№ 856
гр. Варна , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500472 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.
№291878/29.12.2020г. по описа на ВРС, на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, гр. София, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт Д.З., срещу решение №261504 от 02.12.2020г. на Варненски районен съд, 18
състав, постановено по гр.д. №6262/2020г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение дружеството – жалбоподател „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е осъдено
да заплати на ищеца Д. Х. Д., ЕГН **********, от гр. Варна сумата 6 300 лева,
представляваща обезщетение за настъпило на 15.01.2020г. застрахователно събитие по
договор за застраховка „КАСКО“, сключен по полица №0306X0516208 от 25.10.2019г. за
лек автомобил „Фолксваген голф”, ДК № ***, ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на иска – 12.06.2020г., до окончателното й плащане, на основание чл.405 КЗ
и чл.86 ЗЗД, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца
и сумата 872,74 лева, представляваща част от сторените разноски по делото по съразмерност
с уважената част от иска.
По допустимостта на въззивното производство и предварителните въпроси по чл.267
от ГПК съдът се е произнесъл с определение №889 от 11.03.2021г.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по
1
същество, въззивникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ”
АД не е взел участие чрез законен или упълномощен представител.
Въззиваемата страна Д. Х. Д., гр. Варна, чрез процесуалния си представител адвокат
Н.С., ВАК, моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск от застрахования собственик срещу застрахователя по сключена
между страните застраховка „Каско” на МПС по застрахователна полица №0306X0516208
от 25.10.2019г., със срок на застрахователно покритие от 04.11.2019г. до 03.11.2020г., за
заплащане на обезщетение за щети по застрахованата вещ, причинени вследствие на
настъпило на 15.01.2020г. застрахователно събитие.
Искът е предявен за сумата 6 800 лева, като същата се претендира ведно с дължимото
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 12.06.2020г. до окончателното погасяване на задължението.
По делото не е налице спор, че в периода от 04.11.2019г. - 03.11.2020г. ищеца Д. Х.
Д., ЕГН **********, от гр. Варна и ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД („ЗАД Армеец” АД), ЕИК *********, със седалище град
София, са били обвързани от застрахователно правоотношение по силата на договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС”, клауза „Пълно Каско”, сключен по полица
№0306X0516208, относно л.а. „Фолксваген голф”, ДК № ***, собствен на ищеца, по който
договор уговорената застрахователна премия е била платена изцяло от застрахования по
уговорения в договора начин и срокове.
Липсва спор и по отношение на факта, че на 15.01.2020г. ищецът като собственик на
застрахованата вещ е подал до застрахователя уведомление за щета с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за констатираните увреждания по автомобила, настъпили в
ранните часове на същия ден (15.01.2020г., ок. 00,05ч.) при пътно произшествие в гр. Варна,
на бул. „Христо Ботев” до автобусна спирка „Осми декември” в посока Аспарухов мост,
като ответния застраховател е завел претенцията, извършил е и оглед, при който е установил
и посочил щетите и необходимите действия за тяхното отстраняване.
Спорът е породен от отказа на застрахователя да плати исканото застрахователно
обезщетение, обоснован с твърдение, че в случая е осъществена хипотезата на т.14.5. от
приложимите към застрахователния договор Общи условия (ОУ), настъпилото събитие е
изключен застрахователен риск и застрахователят не дължи обезщетение.
Това правоизключващо възражение се поддържа и във въззивната жалба.
2
В конкретния случай, липсва спор относно обстоятелствата, при които е настъпило
процесното пътно произшествие. Твърди се от ищеца, че на 15.01.2020г. в 00.05 часа в гр.
Варна, на бул. „Христо Ботев” до автобусна спирка „Осми декември” в посока Аспарухов
мост, при управление на собствения си лек автомобил „Фолксваген голф” с peг. № ***,
поради мокър асфалт в ляв завой ищецът загубил контрол, при което автомобилът се
отклонил вляво и се блъснал в бордюр на разделителната ивица и в метален стълб. В
резултат на това купето на автомобила се деформирало, вратите не можели да се отворят и
ищецът останал блокиран в колата до идването на полицейските органи и медицински екип.
Самият ищец получил физически наранявания - фрактура на лявото бедро и лявата
предмишница. По подаден от очевидци сигнал по спешен телефон 112 няколко минути след
инцидента на място пристигнал полицейски патрул, впоследствие и служители на КАТ и
медицински екип на спешна помощ, с чиято помощ автомобилът бил отворен отвън. На
ищеца била оказана първа помощ на място, след което бил транспортиран до Спешния
център на МБАЛ „Света Анна” АД. Органите на КАТ - Варна извършили документална
проверка и тестване на ищеца за употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробите
дали отрицателен резултат. На ищеца бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №160782/15.01.2020г. по чл.20, ал.2 от ЗДвП (водачът не избира
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението), впоследствие било издадено и
наказателно постановление № 20-0819-000579 от 13.03.2020г. на Н-к на ОД на МВР, с-р ПП
Варна, с което за това нарушение на водача Д.Д. е било наложено наказание по чл.179, ал.2,
предл.1 ЗДвП глоба в размер на 200 лева.
Тази фактическа обстановка е отразена и в съставения констативен протокол за ПТП
с пострадали лица №52 от 15.01.2020г.
Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен
субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай. Приема
се в съдебната практика, че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно
виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на
застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото
имущество.
В случая фактът, че водачът е наказан по административен ред за нарушаване на
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че при
управлението на автомобила същият е действал с груба небрежност. Нарушението по чл.20,
ал.2 от ЗДвП не се свързва с лимита на скоростта (установен в чл.21 ЗДвП), а с конкретни
пътни условия, които водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази (атмосферните условия,
релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозван товар,
3
характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост). Твърденията
на ответното дружество, че ищецът е управлявал автомобила с превишена спрямо
максимално разрешената за градски условия скорост от 50 км/ч са останали недоказани в
процеса. Изградените в тази връзка от вещото лице по изслушаната и приета в
първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) хипотези
почиват в голяма степен на предположения, а не на надлежно установени данни. Видно и от
самия констативен протокол за ПТП, липсват надлежно отразени данни както за
конкретното състояние на пътя (степента на мокрия път или такъв, покрит с вода), така и за
установени следи от произшествието (например спирачен път). Доказателства в тази насока
ответникът не е посочил и представил. Базирайки се основно на зоната на процесното ПТП
(ляв завой) и получените деформации по автомобила, вещото лице приема, че е вероятно
скоростта на движение да е била в границите от 50 км/ч до 77 км/ч (и нагоре в зависимост от
степента на влажност на пътя и наличието на вода). Наред с това експерта сочи, че са налице
и други причини и/или условия от техническа гледна точка, както и субективни фактори,
които могат да доведат до възникване на произшествието (състоянието на гумите, загуба на
напречна устойчивост, странично занасяне, отвличане на вниманието, състоянието на пътя).
При това положение не може еднозначно обосновано да се приеме, че избраната от
водача скорост на движение в конкретния случай е проява на груба небрежност и/или
нарушение на установените правила за движение по пътищата или за техническа
експлоатация на автомобила. Установените в случая чрез събраните по делото писмени
доказателства данни за пътните условия в участъка на движение (осветен, широк булевард, с
минимално движение с оглед часа от денонощието) не налагат извод, че движението на
застрахования автомобил е било прекомерен и неоправдан риск, застрашаващ сериозно
неговото увреждане. Съществуването на други, екстремни условия към този момент не е
установено по делото от ответника като носител на доказателствената тежест за това. Не са
установени и други конкретни действия на водача при управлението на автомобила, които и
най-небрежният шофьор не би предприел при конкретната пътна обстановка, които именно
да са довели като резултат или поне да са допринесли в значителна степен за увреждането на
автомобила.
Ето защо развитото и поддържано във въззивното производство оплакване за
допусната груба небрежност от страна на собственика и водач към момента на
произшествие на застрахования автомобил се преценява като неоснователно.
От страна на ответника – жалбоподател не са развити други оплаквания и доводи за
въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.269, изр.2 ГПК, в т.ч. и по отношение на
размера на дължимото обезщетение, поради което и с оглед уредбата на
второинстанционното производство като ограничен въззив, произнасяне от страна на
въззивния съд не се дължи.
Въз основа на тези основни мотиви съставът на въззивния съд цени предявената
4
въззивна жалба като неоснователна, поради което я оставя без уважение. Обжалваното с нея
решение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
В съответствие с този изход на спора и нормата на чл.78, ал.1 от ГПК, като
основателна се цени претенцията на ищеца – въззиваема страна в настоящото производство,
за осъждане на ответника – въззивник да му заплати сторените разноски за въззивното
производство. Същите, видно от представения списък по чл.80 от ГПК (л.24), са в размер на
350 лв. – платено адвокатско възнаграждение, и се присъждат изцяло.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261504 от 02.12.2020г. на Варненски районен съд, 18
състав, постановено по гр.д. №6262/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. Д., ЕГН **********, с
адрес в гр. Варна, сумата 350 лева (триста и петдесет лева), представляваща сторени
разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5