РЕШЕНИЕ
№ 112 13.04.2020 година град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение, II състав
На
двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар:
Катерина Маджова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова в.гр.д. №1058 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на „ХРОНОВСКИ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Смолян, бул. „България“ №1з, ет. 2,
представлявано от Й.Х., против Решение №1657 от
28.11.2019 г., постановено по гр. дело №4150/2019 г. по описа на РС Стара
Загора.
С
жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано, немотивирано и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
В
подадената въззивна жалба се сочи, че съдът е допуснал съществени процесуални
нарушения, като не е обсъдил всички доказателства по делото, неточно е
интерпретирал част от тях, не е изложил мотиви относно претърпените от ищцата
вреди и не е изключил от доказателствата по делото оспорения по реда на чл. 193
от ГПК документ, въпреки че противната страна не е доказала истинността му.
Аргументира се оплакване за необоснованост на атакувания съдебен акт с
твърдение, че решението почива на вероятности. Сочи се противоречие с
материалния закон в липсата на доказване от страна на ищцата на настъпилите
вреди. Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на друго, с
което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски за двете
инстанции.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другата страна, М.И.Г..
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. С писмена молба, депозирана преди провеждане на откритото съдебно
заседание, изразява становище в подкрепа на подадената въззивна жалба,
претендира разноски, за които представя доказателства.
В
съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, изпраща
процесуален представител, който взема становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Претендира разноски.
ОС
Стара Загора, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
С
Решение №1657/28.11.2019 г. по гр.д. №4150/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора,
първоинстанционният съд e осъдил „Хроновски БГ” ЕООД да
заплати на М.И.Г., сумата в размер на 420 лева, представляваща обезщетение за
нанесените ѝ имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от нея
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
№0214162/07.06.2018 г. за осъществено процесуално представителство по
изпълнително дело №437/2018 г. по описа на ЧСИ К.А.с рег. №766 и с район на
действие ОС Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 350 лева, представляваща направените по делото разноски.
С исковата молба е предявен иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 3 от ГПК за заплащане на
сумата 420 лева, представляваща обезщетение за нанесените
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, законна лихва от 12.18.2019 г. до окончателното
изплащане на сумите, разноски по делото, включващи държавна такса в размер на
50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ищцата
е твърдяла в исковата молба, че е била осъдена с влязло в сила съдебно решение
да заплати на ответника сумата от 30.42 лева. На 13.03.2018 г. е заплатила така
посочената сума по банков път. Въпреки това на 14.03.2018 г. ответникът се
снабдил с изпълнителен лист въз основа на съдебното решение. Било образувано
изпълнително производство и на ищцата била изпратена покана за доброволно
изпълнение на задължение в общ размер на 768.27 лева към 17.05.2018 г. За
защита на интереса си ищцата ангажирала адвокат, на когото заплатила в брой
уговорена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева. Адвокатът на
ищцата изготвил и депозирал пред ЧСИ възражение, което било изпратено за
становище до взискателя. Изпълнителното дело било приключено на основание чл.
433, ал. 2 от ГПК, като съобщението до ищцата-длъжник било получено от адвоката
ѝ на 12.07.2018 г., а съобщението до ответника-взискател се върнало в
кантората на ЧСИ на 03.08.2018 г. като непотърсено. Изложеното ищцата смятала
за недобросъвестно поведение от страна на ответника, а инициирането на
изпълнително производство – за злоупотреба с процесуални права. Считала, че
заплатената от нея сума в размер на 420 лева за възнаграждение на ангажирания
от нея адвокат съставлявала имуществена вреда, претърпяна в резултат на
непозволено увреждане.
В отговора на исковата молба
ответникът е оспорвал твърдението за недобросъвестно действие от своя страна.
Твърдял е, че ищцата е следвало да го уведоми за плащането и че не тя го е
извършила. Твърдял е, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 420 лева е
силно завишен предвид размера на материалния интерес от 30.42 лева.
Районният съд е уважил така
предявените искове. Приел е, че дължимата от ищцата сума е платена на ответника
по негова банкова сметка ***-късно е образувано изпълнително дело срещу нея за
същата сума. Направил е извод за недобросъвестността на ответното дружество,
изразяваща се в потърсената защита на материално право чрез изпълнително
производство за вземане, което вече е погасено чрез плащане, като поведението
на представителя по пълномощие на ответното дружество представлява злоупотреба
с процесуално право, което е противоправно, а вината се предполага.
След
като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК,
окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивната
жалба е редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно – постановено е от
съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма
и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Решението е
допустимо – съдът е разгледал предявения иск при наличие на предпоставки за
възникване и упражняване на правото на иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Настоящият
състав, съобразно изложените доводи и събраните по делото доказателства, намира
следното:
По делото не се спори, а и се
установява от събраните доказателства, че с Решение №176/14.02.2018 г. по
в.гр.д. №3003/2017 г. по описа на ОС Пловдив е потвърдено Решение
№100/05.10.2017 г. по гр.д. №284/2018 г. по описа на РС Първомай, с което
ищцата е осъдена да заплати на „Хроновски БГ“ ЕООД сумата от 30.42 лева. На
13.03.2018 г. сумата от 30.42 лева е била заплатена на ответното дружество по
банкова път. На 14.03.2018 г. за горепосочената сума ответното дружество се е
снабдило с изпълнителен лист №104/14.03.2018 г., издаден от РС Първомай. На
16.05.2018 г. ответното дружество е подало до ЧСИ К.А.молба за образуване на
изпълнително дело въз основа на горепосочения изпълнителен лист и на 16.05.2018
г. е било образувано изп. дело №20187660400437 по описа на ЧСИ К.А.с рег. №766
в КЧСИ, с район на действие ОС Стара Загора. На 07.06.2018 г. до ищцата е
изпратена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело. На 15.06.2018
г. е подадено възражение от ищцата, чрез адв. Р., с искане изпълнителното дело
да бъде прекратено, поради заплащане на сумата преди образуването му, към което
възражение са приложени договор за правна помощ и пълномощно от 07.06.2018 г. и
вносната бележка за заплатената сума от 30.42 лева.
Спорът
се фокусира върху въпроса заплатила ли е ищцата сумата от 420 лева за
уговореното адвокатско възнаграждение на процесуалния ѝ представител в
изпълнителното производство, съответно – претърпяла ли е твърдяната от нея
имуществена вреда, изразяваща се в заплащането на посочената сума. Това
обстоятелство изрично се оспорва от ответника-въззивник, който е оспорил
подписа на ищцата върху представения договор за правна защита и съдействие,
служещ и като разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение. В тази връзка
са и оплакванията му против атакуваното съдебно решение.
В
отговор на оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира
следното.
Носителят
на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или
въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право
поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с
право. Злоупотребата с право е противоправна, тя налице, когато правото се
упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на
други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите
на обществото (чл. 8, ал. 2 от ЗЗД).
Отговорността
за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и
противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно
признато право. Доказването на деянието (предявяването на иска) и неговата
противоправност (недобросъвестността), вредата и причинната връзка с
противоправното деяние е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право
вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието (както в
наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия
търговец) грижа (Решение №189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр.д. №5193/2013 г.,
IV г. о., ГК; Решение №758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр.д. №1243/2009
г., IV г. о., ГК).
В
настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на
отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 3 от ГПК. Налице е злоупотреба
с процесуално право, тъй като представител на ответното дружество е отправил
искане до частен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело и
изпълнение за суми, които вече са били заплатени от длъжника. Не може да бъде
споделено възражението в отговора на исковата молба, че ищцата е следвало да уведоми
кредитора-ответник за плащането. Конкретното парично задължение на ищцата е било
погасено със заверяване сметката на кредитора, както предвижда чл. 75, ал. 3 от ЗЗД. Законът не ѝ вменява и задължение да уведоми за това кредитора си,
още повече че изпълнението е осъществено два месеца преди подаване на молбата
за образуване на изпълнително производство; време, което с оглед полагане на
дължимата грижата, се явява достатъчно за проверка на банковата сметка и
установяване на постъпилото плащане, преди предприемане на действията по
принудителното изпълнение.
Налице
е и пряка причинно-следствена връзка между противоправното действие на
ответника и причинената имуществена вреда, тъй като плащането на сумата за
възнаграждение на един адвокат за процесуално представителство в рамките на
изпълнителното производство пряко следва от насочването на принудително
изпълнение срещу ищцата за вземане, което е погасено чрез плащане в предходен
момент.
По
отношение претърпяната вреда съдът намира за необходимо да посочи следното. Страните
по граждански дела могат да участват в гражданските производства (искови,
обезпечителни и изпълнителни) лично или чрез свои представители. Представители
на страните по пълномощие могат да бъдат адвокати. Отношенията между клиент и
адвокат се уреждат чрез договор за адвокатска услуга, сключен между клиент и
адвокат. Писмената форма на договора за адвокатска услуга е форма за доказване,
но не и за действителност на договора. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА адвокатът
има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента (ал. 2). Съгласно приетото в т. 1
на ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато адвокатското
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Разписката се
предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението
съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗЗД. За целта разписката следва да носи подписа на
кредитора, не на длъжника.
Оспорванията,
направени от ответника-въззивник, че подписът под разписката не е на длъжника,
съответно, че длъжникът не е изпълнил задължението, касаят вътрешните отношения
между длъжника (клиент) и кредитора (адвокат). Следва да се посочи, че
адвокатското възнаграждение може да бъде заплатено както от клиента, така и от
всяко трето лице, в зависимост от отношенията между страните, и това не влияе
на валидността нито на постигнатото съгласие за размера и дължимостта на
адвокатското възнаграждение, нито на валидността на упълномощаването. В този
смисъл, дори и подписът в договора за правна защита и съдействие да не е на
клиента, това не опорочава документа в частта му с характер на разписка, след
като същият носи подписа на адвоката, с което същият признава, че е получил
плащане на уговореното възнаграждение.
С
оглед изложеното въззивният съд намира, че като не е изключил процесния договор
за правна защита и съдействие от доказателствения материал районният съд не е
допуснал твърдяното нарушение на процесуалните правила, а оттам – и на
материалния закон, като е приел, че имуществената вреда е реално претърпяна от
ищцата в посочения размер на уговореното и заплатено от нея адвокатско
възнаграждение на процесуалния ѝ представител в изпълнителното
производство.
Предвид изложеното въззивният съд
намира, че атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При
този изход на правния спор на въззиваемата се дължат сторените от нея разноски,
в какъвто смисъл бе и искането на нейния адвокат в откритото съдебно заседание,
но доколкото доказателства за разноски не бяха представени, то същите не се присъждат.
Съгласно
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по
въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., поради което и настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Предвид
изложеното ОС Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №1657 от 28.11.2019 г., постановено по гр. дело №4150/2019 г. по описа
на РС Стара Загора.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: