Решение по дело №1154/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. К., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], офис 107 против решение № 339 от 01.09.2024 г., постановено по а.н.д. №401/24г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш серия К № 7382975 на ОДМВР-Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата. (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение.

Ответникът – ОД на МВР-Пазарджик, редовно призовани, не изпращат представител. По делото е постъпила писмена защита от гл.юрк. К. П., процесуален представител на ответника, в която изразява становище за незаконосъобразност на касационната жалба. Моли съдът да остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде потвърдено.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалвания електронен фиш, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 21.04.2023 г., в 11:37 часа, в обл. Пазарджик, на път II-37, км 118+502, е установено управление на лек автомобил „Субару Легаци“, рег.№ [рег. номер], с превишена скорост от 33 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, съгласно пътен знак В26, като установената е 93 км/ч. след отчетен толеранс - 3 км/ч. Нарушението е установено с АТСС (ARH CAM S1) № 120сс9е, насочено към с. Гелеменово. Въз основа на това бил издаден електронния фиш, връчен на 23.02.2024 г., в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, серия К № 3060441.

Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗДвП.

При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и правилно е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Касационният жалбоподател е посочил, че не е доволен от решението на районния съд. В жалбата липсват изложени касационни основания за отмяна на съдебния акт, като такива не са изложени и в проведеното открито съдебно заседание. Доколкото чл. 63в ЗАНН предвижда, че решението на районния съд подлежи на касационно обжалване на основанията в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК, то съдът следва да се произнесе за валидността, допустимостта и съответствието на решението съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, за които следи служебно.

Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Пазарджик е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания акт. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях. В рамките на материалната и административнонаказателна правна уредба, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени подробни и обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Нарушението е документирано и със съответен снимков материал, на който ясно се вижда автомобилът, с който е извършено превишението на скоростта, установено с техническото средство. Посочени са регистрационният номер на автомобила, с който е извършено нарушението, часът и мястото на извършване на нарушението, разрешената скорост, установената скорост, както и превишената скорост. При използването на техническото средство са изпълнени условията за приложение на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Спазени са и изискванията на закона за съдържанието на фиша и процесуалните правила по чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 600 лв. съответства на предвидения в чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП размер.

Правилно и съответно на нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложеното наказание, като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е сигнализирана с пътен знак В26, а именно ограничение от 60 км/ч. В случая, от доказателствата по делото се констатира, че лекият автомобил се е движил с 93 км/ч, като е превишил стойността на скоростта с 33 км/ч след отчетен толеранс 3 км/ч.

Въззивният съд правилно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на административно производствените правила. Съобразно представените по делото доказателства, нарушението е установено посредством използването на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, за което е представен протокол от проверка от Българския институт по метрология. От представените към ЕФ снимки еднозначно и недвусмислено се установява кое моторно превозно средство е засечено с автоматизираното техническо средство (АТСС). Снимките са достатъчно ясни и позволяват индивидуализация на заснетото МПС – марка и регистрационен номер, като съдържат всички останали метаданни характеризиращи нарушението (GPS координати, посока на движение, дата и час на нарушението, установена скорост на движение на МПС с техническото средство).

Правилно е прието от административно наказващия орган и от съда, че са налице условията за „повторност“ на нарушението по 182, ал. 4 ЗДвП, доколкото нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, серия К № 3060441, с което на М. К. е наложено наказание за същото по вид нарушение.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 (сто) лева.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 339 от 01.09.2024 г., постановено по а.н.д. №401/24г. по описа на РС-Пазарджик.

ОСЪЖДА М. С. К., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], офис 107 да заплати на ОД на МВР гр. Пазарджик, направените по делото разноски пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.