№ 7508
гр. ., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г.В.К.
при участието на секретаря А.Н.Г.
като разгледа докладваното от Г.В.К. Гражданско дело № 20221110103550 по
описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр.чл.439 от ГПК
от ХР. ИВ. П.,ЕГН **********,с адрес гр..,ж.к.“.“ бл..,.,.,.,против .,БУЛСТАТ
.,с адрес гр..,ул.“.“ .,представлявана от кмета .,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата не дължи сумата
от 200 лева – глоба,наложена с административно наказание поради изтекла
погасителна давност.
В исковата молба са изложени твърдения,че наказателното
постановление е влязло в сила на 10.08.2017 г.,двугодишният срок по
чл.82,ал.1 б.а от ЗАНН е изтекъл на 10.08.2019 г.,а към датата на образуване
на изпълнителното дело – 04.09.2020 г. е изтекла и абсолютната давност.
Ищцата П. сочи,че наличието на висящо изпълнително производство
обосновава интереса й от предявяване на отрицателния установителен иск.
Моли съда да уважи предявената искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище
за недопустимост и неоснователност на иска – твърди се,че глобата е
събрана,при което липсва правен интерес от предявяване на установителния
иск. Ако искът бъде възприет за допустим,ответникът счита,че е
неоснователен,защото не е настъпила погасителна давност. Моли съда да
отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представено е наказателно постановление № ./2017 г.,влязло в сила на
10.08.2017 г.,според което на ХР. ИВ. П. е наложена глоба 200 лева за
пътуване в градски транспорт без редовен превозен документ като отказва да
закупи карта за еднократно пътуване от контрольор по редовността на
1
пътниците.
Установява се,че покана за доброволно изпълнение е изпратена до Х.П.
на 05.01.2021 г.
От представеното копие от изп.дело № ./2020 г. по описа на ЧСИ . се
установява,че е образувано на 04.09.2020 г. по искане на . за събиране на
публично вземане спрямо Х.П.,на 05.01.2021 г. е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника,както и запорно съобщение до
работодател,на 22.03.2021 г. е наложен запор в банкови сметки в „.“АД,с
постановление от 11.02.2022 г. е спряно производството предвид издадена от
съда обезпечителна заповед.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед това,че ищцата П. отрича дължимост на паричната сума въз
основа на обстоятелства,последващи влизане в сила на наказателното
постановление,с което е наложена паричната сума,съдът приема,че
отрицателният установителен иск е допустим. Предвид обстоятелството,че
изпълнението на паричната сума се реализира по реда на ГПК,както и при
съобразяване на формираната съдебна практика на смесени състави на ВКС и
ВАС съдът приема,че гражданският съд разглежда исковата претенция по
отрицателния установителен иск. За да счете,че искът е допустим,съдът взе
предвид,че липсват доказателства паричната сума да е заплатена или събрана
принудително,поради което за ищцата П. съществува правен интерес от
предявяване на установителната искова претенция.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на
ответника е възложено да докаже,че вземането,чиято дължимост е оспорвана
от ищеца,съществува и подлежи на изпълнение. Това означава,че
доказателствената тежест е разместена и ответната страна е длъжна да
проведе доказване,че разполага с вземане,което може да бъде изпълнявано
чрез способите на принудително изпълнение. Предвид обстоятелството,че
ищцата П. оспорва дължимостта на паричната сума на основание изтекла
погасителна давност,ответникът следва да проведе доказване,че вземането
може да бъде реализирано чрез способите на принудително изпълнение.
Давността е регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на
настъпила давност,ако в определен период от време кредиторът е бездействал
и не е предприел действия по реализиране на вземането,с които да прекъсне
давността. В настоящия случай страните не спорят,а и от представеното
наказателно постановление се установява,че на ищцата П. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева,не е спорно и
обстоятелството,че наказателното постановление е влязло в сила на
10.08.2017 г.,за което е налице отбелязване върху издаденото наказателно
постановление. Според приетото Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по
тълк.дело № 3/2016 г. по описа на ВАС се установява,че е възприето,че при
преценка за приложимата давност следва да се изхожда от гледна точка на
характера на глобата като административно наказание и за реализиране
целите на административното наказание е необходимо събирането да се
2
реализира в кратки срокове,поради което след прекъсване на давността в
хипотезата на чл.82,ал.2 от ЗАНН при изпълнение на административно
наказание глоба се прилага давностния срок по чл.82,ал.1 б.а от ЗАНН.
Съгласно чл.82,ал.1 б.“а“ от ЗАНН административното наказание глоба не се
изпълнява,ако са изминали две години от влизане в сила на
постановлението,с което е наложено. В настоящия случай наказателното
постановление е влязло в сила на 10.08.2017 г.,което означава,че
двугодишният срок е изтекъл на 10.08.2019 г. Предвид това,че ответникът не
доказва в този времеви период да са предприемани действия по реализиране
на вземането,съдът счита,че исковата претенция се явява доказана по
основание и подлежи на уважаване. С изтичането на двугодишния срок
паричната сума,представляваща наложена парична глоба не подлежи на
изпълнение по принудителен ред,което означава,че отрицателният
установителен иск е доказан по основание и подлежи на уважаване. Отделно
от това,съдът намира,че е налице още един аргумент за уважаване на иска –
преди образуване на изпълнителното дело е изтекла и абсолютната
тригодишна давност – съгласно чл.82,ал.3 от ЗАНН независимо от спирането
и прекъсването на давността административното наказание не се
изпълнява,ако е изминал срок,надвишаващ с ½ срокът по ал.1,т.е. три години.
В конкретния случай не се доказва преди образуване на изпълнителното дело
на 04.09.2020 г. да са предприемани действия,с които да се прекъсва
давността,а същевременно тригодишният срок на абсолютна давност е
изтекъл на 10.08.2020 г. По изложените съображения съдът приема,че
исковата претенция подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата П. претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 50 лева – внесена държавна такса.
Съобразявайки изхода от делото и уважаването на предявената искова
претенция,както и като взе предвид,че ищцата П. е представлявана от адв.И.
по реда на чл.38 от ЗА чрез предоставяне на безплатна правна помощ съдът
намира,че ответната . следва да бъде осъдена да заплати на адв.М.М. И.
адвокатско възнаграждение от 300 лева.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от
ГПК,вр.чл.439 от ГПК по отношение на .,с адрес гр..,ул.“.“ .,представлявана
от кмета .,че ХР. ИВ. П.,ЕГН **********,,с адрес гр..,ж.к.“.“ бл..,.,.,.,не дължи
сумата от 200 ( двеста ) лева,представляваща наложена глоба въз основа на
влязло в сила на 10.08.2017 г. наказателно постановление № .,поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА .,с адрес гр..,ул.“.“ .,представлявана от кмета . да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ХР. ИВ. П.,ЕГН
**********,,с адрес гр..,ж.к.“.“ бл..,.,.,., сумата от 50 (петдесет ) лева сторени
съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА .,с адрес гр..,ул.“.“ .,представлявана от кмета . да заплати на
3
адв.М.М. И.,с адрес гр.., ж.к.“.“ бл..,..,сумата от 300 ( триста ) лева адвокатско
възнаграждение за предоставена по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА безплатна
правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4