№ 344
гр. Пазарджик, 08.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220100902 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Не се явяват страните, редовни уведомени.
За ищеца се явява адв. Ч. – редовно упълномощен да го представлява.
За ответниците се явява адв. И.Г., - надлежно упълномощена да ги
представлява.
Вещото лице инж. Б. се явява лично.
АДВ.Ч.: - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което следва да бъде даден ход на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл. 143 от ГПК се ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕТО
МУ ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
Пристъпва КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ на до
АДВ. Ч.: - Поддържам исковата молба.
АДВ. Г.: - Поддържам отговора.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
1
Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 29 от ЗПУО и чл.19, ал.1 от
ЗПОО държавните учреждения, включително и държавните професионални
гимназии били самостоятелни юридически лица и държавата им предоставяла
за ползване и управление имоти - публична държавна държавност,
необходими за осъществяване на учебната им дейност. Такъв имот по
отношение на ищеца представлява процесния : Поземлен имот с
идентификатор № 55155.506.1207 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Пазарджик, с площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – друг вид
застрояване, при съседи на имота: №55155.506.1109, 55155.506.1072,
55155.506.1073. Този имот бил част от имот пл. № 119 в кв. 136 по
обезсиления план на гр. Пазарджик от 1959 година, целият с площ от 1000
кв.м., попадащ в очертанията на терен, включващ и други имоти, заети от
проведено комплексно мероприятие, попадащо изцяло в оградения двор на
ищеца. Имотът станал държавна собственост през 1966 година, след като бил
отчужден във връзка със заповед № 1298/1959 г. на Министъра на
комуналното стопанство и благоустройство. Площта на терена била включена
в УПИ ІІІ- Сградостроителен техникум в кв. 135, в който освен процесния
имот попадал и имот с идентификатор 55155.506.1072, също държавна
собственост. Целият този терен бил предвиден за построяване и обслужване
на сградо училище, което мероприятие било реализирано.
Освен училищната сграда от 630 кв.м. мероприятието включвало и и
: Физкултурен салон от 230 кв.м.; Помпена станция от 25 кв.м.;
Административна сграда от 170 кв.м; Столова с кухня от 805 квм.; Склад за
нафта от 18 кв.м.; Общежитие от 505 кв.м.; Сладкарница от 72 кв.м; Учебни
работилници с площ от 1101кв.м.; Складове с полощ он 185 кв.м.; Складове и
гаражи с площ от 190 кв.м. В тази част от двора бил изграден и полигон за
провеждане на учебна практика. На това място учениците се запознавали с
различните строителни техники, предмет на обучение, съгласно учебните
програми и придобивали и усъвършенствали практически умения, част от
основната дейност на гимназията. В същия имот била изградена и СГРАДА с
идентификатор № 55155.506.1207.9, със застроена площ от 40 кв.м. с
предназначение : Хангар, депо, гараж., част от сградния фонд на
професионалната гимназията.
Процесния имот бил отчужден от Г.С.Н. , в каквато връзка именно
неговите наследници с молба по §2 от ПЗР на ЗОСОИ/дв.бр107/1997г./с вх.
№44-Г-48/27.01.1998г/., били поискали от Кмета на Община Пазарджик
2
отмяната на отчуждаването на имот с пл.№119 от кв.136 по обезсиления план
на град Пазарджик от 1959г., извършено на основание оценителен протокол
от 01.11.1969г., на Комисията по §85 от ППЗПИНМ . Същото било отказано
именно поради обстоятелството, че мероприятието, за което е отчуждено
било реализирано, поради което не били налице условията на чл.1 от
ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони/Дв.бр.15/1992г./ Този отказ бил обжалван
пред Окръжен съд Пазарджик, но е потвърден и влязъл в сила видно от
определение №2720 от 26.05.1999г., на ВАС постановено по адм.д.
№1458/1999г.
След като не успели да постигнат отмяна на отчуждаването на на имот с
пл.№119 от кв.136 по обезсиления план на град Пазарджик от 1959г.,
наследниците на Г.С.Н. , абсолютно без каквото и да било правно основание,
предприели действия по възстановяване на същия по реда на ЗСПЗЗ, като
земеделски имот. Същото било без основание, защото имотът никога не бил
със статут на земеделска земя, а същият бил отчужден по реда на по §85 от
ППЗПИНМ и не подлежал на реституцията предвидена в ЗСПЗЗ. Въпреки
всичко през 2005г., Н.Г.Я., като единствен наследник на Г.С.Н. се сдобила с
Решение №5Д042 от 24.03.2005г., на ОСЗГ-Пазарджик за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници на нива от 1 декар, попадащ в регулацията на гр.Пазарджик,
съставляващ част от имот с пл.№19 в кв.136, установен със съдебно решение
от 13.01.2005г., на PC-Пазарджик постановено по гр.д.№724/2004г., издадено
на основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. Тези решения обаче, на първо място били
непротивопоставими на държавата и ищецът, като процесуален субституент
на същата. На второ място били материално незаконосъобразни и не били
произвели конститутивно действие, защото били налице законови пречки за
възстановяване на собствеността, установени в чл10б, ал.1 и чл.24 ал.2
ЗСПЗЗ, изключващи земеделската реституция. В тази връзка наследничката
на Г.С.Н.- Н.Г.Я., не се легитимирала като носител на правото на собственост
по силата на заявената реституция. Предвид изложеното ищецът, чрез
процесуалния си представител оспорва обстоятелствата, изложени в същите,
както и издадения въз основа на тях, на основание чл.483 ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ - нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по реституция №197, том II, дело №376/2007г., с АКТ та вписване
№118, том II, дело №2628/2007г., вх.рег.№3866/23.05.2007г., на CB-
Пазарджик, защото процесния недвижим имот бил с публичен характер и
собственост единствено на държавата. В тази връзка извършената в
последствие покупко-продажба, обкетивирана в Нотариален акт за покупко -
продажба №145, том 2, дело №288/2012г. с АКТ на вписване №51, том 38,
дело №4400/2012г., вх.рег№9801 от 0611.2012г., на CB-Пазарджик също била
без основание, защото продавачът - Н.Г.Я., никога не била собственик на
процесния имот. За да продаде този имот на ответника - В. Т. Б., тя се
3
позовала на наследяването си по закон, на имота оставен и от Г.С.Н.,
съобразно решение №5 Д042 от 24.03.2005г., на ОСЗГ-Пазарджик за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници и нотариален акт за за собственост върху
недвижим имот придобит по реституция №197, том II, дело №376/2007г., с
АКТ та вписване №118, том II, дело №2628/2007г., вх.рег.№3866/23.05.2007г.,
на CB-Пазарджик. Затова оспорваа и обстоятелствата изложени в Нотариален
акт за покупко -продбажба №145, том 2, дело №288/2012г. с АКТ на вписване
№51, том 38, дело №4400/2012г„ вх.рег№9801 от 0611.2012г., на CB-
Пазарджик, защото процесният недвижим имот, по силата на закона бил
собственост на Държавата, която упражнявала своите права през всичките
тези години от 1966г. и понастоящем, чрез ищеца, владеела и ползвала изцяло
имота, включен в границите на УПИ III - сградостроителен техникум в кв.135
по регулационния план на гр.Пазарджик и никой не им оспорвал
собствеността върху същия. С оглед изложеното ответникът не бил придобил
правото на собственост върху процесния имот, защото той не можел да
придобие права от своя праводател, които той не притежавал. В тази връзка
държавата, като действителен собственик на целия процесен имот, не била
губила своите права над него.
Съгласно чл.14, ал.3 от Закона за държавната собственост, ведомствата
и юридическите лица на бюджетна издръжка, на които било предоставено
управлението на държавни имоти, имали право да ги владеят, ползват и
поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. С
предоставянето на държавния имот за управление, публичното тяло, което
упражнявало правото на държавна собственост, се явявало процесуален
субституент на държавата във формата на процесуална суброгация. Сочи се
съдебна практика. В тази насока ищецът, се явявал процесуален субституент
на държавата, на което било предоставено управлението на процесния
държавен имот: Поземлен имот с идентификатор № 55155.506.1207 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени
със Заповед № РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК
с площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана
и начин на трайно ползване- друг вид застрояване , при съседи на имота: №
55155.506.1109; № 55155.506.1072; № 55155.506.1073. Тези обстоятелства
обуславят и правния ни интерес от предявяване на настоящия иск.
Затова моли съда да приеме за установено по отношение на ответника,
че държавата е собственик на процесния имот: Поземлен имот с
идентификатор № 55155.506.1207 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Пазарджик, с площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – друг вид
застрояване, при съседи на имота: №55155.506.1109 , 55155.506.1072,
55155.506.1073
При условията на евентуалност моли да се приеме ,че държавата е
собственик на процесния имот въз основа на давностно владение.
4
Претендира разноски. Сочи доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
В.Б.. Оспорва иска, като твърди, че оспорва изцяло предявения от
Професионална гимназия по строителство и архитектура - гр.Пазарджик иск:
Съображенията ми за това са следните:
Твърди, че не Държавата, а той бил собственик на описания по-горе
процесен имот, който съм придобил с Нотариален акт за покупко-продажба:
акт №51, том 28, дело №4400/2012г., вх.рсг.№980 от 06.11.2012г. по описа на
СВ при PC Пазарджик. Праводателката му Н.Г.Я. го притежавала по
наследство от своя баща Г.С.Н. като имотът, който до 1959г. бил със статут
на земеделска земя, й бил възстановен по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ с
Решение на Районен съд Пазарджик по гр.дело №724/2004г., въз основа на
което било издадено и Решение №5Д042 от 24.03.2005г. на ОСЗГ
гр.Пазарджик. Още през същата 2007г., след като възстановила имота си
праводателката му Н.Г.Я. извършила необходимите стъпки за заснемането и
обособяването му като самостоятелен имот - подала молба и се е снабдила със
Заповед №19/01.02.2007г. на Кмета на Община Пазарджик за попълване на
кадастралната карта с новозаснетия имот пл.№7638 в кв.35 по плана на
гр.Пазарджик. Респективно, в издаденото тогава от Община Пазарджик
Удостоверение за описание на имот изх.№736/23.03.2007г. било записано, че
имотът не попадал в терен, предвиден за изграждане обект-публична
държавна или публична общинска собственост, а месец по-късно има Заповед
№140/20.04.2007г. на Областен управител за отписване на имота от актовите
книги на недвижимите имоти - частна държавна собственост.
Не отговаряло на истината твърдяното в исковата молба, че от 1966г. до
сега държавата упражнявала своите права върху процесния недвижим имот,
като го владеела и ползвала чрез ищеца - ПГСА-гр.Пазарджик. Откакто бил
собственик на имота, единствено ответникът го владеел и ползвал, а преди
него - от 2007г. до неговото появяване - имотът бил владян и стопанисван от
праводателката му Н.Г.Я.. Имотът бил своевременно регистриран на негово
име както в отдел МДТ при Община Пазарджик, така и в АГКК - служба
Пазарджик, видно от Скица на ПИ №8160/08.11.2012г. Когато го закупил,
имотът бил ограден с колове и жив плет и макар оградата му и към настоящия
момент да не била плътна, то ясно се виждало къде били границите на имота.
5
В него ищецът не провеждал никакви мероприятия, както и никога не бил
провеждал, тъй като видно от мотивите на Решението на Районен съд
Пазарджик по гр.дело №724/2004г., с което имотът бил възстановен,
изслушаната тогава по делото експертиза била категорична, че само върху
част от заявената за реституция площ били реализирани мероприятия, а
свободната площ от 665 кв.м, в които такива не били проведени, е именно
тази, която сега съвпадала с ПИ 55155.506.1207. Сочи се, че имотът бил
отделен от двора на училището и най-късно от момента на възстановяването
му по ЗСПЗЗ бил във владение на неговата праводателка. Ответникът Б.
лично при закупуването му през 2012г. доукрепил живия плет и поставил в
парцела преместваеми съоръжения под формата на временна тоалетна и
временна съблекалня за работниците, които трябвало да извършат строежа на
плануваната от него жилищна сграда. Строежът така и не започна, тъй като
архитектът, когото ангажирал за изготвяне на архитектурен прект на сградата,
го уверил, че къщата би се разположила по-добре, ако изравни границите на
парцела чрез процедура по чл. 15, ал.З и 4 от ЗУТ. За целта с помощта на
правоспособен инж.-геодезист изготвил предложение до ищцовата страна за
обособяване на нов УПИ с идентификатор 55155.506.1207 по КККР на
гр.Пазарджик от 01.03.2013г. за промяна в границите на нашите два съседни
имота, като от неговия имот се придал към техния, а от техния към неговия,
тъй че всичко да било равностойно като квадратура, но имотните граници да
бъдели правилни и малката част от сградата на ищцовата гимназия, попадаща
в неговия имот, да премине изцяло в нейна територия. По това негово
предложение, което било изпратено за становище и съгласуване до ПГСА-
Пазарджик, Областен управител на област Пазарджик и Министерство на
образованието, младежта и науката, се оформила една безконечно дълга
преписка, част от която представя като доказателство по делото, като моли
съдът да отбележи, че навсякъде в преписката ставало въпрос за имота на
ищеца - публична държавна собственост и имота на ответника - частна
собственост на физическо лице. Проблемът дошъл оттам, че за да се извърши
процедурата по чл. 15, ал.З и ал.4 от ЗУТ било необходимо частта от двора на
училището, която щяла да се замени с част от неговия имот, да бъде
променена от публична в частна държавна собственост. Тъй като подобна
промяна се правила с акт на Министерски съвет, процедурата се забавила
въпреки принципните съгласия, изразени както от ищеца в настоящето
6
производство, тъй и от РИО Пазарджик, и Областна администрация
Пазарджик. Преписката все още не била приключила и през всички тези
години именно тя възпрепятствала възможността му да застрои процесния
имот, който бил закупен от него с единствената цел: да го ползва за жилищни
нужди. За сметка на това бил извършил множество процедури и изпращал
молби, искания и напомнителни писма за ускоряване и приключване на
процедурата по промяна на границите. През 2020г., с цел получаване на
скица-виза, чрез архитект изготвил нов проект за изменение на ПУП-ПРЗ за
ПИ 55155.506.1207, който внесъл в Община Пазарджик с искане вх.№УТ-
3771/29.10.2020г. Получил решение на Общински експертен съвет по
устройство на територията, от което разбрал, че Директорът на ПГСА-
гр.Пазарджик в качеството си на заинтересовано лице подал жалба срещу
изменението на ПУП-ПРЗ и същото нямало да бъде разгледано, както и че
имало подаден иск относно изясняване собствеността на имота - вероятно
настоящият.
От исковата молба разбрал, че държавата вместо да превръща част от
имота си - училищен двор - от публична в частна държавна собственост, за да
извърши исканата от ответника замяна, решила да твърди, че неговият имот
всъщност е неин, като при условията на евентуалност се позовава и на
давностно владение - искане, на което категорично възразява ответника и
което било абсурдно, при положение, че в имота му нямало реализирани
държавни мероприятия и че от 2007г. до настоящия момент държавата чрез
ПГСА-гр.Пазарджик не била имала никакъв достъп до този имот, не го
владяла, стопанисвала и ползвала, а навсякъде в преписката го титулувала
като „имот, частна собственост на В.Б., граничещ с имота на ПГСА- гр.
Пазарджик".
Счита, че заявеното от него категорично се подкрепяло и от
представените от ищеца писмени доказателства към исковата молба. Моля
съдът да обърне внимание, че в последния, респективно най-актуален, АКТ
№6150 за публична държавна собственост на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството от 09.10.2012г., /т.е. актът бил издаден месец
преди ответникът да закупи имота/ държавният имот, ползван от ПГСА-
гр.Пазарджик бил описан с площ от 25678 кв.м и като граничещ с моя имот:
55155.506.1207. Тази квадратура и граници напълно съответствали и на
приложената към акта скица, което ясно показвало, че собственият му имот
7
не попадал в границите на училищния двор. Въпросният АКТ №6150 от
09.10.2012г. бил съставен въз основа на по-рано съставения АКТ
№3079/21.03.2000г. Интересно било да се отбележи, че в този предходен АКТ
№3079 за публична държавна собственост на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството от 21.03.2000г., също представен от ищеца,
имотът, собственост на държавата, бил описан с 546 кв.м по-малко, а именно -
25132 кв.м, което щяло рече, че имотът на ответника не отпаднал
впоследствие от това описание, тъй като реално квадратурата на училищния
двор се била увеличила в следващия акт и без моя имот. От своя страна АКТ
№3079 от 21.03.2000г. изрично позовавал съставянето си на по-рано
съставените актове АДС №1650/03.12.1964г. За разлика обаче от останалите
актове, с които били одържавени имоти за нуждите на училището, носещи
неизменно №1650, то актът, с който се твърдяло, че бил одържавен имота на
Г.С.Н. /баща и наследодател на праводателката ми Н.Г.Я./ носил напълно
различен номер - АКТ №2692 от 28.01.1966г. Тоест още от 2000г. /преди
възстановяване на имота по реда на чл. 11 от ЗСНЗЗ/ този акт не бил включен
сред правопораждащите актове, на които се позовавала държавната
претенция за собственост върху двора на ПГСА-гр.Пазарджик.
Сочи се от ответника и същият възразява, че ищецът не разполага с
активна материалноправна и процесуална легитимация за предявяване на
този иск.
Имайки предвид гореописаните съображения, счита, че собственият му
поземлен имот не бил част от двора на ищеца и по отношение на него той
притежавал пълния обем от собственически права, придобити не само на
производно основание /чрез покупка/, но и на оригинерно основание -
придобивна давност, тъй като към своето владение, започнало през 2012г.,
присъединил владението на неговата праводателка, започнало от момента па
реституцията през 2005г.
Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли изцяло предявения иск
по чл.124 от ГПК, с който се иска да се признае за установено, че държавата
била собственик на ПИ е идентификатор 551556.506.1207 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Пазарджик, с площ от 670 кв.м. с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване -
друг вид застрояване, както и заявената при условията на евентуалност
8
претенция за собственост на основание давностно владение, тъй като от
2012г. имотът бил владян от ответника, а от реституирането му през 2005г. до
2012г. е владян от праводателката му Н.Г.Я.. Претендира заплащане на
сторените в настоящето производство разноски. Сочи доказателства.
С допълнителна молба ог 06.08.2021 г. ищецът прави следните
уточнения :
Към момента на предявяване на настоящия иск процесният поземлен
имот, с идентификатор № 55155.506.1207 въпреки, че не бил губил публичния
си характер, собственост бил единствено на държавата и същата не била
губила владението върху него бил отразен в КККР на гр.Пазарджик, като
собственост на ответника, с Нотариален акт за покупко-продбажба №145, том
2, дело №288/2012г. с АКТ на вписване №51, том 38, дело №4400/2012г.,
вх.рег№9801 от 0611.2012г., на CB-Пазарджик. Това обстоятелство
смущавало правото на собственост на ищеца, като давало право на ответника
да претендира право, което изключвало това на ищеца, оспорвано от ищеца
изцяло по отношение собствеността на идентификатор № 55155.506.1207.
Такава претенция ответникът направил за първи път едва със свое -
Уведомление с вх.№746/08.02.2019г., подадено чрез адвокат - М.П., която
претенция била оспорена от ищеца. В това уведомление ответникът се
позовавал на своя нотариален акт, но в случая признавал, че към този момент
не бил влезнал във владение на имота, което обстоятелство било налице и
към настоящия момент, така както било описано в исковата ни молба.
В тази връзка правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
иск се обуславял от конкуренцията на твърдените от двете страни вещни
права върху един и същ обект на собственост.
Към становището е приложено Уведомление с вх.№746/08.02.2019г.
С протоколно определение от 26.10.2021 г. съдът е конституирал като
ответник Л. Г. Ал..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от същата, с която
оспорва иска и изцяло поддържа изложените в отговора на ответника В.Б. –
неин съпруг, съображения и възражения.
При тези данни съдът приема, че е предявен установителен иск по
9
чл.124 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че върху всяка пада тежестта на доказване на
твърдяните факти и обстоятелства.
АДВ. Ч.: - Нямам възражение по доклада. Моля да се включи в същия,
че с оглед направените оспорвания, с оглед установените решения на ПК сме
направили искане за извършване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17у
ал.1 от ГПК по отношение на тези решения в административното
производство и моят доверител се явява трета страна. Заявявам, че оспорвам
двата писмени отговора, но тъй като вторият отговор се базира на първия
отговор ще се спра на него. Оспорвам изцяло обстоятелствата в него,
поддържам исковата молба и представените доказателства. Твърдим, че
ответниците никога не са владяли процесния имот. Оспорваме
обстоятелствата, наведени при условията на евентуалност – за давностно
владение. Никога те не са завладявали този имот и не са го ползвали и се
касае за имот публична държавна собственост и няма как да е текла
придобивна давност по отношение на същия. Оспорваме писмените
доказателства – на първо място удостоверение № 736/23.03.207 г. – оспорваме
истиността на същото. Твърдим, че е с невярно съдържание. Записано е, че в
имота няма изградени сгради и имотът не попада в терен, предвиден за
изграждане на обекти публична държавна собственост. Оспорваме Заповед
№140/20.04.2007г. на Областен управител за отписване на имота от актовите
книги на недвижимите имоти, който е разпоредил да се отпише процесния
имот. Твърдим, че заповедта е нищожна тъй като Областният управител не
разполагал с такива правомощия. Това е вътрешноведомствено разпореждане
и не променя характера на имота, който по силата на закона е ПДС.
Оспорваме всички останали писмени доказателства по същество и в тази
връзка, с оглед твърденията, че проблемът е бил по отношение на една част от
имота – гараж, като за нея няма спор, че е публична държавна собственост и в
тази връзка представям докладна записка, от която е видно какви оспорвания
са правени и какви действия са предприети по отношение заповедта на
областния управител. Представям и писмо 9200-495-7 от 30.05.2019 г. до
МРРБ и копие до МОН издадено и подписано от областния управител Й.К..
Представям и извадка от неофициалния раздел на Държавен вестник от което
е видно за държавните ведомства и общини съответния техникум по
строителство е променен като професионална гимназия. Твърдя, че
10
твърденията по отношение на площта не са определящи, а с оглед практиката
определящо за имота са границите. Държим на допуснатите гласни
доказателства. Този имот никога не е бил със статут на земеделска земя –
както към момента на реституцията, така и към момента когато е отчуждаван.
АДВ. Г.:- Ще се ползвам от всички представени доказателства, тъй като
изхождат от официални институции и моя доверител се е снабдил и
разполагал с тях. По отношение на това доколко според ищцовата страна
отразяват истинна фактическа обстановка, то тези документи са налични в
правния мир и могат да бъдат изискания официално от Община Пазарджик и
Областна администрация. Ще се ползвам от тях. По отношение на днес
представените писмени доказателства – те не са извън преклузивния срок, тъй
като сме в първото по делото заседание – не възразявам да бъдат приети. Ще
ги коментирам в хода по същество. Нямам възражение по доклада на съда. Да
се приеме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА днес представените писмени доказателства от
пълномощника на ищеца, подробно описани по-горе.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по оспорване съдържанието на
удостоверение с вх № 736/23.03.2007 година.
УКАЗВА на ищеца, че върху него пада тежестта на доказване във
връзка с откритото производство по оспорване.
СЪДЪТ ДОКЛАДВО постъпила преписка от ОДЗемеделие гр.
Пазарджик по заявление с вх. № 64946С/24032005 г.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ /ПООТДЕЛНО /: – Да се приеме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото представената преписка от
ОДЗемеделие гр. Пазарджик по заявление с вх. № 64946С/24032005 г.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ на допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза.
Сне се самоличността на вещото лице инж. Б., както следва:
11
ИНЖ. Сл. Гр. Б.: - На 70 години , българка , българска гражданка,
омъжена, неосъждана ,без родство и служебни отношения със страните по
делото. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: - Представила съм писмено заключение,
което поддържам. Уточнявам, че в настоящия момент строителния техникум
се нарича Професионална гимназия по строителство и архитектура.
Попълването касае кадастралния план, попълва се като имот, но не се
урегулира, за него не се предвижда парцел. Той попада в парцела, който е
отреден за сградостроителен техникум, независимо, че е попълнен като имот.
Това са два различни плана – другото е регулационен план. Едното е
кадастрален план, като понастоящем кадастрална карта е действаща. Имотът
го прави неурегулиран обстоятелството, че регулационният план не е
предвидил за него парцел. Разпоредбите на чл. 24 ал. 2 от ЗСПЗЗ приемат, че
правото на собственост на държавата върху земята, която е предоставена на
научни, учебни и пр. заведения се запазва в размера, който е бил определен от
министерството на земеделието храните и горите, след вземане на мнение от
заинтересованите ведомства, т.е. теренът който е включен в парцел ІІІ е
определен с границите на парцела по съответния ред – той е предвиден за
нуждите на сградостроителния техникум – това е разпоредбата на чл. 24 от
ЗСПЗЗ. Не съм имала за задача да правя оглед на място и да установявам дали
този терен е необходим – приемам ,че е необходимо, тъй като е включен в
границите на парцела, отреден за това мероприятие. Работила съм изцяло по
документи и планове. Това са различни планове – кадастралната карта
отразява кадастъра, отразява имотите, а регулационни я план отразява
предвижданията за имотите. На практика имотът го има в кадастъра, отразен
е като самостоятелен имот, но регулационния план не му е отредил парцел, а
го е оставил в парцела, отреден за сградостроителен техникум.
АДВ. Ч.: - Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. Г.: - Нямам въпроси. Оспорвам експертизата. За мен е
необоснована, защото не считам, че по документи може да са направи извод
за необходимост на някаква площ към дейността на съответната гимназия,
която е ищец в производството. Оспорвам експертизата, ще я коментирам по
същество.
Съдът намира, че следва да приеме заключението на СТЕ като
12
обосновано изготвена, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото заключението на СТЕ,
изготвено от инж. С.Б., като ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице инж. Б. да се
изплати възнаграждение в размер на180 лева - изцяло от внесения депозит.
АДВ. Ч.: – Водя един свидетел само.
АДВ. Г.: - Водим двама свидетели.
СЪДЪТ
О П РЕ Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.
Сне се самоличността на свидетеля на ищцовата страна, както следва :
А.П.М.: – На 77 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с ответниците, преподавател съм бил в ПГСА.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ А.М.: - Бил съм преподавател по практика в
гимназията. Преди 1971 година сградата на техникума беше на три етажа и
по-късно участват в строежа на четвъртия етаж. Има и други сгради – столова
на два етажа, общежитие, работилници учебни по практика, помощни гаражи,
инструментална и някои други съоръжения.
АДВ. Ч. : - Моля да предявите скицата на процесния имот от кадастъра
на вещото лице на свидетеля
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетеля скица от кадастъра.
СВИДЕТЕЛЯТ М.: - В северната част на имота и целия двор на
училището имаше ограда която беше в долната си част бетонова, а отгоре с
мрежа – това към 1971 година. Оградата в северната част минаваше по пътя,
над отбелязания на скицата имот 1207 – той беше час от двора на училището.
Лично съм чистил с ученици от храсталаците, за да се работи. Водил съм по
практика ВиК, мозайки, облицовки, гипскартон, покривни конструкции, а тук
специално с децата сме копали и правили канализация – с учебна цел, след
това може и да се развали, искали сме да покажем наклона как се прави.
Копали сме на това място – 1207, и до него. До 2009 година съм водил ВиК в
училището. Сградата с № 9 е инструментална. Тя се ползваше за получаване
сутрин на инструменти. Правили сме тухлена зидария с учебна цел в имот
13
1207. Има и варници – две ями една до друга, където сме гасили вар – от
едната се прелива в другата яма. Това пак с учебна цел. Правили сме варов
разтвор, пясък и вар, след като има зидария. Тази вар сме я използвали и за
четвъртия етаж на училището. Със 100 ученика за два месеца направихме
четвъртия етаж, заедно с 8 души персонал. Масивната ограда е правена преди
1991 година – тя е със стоманени шини. Варниците са също отпреди 1990
година. Удължавали сме покрива над столовата, над кухнята. Имам
наблюдения и след 2009 година, ходя да се видя с колегите. Викала ме е
директорката нещо дребно да свърша. Тази сграда и тези варници
продължават да си съществуват. Варниците са между сграда 9 и сграда 10 от
кадастралната карта, а мястото, отбелязано с 1207 сме го чистили от бъз. За
да се стигне до варниците се минава през 1207. Като изчистихме бъза и
храсталаците сме правили каменна зидария, изкопи, тухлена зидария. това е
било докато съм бил там. Освен другите специалности до 2009 година съм
водил и ВиК. За сега не мога да кажа, но вероятно се ползва това място, след
като има практика в училището.
Сне се самоличността на свидетеля на ответната страна, както следва:
Н.Г.Я.: - На 69 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство с ответниците и служебни отношения с ищцовата
гимназия. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛКАТА Я.: – Продадох мястото на В.Б. – спорното място. Аз
живея в Пазарджик на ул. Г.П., № 28.
НА СВИДЕТЕЛКАТА СЕ ПРЕДЯВИ скица от кадастъра № 4873.
СВИДЕТЕЛКАТА Я.: - Моят дом се намира извън двора на училището.
На скицата е посочено с 1073. Дядо ми е роден там и оттам нататък всички
там живеем. Имотът който продадох на В.Б. го продадох, след като беше
реституиран. Аз си почистих малко имота, насадих си три четири орехчета,
пет шест вишни. Този имот преди да се реституира – дядо ми го е дал на баща
ми да си направи къща. След това сградото дойдоха, дръпнаха двора и ние
останахме в границите на имот 1073. Реших, че при реституция мога да си
върна това място и почнах да водя дела. Този имот е бил зеленчукова градина
на дядо ми. Зад него има още 500 квадрата и на други места има на дядо ми
ниви. След като засадих вишните и орехите този имот не се е ползвал от
сградото. То и преди си стоеше така и си пустееше. В момента е обрасъл, тъй
14
като В. от година и нещо не е идвал. Иначе идваше човекът и си чистеше.
Докара багер и си оправи мястото. Купи го от мен мястото, защото каза, че
щял да си прави къща. Този имот е ограден с ограда, има врата и то голяма.
Вратата е към улицата „Г.П.“. Тази врата се заключва. В момента трябва да се
изчисти малко, иначе си е нормален двор. Пообрасъл е, но може да се
изчисти. Гимназията не го чисти, никога не го е чистила. Някъде около 1945-
46 година дядо ми е дал имота на баща ми да си строи къща. 1073 и 1207 беше
един парцел. Празен беше парцела и дядо ми го дава на баща ми да си
направи къща. Баща ми е направил къща някъде 1947-1948 година. Тази
къща, която в момента е в 1073 е направената от баща ми. В този район
всичко беше застроено. Там където сега се ползва като улица беше пътека,
селски, коларски път. Когато е отчужден имота къщата я имаше. Имотът е
отчужден някъде 1965-66 година. Подавала съм искане до общината да ми
възстановят имота, но се съдихме. Това беше 20 години, адвокат ни води
нещата и не мога да помня всичко – защо сме подавали и до Общината и до
ПК. Не знам през 2019 година В.Б. да е правил опит да влиза с машини в
имот 1207 и да е викана полиция, за да бъде изведен. Той си почисти двора
човека, но друго нищо не съм видяла. Има от страната на училището жив плет
от храсти. Този плет го е правил В.Б. – гъсто насадени ситни дръвчета – това
представлява плета.
Сне се самоличността на втория свидетел на ответната страна, както
сведва:
С.Г.А.: - На 45 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с ответниците, без служебни отношения с ищцовата
гимназия. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ А. : – Кум съм на ответниците. Помня, че някъде след
2010 година В. си закупи имот до сградото. Знам имота и съм ходил там.
Купи го имота, за да си направи къща, но не си направи. Ходих да му помагам
да чистим дървета, храсти, беше пущиняк. Сложи отвън ограда, закрепи горе-
долу, сложихме едни храсти да се отличава от училището – това е общо взето.
Не се започна изобщо строителство. Скоро минавах покрай парцела – нищо
няма – всичко пак е джунгла, само дето го чистихме тогава. Два-три пъти сме
чистили имота и когато минавам го заглеждам защото е на В. имота. Никой
не ползва този имот, не съм виждал ученици от гимназията да го ползват.
15
Преди две-три години за последно ходих да почистим. Не знам защо не е
успял да реализира строителство В.Б., аз ходех да му помагам да чистим.
Знам, че през 2019 година идваха полицаи – ние бяхме там и чистихме имота.
Той си говори нещо с полицаите и до там приключи.
АДВ. Ч. : - Представям списък на разноските. Да се приключи делото.
Нямам искания.
АДВ. Г.: - Представям списък на разноските също. Да се приключи
делото. Нямам искания.
АДВ. Ч.: - Оспорвам размера на възнаграждението на противната
страна.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Ч.: – Уважаема госпожо съдия, моля да постановите съдебно
решение, с което да уважите иска по съображения в писмени бележки и ни
присъдите разноските съобразно списъка.
АДВ. Г.: - Уважаема госпожо съдия, моля да отхвърлите предявения
иск по съображения, които ще изложа в писмени бележки. Моля да ни
присъдите разноските съгласно списъка.
СЪДЪТ дава 10-дневен срок на ищцовата страна и 12-дневен такъв на
ответната за представяне на писмени бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще произнесе съдебния си акт в установения в закона
едномесечен срок.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 12.35 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16