№ 11429
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110165056 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от А. А. К., с
която е предявил срещу ЮЛ иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено спрямо ответника, че ищеца не му дължи сумата от
100 лв., представляваща административно наказание „глоба“, наложена по
силата на наказателно постановление № *********** от 24.11.2015 г., поради
погасяването ѝ по давност.
Ищецът поддържа, че с наказателно постановление № *********** от
24.11.2015 г. му било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лв., като постановлението било влязло в сила през 2015 г. На
основание наказателното постановление г. било образувано изп. д. №
************* по описа на ЧСИ А. П.. Твърди се, че изпълнителното дело
било образувано след погасяване на вземането по давност. Претендира
разноски. Пред съда страната не се явява и неизпраща процесуален
представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба. Пред съда процесуалният представител на страната оспорва исковата
молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен препис от изп. д. № 1229/2018 по описа на ЧСИ
А. П., от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена
от ответника на 25.05.2018 г., като с молбата на съдебният изпълнител на
основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на
длъжника. Към молбата за образуване е приложено наказателно
1
постановление № *********** от 24.11.2015 г. на зам. кмета на СО, с което на
ищеца му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.,
като на същото е направено отбелязване, че било връчено на 15.03.2016 г.,
както и че е влязло в сила на 23.03.2016 г.
С определение № 44777 от 14.12.2023 г. постановено по гр. д. №
65056/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, е допуснато обезпечение на
предявен отрицателен установителен иск от А. А. К. срещу ЮЛ, с правно
основание чл. 439 от ГПК, с който се иска да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 100 лв., представляваща
административно наказание „глоба“, наложена по силата на наказателно
постановление № *********** от 24.11.2015 г., издадено от ЮЛ, поради
погасяването.
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен
иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на
взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след
постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че
изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният
иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по влязло в сила наказателно постановление е
достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и
общински вземания по влезли в сила наказателни постановления.
Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК постановява, че в случаите, когато
публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител,
събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Следователно редът за събиране на публичното вземане определя и
компетентният съд, който следва да се произнесе по исковата молба за
установяване несъществуването на това вземане. Доколкото в настоящия
случай на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното
вземане е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и
предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК и следва да се разгледа от
гражданския съд. В този смисъл е и практиката на смесени петчленни състави
на ВКС и ВАС, които определят компетентност на гражданския съд по искове
за установяване несъществуване на публично вземане, което е възложено за
събиране на съдебен изпълнител - Определение № 92 от 22.11.2012г. на ВАС
по адм. д. № 74/2012г., Определение на ВАС по адм. д. № 1/2013г.,
Определение на ВАС по адм. д. № 7/2013г.; Определение на ВАС по адм. д.
№ 73/2012г., Определение № 35 от 11.05.2017г. на ВАС по адм. д. №
60/2015г., Определение № 45 от 8.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 21/2016г.,
Определение № 63 от 17.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 47/2017г.,
Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018г.,
Определение № 87 от 29.11.2019г. по адм. д. № 45/2019г., Определение № 39
2
от 02.10.2020г. по адм. д. № 23/2020г., Определение № 52 от 29.12.2020г. на
ВКС по гр. д. № 38/2020г., 5-членен с-в, ГК.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН давността при наложено наказание
„глоба“ е две години. Нормата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че
давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Следва да бъде
посочено, че глобата, освен публично вземане, е и административно
наказание, която правна природа следва да намери превес, поради което
неприложим по отношение на давността за това вземане е срокът по чл. 171,
ал. 1 ДОПК /в този смисъл тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по
тълкувателно дело № 3/2016 г. на ВАС/. Ако в посочения по – горе 2-годишен
срок не се предприемат изпълнителни действия глобата не подлежи на
изпълнение по принудителен ред, в приложение на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК /в
този смисъл ТР № 2/28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС/.
В настоящият случай с оглед на приложението на разпоредбата по чл. 82,
ал. 1, б. „а” от ЗАНН се установи, че по отношение на наложеното на А. К.
наказание „глоба“ на основание наказателно постановление № ***********
от 24.11.2015 г. погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на
влизането в сила на същото, която дата съгласно направеното от самия
ответника отбелязване върху акта е 23.03.2016 г., която дата касае датата на
връчване на наказателното постановление. Това отбелязване следва да се
цени като извънсъдебно признание по реда на чл. 175 от ГПК от ответника на
неизгоден за него факт. По делото от страна на ответника, въпреки дадените
от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, не са ангажирани
доказателства да са предприети действия, водещи до прекъсване на давността
за периода от влизане в сила на наказателното постановление до
овластяването по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител с молбата за
образуване на изпълнителното дело, което се явява първото установено по
делото действие годно да прекъсне давността. В случая от датата на влизане в
сила на наказателно постановление - 23.03.2016 г. до датата на образуване на
изпълнителното дело – 25.05.2028 г., давността за събиране на наложената
глоба е изтекла давността за събиране на наложената глоба е изтекла.
Предприетите действия по изпълнителното дело след образуването му
действително действително са годни да прекъснат давността, но същите са
неотносими към процесния случай, доколкото предвидения в закона
давностен срок е изтекъл преди извършването им.
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент правото на
ответника да изпълни принудително вземането за глоба е погасено по давност
и предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
По разноските:
При този изход на спора с оглед основателноста на исковата претенция
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, като на страната следва да се присъди сумата в размер на 50 лв.,
представляваща платена държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
3
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 300 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. А. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Н. К.,
срещу ЮЛ, БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че А. А. К.
не дължи на ЮЛ сумата от 100 лв., представляваща административно
наказание „глоба“, наложена по силата на наказателно постановление №
*********** от 24.11.2015 г., поради погасяването ѝ по давност.
ОСЪЖДА ЮЛ, БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес на
управление: /административен адрес/, да заплати на А. А. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Н. К.,, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 50 лв., разноски в производството.
ОСЪЖДА ЮЛ, БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес на
управление: /административен адрес/, да заплати на адвокат Н. К., с личен №
**********, с адрес /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на А. А. К. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4