Р Е Ш Е Н И
Е № 528
25.03.2014
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
На седми февруари година 2014
В публично съдебно заседание в състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар:Райна Жекова
Прокурор:.........................
Като разгледа докладваното от съдията СТЕФАНОВА
НАХ дело № 5458 по описа за 2013 година,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Г.” ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.С. З., представлявано от Д. Г. Ч. в качеството му на управител и със съдебен адрес в гр.С., чрез адв.С.С., против НП № РД-И-247 от 27.11.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, с което за нарушение на чл.220 ал.1 вр. чл.219 и чл.288 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер от 5 000 (пет хиляди) лева.
С жалбата се изтъкват съществени нарушения на процесуалните разпоредби и по точно на чл.36 ал.2 от ЗАНН и нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Изтъкват се противоречия в наказателното постановление с материалния закон. Иска се отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят е редовно призован за съдебно заседание. Не се явява управителя на дружеството. За него се явява адв.С.С. надлежно упълномощен с представено по делото пълномощно (лист 35, 36 и 37 от делото). Представя писмени доказателства.
За административнонаказващия орган –редовно призован изпраща представител –М. В. К. надлежно упълномощена. Сочат се нови писмени доказателства. Счита жалбата за неоснователна и се иска да се потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и съдържаща необходимите по закон задължителни реквизити.
Съдът се запозна с приетите по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
В изпълнение на Заповед № РД/20-0081 от 09.04.2013 г. на изпълнителния директор на ИАЛ (приложено копие от същата на лист №43 от делото) инспекторите от отдел „Контрол на лекарствените продукти” К.П.П., Д. Р. Д., Т. М. К. и Н.Н.Н. са извършили проверки в лекарственоснабдителната мрежа на територията на гр.Б. и областта в периода от 09-12.04.2013 г. за установяване на степента на спазване разпоредбите на ЗЛПХМ и подзаконовата нормативна уредба.
На 09.04.2013г., след легитимиране по надлежния ред, инспекторите от ИАЛ започнали проверка в аптека, стопанисвана от дружеството–жалбоподател „Г.” ООД, находяща се в гр.Б., извършваща тези дейност с Разрешение за дейност №2463/17.12.2009 г. на МЗ (копие приложено на лист № 72 от делото) –търговец на дребно с лекарствени продукти. По време на проверката били иззети копия от дневник на изпълнението рецепти–извлечение от 01.04.-09.04.2013 г. на лист №49 от делото, фискален бон №062220 от 05.04.2013 г. (лист №50 от делото) за изпълнена рецепта отразена в ред №103 от дневника, обяснение на ръководителя на аптеката М. –управител на „Г.„ ООД (лист № 51 от делото), рецепта издадена от д-р Р., която е изпълнена в аптеката на „Г.„ ООД (лист № 52 от делото). Проверени били още лекарствените продукти-за произход, съхранение, срок на годност, подреждане, етикиране, система за блокиране, човешки ресурс –правоспособност на лицата, работещи в аптеката, дипломи, трудови договори, документация –разрешения, лицензии, документи за произход на лекарствените продукти, материално-техническа база–помещения, устройство, връзки, оборудване, като резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка на лист № 16,17 и 18 от делото.
На 19.06.2013 г. в ИАЛ е постъпило писмо с рег.№28350/119.06.2013 г. от ОДМВР Бургас, с което на основание чл.159 от НПК е поискана информация във връзка с разследването по ДП №ЗМ-180/2013 г. по описа на ОДМВР Бургас. ИАЛ е предоставила информация с писмо с изх.№ 28838/21.06.2013 г. на ИАЛ.
На 06.11.2013 г. в ИАЛ е било получено постановление на БРП за прекратяване на досъдебно производство от 30.09.2013 г. с рег. № 490008/06.11.2013 г. на ИАЛ с указания за предприемане на действия по компетентност (лист № 54-56 от делото).
Административнонаказаващият орган е намерил, че в случая е налице хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН –постановление на БРП от 30.09.2013 г. за прекратяване на наказателно производство и е издала атакуваната наказателно постановление (лист № 14 от делото).
В обстоятелствената част на наказателното постановление е записано, че с постановление на прокурор от БРП на 27.05.2013г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 05.04.2013 г. в гр.Бургас причинил другиму – на Т. Г. А. на 4 месеца, телесна повреда, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност –престъпление по чл.134 ал.1 НК. От проведеното разследване, наред с множеството други установени факти и обстоятелства е установено, че на 05.04.2013 г. Т. И. Х. –майка на Т. Г. А. е посетила аптека „Г.” намираща се в гр.Б., за да купи лекарствени продукти изписани на рецептата на дъщеря й Т. А. Т. Х. е дала изписаната рецепта на В. Е. Й. на длъжност ”стажант-фармацевт” в аптеката. В. Й. изпълнила рецептата, като върху всяка опаковка собственоръчно написала предвидената дозировка и прием на лекарството. При изпълнение на рецептата, В. Й. вместо предписания на рецептата лекарствен продукт „Проспан сироп” отпуснала лекарствен продукт „Проспан капки” .
От тази фактическа обстановка административнонаказаващият орган е направил следните правни изводи:
„Г.” ОООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.С. З., представлявано от управителя Д. Ч. в качеството на дружеството на търговец на дребно с лекарствени продукти в аптека, находяща се в гр.Б., с Разрешение №2463/17.12.2009 г. е допуснало дейността по отпускане на лекарствени продукти да се извършва от неправоспособно лице (лице без фармацевтично образование) на 05.04.2013 г. В. Е. Й. е отпуснала (продала) на Т. И. Х. лекарствен продукт „Проспан капки”. В. Е. Й. извършила продажбата (отпускането) е лице без фармацевтично образование (неправоспособно лице). Същата е назначена на длъжност „стажант- фармацевт”.
С горното като нарушена е посочена правната норма на чл. 220 ал.1 вр. чл.219 и чл.288 ал.1 от ЗЛПХМ (ДВ бр.31 от 13.04.2007 г.).
На същото основание на дружеството–жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер от 5 000 (пет хиляди) лева. На 30.11.2013 г. е било изпратено съобщение на управителя на дружеството да се яви за да му бъде връчено НП (видно от известие за доставяне на лист № 58 от делото), от което е видно, че е било получено от майката на управителя.
На 04.12.2013 г. управителят Чилов е получил екземпляр от НП видно от същото на лист № 15 от делото.
Горните факти се приеха по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели – и от писмените доказателства приобщени към делото.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът направи следните правни изводи:
Настоящата инстанция намира, че жалбата е основателна по следните причини:
По аргумент на чл.36 ал.1 ЗАНН административното производство започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Възможност за изключение от посоченото правило е разпоредбата на ал.2, която сочи, че администротивнонаказателната преписка може да се образува и въз основа на прекратено от съда и от прокурора наказателно производство. Приложението обаче на визираната норма не е обусловено единствено от наличието на прекратено наказателно производство, но от индивидуализацията и от идентитета на субекта, привлечен към административнонаказателна отговорност. Привличането се осъществява именно с акта за установяване на административно нарушение, а изискванията на чл.42 от ЗАНН, досежно неговата форма, целят да обезпечат ефективното реализиране на правото на защита на привлечения към отговорност. Аналогично, упражняването на това право в пълен обем следва да се осигури и в хипотезите, при които образуваното наказателно производство срещу едно лице е прекратено, а преписката изпратена на съответния орган за издаване на наказателно постановление. Само при условие, че между прекратеното наказателно и административнонаказателно производство е налице идентитет по отношение на субекта и на фактическите основания, издаването на наказателно постановление, непредшествано от АУАН, не накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Съгласно константната съдебна практика административнонаказателното производство може да бъде образувано по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН и да се развие законосъобразно, само когато препратените на наказващия орган материали са достатъчни, за да се очертае по несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в производството. Хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН е относима само към реализиране на административнонаказателна отговорност на физически лица, но не и на юридически лица и еднолични търговци. В случая наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител, а наказателното постановление е издадено срещу ЮЛ –дружеството „Г.” ООД. При липсата на идентичност на субектите на отговорност по двете производства административнонаказващият орган неправилно е приел, че са налице предпоставките за приложението на чл.36 ал.2 от ЗАНН, с което е допуснал съществено процесуално нарушение.
Освен изтъкнатите по-горе аргументи настоящата инстанция счита, че е налице съществено нарушение на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, съгласно която в НП следва да бъде посочено пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение. НП е издадено, за това, че „Г.” ООД в качеството си на търговец на дребно е допуснало дейностите по отпускане на лекарствени продукти в аптеката да се извършват от лице без фармацевтично образование. По този начин според административнонаказващия орган е изпълнен съставът на чл.288 ал.1 от ЗЛПХМ, поради което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
Видът и формата на твърдяното допустителство обаче, не са описани в НП, а отговорността на дружеството е ангажирана без въобще да е ясно в какво се е изразило поведението на търговеца на дребно. Съставът на допустителството изисква друг подход за извеждането му на плоскостта на дефиниране на конкретните действия на търговеца на дребно, действащ чрез своя законен представител, в които допустителството се е изразило. За да бъде законосъобразно ангажирана наказателната отговорност на дружеството на основание чл.288 ал.1 ЗЛПХМ в НП е следвало да се опише и посочи не само деянието от обективна и от субективна страна на извършилия продажбата служител в аптеката, но и предхождащото го деяние по допустителството на търговеца на дребно, в какви правни и фактически действия се изразява същото, като и да се установи правопораждащата връзка между двете деяния, обуславяща квалификацията по чл.288 ал.1 ЗЛПХМ. Пълната липса на такова конкретизиране в НП е довело до съществено нарушение на процесуалните разпоредби, което от своя страна е довело до нарушаване отново на правото на защита на жалбоподателя.
На последно място съдът намира, че неправилно е определен субектът на административнонаказателна отговорност. Съгласно чл.233 от ЗЛПХМ ръководителят на аптеката носи отговорност за дейностите в чл.219 ал.1 от ЗЛПХМ, от което следва, че търговецът на дребно не е субект на отговорността за извършване на дейностите по отпускане на лекарствени продукти, която е вменена в обжалваното НП. Съгласно чл.20 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти ръководителят на аптеката е отговорен за цялостната организация и контрола на работа в аптеката. Съгласно чл.21 от цитираната по-горе Наредба №28 лицето, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти единствено е отговорно да осигури всички необходими условия за изпълнението на задълженията по чл.20 от ръководителя на аптеката. Т.е дори и да се допусне, че е налице извършено административно нарушение на чл.219 от ЗЛПХМ , то в случая отговорността е за ръководителя на аптеката, който е пряко отговорен за организацията и реда на работа, а не търговецът на дребно.
Предвид изложената фактология съдът счита, че е издадено едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № РД-И-247 от 27.11.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, с което за нарушение на чл.220 ал.1 вр. чл.219 и чл.288 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) на „Г.” ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.С. З., представлявано от Д. Г. Ч. в качеството му на управител и със съдебен адрес в гр.С., адв.С.С., е наложена имуществена санкция в размер от 5 000 (пет хиляди) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова