Р Е Ш Е
Н И Е №264
гр.Русе, 22.02.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри гр.състав, в
публично заседание на 24-ти януари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при
секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора………………………………..., като
разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 2120 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
С Определение № 1402/09.11.2017 г. по въззивно гр. дело
№ 689/2017 г. по описа на
РОС,
настоящото дело е върнато за постановяване на допълнително решение по отношение
на предявения насрещен иск от „Транс Капитолия“ ЕООД – гр. Русе против Т.К.К..
Настоящият
състав на съда е отменил хода по същество и в проведеното на 24.01.2018г.,
о.с.з./ за което страните са редовно
призовани/, на осн. чл.253 ГПК е изменил посочената правна квалификация на
насрещния иск, като е приел, че същия е по чл.207 КТ, изготвен е и нов доклад
по този иск.
Ищецът по
насрещните искове „Транс Капитолия“ ЕООД твърди че за пeриода 04.03.2015г. – 14.10.2015г. ответника Т.К.К.
е работил по трудово правоотношение като шофьор на товарен автомобил, като във
връзка с това са му били изплащани суми
както по ведомост, така и командировъчни, като след всеки курс К. е следвало да
отчете изразходваните от него средства. Заявява че след извършена справка е
установил, че ответника е получил много
по-големи суми от дължимите му се. Твърди,
че ответника е получил за периода 04.03.2015 г. - 14.10.2015г. сума в размер на
4273.02 лева, като срещу нея не са отчетени разходи към момента на предявяване
на иска. Освен това ищеца по насрещния иск навежда доводи, че са му причинени
имуществени вреди в размер на 1470.00 лева представляваща стойността на
липсващите в даденото му за управление МПС вещи, а именно: колани 30 бр.,
групажна дъска и резервни гуми – 2 бр. Съобразно твърдяното претендира
заплащането и на двете суми ведно със законна лихва върху тях от датата на
предявяване на иска до окончателното им изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът по
насрещните искове Т.К.К. ги оспорва
изцяло, като твърди, че липсват доказателства за наличието на изплатени суми,
както и за причинени вреди. На първо място заявява че, така положените подписи
върху РКО издадени за периода 08.04.2015г.- 05.10.2015г. не са положени от
самия него. На следващо място заявява, че при издаването на товарния автомобил
не е изготвян приемно-предавателен протокол, но въпреки това е издал описаните в
насрещната искова молба вещи и то в присъствието на началника на транспорта във
фирмата. По повод на тези обстоятелства моли съда да отхвърли изцяло насрещните
искове.
От фактическа страна.
По делото не
се спори, че Т.К. е работил на длъжността шофьор товарен автомобил,
международни превози в периода 04.03.2015 г. – 14.10.2015г. по трудово
правоотношение с „Транс Капитолия“ ЕООД
– гр. Русе. Видно от назначената по делото икономическа експертиза, неотчетените
с разходо-оправдателни документи суми получени от К. и подлежащи на
възстановяване от него на дружеството възлизат на общ размер от 4272.78 лева. В
експертизата подробно е посочено по кой РКО, каква сума се дължи.
Ищецът е
представил в оригинал РКО за получените и неотчетени от ответника авансови
плащания. К. е оспорил своя подпис в тези ордери, поради което са назначени
единична и тройна почеркови експертизи. В тройната експертиза, която съдът
изцяло кредитира, като изправяща недостатъците на единичната и изготвена с
участието на вещото лице по единичната експертиза е посочено, че подписите в
РКО от 05.10.2015г./за сумата от 400.00лева/ и в РКО от 03.06.2015г./за сумата
от 3300.00 лева/ безспорно са положени от Т.К.. Относно РКО от 03.06.2015г./за
сумата от 2800.00 лева/ е посочено, че въпреки констатираните съвпадения,
категорично заключение дали подписа е изпълнен от К. не може да се даде.
Предвид факта, че доказателствената тежест за оспорване на тези подписи е на
ответника К., то съда приема, че оспорването на горепосочените ордери не е
доказано и че същите са годни доказателствени средства. Вещите лица обаче
посочват, че подписите в РКО от 29.09.2015г. и РКО от 08.04.2015г. за 2300.00,
съответно 2800.00 лева не са идентични с подписа на К., поради което същите
следва да се изключат от доказателствата по делото.
Вещото
лице по допуснатата техническа експертиза установява, че стойността на колани
30 бр., групажна дъска и резервни гуми – 2 бр. е 1470.00 лева.
Свидетелят
И. А., посочен от ответника по насрещния иск установява, че е бил служител на „Транс
Капитолия“ ЕООД и че когато е предавал камиона си е имало приемо-предавателен
протокол.Подобни данни изнася и свидетеля С.С., който твърди че е работил в
дружеството, като организатор-транспорт и че при предаване на камионите се
съставял протокол.
Свидетелят
Д. Д./посочен от ищеца по насрещния иск/ сочи, че при последния си курс К.
оставил камиона, заедно с ключовете в базата на ищеца в с.Бъзън.Свидетелят
установява, че не е присъствал при оставянето на камиона, но при последваща
проверка установил, че липсват групажна дъска, колани и две гуми. Свидетелят К.
Д. установява, че след края на курса,
служителя следва да отчете всички разходи.
Представен
е приемо-предавателен протокол/л.6/ от
05.03.2015г., който не е подписан от К..В протокола е описано оборудването на
МПС.
От правна страна.
Съгласно установената съдебна практика
по приложението на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, работникът, комуто е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности отговаря спрямо работодателя за липса, когато е получил такива, но не
е представил документи за изразходването им. В производството по иск за реализиране
имуществената отговорност на отчетника е в негова тежест да установи
разходването на предоставените му средства и материални ценности по
предназначение. В тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите
от работника, което може да бъде извършено с всички доказателствени средства.
Липсата като факт представлява вреда с неустановен произход и процесуалният
закон не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с
които този факт може да бъде установен, а обстоятелството дали липсите са
констатирани при инвентаризации, които са извършени съобразно всички нормативни
изисквания или не, не освобождава отчетника от задължението му да докаже, че не
е причинил щетата.
По делото не се спори, а
и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че между страните
е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата което ответникът Т.К.К. е работил при ищеца на
длъжността „шофьор товарен автомобил, международни превози“, както и че е бил командирован от
работодателя в държави от ЕС, където е изпълнявал трудовите си задължения.Съдът приема,
че ответника е имал качеството на
материално-отговорно лице и че съгласно трайно установената практика на ВКС, следва да се
вземе предвид наличието на доказателства както за възложени по трудовото
правоотношение отчетнически задължения,така и фактически осъществявана
от работника или служителя отчетническа дейност. В настоящият случай, видно от приетите
доказателства/РКО и командировъчни заповеди/ ответникът е получавал парични
средства, като му е било вменено задължение да представи на работодателя в 14-дневен срок от завръщането си финансов отчет, като
приложи и всички документи. При това
положение се налага обоснованият извод, че ответникът е изпълнявал отчетнически
функции при осъществяване на трудовата си дейност като шофьор при
ищеца, а оттам и че е сред лицата, които могат да носят пълна имуществена
отговорност спрямо работодателя при констатирана липса.
Липса по смисъла на чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ е налице в случая,
ако ответникът е получил от ищеца съответна сума /служебен аванс/ във връзка с
изпълнение на трудовите си функции, но не е представил документи за
извършени разходи и не е върнал остатъка. В този смисъл са Определение № 1040 от
26.07.2011 г. по гр. д. № 209/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 690 от
3.01.2011 г. по гр. д. № 681/2009 г., на ВКС, IV г. о. и др.
Видно от неоспореното от
страните заключение на
вещото лице и от приетите
доказателства, по несъмнен начин се установяват
сумите, които К. е получил, в т.ч. заплата, командировъчни, аванси,
стойността на извършените от него разходи, вкл. и такива, за които
липсват оправдателни документи, както и размера на неотчетените суми. Причинната връзка между
липсата и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не
подлежи на доказване от работодателя. Предполага се виновното поведение на
отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от
обикновената /чл. 126, т. 8 КТ/ за опазване имуществото на работодателя. Поради
това именно в негова доказателствена тежест е възложено установяване както на
обстоятелството, че не е причинил щетата, така и че не я е причинил виновно.
Законът е въвел оборима презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а
от тук и за неговата вина. В този смисъл
са Решение
№ 380 от 02.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г. на ВКС, III г. о., и Решение № 56 от
10.03.2010 г. по гр. д. № 540/2009 г. на ВКС, III г. о.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да са
относими към възможността за евентуалното му освобождаване от
отговорност - напр. че е изразходвал и други суми по предназначение, че е
върнал дължимия остатък или че не го е сторил поради действията на трети лица,
форсмажор или друга причина, за която причина ответникът не отговаря /напр.
нормален производствено-стопански риск/.
Горното води до извода, че иска за
заплащане на суми, получени като аванс, но неотчетени от ответника е доказан по
основание. Видно от назначената по делото икономическа експертиза, неотчетените
с разходо-оправдателни документи суми получени от К. и подлежащи на
възстановяване от него на дружеството възлизат на общ размер от 4272.78 лева. В
експертизата подробно е посочено по кой РКО, каква сума се дължи.В настоящия
случай обаче, съдът е изключил от доказателствата по делото РКО от 29.09.2015г. и РКО от 08.04.2015г.,
като неподписани от ответника. Вещото лице е посочило, че по тези ордери се
дължи сумата от 643.78 лева, респективно 1071.78 лева, за които суми искът
следва да се отхвърли, като недоказан. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2557.22 лева, представляваща констатирана липса на
парични ценности - предоставени и неотчетени служебни аванси по РКО от
05.10.2015г., РКО от 03.06.2015г. и РКО
от 03.06.2015г., ведно със законната лихва от предявяване на насрещния
иск-27.05.2016г. до окончателното плащане. Както бе посочено по-горе искът до
пълния предявен размер от 4273.02 лева следва да се отхвърли.
Ищецът твърди
и че са му причинени имуществени вреди в размер на 1470.00 лева представляваща
стойността от липсващите в даденото му за управление МПС вещи, а именно: колани
30 бр., групажна дъска и резервни гуми – 2 бр. Настоящият
състав намира за неосъществено от страна на ищеца по насрещния иск пълно и
главно доказване, че е претърпял вреда в претендирания размер с оглед
обстоятелството, че относно твърдяната вреда не са ангажирани абсолютно никакви
доказателства. Налице са единствено
твърденията на свид. Добрев, че е липсвало оборудване от камиона на ответника,
но самия свидетел заявява, че не е присъствал на оставяне на камиона в базата
на ищеца, а е извършил последваща проверка. Освен това свидетелите Ангелов и С.
сочат, че при предаване на камионите се е съставял приемо-предавателен протокол,
какъвто в настоящия случай липсва. Вещото лице по техническата експертиза в
заключението си е посочило, че вида, размера и състоянието на процесните вещи
са му били съобщени от управителя на
дружество – ищец, без да са му предоставени каквито и да е документи.
С оглед на недоказаността на вредата като една
от предпоставките за наличието на деликт като сложен фактически състав, настоящият състав намира иска за заплащане на сумата от 1470.00
лева представляваща стойността на липсващи вещи в дадено за управление на
ответника МПС за неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
Ищецът по
насрещния иск е претендирал разноски и такива, съобразно уважената/отхвърлена
част от исковете му се дължат.Ищецът е представил списък на разноските/л.216/,
но съдът счита, че не следва да му се присъждат разноски по главния иск,
предявен от К., т.к. съдът вече се е произнесъл по този иск. Не следва да се
присъждат и разноски по въззивно гр. дело № 689/2017 г. по описа на РОС, т.к. съгласно
задължителните указания дадени по това дело, настоящето дело ще бъде изпратено
отново в РОС и въззивният състав ще се произнесе по тези разноски. В останалата
част, съдът приема, че направените от „Транс
Капитолия“ ЕООД разноски възлизат на сумата от 1979.72 лева-заплатени държавна
такса и адв.възнаграждение по насрещния иск, както и възнаграждения на вещи
лица и съобразно уважената/отхвърлена част от исковете ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 881.52 лева-разноски.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.К.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Транс Капитолия“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе,
ул. „Чипровци“ № 21, вх.1, ет.5, представлявано от Е. Д. С. сумата от 2557.22
лева, представляваща констатирана липса на парични ценности - предоставени и
неотчетени служебни аванси, ведно със законната лихва от предявяване на
насрещния иск-27.05.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 881.52
лева-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Транс Капитолия“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Т.К.К., ЕГН ********** над
сумата от 2557.22 лева до пълния
предявен размер от 4273.02 лева-
представляваща констатирана липса на парични ценности - предоставени и неотчетени
служебни аванси, както и иска за заплащане на сумата от 1470.00 лева-
представляваща стойността на липсващи в дадено за управление на ответника МПС
вещи, а именно: колани 30 бр., групажна дъска и резервни гуми – 2 бр.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: