът намира, че въпреки установеното, исковите претенции са допустими. Установи
се, че преди подаване на исковата молба на 07.05.2024г. ищецът е отправил до ответника
уведомление за отказ от кредита. Два дни преди изтичане на срока за заплащане на
дължимите по договора суми за главница и лихва при отказ от кредита, ищецът е заплатил
на ответното дружество главницата в размер на 2300,00 лева, като последното се установява
от изслушаната ССчЕ и от приетата по делото на л.37 справка. На 15.07.2024г. е издадено
удостоверение за липса на задължения на ищеца в полза на ответното дружество, въпреки че
ищецът не е заплатил дължимата и според нормата на чл.29, ал.4 от ЗПК договорна лихва.
Съгласно чл. 29 от ЗПК потребителят има право без да дължи обезщетение да се откаже от
договора за кредита в четиринадесетдневен срок от сключването му. В случая такова
уведомление е отправено в срок преди подаването на исковата молба, спазени са и
изискванията по чл. 29, ал.2 и ал.3 от ЗПК Съгласно чл. 29, ал.6 от ЗПК отказът на
потребителя от сключения договор за кредит влиза в сила и договорът се прекратява, ако
уведомлението е направено в срока и по реда на ал. 2 и 3 и е изпълнено условието по ал. 4.
Следователно доколкото не е заплатена договорната лихва и не е спазено условието по чл.
29, ал.4 от ЗПК, чиито норми са императивни, съдът не може да приеме, независимо от така
приетото по делото удостоверение за липса на задължения, че отказът е валиден и договора е
прекратен. По изложеното доколкото следи по всяко време на делото за допустимост на
исковете, то съдът намира претенциите за допустими.
По установеното от фактическа страна, съдът намира, че така предявеният като
главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем № 3034309 от 30.04.2024г., поради
противоречието му със закона е основателен. Ищецът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност,
а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, тоест страните
по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от
ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал.4 от ЗПК. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. С Решение от 21.03.2024 г. по дело С714/22 на СЕС е прието, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит
и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", а оттам и
на понятието "годишен процент на разходите", когато закупуването на посочените услуги се
оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
3
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, а когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. В случая посочения в договора годишен процент на разходите не съобразява на
първо място заплащането на предвидената неустойка. Така както са формулирани
изискванията за представяне на обезпечение създават невъзможност за изпълнение. Само в
рамките на три дни от сключването на договора заемателят следва да представи данни за
поръчител, който да отговаря на множество включително и неизпълними условия за
икономическите реалности в страна. Освен това за удостоверяване на изискуемите качества
на поръчителя пък се изискват документи, които се издават от трети лица – работодател
/осигурител/ и държавни институции, чието представяне трудно би било осъществимо в
указания срок. Неприложима е и опцията за издаване на банкова гаранция, доколкото същата
отново е лишена от практическа стойност. Потребителските кредит обикновено са
бързоликвидни и се предоставят на икономически по-слабата страна - потребител за
задоволяване на текущи нужди, напълно безпредметно би било да се сключва потребителски
кредит от физическо лице, ако същото разполага с финансовия ресурс да учреди банкова
гаранция в този размер. Всъщност с формулирането на изискванията за неустойка по този
начин, заемодателят преследва забранена от закона цел да получи едно допълнително,
неследващо му се възнаграждение, различно от договорната лихва. Аналогично е и
положението с уговорената такса за експресно разглеждане. За да избегне надвишаването на
законоустановения размер на ГПР обаче заемодателят формулира това възнаграждение като
неустойка и такса за експресно разглеждане. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството,
че още при сключването на договора заемодателят е предвидил размера на дължимата
неустойка и такса за експресно разглеждане и я начислил към погасителната вноска, тоест
самият той е предвиждал настъпването на този разход за заемателя. Въз основа на
установените обстоятелства, съдът приема, че уговорените неустойка и такса за експресно
разглеждане представляват разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на
договора за кредит – чл. 19, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Установява се, че кредиторът при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които
го оскъпяват, но не посочва изрично това. Ето защо и доколкото не посочения в договора за
кредит ГПР фактически не отразява всички дължими разходи по кредита, съдът намира, че
сключеният договор за кредит от 30.04.2024 г. противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради
и което главният иск следва да бъде уважен, като процесният договор следва да бъде
провъзгласен за нищожен, поради противоречието му със закона.
С оглед уважаване на главният иск, по същество не следва да бъдат разгледани
предявените при условията на евентуалност искове.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. Ищецът е
освободен от заплащане на такси и разноски с определение на съда от 06.06.2024г. При това
положение и с оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, разноските за
държавна такса и за експертиза следва да бъдат поставени в тежест на ответника. Така
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна
такса в размер на 183,27 лева, както и депозита за изслушаната ССчЕ в размер на 300,00
лева, или общо разноски в размер на 483,27 лева. Процесуалният представител на ищеца –
адвокат П. И. П. от Хасковска адвокатска колегия, личен номер **************, с адрес на
упражняване на дейността в *********************, претендира за присъждане адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, за което по
делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че
страните са договорили представителство в горепосочената хипотеза. Така на адвокат П. с
4
оглед цената на иска, следва да му се присъди на основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение в размер
на 758,18 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за паричен заем № *********** от 30.04.2024г.,
сключен между /ФИРМА/, ЕИК *************, като заемодател и К. В. К., ЕГН
**********, като заемател, поради противоречието му със закона на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
районен съд, сумата в размер на 483,27 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. И. П. от
Хасковска адвокатска колегия, личен номер **************, с адрес на упражняване на
дейността в *********************, сумата в размер на 758,18 лева, присъдено адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5