№ 28
гр. Русе, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20214500900270 по описа за 2021 годИ.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХII ГПК.
Искът е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл. 538 ТЗ.
„ЕС ДИ АЙ ГРУП”ООД София, ЕИК131215190, чрез
пълномощник адвокат И. С., САК, е предявило иск против Д. Р. А. от гр.Русе.
Твърди, че на 12.04.2021г. ответницата Д. А. издала запис на заповед, с който
безусловно и неотменимо се задължила да заплати на „ЕС ДИ АЙ ГРУП“ООД
сумата 125419.93лв., като записът на заповед е с падеж на предявяване и
място на плащане в гр.София, ул.Антим І, №59, ет.1, ап.3. Записът на заповед
бил предявен за плащане на 12.05.2021г., вземането е станало изискуемо, но
длъжникът не изпълнил същото доброволно. Ищецът твърди, че подал
заявление по чл.417 ГПК пред РРС, било образувано ч.гр.д.№2568/2021г. и
била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата за
следните суми: главница-125419.93лв., ведно със законна лихва от
19.05.2021г. до изплащане на вземането, държавна такса-2508.40лв. и
адвокатско възнаграждение-2411лв. Било образувано изпълнително дело
№812/2021г. на ЧСИ И.Х. и на ответницата били връчени заповедта за
изпълнение и изпълнителен лист на 14.06.2021г. Твърди, че ответницата не е
подала възражението в едномесечния срок по чл.414, ал.2 ГПК. На
1
09.09.2021г. получили от РРС съобщение за спиране на изпълнението, поради
направено от длъжника възражение, което обосновава интересът му от
предявяване на иск.
Ищецът твърди, че вземането му произтича от запис на заповед,
издаден от ответницата, при спазване на всички изисквания на ТЗ. Същият
съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ, редовен е от външна страна и е годен
да произведе всички правни последици, тъй като е надлежно предявен за
плащане и вземането е изискуемо и подлежащо на изпълнение.
Претендира съдът да признае за установено, че в негова полза
полза съществува парично вземане в размер на 125419.93лв., по записа на
заповед, издаден на 12.04.2021г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г., от
ответницата Д. Р. А., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№2568/2021г. по описа на РРС. Претендира
присъждане на разноски за заповедното производството, както и по
настоящето дело.
С подаден отговор на исковата молба чрез пълномощник адвокат
Т. В., РАК, ответницата Д. А. оспорва иска и претендира да бъда отхвърлен
изцяло, като претендира присъждане на направените по делото разноски.
Твърди, че процесният запис на заповед не удостоверява валидно възникнало
и изискуемо вземане на ищеца. Оспорва посоченото, че записа на заповед е
подписан в гр.София, като не отговарящо на действителността и неистинско,
поради което оспорва автентичността му. Твърди, че е била на работа на
12.04.2021г. след 9:30ч. до 17:00ч. в гр.Русе в офиса на дружеството на ул.Б.
№122, след което се прибрала в дома си, не е била в София на тази дата, нито
преди или след нея. Твърди, че невярното посочване на мястото на издаване
прави записа на заповед нищожен поради противоречие със закона-чл.535, т.6
ТЗ, същия е нищожен и поради липса на адрес като част от реквизита-място
на издаване, следователно липсва изискуема от закона форма, което е
равнозначно на липса на самия реквизит и опорочава записа на заповед до
степен на нищожност. Оспорва, че и е предявен на 12.05.2021г., тъй като на
тази дата не е виждала записа на заповед и той не и е предявяван и към
момента, поради което вземането не е изискуемо, поради ненастъпил падеж.
За последно била в контакт с ръководителя на офиса на ищеца в гр.Русе-К.,
който и връчил заповед за прекратяване на ТПО на 29.04.2021г. на основание
2
чл.326, ал.1 КТ, за което тя входирала на 16.04.2021г. предложение, като
заявила, че няма да отработи предизвестието си. Възразява, че дори вземането
по записа на заповед да е изискуемо, вземането по каузалното
правоотношение касаещо имуществената й отговорност по ТПО не е
ликвидно и изискуемо към 12.05.2021г., както и понастоящем, не е налице
подлежащо на изпълнение вземане по ценната книга и искът следва да бъде
отхвърлен и на това основание. Твърди, че макар записа на заповед да носи
неин подпис, той е положен при обстоятелства, които го правят
недействителен, тъй като при подписването на листа, върху който е изписан
предварително текста, тя не е съзнавала, че подписва текст с посоченото
съдържание, поради което волята и е опорочена до степен да липсва, което го
прави нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Сочи, че работи от близо 15
години при ищеца по трудово правоотношение, като последната заемана
длъжност е „помощник брокер“, а работното и място е Централен офис на ул.
Б. №122. От 23.03.2021г. до 09.04.2021г. била в отпуск по болест, като
боледувала от Ковид 19, имала усложнения и болничният й бил продължен.
Независимо, че се явила на работа на 12.04.2021г., не била възстановена
напълно и имала оплаквания от затруднено дишане. Твърди, че страда и от
хронични заболявания, налагащи постоянен прием на лекарства-учестен
сърдечен ритъм, повишено кръвно налягане, дължащи се на неврологични и
психични проблеми-страхова невроза. От 2014-2015 годИ. ежедневно приема
антидепресанти, а състоянието и било усложнено от прекарания Ковид и
наложената изолация. 12.04.2021г. бил първият й работен ден, а отивайки на
работа след 9:30 часа заварила две служителки от офиса от гр.Търговище,
които й заявили, че правят инвентаризация, тя продължила работата си, като
междувременно трябвало да сложи в ред документацията, която заварила.
Следобед двете служителки и поднесли за подпис документи, изготвени
предварително, на практика инвентаризация на 12.04.2021г. не била правена.
Считайки, че всичко е рутинно, положила подпис на поднесените й
документи, а едва след това двете проверяващи започнали да и викат, че е
откраднала пари, че е виновна и че ако не подпише ще викат полиция, ще я
арестуват и съдят. Не се чувствала добре, получила остър пристъп на страхова
невроза, сърцебиене, повишило се кръвното й, имала пристъп на задух,
въпреки това не и било позволено да си тръгне, докато не подпише. Не
можела да си вземе и лекарствата, тъй като не можела да напусне стаята,
3
което я принудило да полага подписи и да пише под диктовка. Едва след това
успяла да излезе от офиса и да се прибере, за да си вземе лекарства. Нямала
ясна представа и спомен какво точно е подписала. Записът на заповед бил
подписан в това й състояние, под влияние на страх, при заплашване и след
като била въведена в заблуждение за резултатите от инвентаризация.
Състоянието на „постковид“ и другите й хронични проблеми, вкл. приетите
медикаменти са я направили по-лесно внушаема и поддаваща се на психичен
натиск и умишлено въздействие, довело до нереална представа за
действителността, поради което твърди, че записът на заповед е унищожаема
сделка поради заплашване и измама. Отделно от това, прави възражение, че
записът на заповед е нищожен поради заобикаляне на закона и противоречие
с добрите нрави. Ищецът, чрез свои служители изискал от нея да подпише
запис на заповед, с цел да реализира имуществена отговорност. Предвиденият
за това ред е по чл.211 КТ. Не е изразявала съгласие, че носи пълна
имуществена отговорност-нито относно наличието на вреда, нито относно
нейния размер, нито за това, че тя следва да отговаря и/или, че виновно я е
причинила. В противоречие с правилата на добросъвестността било
работодателя да изисква от негов служител да издава запис на заповед за
заплащане на обезщетение за твърдени имуществени вреди. Принуждаването
на служител за това противоречи на закона и добрите нрави, което прави
записа на заповед нищожен и негоден да породи правни последици. Твърди,
че е налице каузално правоотношение, по което отношенията между страните
не са безспорни, тъй като оспорва изцяло резултатите от проведената на
12.04.2021г. инвентаризация. Твърди, че работодателят не е установил, че е
налице липса, че тя е в размер на 125419.93лв., както и че по отношение на
твърдяната като липсваща сума, тя има качество на материалноотговорно
лице и е възникнала по време на упражняваната от нея трудова функция.
Твърди, че инвентаризация за период повече от 5 години, от 01.06.2016г. до
08.04.2021г. не може да бъде извършена за по-малко от един ден-на
12.04.2021г., поради което няма как да е извършена в нейно присъствие, а
извършването й в нейно отсъствие е нарушение на правилата за
инвентаризация и лишава от валидност твърдения, че тя е могла да я
проследи и да провери вярното отчитане на първичните документи и
отразяването на резултатите в инвентаризационния опис. Всички документи,
вкл. и записа на заповед са били подготвени предварително и присъствието на
4
назначените да извършат инвентаризация на 12.04.2021г. е било формално.
Инвентаризацията е извършена не по първични документи, а по данни от
счетоводни записвания. Дори да се установи липса, възразява, че не е
материалноотговорно лице, не я е причинила и няма вИ.. При евентуална
липса, тя се дължи на обстоятелства, за които отговаря работодателя, както и
на изпълнение на неправомерни служебни заповеди на прекия ръководител на
офиса в Русе. Организацията на работа по приемане и отчитане на
постъпващите в централния офис от всички офиси в Русе дневни отчети на
продавач-консултантите не е обезпечавала правилното и сигурно приемане,
отчитане и предаване на първичните документи и парични средства. При тази
организация, липсата на условия за съхранение /липса на каса, сейф или др./,
не се препятства достъпа на други служители или трети лица до парични
средства. Отделно, с постъпващите парични средства и документи са
боравили поне още четири лица, между които не е извършвано приемо-
предаване. Паралелно с документите и сумите са боравили още служител на
длъжност отчетник, както и служителите И. М. и В. Т., като последните са
въвеждали и данни в системата за отчитане. В периоди на нейно отсъствие
поради болест или отпуск, при дистанционна работа, наложена от
работодателя като противоепидемична мярка, както и при отсъствието й от
офиса, не била издавана заповед за заместването й, нито е извършвано
предаване на налични суми и документи. Постъпващите суми също не били
получавани и предавани срещу документ. Разходването на средствата ставало
на основание преки заповеди на ръководителя на офиса, който е създател и
имал възможност за достъп до програмата за отчитане на постъпващите
дневни отчети и средства по тях. Предвид това, твърди, няма качество на
МОЛ, не може да отговаря в това качество за липси, дори и да има такива-
няма вИ. за настъпването им. Отделно, ако се приеме, че има качество на
МОЛ, прави възражение за съпричиняване от страна на работодателя по
чл.83, ал.1 ЗЗД в размер на 90%, поради несъздадена и невъведена достатъчна
и необходима организация по заприходяване, работа с, отчитане и разходване
на парични средства в предприятието му, конкретно в офисите му и в
централен офис в гр.Русе, както и поради неосигуряване на условия за
съхранение на парични средства в офиса на ул. Б. №122, липса на организация
за отчитане и предаване на получените и съхранявани средства между лицата,
натоварени за това, липса на защита на програмата от неправомерен достъп за
5
корекции в записванията. Отделно възразява, че дори и да не са отчетени
суми, то това не представлява вреда за работодателя, тъй като в случай, че
липсват такива, те представляват заплатени застрахователни премии по
договори за застраховка, сключени между клиенти и съответната
застрахователна компания и ищецът не е страна по тях. Аналогична е
хипотезата с получени суми по системата за парични преводи Western Union.
Претендира отхвърляне на иска.
С допълнителна искова молба ищецът уточнява и допълва
първоначалната, взема становище по оспорванията на ответника досежно
недействителността на записа на заповед, както и тези за унищожаемостта му.
Не оспорва, че записа на заповед обезпечава негово вземане, произтичащо от
трудово правоотношение с ответницата за установени липси с неясен
произход в размер на 125419.93лв., констатирани при извършена
инвентаризация. Твърди, че ответницата се е съгласила с резултатите от
инвентаризацията и констатираната липса, в качеството на отчетник и
материалноотговорно лице, като се е съгласила доброволно да възстанови
липсващите средства на работодателя си и издала лично записа на заповед,
който гарантира и обезпечава изпълнението на задължението й. Твърди, че
ответницата носи пълна имуществена отговорност за констатираните липси.
Същата е материалноотговорно лице, съгласно трудовия договор не само за
приетите от нея от клиенти парични средства, но и за тези, които са в
предадени от служители в офисите в Русе. Липсата може да се дължи на
неправомерно поведение от страна на служители в офисите, които издават
застрахователни полици, ако са предали по-малко парични средства по
дневния си отчет на служителя „Отчетник, уреждане застрахователни
полици“. Последният следва да установи разликата и да го докладва на
помощник брокера в централния офис-ответницата А.. Ако е имало случай, в
който тя е получила по-малко средства за деня от сбора на сумите по
получените дневни отчети, е трябвало в качеството на служител на ръководна
материалноотговорна длъжност да осъществи контрол и сигнализира за
липсата. Поради установената липса в значителен размер работодателят е
инициирал дисциплИ.рно производство, в рамките на което тя е дала
обяснения, с които е признала, че е отговаряла за правилното отразяване в
отчетите и въвеждането на паричните суми от всички офиси в Русе в „Модул
каса“, т.е., че има качество на материалноотговорно лице. Това се
6
потвърждава и от обясненията на останалите служители в централния офис,
по повод инициирано срещу тях дисциплИ.рно производство. За да избегне
приключване на дисциплИ.рното производство с дисциплИ.рно уволнение,
ответницата подала предложение за прекратяване на ТПО по взаимно
съгласие, а в случай, че то не се приеме, да се счита за едностранно
предизвестие по чл.326, ал.1 КТ. Анализ на организацията на работата на
офисите в Русе сочи, че ответницата е осъществявала краен контрол върху
отчитането, предаването, заприходяването в „Модул каса“ и внасянето на
парични средства по банкова сметка, които средства са получавани от всички
офиси. Като не е осъществила контрол на този процес, вкл. като е допуснала
липса на парични средства в огромен размер, тя не е спазила задълженията си
на отчетник. Причинната връзка между липсата и действията и бездействията
на отчетника се презюмира и не подлежи на доказване от работодателя. Ако
по делото се установи, че за липсата отговарят няколко служители, на
основание чл.208, ал.2 КТ, те отговарят солидарно за вредата, а кредиторът
може да иска изпълнение от всеки от тях. Оспорва твърдението на
ответницата, че неотчетените суми не съставлявали вреда за работодателя,
тъй като това били застрахователни премии по застраховки между клиенти и
застрахователи и брокерът не бил страна по тях. Твърди, че липсата на
постъпили от клиентите суми уврежда ищеца като застрахователен брокер,
тъй като е задължен да превежда на застрахователите дължимата им сума и
задържа част от премията, която е възнаграждение /комисион/ за него. В
случай на липси, той трябва да преведе на застрахователите дължимите им
части от премията със собствени средства и да се лиши от възнаграждение,
което съставлява имуществена вреда за него. Твърди, че поради липсата на
оспорване от страна на ответницата, че носи отговорност за констатираната
липса на парични средства в инвентаризационния опис от 12.04.2021г., на
ответницата било предложено и тя се съгласила да гарантира и обезпечи
изпълнението на задължението си за обезщети работодателя за причинената
вреда в размер на липсващата сума, като лично издала процесния запис на
заповед. При наличието на съгласие от нейна страна, че носи отговорност за
лисващата сума, за работодателя е било безпредметно да завежда осъдителен
иск по чл.211 КТ.
Ответницата А. е подала отговор на допълнителната искова молба,
с който заявява, че поддържа възраженията и твърденията в ОИМ. Оспорва
7
верността на отразеното в протокола за вътрешна проверка от 06.04.2021г.
Сочи, че не е счетоводител, а в офисите не се води счетоводство, поради
което тя не може да носи отговорност за това какви дневни отчети и разходо-
оправдателни документи са осчетоводени в счетоводството на дружеството в
София. Проверката била извършена без нейно знание и участие.
Констатацията за липси била направена единствено по записвания във
вътрешна за дружеството система в частта й „Вътрешен портал“, като е
направена съпоставка с „Модул каса“ и се базира само върху неописването на
изброени дневни отчети, но не е правена инвентаризация на банковите
сметки, за да се установи, че действително сумата 125419.93лв. липсва.
Оспорва, че изброените отчети са реално издадени като първичен счетоводен
документ и са й предадени по начИ., изискван от правилата на работодателя -
с приемо-предавателен протокол. Оспорва верността на отразеното в
инвентаризационния опис и приложение №1 към него на материални активи
от 12.04.2021г., съдържащ невписаните дневни отчети в „Модул каса“ за
гр.Русе. Твърди, че същият е изготвен предварително, както и приложение
№1 към него и не отразява проверка извършена по реално съществуващи
първични документи, оформен по начИ. описан в Правилата за работа със
счетоводни документи, отчетност и документооборот на ищеца. Оспорва
резултатите от т.нар. инвентаризация, тъй като не е проведена обективно и по
начИ. на извършването й не може да отрази реални резултати за „липса“. На
практика описаните в т.нар. дневни отчети се генерират от т.нар. „Вътрешен
портал“ от всеки от продавач-консултантите, застрахователи, работещи във
всеки от офисите, вкл. и в централния. Дневният отчет се съставя в три
екземпляра-един за издателя, който следва да се съхранява в оригИ.л в
съответния офис и да съдържа подписи за „предал“ и „приел“. Назначената
комисия не е правила проверка на съхраняваните такива във всеки офис.
Вторият и трети екземпляри от всеки дневен отчет се предава на отчетника
ведно с документите по получените суми, които той следва да предаде на
служител в централния офис. Твърди, че по отношение на описаните в
приложение №1 дневни отчети, същите не са й предавани. С функция да
приемат дневни отчети и суми в брой по тях са натоварени поне трима човека
от централния офис, по разпореждане на застрахователния брокер за гр.Русе
И. К. / неин пряк ръководител/, отделно тази функция е изпълнявана и от
различни застрахователи, работещи в централния офис в събота. Описаните
8
като липсващи дневни отчети не й били предадени. Всяко от лицата,
натоварени с тези функции имало достъп до „Модул каса“, като той се
осъществява с едно потребителско име и парола от всички тези лица. Всяко
лице, което попълвало дневните отчети в „Модул каса“ след изготвяне на
„касовата книга“ за деня разпечатвало генериран от системата РКО /в случай,
че сумите в брой ще бъдат внасяни по клиентската банкова сметка/, който е
подписван от съответното лице. Разпечатаните и подписани РКО са
изпращани в София, ведно със всички документи в счетоводството и следва
да се съхраняват там. Достъп до Вътрешната система на ищеца, вкл. и да
извършва корекции в нея, /вкл. до т.нар. Вътрешен портал/ имал по всяко
време И. К., който е създал и доразвил системата за документооборота и
отчетността. Вторият екземпляр от получените дневни отчети следва да се
съхранява в централния офис в Русе, а третия-в офиса в София. Нито при
вътрешната проверка, извършена в София, нито при т.нар. инвентаризация в
Русе е правена проверка за наличието на хартиен носител с положени
подписи за предал и приел на описаните като липсващи дневни отчети, а
такъв следва да съществува. Липсва приемо-предаване на съхранявания в
Централния офис в Русе архив, поради което твърди, че наличните там
документи към момента не са тези, съхранявани от нея. Липсва констатация и
за наличните пари в брой в касата на Централния офис към датата, на която
започнала да ползва болничен-23.03.2021г., поради което няма как да се
установи какви средства евентуално липсват, тя не е касиер и не носи
отговорност за наличните средства в каса. Сумите, получени в брой по
дневните отчети не се внасят от нея в клиентската сметка за гр.Русе.
Отчетникът подписва платежно нареждане и внася сумата в брой в банката на
базата. Внесената сума често не съвпада по размер с получената по дневни
отчети или изобщо не се внася изцяло, тъй като от събраните пари в брой са
заплащани разходи за офисите в Русе, както и заплатите на служителите.
Сумите за изплатени за заплатите и тяхното разпределение били определяни
от застрахователния брокер за Русе И. К. и разходо-оправдателните
документи за тях са изпращани в счетоводството в София в запечатан от него
плик. До тази част от „Вътрешния портал“ тя никога не е имала достъп.
Оспорва да е запозната с Правила за работа със счетоводни документи,
отчетност и документооборот от 01.12.2009г., с всички приложения към
тях-№1-5, както и със заповеди №418 и 419 от 01.12.2009г. Взема становище
9
по посочените в т.32 към ДИМ „електронни документи“, като възразява да
бъдат приети като доказателства, т.к. не обективират електронно изявление за
факт с правно значение на конкретно лице. Оспорва автентичността и
съдържанието им. Файловете представляват съдържание, съхранявано в
електронна форма, представляващо визуален запис-неподписани документи
на хартия. Част от тях съдържат сканирани разпечатки на касова книга за
отделни дати, като не се сочи автор на изготвената такава за деня. Оспорва
верността на отразената в касовите книги информация, както и че тя е неин
автор. Сочи, че във файловете, сканирани разпечатки на дневни отчети, за
голяма част от тях не се сочи автор, а останалите не съдържат подпис на
лицето, посочено като издател. Оспорва, че такива документи са издадени, че
са издадени от лицата, сочени за техни автори, както и че екземпляр от който
и да е от тях и е предаден. Оспорва по съдържание файловете, тъй като не са
годни да приемане доказателства, не се сочи нито автор, нито титуляр на
електронното изявление. Не разполага с техническа възможност да се
запознае със съдържанието на файла с разширение ODS и иска ищеца да бъде
задължен да го представи във вид, годен да бъде възприета информацията в
него. Оспорва го като автентичност и съдържание. Оспорва възможността
данните от счетоводството на ищеца да служат като доказателства по делото,
поради това, че не е водено редовно. Оспорва, че й е възложено като трудова
функция да осъществява контрол върху отчитането, предаването,
заприходяването в „Модул каса“ и внасянето на парични средства по банкова
сметка на получаваните такива в брой за гр.Русе. Такива функции не са й
възлагани и тя не е приемала да ги изпълнява. Такъв контрол осъществявал
или поне имал задължение да осъществява И. К.-на длъжност застрахователен
брокер за гр.Русе.
След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът намира за установено следното:
По ч.гр.д.№2568/2021г. по описа на РРС, по заявление на ищеца е
издадена заповед за изпълнение №1306 от 19.05.2021г., въз основа на
документ по чл.417 ГПК-запис на заповед, издаден на 12.04.2021г. от Д. Р. А.,
10
предявен за плащане на 12.05.2021г. Със заповедта за изпълнение Д. Р. А. е
осъдена да заплати на „ЕС ДИ АЙ ГРУП“ООД, сумата 125419.93лв., ведно
със законна лихва върху нея от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, както
и 2508.40лв. държавна такса и 2411лв. адвокатско възнаграждение. Издаден е
изпълнителен лист. Подадено е възражение от длъжника на 12.07.2021г.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като същият е
предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК от заявител, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение, срещу която длъжникът в срок е подал възражение.
Неоснователен е доводът на ищеца, че възражението срещу заповедта не е
подадено в едномесечния преклузивен срок. Заповедта е връчена на
ответницата на 14.06.2021г., а възражението е подадено на 12.07.2021г., чрез
пълномощник адвокат Б., т.е., то е в едномесечния срок по чл.414, ал.2 ГПК.
Представен е по делото документ, наименован запис на заповед, с
който Д. Р. А., ЕГН **********, като издател и платец на записа на заповед
безусловно и неотменимо се задължава да плати на „ЕС ДИ АЙ ГРУП“ООД,
ЕИК131215190 или на негова заповед, без разноски и протест сумата
125419.93лв., без лихва, на предявяване. Посочено е място на плащане:
гр.София 1303, ул.Антим I №59, ет.1, ап.3, както и че записът на заповед е
издаден на 12.04.2021г. в гр.София. Изписани са имената Д. Р. А. като издател
и платец, положен е подпис, като имената и датата 12.04.2021г. са изписани
ръкописно. На гърба на записа на заповед е изписано ръкописно, че на
12.05.2021г. записа на заповед е предявен за плащане, имената Д. Р. А. и е
положен подпис.
По делото няма спор, че ответницата Д. Р. е работила по трудово
правоотношение с ищеца последователно на длъжности „Продавач-
консултант/магазин“, „Технически организатор /офис/“ и от 07.02.2008г. на
длъжност „Помощник брокер“ /л.56/. С допълнително споразумение от
07.04.2008г. /л.57/, във връзка с въведен в действие вътрешен портал, А. е
поела посочени задължения. С допълнително споразумение /л.58/
ответницата декларира, че е запозната и е получила копие от изменената
длъжностна характеристика за длъжността /л.59/. Представено е
допълнително споразумение от 10.04.2018г., сключено между страните /л.60-
61/. Представено е искане до ответницата за даване на писмени обяснения във
връзка с констатирана липса на пари при инвентаризацията, към 08.04.2021г.,
11
както и обяснения от А. /л.62-63/. Представени са обяснения и от И. М., В.
Т., Н. Я. и от И. К.-застрахователен брокер. Със заповед №1883/19.03.2021г.
на прокурист на ищеца е наредено да се извърши документална проверка дали
всички издадени дневни отчети от служителите в офисите в гр.Русе са
отразени хронологично и точно в „Модул каса“ и дали всички приходи по
тях, намалени със съответните документално установени разходи са внесени в
индивидуалната клиентска сметка за гр.Русе. Проверката касае периода от
01.06.2016г. до последния ден, за който има изплатени документи в отдел
ФИ.нсов контрол, от Централен офис Русе, съдържащи разпечатаните касови
книги от „Модул каса“ и съпътстващите ги документи /л.68/. Представен е
Констативен протокол за извършена вътрешна проверка на отчетността в
гр.Русе за периода 01.06.2016г.-20.03.2021г., извършена от отдел ФИ.нси на
ищеца, от комисия в състав: Е.В. и А А., от 06.04.2021г. /л.69-73/. В
констативният протокол е посочено, че проверката е извършена въз основа на
съхраняваните в Централно управление /ЦУ/ в София счетоводни документи,
изпратени от Централен офис гр.Русе в периода от 01.06.2016г. до
25.03.2021г., съгласно указанията за окомплектоване на документи за ЦУ и
генерирана справка от информационната система „Вътрешен портал“ на
всички издадени от служителите на офисите в гр. Русе дневни отчети през
същия период. При проверката е установено, че изброените дневни отчети не
са вписани в касовата книга на гр.Русе и не са получени в ЦУ София, заедно с
останалите дневни отчети за съответните дати. Разходните касови ордери с
вносните бележки за внесените суми в индивидуалната клиентска сметка за
гр.Русе не съответстват на сбора от сумите по всички дневни отчети,
издадени за Русе за съответния ден, намален с разходо-оправдателните
документи за плащания в брой, плащания на ПОС термИ.ли и изплатени
отстъпки на клиенти. Налице е липса в посочения размер по описаните дневни
отчети. Установено е също така, че застрахователните документи, описани в
дневните отчети по т.3 са включени в отчетите към съответните
застрахователни компании, издадени в Централен офис Русе и са отчетени
пред застрахователите, като за дължимите по тези отчети към ЗК премии са
извършени преводи от клиентската сметка на гр.Русе и клиентската сметка на
гр.София, видно от съхраняваните в ЦУ София платежни нареждания. С
оглед констатациите е препоръчано да бъде направена инвентаризация на
място в гр.Русе, която да установи налични ли са описаните дневни отчети и
12
заприходени ли са сумите по тях в касовата книга за гр.Русе. Представена е
заповед №1894/08.04.2021г. на управителя на ищеца, за извършване на
инвентаризация на материалните активи на ищеца-парични наличности в
касите и банковата сметка за гр.Русе, находящи се в офисите в гр.Русе, от
комисия в състав: Т. Ц. и Т. М., която да се проведе на 12.04.2021г., в
присъствието на Д. А., „помощник брокер“, в качеството и на МОЛ. Посочено
е в заповедта, че за резултатите от проверката следва да се състави в
присъствието на проверяваното лице Д. Р. инвентаризационен опис, който да
се подпише от членовете на комисията и от проверяваното лице. На
12.04.2021г. ответницата А. е запозната със заповедта. Представен е
инвентаризационен опис на материални активи, в който е посочено, че към
12.04.2021г. комисията в посочения състав, е констатирала наличностите на
парични средства в клиентската сметка и фактическата наличност, както и че
по документи общо паричните средства, които следва да са налични е
131715.30лв., а са налични 6295.37лв. Комисията е констатирала отрицателен
резултат-125419.93лв. Ответницата А. е декларирала, в качеството на
„Помощник брокер“, отговарящ за офисите в гр.Русе, че всички констатации
относно фактическата наличност на документи, архиви и парични средства по
банкова сметка и в брой, отразени в инвентаризационния опис и Приложение
№1 към него, по количество и стойност, са проверени от комисията правилно,
в нейно присъствие и отговарят на фактическото положение. Няма неописани
средства, поради което няма претенции към инвентаризационната комисия.
Положен е подпис на ответницата. Представено е приложение №1 към
инвентаризационния опис /л.74-81/, подписан от членовете на комисията и от
Д. А.-МОЛ за Русе, на 12.04.2021г. В него е посочено, че съставлява опис на
средствата по издадени застрахователни документи и изпратени или
получени трансакции на WU за периода 01.06.2016г.-08.04.2021г., които са
описани в дневни отчети от служителите в офисите от града, предадени са на
отчетник, уреждане на застрахователни полици, а от негова страна са
предадени на Централния офис на Дружеството в гр.Русе на помощник-
брокера Д. А., но не са отразени в касовата книга към 08.04.2021г.
Неотразените суми по Приложение №1 са в общ размер 125419.93лв.
Представени са Правила на ищеца за работа със счетоводни документи,
отчетност и документооборот, Приложение №1-5 към тях, Заповеди №418 и
419 на управителя на ищеца, касаещи работата на служителите с „Модул
13
Каса“ и пълномощно, с което посочени служители, вкл. и ответницата /№18/,
са упълномощени от управителя на ищеца да го представляват пред „БАКБ“
АД, да внасят суми в брой /захранват/ всички сметки на дружеството в
банката, да подписват и подават в банката декларации за произход на
средства за сметка на дружеството. Представени са амбулаторни листи,
издадени на ответницата, рецепти, болнични листи. Представени са:
предложение от ответницата до ищеца за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ от 15.04.2021г.-вх.
№0104/16.04.2021г., като в него е посочено, че в случай на неприемането му,
то да се счита като предизвестие по смисъла на чл.326, ал.1 КТ, като тя
заявява, че не желае да отработи предизвестието /л.25/; писмо от ищеца до
ответницата, с което заявява, че не приема предложението за прекратяване на
ТПО на посоченото основание-по взаимно съгласие; заповед
№1968/26.04.2021г., с която на основание чл.326, ал.1 КТ е прекратено
трудовото правоотношение с ответницата А., поради отправено от последната
предизвестие. Представена е справка от ищеца, относно дните, в които
ответницата е отсъствала поради платен отпуск или отпуск поради временна
нетрудоспособност в периода 01.10.2016г.-24.04.2021г., въз основа на
трудовото и досие /л.151/, справка от НОИ за подадените болнични листове в
електронния регистър /л.152-153/. Представени са множество писмени
доказателства-щатни разписания, трудовото досие на ответницата Д. А.,
трудови договори на Р.Р., на К.Х., на Н. Я., длъжностни характеристики,
заповеди за организация на работата по време на пандемията /л.297/, заповед
№1151/22.12.2014г. за въвеждане сумарно изчисляване на работното време и
разпределение на работното време /л.298/. С молба /л.328-344/ ответницата е
оспорила посочени РКО и ПКО, по отношение тяхната автентичност, с
твърдение, че не носят нейния подпис. Представени са оспорените
документи в оригИ.л, както и множество други писмени доказателства-касови
книги, дневни отчети. По делото са разпитани свидетели и са изслушани и
приети експертизи.
От показанията на свидетеля Т. Ц., изпълняваща функция
Регионален застрахователен коордИ.тор на офис мрежата в страната към
Централно управление София при ищеца, позиционирана като служител в
гр.Плевен, се установява, че същата и контролни функции, когато и се
възложат от Централното управление в София. Било и възложено да направи
14
инвентаризация в Централния офис в гр.Русе, като и изпратили заповед за
извършване на инвентаризация, подписана от управителя, като към нея имало
формуляр, в който било посочено какво да се проверява, имало и протокол от
ЦУ за извършена вътрешна проверка за липсващи дневни отчети, които не са
описани в касовите книги. На 12 април /2021г./, в 9 часа, заедно с Т. М.
отишли в Централен офис-Русе, за да извършат инвентаризацията, там била
само И. М.. Докато изчаквали да дойде Д. А., поискали да представи касовите
книги от архива, тъй като трябвало да бъдат проверени голям обем книжа. М.
казала, че архив на касовите книги не се води, защото тях ги има в софтуера
на системата, откъдето могат да бъдат извадени и разпечатани по всяко
време. След това в офиса дошъл И. К., казали му, че са дошли да направят
ревизия, изчакали да дойде Д. А., за да започнат същинската проверка.
Когато тя дошла я запознали, че има липсващи документи, които не са
описани в касовите книги, тя казала, че не е наясно, след което започнала
проверката. Били проверени всички документи по опис, един по един, заедно
с А., тя констатирала, че липсват документи в касовата книга и се съгласила с
липсата им. Свидетелката пояснява, че неотразяването на дневните отчети в
касовата книга води до това, че те липсват физически, не са обработени като
приход в касовата книга, а съответно и парите не са внесени по банковата
сметка. Установява, че А. първоначално отрекла да липсват необработени
документи, след което признала, че това е станало случайно. Според
свидетелката имало документ, който тя не е осчетоводила в касовата книга, не
е заприходила, от счетоводството или от Централно управление не са
установили липсата на този документ в касовата книга, след което тя
повторила тази процедура няколко пъти. Свидетелката установява, че А.
нямала възражения срещу начИ., по който се извършва инвентаризацията,
нито срещу резултатите от нея, съгласила се с всички липсващи документи,
подписала инвентаризационния опис и също нямала възражения. По
инвентаризационния опис проверили също и наличните пари в каса, както и
необработените разходо-оправдателни документи. Всичко, което било
предоставено на комисията било описано в описа, А. се съгласила и го
подписала. След като приключили инвентаризацията, свидетелката се
свързала с прокуриста на дружеството-М. Г., за да се връчи запис на заповед
на А.. А. подписала записа на заповед и се съгласила в едномесечен срок да
бъде обезпечено дружеството с липсващата сума, подписала се и на гърба на
15
записа на заповед с три имена, дата и подпис за едномесечния срок.
Свидетелката установява, че в началото Д. се притеснила, като ги видяла и
разбрала, че са за инвентаризация, но след това ревизията и инвентаризацията
протекли нормално, нямало притеснение, тя не била в състояние, което да е
обезпокоително, или да била неразположена. Ревизията продължила през
целия ден, почивали, Д. излизала да пуши, да пие кафе, да говори по
телефона, заедно обядвали в стаичката. Нямало нищо, което да покаже, че е
била неадекватна. Никой не я е притискал да подписва документите, нямало
грубо отношение, тя доброволно се съгласила и ги подписала. След като
ревизията приключила, било връчено искане за писмени обяснения на Д., на
И. М. и на И. К.. Обяснението трябвало да се даде в рамките на деня, но
ответницата поискала да го формулира на спокойствие вкъщи и и била дадена
такава възможност. Според свидетелката Д. била наясно с липсващата сума,
както и че носи отговорност за липсата. Свидетелката знаела, че ответницата
е за първи ден на работа след болничен, нямало причИ. инвентаризацията да е
в този ден, така било по заповедта. Свидетелката пояснява, че не е правила
друга инвентаризация в Русе, има такова задължение, само когато и се
възложи със заповед. Не знае кога е правена последната инвентаризация.
Установява, че всички документи от извършени инвентаризации в страната,
оригИ.лите се изпращат в София-ЦУ. Не си спомня в колко часа Д. дошла на
работа, при въпросната инвентаризация всички дневни отчети ги били
разпечатали предварително от вътрешната програма на фирмата. Проверявали
дали даден дневен отчет фигурира в касовата книга и е заприходен като
приход, а не дали физически е налице. Него го има с софтуера, щом го има,
той е издаден от служител, отчетен е в централния офис и трябва да бъде
вкаран в касовата книга като приход и парите –внесени в банковата сметка.
Извършили инвентаризацията по софтуера. Не е проверявала първични
документи, съставени дневни отчети, съхранявани в офиса в Русе, те трябва
да се съхраняват. Всеки дневен отчет има три екземпляра, като един от тях
трябва да се съхранява в Централния офис, където те липсват. Това разбрала,
защото не е осчетоводен в касовата книга, а го има в софтуера. Проверили на
място физически всеки документ по описа от вътрешната проверка дали
фигурира в касовата книга, това станало в присъствието на ответницата.
Връчила на ответницата заповедта за инвентаризация, след като приключили
проверката на документите, проверили наличните парични средства и всичко,
16
описано в приложението на заповедта. Свидетелката установява, че докато А.
е била в болнични или отпуск, няма неописани или липсващи дневни отчети.
Такива имало само в периоди, в които тя е била на работа, това се разбирало
от датите и било предварително проверено от отдел Счетоводство, които
изпратили нужните документи, болнични листи. Свидетелката установява, че
материално отговорно лице по длъжностна характеристика отговаря за парите
и документите, съответно вИ.ги инвентаризацията е насочена към МОЛ.
Отговорност за парите и документите означава, че след като ги приеме от
офиса отчетника, МОЛ следва да ги приеме от отчетника, да ги внесе в банка,
да проследи касовата книга, да приключи със салдото, да носи отговорност за
това салдо. Когато Д. е на работа, тя е МОЛ, когато отсъства, се възлага на
техническия сътрудник И. М., това свидетелката знае от И. К., мениджъра.
След инвентаризацията Д. отрекла да има замесени други лица, нито И. К.,
нито И. М.. Организацията на работа във всеки град е различна. За Русе има
отчетник, който трябва да отчете офисите и да предаде полиците и парите по
тях на А.. Отчетникът получава дневния отчет, който е в три екземпляра,
срещу подпис и двата екземпляра. Единият екземпляр остава в офиса за
служителя, който го е издал, а двата отиват в Централния офис. Там А. трябва
да ги приеме /двата/ и след като осчетоводи и в Модул каса дневния отчет,
единия екземпляр остава за архив, другия го изпраща в ЦУ-София. Д. не
трябва да се разписва, отчетника се разписва, или негов заместник.
Свидетелката установява, че записът на заповед бил изготвен от ЦУ-София и
и бил изпратен след ревизията на имейл, за да го връчи на Д.. След като
свидетелката поговорила с нея се уточнили, че срока ще е 1 месец, тя се
съгласила и се разписала на записа на заповед. А. признала, че част от
дневните отчети липсват, първоначално не ги изпращала случайно, после-
умишлено.
Свидетелят И. К. работи при ищеца от 2005г. като застрахователен
брокер и до момента, има и втори трудов договор като Ай ти директор,
отговаря за Ай ти отделите в цялата страна. Като застрахователен брокер
отговаря за Русе и Разград, задълженията му са да отговаря за комуникацията
със застрахователните компании и техните структури, да организира наем на
помещения, подбор на служители, интервюта, организация на работата на
служителите, свеждане до знанието им на заповедите и инструкциите на
Централното управление. Служителите сключват застраховки на клиентите,
17
застраховките се обявяват в информационната система на компанията, след
което, в края на деня служителят пуска дневен отчет на тези застраховки,
които отчита, заедно с паричните средства на отчетник, който ги взема
/отчета и парите/ и ги носи в Централния офис, където А. проверява дали
отчетите и парите съвпадат, разпределя полиците за проверка на други
служители. Когато А. я няма, това нещо го върши И. М.. След проверката се
прави опис и парите се изпращат по отчетника в банката. По принцип не се
задържат пари в офисите, отчетникът за гр.Русе е един. Установява, че
дневните отчети са в три екземпляра, един трябва да отиде в София, един се
съхранява в Централния офис и един трябва да се пази от служителя, така
трябва и така се прави. На всеки отчет има три подписа-на служителя, който
предава полиците, на отчетника, който ги взема. Проверката, която се прави е
като се засича дали полиците отговарят на отчета, прави се техническа сверка,
защото може да е изпуснат документ. Корекция на отчета може да се направи,
ако е сбъркан, но не може да се изтрие, тъй като системата се управлява от
външна компютърна програма. Ако се изтрие по някаква причИ., там ще
остане дупка, която не може да се запълни, тъй като програмата не позволява.
Свидетелят установява, че от 2006г. бил пряк ръководител на Д., тя му
помагала. Нейно задължението било да отчита полиците коректно, тъй като
има срок от 5 работни дни за това, да проверява отчетите с парите и да се
внасят парите в банка, т.е. да ръководи този процес. В централния офис
отчитала Д., а в нейно отсъствие –И. М.. Това са хората, които проверявали
парите към отчетите, те изготвяли вносните бележки, давали ги на отчетника
и той, заедно с готовите вносни бележки за банката и с опис на парите отивал
в банката и ги внасял, след което връщал подпечатания екземпляр в офиса,
който се прикачал към документите за София. Не е възможно отчетникът да
внесе друга сума, тъй като това което върне няма да отговаря. Свидетелят
установява, че присъствал на инвентаризацията. Т. Ц. и Т. искали да
разговарят с него и с Д., че има констатирани липси. Първоначално Д. казала,
че това не е вярно и да има липси. Впоследствие, след като представили
документите-над 300 отчета, липсващи документи, които не са заприходени в
Модул каса, проверили отчет по отчет на масата в Централния офис и се
установило, че всички те не били записани в Модул каса. Според свидетеля
по време на инвентаризацията Д. била в нормално състояние, проверявали
дълго време, излизали, пушили, обядвали, излизали в почивка, после отново
18
продължили проверката. Д. подписала записа на заповед в негово присъствие,
било й предложено да го подпише, за да обезпечи вземането на компанията,
тя разписала, включително и на гърба, че и е предявена. Свидетелят
установява, че е участвал в създаването на една от системите, т.нар. Модул
каса. В Модул каса се влиза с потребителско име и парола, двама служители-
Д. и И. М. имали достъп, те влизали с едно потребителско име и парола.
Свидетелят има администраторски права на системата за цяла България, по
длъжностна характеристика има функции на МОЛ в офиса в Русе. Правил
проверки на Модул каса, но те не включвали дали се вкарват отчети, не се
съмнявал, че някой може да направи такова нещо. Пояснява, че когато трябва
да се изплащат заплати, сумата се събира от оборотите, постъпили по
касовите книги в касата. Парите му дава Д., той генерира РКО за заплатите на
служителите и ги подписва. Тези ордери не се подписвали от Д.. Имало и
други суми, които се харчат от постъпилите по касови книги без да стигат до
банковата сметка, например за чистене на стъкла. Има отстъпки по някои
застраховки, но те се описват в отчетите с РКО. РКО се съставя от дадения
служител, който изплаща сумата, по принцип изплащането на отстъпките
става от Д. или някой друг. За цялата система Модул каса други лица нямат
достъп. Корекции по дневните отчети могат да се правят само от ЦУ-София.
Дневните отчети не се генерират в Модул каса, а в уеб системата на
компанията, където няма достъп този, който има в Модул каса. Установява,
че имало инвентаризации в офиса, последната може би през 2019 годИ., но те
не са правени в тази връзка, не знае има ли съхранен документ за това. Има
архив за дневните отчети, предадени в Централния офис, подписани от
служителя и отчетника-третия екземпляр. Тъй като в Централния офис всички
са унищожени, изискали от служителите от конкретните застрахователни
офиси техните екземпляри, за да възстановят архива. Никой преди и след Д.
не прави засечка дали сумите в дневните отчети се равняват с парите в брой,
ако нея я няма, това го прави И. М.. По принцип И. вкарва отчетите, които са
и дадени в Модул каса и помага на Д. за изпълнението на други функции.
Всички функции по отчитане, ръководенето и административни функции
били на Д., а при нейно отсъствие-на И., по устна заповед на свидетеля,
писмена заповед нямало. Установява, че когато отчетникът предава парите и
дневния отчет в централен офис на Д. или И., те не се подписват никъде.
Дневният отчет е подписан само от отчетника и от служителя, който го е
19
изготвил. Свидетелят установява, че не стои в Централен офис, а е
позициониран в друг. Сочи, че предаването на парите, които са за изплащане
на работниците и служителите се получават срещу ордер, който се съхранява
в Централен офис, копията остават в офиса, всичко останало замИ.ва за
София. Всички, без тези 300 отчети се съхраняват в Централния офис.
Уточнява, че когато казал, че всички дневни отчети в Централния офис били
унищожени, имал предвид тези 300, които липсват и Д. според него е
унищожила.
Свидетелката И. М. установява, че работи в „ЕС ДИ АЙ ГРУП“
ООД от 2010 годИ.. Първоначално започнала като продавач-консултант, а от
2019 г. е технически организатор. Първоначално работила в един от офисите
в града - офис „Альоша“, а впоследствие била преместена в Централен офис,
където и до ден днешен работи там с Д., която и била пряк ръководител.
Когато Д. отсъства, се обръщала към И. К. за помощ, съдействие или с
въпроси. Основните й задължения са свързани с обработката на дневните
отчети на застрахователните полици, които пристигат от офисите, съответно
въвеждането им в електронната система, изготвяне на отчети към
застрахователни компании и отчитане на тези документи. В случаите, когато
Д. е отсъствала, свидетелката поемала нейните задължения, като задачата и
била да свери парите, които отчетникът е отчел от офисите и е донесъл, дали
отговарят на дневните отчети, издадени от съответния служител и от
съответния офис. Главният служител, който бил задължен да сверява тези
парични суми дали се засичат с дневните отчети е помощник-брокера Д., а в
случаите, когато тя е отсъствала, свидетелката поемала нейните функции.
Свидетелката установява, че нейна основна функция, когато двете били на
работа е била: идвайки отчетникът от офисите с документацията и с
паричните средства, той ги предава на Д., когато е на работа, документацията
се проверява, паричните средства се проверяват и на свидетелката се
предават дневните отчети, за да може да ги въведе като счетоводна
информация в касовата книга на дружеството. Когато Д. ги е проверявала, тя
й ги е предавала, когато тя отсъства, всичко това правела свидетелката. Сочи,
че ежедневно всеки един офис си издава дневен отчет със съответните
парични средства по него. Първата роля е на отчетника, приемайки от
съответния офис да свери дали парите, които му предават отговарят на сумите
по дневния отчет, който взема. След това той ги представя в Централния офис
20
за обработка на Д., или на свидетелката, ако тя отсъства, прави се отново
проверка дали парите, които служителят в страничния офис е предал
отговарят на дневния отчет, който е предал, прави се проверка дали всички
полици от дневния отчет са включени в този дневен отчет, след това
полиците се разпределят за обработка в офиса, а паричните средства се
изброяват, подготвя се платежно нареждане, с което се предават на отчетника
и той отива да ги внесе в банката по сметка. Парите се изброявали или от Д.,
или от свидетелката. Когато били и двете в офиса, принципно го е правила Д.,
ако има много работа, си помагали и свидетелката й помагала за това нещо.
Документ не подписвали. Проверявали по опис от съответния офис парите
дали отговарят, съответно - събирали всички парични постъпления за деня и
ги предавали с платежно нареждане, което той /отчетника/ носел в банката,
след което връщайки се при тях той им връщал част от това платежно
нареждане. Пояснява, че ако свидетелката е написала платежното той й връща
част от нейното платежно нареждане – екземпляр от него, който тя въвежда в
касовата книга. Установява, че е нямало случаи, когато парите да не
отговарят, по-скоро е имало единични случаи, в които чисто технически е
допускана грешка, като на момента в банката се установявала тази грешка,
отчетникът се обаждал да предупреди, че има грешка и тя била оправяна на
момента, като се изготвяло ново платежно. Тези случаи били единични.
Установява, че присъствала лично по време на инвентаризацията. Д. била там,
била спокойна, може би леко притеснена, но все пак се извършвала ревизия.
В края на деня свидетелката била уведомена за резултата от проверката, защо
е била ревизията и какво е заключението за липсата на фИ.нсови средства.
Освен свидетелката присъствали и Д. А., И. К. и проверяващите. След
ревизията Д. подписала документи, свидетелката не знае какви били тези
документи, тъй като на всеки от тях било раздадено да подпише, обяснение,
или нещо друго. Каквото било предоставено, било подписано. Установява, че
никой не е притеснявал или заплашвал Д., след като приключила
инвентаризацията, всички си тръгнали по едно и също време. Установява, че
все още работи в „ЕС ДИ АЙ ГРУП“ ООД. В инвентаризацията участвала
дотолкова, че съдействала на проверяващите за изисканата документация –
дневни отчети, архиви, касови листи. Установява, че в офиса има склад, в
който се съхранява архив, каквото й поискали, тя предоставила и по това те
сравнявали. Не знае каква точно проверка правили проверяващите и какво са
21
сверявали. Дневните отчети се съхранявали по дати, свидетелката ги вадила и
физически, и от електронната система. В деня на проверката предоставила
документите на проверяващите – на Т. Ц. и на Т. М.. Не знае колко дневни
отчета се оказало, че липсват, знае само сумата, която съобщили накрая.
Установява, че по отношение на нея не се е извършвала инвентаризация, не й
е връчвана заповед. Искани й били обяснения за работното време, което в
някои дни не била спазила. Когато ги събрали всички, реално им обяснили
защо се извършва инвентаризацията. По отношение на липсващите дневни
отчети не са й искани обяснения. Установява, че дневните отчети се
съхраняват в този архив на града. Свидетелката знае, че Д. се била върнала от
болнични, била с Ковид, ползвала стандартен 14-дневен болничен. Нямало е
приемо-предаване на документите на архива на града, кой да го поеме и
съхранява, никога не е имало приемо-предаване при отсъствието на някой от
офиса. При инвентаризацията това което била дала на проверяващите,
вероятно после е прибрала, не си спомня. Възможно било за част от периода
да е имало касови книги, които се съхраняват в архива, вадила справки от
електронната система и физически каквото има. Временно свидетелката
създавала на хартия касова книга, след което всичко било в електронен
вариант. Не е унищожавала нищо, то стои някъде в архив. На хартия, касова
книга, всеки един ден отчетите от града се прилага касов лист към тези
отчети и се изпращат така в комплект. Дневните отчети се вадели в три
екземпляра – един оставя в съответния офис, който го издава, другите два се
предават на отчетника. Идвайки отчетника в Централния офис с тях, тези два
екземпляра се разделяли – едната част отивала към София, а другата част
оставала в архива на града. Викали куриерска фирма и така ги изпращали в
София, в София се изпращала всякаква документация, свързана със
счетоводство, болнични, ордери. Установява, че ордерите, които издавал И. К.
във връзка със заплатите, си ги изпращал той. Относно заплатите
отговорността била на К.. Свидетелката нямала достъп и не знаела какво й се
предава, то било в затворен плик, който изпращала към София. Същото
важало и за Д. А.. Тези документи се подготвяли два пъти в седмицата.
Дневните отчети не било задължително да им се предават на същия ден,
възможно било да се събират от няколко дни, например: в понеделник се
събират от петък, от събота и неделя, тъй като Централния офис в събота и
неделя не работи. Така дневен отчет издаден на дата 2-ри, може да се отрази
22
на дата 4-ти, но ще се отрази с дата 2-ри – датата, на която е издаден, т.е.,
дневните отчети от конкретна дата, например 2-ри се вкарват в тази система,
тази касова книга с дата 2-ри. За всеки ден се разпечатвал отделен касов лист,
т.е. документите от 2-ри са с касов лист за дата 2-ри. Предаването ставало
накуп. Описите на парите се съхранявали, вносната бележка се подписвала от
този, който внася парите в банката - отчетника. Свидетелката написвала
всичко по нея, предполага, че отчетникът в банката я разписва, т.е. този,
който внася парите, защото там са неговите имена и един от подписите е
неговия на вносната бележка. Установява, че имат достъп на генерираните
дневни отчети, те стоят в база данни на дружеството. Може да види всички
отчети, които са издадени през деня на различните офиси. Установява, че е
нямало приемо-предаване на документация между нея и Д., когато я е
замествала. Не е имало заповеди от И. К. кой какво да върши в офиса.
Относно графиците кой, кога да е на работа, било заложено в трудовия
договор. Били с работно време от 9:00 ч. до 17:00 ч. от понеделник до петък, в
събота имало един дежурен, който е на работа, но той бил от колегите, които
са продавач консултанти. Преди време ходели на работа в събота, но това
отпаднало. Нямало график, разбирали се помежду си как ще ходят, като
гледали всеки да даде някакво дежурство в месеца, а не само един.
Установява, че по време на пандемията, специално в администрацията, които
работят с клиенти, ходили на работа с разрешението и знанието на И. К. и
било разрешено да си направят график как да работят, така че в случай, че
едната се разболее да не се наложи и другата да бъде под карантИ. и да няма
кой да обработва документите. Имало дни, в които били и двете с Д., в
случаите когато вадели отчети и като били по-ангажирани, гледали да са и
двете, за да може да се свърши работата, но в останалите дни си съставяли
график, според който офисът да не остане без човек. Това било по време на
пандемията. Установява, че в Централния офис с клиенти работят трима,
както и свидетелката, Д. и отчетника, общо 6 човека. Офисът е разделен на
две части – една, в която се работи с клиенти и една, „бек офис“, в която са с
Д.. Установява, че от 2019 годИ. не обслужва клиенти. Графикът за
пандемията не се отчитал никъде. Свидетелката установява, че парите
ежедневно се внасяли по сметка в банката, оставала минимална сума
оборотни средства, с която разполагали, ако се наложи нещо да се заплати,
тези средства били стотинки, монети, съхранявани били в шкаф в офиса. В
23
началото били в каса, а след това не в каса, а в чекмедже, достъп до което би
трябвало да имат свидетелката и Д., тъй като то се заключва. Продавач-
консултантите нямали достъп до чекмеджето, поне не би трябвало да имат.
Свидетелката Б. Ю. установява, че от месец август 2017г. до
03.08.2020г. работила в „ЕС ДИ АЙ ГРУП“, като продавач консултант, като
работното й място от месец януари 2018 годИ. било в гр. Русе-Централен
офис. Докато работела там, Д. А., И. М. и В. Т. също били там. Установява, че
отчитането на пари и документи се извършвало от И. М. и Д. А., а В.
помагала, когато те двете отсъствали. И двете-Д. и И. си работели и отчитали
документи. Счита, че В. била назначена като технически секретар, не е
сигурна, но продавала застраховки и помагала за административната част. И.
и Д. не продавали застраховки. Знае, че първият отчетник бил Р.Р., който
напуснал, а след това бил К.. Отчетниците събирали всички отчети и пари от
останали осем офиса в града и ги предавали на Д. и И., на В. не предавали.
Проверявали отчетите, но пари не са вземали, проверявали и смятали сумите,
свидетелката също смятала дали отчетите отговарят на сумите, защото това
работили, това не било задължение само на Д. и И.. Установява, че
помещението, в което тя работела било отпред, където обслужвала клиенти, с
Д. не били в едно помещение. В Централен офис всички си помагали.
Свидетелката установява, че обслужвала клиенти и всеки ден смятала дали
отчетите отговарят на сумите. Шеф й бил И. и той бил наясно с тази
организация на работа. Не е виждала да е имало приемо-предаване на пари,
документи и протоколи срещу подпис, знае, че имало архив на документите,
който се съхранявали в папки, но тя не е отговаряла за тях. Свидетелката
отговаряла за архива на клиентите - полиците на Централния офис. Знае, че
постъпилите пари се съхранявали в помещението отзад, в едно шкафче, като
каса, даже в един найлонов плик, нямало каса, която да се заключва.
Заплатата й изплащал И. с фишове, в брой, не знае от къде идвали парите за
заплатите, не знае дали са постъпвали пари от офиса, към офиса на И.. Знае,
че Д. е преболедувала от Ковид, както и че често се разболявала от грип. Знае
от Д., че ходи на психолог, но не знае при кой и за колко време. Установява,
че докато работели заедно с Д., били в приятелски отношения. Сочи, че имало
възможност да се коригират грешки в системата при проверката, която
правела. Имали достъп до системата и можели да правят корекции за сумите,
например, ако не е обявена правилна сума от колега в другия офис, можело
24
да ги редактират по самата полица. Свидетелката установява, че пари не е
смятала, само отчетите проверявала. Свидетелката и В. си разделяли
отчетите, донесени от отчетника и ги смятали. Виждала къде са парите в
брой, но не е имала достъп до тях. Не е броила пари, това правели Д. и И..
Имала достъп до пари в Централен офис, при приключване на работата с
клиентите й, като оправяла касата. Когато свидетелката имала въпроси и
затруднения се обръщала към Д., И. и В., но най-старша и опитна била Д.,
която й поставяла и конкретни задачи. Не знае какви били парите в
чекмеджето, знае, че по принцип всички пари отивали в банката, но имало и
някакви налични, но никога не е знаела колко са. За сключените от
свидетелката застраховки, изготвяла дневен отчет, парите не е предавала на
отчетника, а ги оставяла отзад, върху бюрото, обвити с описа на парите с
ластиче. На другия ден те идвали и си гласяли парите за банката.
Свидетелката В. Г. установява, че работи в „ЕС ДИ АЙ ГРУП“
ООД от месец ноември 2019 г. и до момента, в Централен офис, като
продавач консултант. Установява, че освен да продава застраховки, отмята и
полици, по програмата се вижда какви полици са постъпили от всички офиси
в града и се сверява номера на полицата със сумите и се изпращат за
отчетност. Еднократно свидетелката сравнявала дневен отчет с полица, по-
старшите колеги, като В. са го правили. Установява, че отчетите се предават
на отчетник, който си носи дневните отчети, но това свидетелката не правела.
Дневните отчети свидетелката, след края на работния ден оставяла на бюрата
отзад в „бек офиса“. Не се е разписвала, когато предавала парите, оставяла ги
на бюрото на А., на М., от там те си ги вземали и си ги обработвали.
Уточнява, че само дневните отчети оставяла на бюрото, парите прибирали
между един от компютрите, в самата кутия на компютъра, имали си тайно
място. На другия ден те си ги вземали, но не знае кой точно ги вземал. С И. К.
свидетелката почти нямала контакти, той не бил в Централния офис, не го
виждала често, Д. й била пряк ръководител. Установява, че в системата, с
която работят, всеки служител си има индивидуална парола. Единствено и
само в офиса, за да се влезе си има точно конкретна парола на самия офис,
обща за всички служители. Не знае дали може да влиза в Модул каса, не е
опитвала. Знае, че има физически архив, виждала надписани кашони, но
достъп до тях не й се е налагал. Свидетелката не е присъствала на 12-ти
април, когато се е правила инвентаризация. Установява, че хората, които
25
работели с документи и пари били Д. А., И. М. и отчетника. Отчетникът носи
дневните отчети, а от там нататък свидетелката не знае какво става. Сочи, че с
Д. не са били в едно помещение, Централен офис е разделен на две - предната
част е „фронт офис“, където са продавач консултантите, които работят с
клиенти, а задната част е „бек офис“, където се занимават чисто фИ.нсово и
документално. Свидетелката работи в предната част, във „фронт офиса“ с
клиентите, там отмятала полици и работела с клиенти. Пояснява,че
отмятането на полиците е, когато в самата система излизат всички полици, по
застрахователни компании и се сверява номера на полицата, като се набере
той излиза самата полица, и се сверява зелена карта, стикерче, номер и т.н.
Това касае полиците от предния ден, за целия град и това го правели всички
продавачи, които са в Централния офис, по възлагане от Д. А.. Установява, че
било практика на офиса парите да се оставят между компютъра, нейна
колежка й казала къде се прибират.
Свидетелката М. А.-майка на ответницата, е установила, че
проблемите на дъщеря и започнали след раждането на малката й дъщеря през
2010 годИ.. Започнала да вдига кръвно, имала ускорен пулс, после започнала
да се страхува да излиза навън, не оставала вкъщи сама. Когато зет й бил на
работа нощна смяна, свидетелката ходела да спи у тях, защото Д. се
страхувала, споделяла, че се страхува да не би да припадне и да няма кой да й
помогне. Д. отишла на невролог, който й изписал антидепресанти, тя
започнала да ги пие, но в последствие се влошила. Налагало се да викат и
Бърза помощ. След това ходили на друг невролог, не си спомня през коя
годИ., който й сменил лекарствата и след това тя получила криза. След като
нещата се уталожили малко, свидетелката я посъветвала да отиде на
психолог. Една годИ., през 2016-2017 годИ. Д. ходила на психолог. Ходела и
на работа, в периода, в който ходела на психолог. Съпругът й сутрин я карал
на работа, вечер я прибирал, на нея често й прилошавало и даже се случвало
той през деня да ходи да я прибира, когато се почувства зле. Установява, че
на психолог Д. ходела може би годИ., годИ. и нещо, но прекъснала, защото
психоложката, при която ходела се изселила от Русе. Д. се разболяла от
Ковид през март месец 2021 годИ.. В края на 2018 годИ., през месец ноември,
Д. паднала в банята, ударила си главата и влязла в болница. След като излязла
от болницата, непрекъснато се оплаквала, че й се вие свят и я боли главата.
На 16.01.2019г. почИ.л бащата на Д. и тя тогава съвсем се срИ.ла и започна да
26
получава паник атаки. Под паник атаки свидетелката има предвид, че имало
моменти, в които седи и гледа в една точка, не говори и не обръща на никой
внимание, била разсеяна и отнесена, казвала „Стягат ме гърдите, не мога да
дишам. Ако заспя няма да се събудя“. Свидетелката живяла при тях, като
почИ.л съпруга й в продължение на годИ. и половИ., Д. продължавала да
работи в „ЕС ДИ АЙ ГРУП“. Съпругът й продължил да я кара и да я взема от
работа. Д. имала проблем да остава сама и когато свидетелката и съпругът не
можели да с нея, тя викала сестра си да седи при нея или да я придружи,
когато отивала за хляб. Това състояние на Д. продължава от 2010 годИ. и до
момента, тя продължавала да пие антидепресанти. След Ковида, като не се
чувствала добре, ходила на психиатър, изпратили я в Психото, правили й
някакви изследвания и й изписали някакви лекарства. След Ковида Д.
забравяла и не можела да спи. Нощно време скачала, вир вода, стояла
седнала и не реагирала. Свидетелката й помагала да се облече и да си легне.
Доста време работела от вкъщи и неин колега идвал и й носел някакви техни
материали, които тя обработвала и после той идвал и ги вземал. Първият
работен ден на Д., след Ковида бил на 12 април. Били свикнали да се чуват
всеки ден, понеже не е добре, Д. й се обаждала. Вечерта на 12-ти Д. не й се
обадила, което притеснило свидетелката, но била на работа. На другия ден
свидетелката й звъннала и като тя й вдигнала телефона, свидетелката не
можела да разбере, какво иска да й каже. Тогава говорила със зет си и той й
казал, че Д. имала проблеми на работа и затова не иска да говори с нея. Той й
обяснил, че като се е прибрала, легнала, не искала да разговаря с него, искала
да спи. Той я попитал какво се е случило, тя казала „Нищо не знам, не помня“.
Той й се обадил и й казал „Ти знаеш ли какво е станало“, но свидетелката
казала, че не знае. Зет й казал, че имало документи на масата, в които пише,
че за някаква много голяма сума се е подписала Д.. След като разбрала,
свидетелката отишла в дома им и ги посъветвала да потърсят адвокат, за да се
консултират какво да правят. Д. не й разказала какво се е случило, зет й й
разказал. Свидетелката не знае дали Д. му е разказала на него, или само от
документите е разбрал. Установява, че когато била болна от Ковид, личната
лекарка предложила на Д. да постъпи в болницата, но тя отказала, защото
всички бяха болни от Ковид – и съпругът й, и малкото й дете. Свидетелката
им носила до вратата храна. Установява, че с Д. живеели заедно от януари
2019 годИ. до средата на 2020 годИ., до лятото. Свидетелката установява, че
27
от 2015 годИ. е пенсионер, но продължава да работи в „Лубрика“ като
лаборант. Уточнява, че Д. два пъти е посещавала невролог и около една
годИ.-психолог, между двата невролога. На психолог ходела на две седмици,
не знае колко му е плащала, свидетелката и давала пари, колкото и е искала.
Свидетелят А.А., съпруг на ответницата установява, че до месец април
2021 г. тя работела в „ЕС ДИ АЙ ГРУП“, като застрахователен агент.
Установява, че Д. имала проблеми още откакто се родила малката им дъщеря
през 2010 г. В „ЕС ДИ АЙ ГРУП“ тя работела още преди да се роди детето,
била по майчинство. Проблемите й се изразявали в това, че тя не можела да
излиза навън, стояла си вкъщи, трябвало да излиза навън с придружител.
Трябвало да има постоянно човек при нея, не трябвало са остава сама.
Впоследствие тръгнали по лекари –невролози, открили й високо кръвно. Все
още нещата не се били оправили, тя все още не можела да излиза на дълги
разстояния сама. На работа ходела, като свидетелят я карал с колата и я
прибирал. На работа стояла, защото била в колектив, трябвало да има хора
покрай нея, не трябвало да остава сама. Д. имала страхова невроза, имала
чувството, че ако върви сама ще припадне и ще умре. Тази диагноза не й била
поставена от лекар, тя му е казвала и свидетеля така квалифицирал
оплакванията й. Във връзка със страховете й, лекарите й изписвали хапчета.
Първо започнала да пие за кръвно - за пулса, после ходила на психиатър,
където й правели сеанси. Вторият невролог д-р Л. й изписал антидепресанти,
след като ходила на психиатър. Това било 2015-2016 годИ.. Д. не е спирала да
ги пие, не помни имената на лекарствата, които тя взема. След Ковида Д.
започнала да се чувства още по зле, с по-голямо главоболие, задушаване.
След Ковида, май или юни 2021 г. ходила на психолог, преди да започне
новата работа. Преди Ковида на психотерапевт ходела някъде 3-4 месеца,
правели й някакви сеанси. Веднъж казала, че там са я приспали с някакви
приказки. Психотерапевтката се казвала Е., при нея Д. ходела по един път в
седмицата, плащала за тези сеанси по 20лв. Установява, че когато била болна
от Ковид, Д. не е влизала в болница, била си вкъщи. Ковида й премИ.л с по-
голямо главоболие, задъхвала се, почти на легло го изкарала една седмица.
Свидетелят също бил с Ковид. След Ковида, се върнала на работа, към 11
часа му се обадила, че й правят ревизия, да се прибира от работа, казала му,
че някой й вика. Като се прибрал, тя вече се била прибрала вкъщи и
свидетелят видял някакви документи на масата. Д. била легнала, искала той
28
да я оставя на мира. Като я попитал какви са документите, какво е разписвала,
тя му казала, че не знае нищо. На следващия ден тя му казала „Какви са тези
пари, не съм взимала такива пари“, а след това му казала „Дойдоха с готови
документи и ме накараха да се разпиша, както и че ако не се разпиша, ще
викат полиция“. Не били викали полиция, защото тя се е разписала.
Свидетелят установява, че Д. му казала, че са я накарали да подпише. Не знае
защо тя се е притеснила от полицията. Казала му, че не е вземала пари. По
съвет на свидетеля на другия ден отишли при адвокат, който ги посъветвал да
водят дела. Тъй като Д. трябвало да пише някакво обяснение, се консултирала
с адвокат. Не знае да има друго дело между съпругата му и „ЕС ДИ АЙ
ГРУП“. Установява, че той и Д. дарили техен недвижим имот на дъщеря им
през мИ.лата годИ. /2021годИ./, но не си спомня кога точно. След „ЕС ДИ АЙ
ГРУП“, Д. постъпила на друга работа през месец август мИ.лата годИ. и
работи там на 8-часов работен ден. Към момента тя не ходи на психиатър, пие
си лекарствата. По делото са приети заключения на психологическа и
счетоводна експертизи, както и допълнителни заключения към тях. Прието е
и заключение на почеркова експертиза.
В хода на делото е настъпило преобразуване на ищеца чрез
промяна на правната форма от ООД в АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждането на положителния установителен иск по чл.422
ГПК в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а
ответника-длъжник, възраженията, които го погасяват, изключват или
унищожават. Вземането на ищеца е основано на записа на заповед, издаден от
ответницата на 12.04.2021г., предявен за плащане на 12.05.2021г. Въз основа
на ценната книга, по ч.гр.д.№2568/2021г. по описа на РРС, по заявление на
ищеца по чл.417, т.10 ГПК, му е издадена заповед за изпълнение по чл.417
ГПК срещу ответницата Д. А. за сумата 125419.93лв., ведно със законна лихва
от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, държавна такса 2508.40 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 2411лева. Заповедта е връчена на
ответницата на 14.06.2021г. по реда на чл.46, ал.1 ГПК, на съпруга й А.А., тя е
подала възражение по чл.414 ГПК на 12.07.2021г. чрез пълномощник адвокат
Т. Б.. Искът е предявен от ищеца в указания от заповедния съд едномесечен
29
срок. Предвид горепосоченото, невярно е твърдението на ищеца в исковата
молба, че възражението по чл.414 ГПК е подадено от ответницата извън
едномесечния срок по чл.414, ал.2 ГПК.
С процесния запис на заповед от 12.04.2021г., ответницата Д. Р. А., като
издател и платец на записа на заповед безусловно и неотменимо се задължила
да плати на „ЕС ДИ АЙ ГРУП“ООД или на негова заповед, без разноски и
протест сумата от 125419.93лв., без лихва, на предявяване. Посочено е място
на плащането: гр.София, ул.Антим I №59, ет.1, ап.3. Посочено е, че записа на
заповед е издаден на 12.04.2021г. в гр.София. Изписани са трите имена на
ответницата като издател и платец, вкл. и ръкописно, както и дата
12.04.2021г. , положен е подпис. На гърба на записа на заповед е отразено-
днес 12.05.2021г. записа на заповед ми е предявен за плащане, изписани са
ръкописно трите имена на ответницата и е положен подпис. Не е оспорена
истинността на документа досежно подписа на издателя и този за
предявяването му. Неоснователно е възражението на ответницата А. за
нищожност на записа на заповед, поради нарушение на чл.535, т.6 ТЗ, тъй
като на посочената в него дата не е била в град София, посочен като място на
издаване, факт, които не е спорен по делото. За действителността на
записа на заповед законът изисква спазването на строго определена форма.
Той следва да съдържа посочените в чл. 535 ТЗ реквизити. Липсата на някой
от тях, с изключение на презумираните в чл. 536, ал. 2-4 ТЗ води до неговата
недействителност. Мястото на издаването е един от задължителните
реквизити, които трябва да съдържа менителничния ефект. В записа на
заповед като място на издаването е посочен гр.София, а ценната книга е
издадена в гр.Русе, факт, по който не се спори. Неистинското отразяване на
мястото на издаване не води до недействителност на записа на заповед,
доколкото той съдържа този реквизит. По отношение на мястото на издаване
законът е въвел и презумпциите по ал.3 и 4 на чл.536 ТЗ. В ал.4 на чл.536 ТЗ е
посочено, че запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването,
се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя. В случая, до
името на ответницата е посочен адреса й в гр.Русе. Липсата на адрес като
част от мястото на издаване също не води до недействителност на ефекта,
предвид гореизложеното, както и поради липсата на такова изискване в
закона, относимо към действителността му. За действителността на ефекта е
достатъчно да се посочат възможни дата и място, без да е необходимо те да
30
отговарят на истИ.та, а установяването, че те не отговарят на истИ.та е правно
ирелевантно. /В този смисъл „Записът на заповед и менителницата“, М.П./.
Неоснователно е и възражението на ответницата, че записа на заповед не й е
предявен. На гърба на записа на заповед е посочено, че той и е предявен на
12.05.2021г., положен е подпис и са изписани ръкописно трите имена на
ответницата, следователно, предявяването е редовно, а вземането по него е
изискуемо. Като подписан документ той удостоверява изявлението на
същата.
Следващото възражение на ответницата е, че записа на заповед е
нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като е подписан от нея без да
съзнава, че подписва текст с такова съдържание, което било изготвено
предварително, поради което волята й била опорочена. Горепосоченото
възражение се субсумира под основанието по чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД-липса на
съгласие. Преобладава съдебната практика, че след като сделката е сключена
от дееспособно лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията
си, тя не може да бъде квалифицирана като нищожна поради липса на
съгласие, по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, защото при тази хипотеза законът има предвид
съзнателна липса на воля, а същата подлежи на унищожаване, съгласно чл. 31
ЗЗД, защото когато дееспособно лице не е могло да разбира или да ръководи
действията си, се прилагат правилата за унищожаемостта- чл. 31, ал. 1 ЗЗД. В
този смисъл са решения по гр. д. № 425/99г. II ГО, гр. д. № 1864/2001г. IV
ГО, гр. д. № 11/2003г. I ГО, гр. д. № 173/2005г. IIГО/, в които се приема, че
липсата на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е съзнателна, а неспособността на
формално дееспособно лице да разбира и ръководи действията си води до
унищожаемост на договорите по чл. 31 ЗЗД /така и решения по гр. д. №
472/2005г. на II ГО, гр. д. № 276/2005г. II ГО и др./. Тази практика се
въприема от настоящия състав изцяло. Ето защо, наведеното основание
следва да бъде разгледано като основание за унищожаемост по чл.31, ал.1
ЗЗД. В същия смисъл са и мотивите на ТР№5/2020 от 30.05.2022г. по т.д.
№5/2020г. на ОСГТК на ВКС, според които нищожността и унищожаемостта
са само две от формите на недействителността, а останалите са уредени всяка
отделно на съответното място, т.е. за тях няма установени общи правила.
Съобразно чл. 44 ЗЗД правилата относно договорите се прилагат съответно
към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да
пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Най-тежкият порок
31
на договора е нищожността. Тя е абсолютна /важи за всички и всеки може да
се позове на нея/, изначална е и не може да бъде санирана. Унищожаемостта е
по-лек порок на договора, затова той може да бъде саниран изрично - чрез
потвърждаването му от страната, в чийто интерес законът я допуска, или чрез
отстраняване на ощетяването от другата страна, както и чрез конклудентни
действия – доброволно изпълнение на договора от засегнатия и бездействието
му в давностния срок. Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр.
2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез
надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение.
Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но
някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без
намерение за обвързване. Когато договорът е сключен от дееспособно лице,
ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията
си, договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум /липсва
елементът „съзнаване”/. Използваният от доктрИ.та и съдебната практика
разграничителен критерий - „съзнавано“, респективно „несъзнавано
отсъствие на воля“ - съответства напълно на значението на думата
„съзнавам“, която означава „зная, разбирам какво върша, имам ясна представа
за постъпките и състоянието си“. Ето защо фактическият състав на чл.31, ал.1
ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля. За разлика
от това, в мотивите по т.ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело
№5/2014 г. на ОСГТК, ВКС приема, че липсата на съгласие по смисъла на чл.
26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице,
когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“
/например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване
– на шега, като учебен пример и др. подобни/. Това определение за
нищожността на посоченото основание е дадено във връзка с въпроса относно
вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без
представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на
което е сключен договорът. В случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице
невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини,
дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се
води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това
състояние да е било налице към момента на извършване на сделката.
Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД се
32
състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е
продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира
или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както
временни - алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и
др., така и трайни. В законовата разпоредба липсва разграничаване на
конкретните причини според вида и степента, в която те засягат
възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на основание
чл.31, ал.1 ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица
в състояние на трайна неспособност да разбират или да ръководят действията
си и когато тяхното състояние обективно е обуславяло поставянето им под
запрещение.
От анализа на събраните по делото доказателства-писмени,
свидетелски показания и заключенията на психологическата и
допълнителната експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, съдът намира, че не може да бъде направен извод, че при
подписване на процесния запис на заповед на 12.04.2021г. ответницата не е
била в състояние на разбере или да ръководи действията си, както и че
волеизявлението й е било опорочено, като извършено при разстроено
съзнание. В заключенията си вещото лице М. е посочило, че при ответницата
А. е налице невро–психологично страдание, провокирано от затруднена
социална адаптация, в основата на което лежи застИ.л от ранно детство модел
на зависими отношения, причиняващ й постоянна тревожност и страх,
Тревожно /уклончиво/ разстройство на личността-Танатофобия /вид страхова
невроза/. Вещото лице сочи, че от една страна тя е сляпо доверяваща се,
силно нагаждаща се, подчиняема, отдадена на авторитета, очакваща да
получи същата преданост, като ответна реакция на поведението си, от друга е
силно преценяваща претегляща справедливо-несправедливо и откровена до
крайност. Всичко това създава у нея предпоставки за различни различни
разстройства в сфера Тяло „паник атаки“/сърцебиене, изпотяване, пристъпно
главоболие, задушаване, прималяване, уморяемост и пълно изтощение/,
причиняващи й силна тревожност. В такива случаи А. придобива навика да се
изолира, за да се предпази от заобикалящата я реалност. Развива и
допълнителни обсесивни страхове, като страх от новото, от бъдещето,
изпитва т.нар. декомпенсация, като вид защитен механизъм. Тази
психосоматична симптоматика предизвиква у нея допълнителни
33
поведенчески отклонения като хипохондрия, хистерия, параноялност,
хипомания /бягство в сфера фантазия/бъдеще/. Главната последица от
заболяването от Ковид 19 е засилването на страха от внезапна смърт на А.
/Танатофобия/-компулсивен страх. Вещото лице е пояснило, че страхът от
смъртта на вътрешно ниво се проявява в постоянно нервно напрежение, а към
момента на инвентаризацията Танатофобията при ответницата е била в
крайна степен завишена и като защитен психологичен механизъм тя изпада в
състояние на дезадаптация-губи социални контакти, интереси, хобита,
трудови дейности, всичко мИ.ва на заден план. Тревожно фобийното
разстройство при нея се засилва в резултат на огромния поток от
негативизъм в медиите. Вещото лице сочи, че танатофите се характеризират с
непредсказуемо поведение, в момент, когато страхът побеждава, губят реално
чувството си за реалност, може да изпаднат в истерия, да плачат, или
обратно-да се вцепенят. Физически симптоми на това състояние са виене на
свят, сухота в устата, изпотяване, повишен сърдечен ритъм, гадене, болки в
стомаха, треперене, болки в гърдите, студени или топли вълни, изтръпване.
Психичните симптоми са: загуба на контрол, усещане за полудяване или
неконтролируеми реакции, премИ.ване през страшни мисли, неспособност да
се прави разлика между реалност и нереалност. Емоционални симптоми са:
желание за бягство, крайно избягване, безпокойство, страховити или
непреодолими мисли, може да присъстват тъга и вИ. и гняв. Страдащите от
танатофобия лица са силно чувствителни, трудно понасят критика, често се
чувстват несигурни, или уверени, че са незаменими. Неблагоприятен фактор
за такова заболяване е високата внушаемост. В съдебно заседание на 11
октомври 2022г. вещото лице М. М. в устните си обяснения е пояснила, че
предвид силния стрес на 12.04.2021г., ответницата е податлива към страх и
заучената й реакция на подсъзнателно ниво е бягство, да се „изключи“.
Вещото лице допуска, че когато е подписвала, тя е била в „дисоциативна
фуга“, в смисъл, че не съзнава какво прави от страх. В това състояние тя е
податлива на външни внушения, поради страх. Пояснява, че танатофобията е
в основата на това, от което А. страда, но то е придружено с още много други.
В обясненията на вещото лице М. в съдебно заседание на 29.11.2022г. при
изслушване на допълнителното заключение на психологичната експертиза, е
пояснено, че състоянието и е било такова на 12.04.2021г., че тя е била по-
лесно податлива на внушения или неверни представи за реалността,
34
внушения на страх и по-лесно е можело да бъде мотивирана да извърши
действия и подпише книжа, в сравнение със средностатистически човек.
Събраните преки доказателства по делото, извън психологическата
експертиза и допълнителната такава, а именно, свидетелите Ц., М. и К. сочат,
че А. е била спокойна, съгласила се е с резултатите от инвентаризацията,
поради което е подписала записа на заповед, никой не я е заплашвал или
принуждавал, никой не е забелязал и не установява необичайно поведение от
нейна страна. Свидетелите А.-майка и Аврамов-съпруг, възпроизвеждат
разказаното им от ответницата, че са й викали, че е откраднала пари и я
заплашвали, че ще викат полиция, както и че не знаела какво и дават да
подписва. Те нямат непосредствени впечатления и възприятия от този факт,
на следващо място са заинтересовани свидетели и показанията им следва да
бъдат преценявани с оглед всички данни по делото, предвид разпоредбата на
чл.172 ГПК. От „изключването“ при тази стресова ситуация, като защитен
механизъм, според съда категорично не може да бъде направен извод, че А.
не е разбирала действията си или не е можела да ги ръководи, нито че не е
била налице трайна неспособност за това, нито, че е действала при
разстроено съзнание. Чисто психологичните аспекти на състоянието й не са
от категорията да обосноват унищожаемост на сделката. Ето защо,
възражението за унищожаемост на записа на заповед поради несъзнавана
липса на воля, съдът счита, че е неоснователно и недоказано. По същите
съображения, поради недоказаност, съдът намира за неоснователно
възражението за неговата унищожаемост, поради подписването му под
влияние на страх, заплашване, въвеждане в заблуждение и измама. Това е
така, тъй като от показанията на свидетелите, присъствали при подписването
на ефекта, не се установява, тя да е била заплашвана, нито да са й създадени
неверни представи за това, което подписва. Напротив, установено е, че тя е
била спокойна, съгласила се е с резултатите от ревизията, поради което е
подписала приложение №1 към инвентаризационния опис, удостоверяващ
резултатите, както и записа на заповед. Ето защо съдът намира, че процесния
запис на заповед е действителен и не страда от пороците, наведени от
ответницата.
В задължителните разяснения в т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д.
№ 4/2013 г. ОСГТК на ВКС е прието, че с въвеждането на твърдения или
възражения от издателя на запис на заповед за наличието на каузално
35
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден той, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер
на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на
изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията,
основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на
вземането по записа на заповед. Безспорно е по делото, че записа на заповед
от 12.04.2021г. е подписан от ответницата като обезпечение за констатирана
липса при направена инвентаризация на същата дата-12.04.2021г.
Според чл. 211 КТ пълната имуществена отговорност се осъществява
по съдебен ред. В случая ответницата е избрала този начин на задължаване, а
именно да поеме задължение за липси чрез издаване на запис на заповед,
поради което няма пречка работодателят да пристъпи към изпълнение на
вземането си въз основа на него. В този смисъл е и съдебната практика, напр.
определение по т. д. № 79/2014 г., І ТО на ВКС, решение по гр. д. №
1640/2020 г., ІV ГО на ВКС. Ето защо е неоснователно възражението на
ответницата, че записът на заповед е нищожен, поради противоречието му със
закона и добрите нрави, тъй като заобикалял реда за реализиране на
имуществена отговорност.
Приема се от съдебната практика, че фактът дали на работника или
служителя са възложени отчетнически функции може да се установява, както
с длъжностна характеристика, така и с други доказателства. Достатъчно е
длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като
присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране,
съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя.
Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото
правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за
фактически изпълняваната от работника или служителя работа.
Фактическият състав на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за ангажиране
отчетническата отговорност за липси включва установяването на недостиг в
касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр.
/когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен
произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. Този
недостиг следва да е възникнал по време на упражняване на съответната
трудова функция, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на
36
съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от
трудовото правоотношение на съответното материално- отговорно лице. При
констатирането на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е
причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от
специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е
да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга
и от нейния неизяснен произход.
В случая по делото между страните липсва спор, а това се установява
и от събраните доказателства, че ответницата А. е изпълнявала отчетнически
функции. Тя е била отговорният служител в Централния офис в Русе, който е
извършвал функциите по получаване, събиране и проверка на отчетите и
паричните средства от всички офиси на ищеца в гр.Русе. Тя е изготвяла
приходните и разходните касови ордери, заприходявала е застрахователните
премии, изготвяла е вносни бележки за банката, предавала е паричните
средства на отчетника, който заедно с вносната бележка ги е внасял в банката
по сметката на ищеца. При отсъствие на ответницата, това е правела И. М.. От
събраните по делото доказателства е установена организацията на работа в
офисите на ищеца в гр.Русе, съответно тази в Централния офис. Събраните от
офисите парични средства, за заплатени застрахователни премии, са събирани
от служител-отчетник. В края на всеки работен ден във всеки от офисите е
генериран дневен отчет, в който са отразявани всички издадени от съответния
офис застрахователни полици и плащания. Отчетникът е получавал от всеки
от офисите съставените дневни отчети, документите към тях и парите за
застрахователни премии, като той е проверявал съответствието между
предадените му суми и тези по дневния отчет. Събраните от офисите дневни
отчети и пари в брой са предавани от отчетника на отговорния служител в
Централния офис. Отговорен служител в него е била ответницата, а при
нейно отсъствие-И. М.. Ответницата е била на практика отговорна за целия
процес по проверка и обработка на документите и сумите, постъпващи от
офисите в града, тя е следвало да осъществи проверка дали посочените в
дневните отчети суми съответстват на тези, които се приемат в брой. Тя е
била отговорна за заприходяването на сумите в „Модул Каса“, както и за
изготвянето на вносните бележки за предадените на отчетника суми, които
той е внасял в банката. При извършената ревизия е констатирана липса на
сумата 125419.93лв., която се дължи на липса на записи на дневни отчети,
37
които са издадени от офисите на ищеца в Русе, но не са въведени в „Модул
Каса“ като приходи, а паричните средства по тях не са внесени по сметката на
ищеца. Неоснователно е възражението на ответницата, че инвентаризацията
не е проведена надлежно. Ищецът е спазил разпоредбата на чл. 16, ал.1, т. 7
от Закона за счетоводството, като е определил реда и начИ. на извършване на
инвентаризацията със заповед, а при провеждането на същата не се
установяват нарушения. Факта, че са ползвани данните от предварителната
проверка извършена от отдел „ФИ.нси“ на ищеца, не сочи на такива. Налице е
издадена заповед №1894/08.04.2021г. за инвентаризация на материалните
активи на дружеството в град Русе, след извършена вътрешна проверка / л.74/,
с която ответницата е запозната, както и с инвентаризационния опис на
материалните активи към 08.04.2021г., в който са посочени наличностите,
както и констатацията за отрицателен резултат, -125419.93лв./л.75-76/. А. е
декларирала, че всички констатации относно фактическа наличност на
документи, архиви и парични средства по банкова сметка и в брой, отразени в
инвентаризационния опис и Приложение №1 към него, по количество и
стойност, са проверени от комисията правилно, в нейно присъствие и
отговарят на фактическото положение, няма неописани средства, както и че
няма претенции към инвентаризационната комисия. Д. А. се е подписала като
МОЛ за гр.Русе. Подписала е и Приложение №1 към инвентаризационния
опис на материални активи от 12.04.2021г., в който са описани средства по
издадените застрахователни документи и изпратени или получени
трансакции на WU за периода 01.06.2016г.-08.04.2021г., които са описани в
дневните отчети от служителите в офисите от града, предадени са на
отчетник, последния ги е предал в Централния офис на помощник-брокера Д.
А.а, но не са отразени в касовата книга към 08.04.2021г. Общата на сума на
невписаните приходи е в размер на 125419.93лв. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Р. Д., което
съдът възприема изцяло, като компетентно и обосновано, размерът на
невписаните в касовата книга/софтуер „Модул Каса“ на Централен офис на
ищеца нетни приходи в брой от сключени застраховки, /т.е. събрани премии
от застраховки в брой минус дадени отстъпки на клиенти/ от служителите на
всички офиси на ищеца за периода 01.06.2016г.-20.03.2021г., съгласно
справките от дневните отчети е в размер на 124665.73лв. Тази сума
съставлява липса в касовата наличност на ищеца, с неустановен произход, за
38
която ответницата, в качеството й на МОЛ носи пълна имуществена
отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ. В тежест на МОЛ е да опровергае
презумцията, че липсата е причинена от него или по негова вИ.. Според
даденото разрешение в ППВС № 5/15.10.1955 г., отчетникът не отговаря за
щетите, ако има обективна причИ., която той не е могъл да предотврати /в
този смисъл са решения по гр. д.№ 758/2009 г., III г. о. на ВКС, по гр. д.№
890/2010г., III г. о., по гр. д.№ 970/2015 г., IV г. о., ВКС/. В случая,
презумпцията не е оборена. Неоснователно е възражението на ответницата за
наличие на съпричиняване от страна на ищеца, поради несъздадена
организация на работата в офиса и неосигуряване на условия за съхранение
на паричните средства в Централния офис. Това е така, тъй като организация
на работата по заприходяване, отчитане и разходване на парични средства в
офисите в града, както и в Централния офис е създадена и е налице, описана
по-горе и материализирана в Правила и приложения №1-5 към тях /л.89-99/.
На следващо място, липсата на каса в централен офис не сочи на липса на
организация и условия за съхранение на парични средства. Видно от
доказателствата по делото липсващата сума се дължи на неотразяване на
приходи в касовата книга, за което ответницата отговаря, а не на липса,
настъпила и във връзка с изчезнали пари от Централния офис, предадени от
отчетника. Факта, че в Централния офис е имало заместване между нея и И.
М., подпомагане при изпълнение на трудовите функции между работещите в
него, също не сочи на липса на организация на работата. Неоснователно е и
възражението на ответницата, че липсва настъпила вреда в патримониума на
ищеца. В случая вредата се изразява в заплащане на дължимите
застрахователни премии към застрахователните компании със средства на
ищеца, вместо с тези, платени от клиентите, както и неполучаване на
съответните комисионни от сключените застраховки.
От заключението на почерковата експертиза е установено безспорно,
а в него са посочени и кои от разходните касови ордери и приходни касови
ордери са подписани от ответницата. В допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е констатирало, че размерът
на сумата по частта от дневните отчети, които не са вписани в касовите
книги, по които генерираните РКО са подписани лично от ответницата А. е в
размер на 46511.29лв.
При така установеното, предвид разпоредбата на чл.208, т.2 КТ, дори
39
и да се приеме, че констатираната вреда от 124665.73лв. е причинена от
няколко лица, то тяхната отговорност е солидарна. Предвид разпоредбата на
чл.122 ЗЗД, при солидарни задължения, кредиторът може да иска изпълнение
на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Ето защо съдът
намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата 124665.73лв.,
до който размер следва да бъде уважен, а в останалата му част-отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
За пълнота следва да се отбележи, че актуалната съдебна практика
сочи, че независимо, че пълната имуществена отговорност на работника, в
това число отчетническата, се реализира по общия исков ред, няма
процесуална пречка това да бъде направено и в исково производство по чл.
422 ГПК, развило се след заявление по чл. 417, т.10 ГПК въз основа на запис
на заповед, в рамките на което работодателят да установи пълно и главно
всички предпоставки за надлежно възникване на вземането си по каузалното
правоотношение, ако работника признае задължението, както е в случая. По
делото, както бе посочено, не се събраха доказателства да е имало принуда
или заплашване при съставяне на ценната книга, както и на останалите
документи, съдържащи извънсъдебни признания на неизгодни за ответницата
факти.
По разноските: На ищеца се дължат разноски съобразно уважената
част и по компенсация в размер на 2492.92лв.-държавна такса и 2396лв.-
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, сумата 3400лв.
държавна такса и разноски, както и сумата 7200лв. адвокатско
възнаграждение за настоящето производство. Възражението на ответницата
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за
неоснователно, както с оглед фактическата и правна сложност на спора, така
и с оглед обстоятелството, че то е под минимума на сега действащата
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
изм.ДВ бр.88/4.11.2022г.
По така изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
40
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на
„ЕС ДИ АЙ ГРУП“АД, ЕИК207095647, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Възраждане, ул.Антим I №59, ет.1, ап.3, по отношение на Д.
Р. А., ЕГН**********, от гр.Русе, ********* за сумата 124665.73лв. /сто
двадесет и четири хиляди шестотин шестдесет и пет лева и седемдесет и три
стотинки/, дължима по запис на заповед, издадена на 12.04.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 19.05.2021г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№2568/2021г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до предявения размер
125419.93лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Р. А., ЕГН********** , от гр.Русе, ул.Рупел №2, вх.4,
ет.5, ап.14, да заплати на „ЕС ДИ АЙ ГРУП“АД, ЕИК207095647, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.Антим I
№59, ет.1, ап.3, сумата 2492.92лв. разноски за държавна такса и сумата
2396лв.-адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д.
№2568/2021г. по описа на РРС, както и сумата 3400лв. държавна такса и
разноски, и сумата 7200лв. адвокатско възнаграждение за настоящето
производство, съобразно уважената част и по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
41