Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
9 11.02.2021
год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският административен съд, в
открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов административно дело № 1 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от
Административно процесуалния кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на О. Р. С. с ЕГН ********** от гр. Р., ул. ***
№ **, действаща като майка и законна представителка на
малолетното си дете Е. М. Ю. с ЕГН **********, срещу отказа
на директора на ОДМВР Разград да издаде паспорт на малолетното дете по
заявление с вх. № 20214 от 03.11.2020 год., обективиран в писмо УРИ
330000-29838 от 05.11.2020 год. В жалбата се твърди, че като мотив за
постановяване на отказа в оспорения акт е посочено, че данните на
упълномощителя М. Ю. И. - баща на
детето, не били актуални. Никъде в акта
обаче, не било посочено кои данни за И. не са актуални и по какъв начин това
рефлектира върху предоставените на упълномощеното лице права. Също така не било
посочено в какво се състои тяхната неактуалност, за да се прецени наличието на
законови пречки за удовлетворяване на заявлението за издаване на паспорт на
детето. От съда се иска да отмени оспорения административен акт и върне
преписката на административния орган със задължителни указания да издаде искания
паспорт.
Ответникът по оспорването – директорът
на ОД на МВР Разград, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт М.,
оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че майката на детето е
използвала издадено през 2014 год. пълномощно от бащата, без в настоящия случай
да е изразена позицията и съгласието му за издаване на паспорт на детето.
Дирекция „Социално подпомагане” –
Разград на основание чл. 15, ал. 6 от
Закона за закрила на детето е дала становище, че майката на детето Е. – О. Р. С.
изразява желание и готовност да продължава да осигурява всичко необходимо и
най-доброто за своите деца – Е. и Ю., да задоволява потребностите им и да им
осигурява спокоен живот и пълноценно развитие. С бащата – М. И., не е
провеждана среща, тъй като към момента не е пребивавал на територията на
ДСП-Разград.
Съдът, като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като
направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорения
административен акт е започнало с подаване на заявление с вх. № 20214 от
03.11.2020 год. за издаване на паспорт на малолетната Е. М. Ю. родена на **.**.**** год. Заявлението е подадено и подписано от майката
– О. Р. С. действаща лично за себе си и като пълномощник на бащата – М. Ю. И.
Към заявлението са приложени квитанция за платена такса, удостоверение за
раждане на Е. М. Ю. с ЕГН ********** и пълномощно с
нотариална заверка на подписа с рег. № 378 от 11.08.2014 год. на нотариус Р. И.
с район на действие Районен съд Разград с рег. № 378 на нотариалната камара. От
приложения към преписката приемателно-предавателен протокол от 03.11.2020 год.
е видно, че оспорващата е предала същият ден
стария паспорт на детето с № *********.
Към административната преписка е
приложена и административната преписка, по която на детето Е. М. Ю. е бил
издаден паспорт № ********* с валидност от 23.09.2014 год. до 23.09.2019 год.
Заявлението по което е издаден този паспорт е подадено и подписано също от
майката О. Р. С., действаща лично за себе си и като пълномощник на бащата – М. Ю. И., упълномощена с цитираното
по-горе пълномощно.
С писмо УРИ 330000-29838 от 05.11.2020
год. директорът на ОД на МВР Разград е отказал да издаде паспорт на детето Е. М.
Ю. В обстоятелствената част на писмото
административният орган е посочил, че съгласно чл. 23, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи /ДВ бр. 12/2010 г./ заявлението за
издаване на паспорт или на заместващ го документ на лица, ненавършили 14
години, се подава от техните родители или настойници, които подписват
заявлението. Посочил е също така, че при отсъствие на единия родител, подписът
в заявлението се полага от лице, упълномощено от него с нотариално заверено
изрично пълномощно. В писмото е описано и представеното от О. С. пълномощно от
бащата на детето, нейните права по него и, че е ползвано при издаване на първия
паспорт на детето. В последният абзац на писмото, преди волеизявлението за
отказ, административният орган е посочил, че данните на подписаното лице М. Ю.
И. към настоящия момент в приложеното пълномощно не били актуални.
В последния абзац на писмото е посочено,
че при разногласия между родителите за издаване на паспорт на лице, ненавършило
18 години, към заявленето се прилага влязло в сила съдебно решение за издаване
на паспорт от РС по настоящия адрес на
детето по реда на чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс. Писмото е връчено на оспорващия на 06.11.2020 год. съгласно
разписката, а жалбата срещу него е депозирана на 17.11.2020 год. год.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, е подадена срещу
подлежащ на оспорване акт, като оспореното писмо освен уведомителен характер,
съдържа изричен отказ във връзка с отправено искане за издаване на паспорт –
документ за самоличност, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за българските
лични документи. С това си съдържание писмото се явява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и като такова подлежи на съдебен
контрол. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорването е извършено от надлежна
страна, и съобразно изложеното по-горе, е процесуално допустимо.
Съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден в нарушение на изискванията за форма. В обстоятелствената част на писмото са
цитирани няколко правни норми от ПИБЛД, както и изброяване на представените със
заявлението документи, но не е посочено конкретно въз основа на кое или на кои
фактически обстоятелства се отказва издаването на искания паспорт. Като някакво фактическо основание може да се
сочи приетото от административния орган, че данните на М. И. в приложеното
пълномощно не са актуални, но не е посочено кои са тези данни, какво значение
имат те за обема на представителната власт, с която М. И. е овластил майката на
детето си О. С. с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите. На следващо място не е посочено правното основание, на което
административният орган отказва издаване на искания паспорт. Ето защо съдът
приема, че в случая по същество
административния орган не е изложил фактически и правни основания въз
основа на които е отказал издаването на паспорт на детето Е. Ю., което се явява
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Това обстоятелство води както до
нарушаване правото на защита на адресата на административния акт, което включва
правото му да разбере на какви фактически и правни основания се отказва
издаването на искания паспорт, така и до невъзможността съдът да извърши проверка за материалната законосъобразност на
оспорения акт. Това нарушение на
административният орган е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. В хода на съдебното
заседание процесуалният представител на административният орган разви
допълнителни мотиви в подкрепа на направения отказ, но е недопустимо мотивите
за издаване на оспорен пред съда административен акт да се допълват с изложения
в хода на съдебното дирене.
Съдът намира също така, че
административният орган е допуснал и
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл.
30, ал. 2 от АПК ако искането за започване на производство по издаване на
административен акт не удовлетворява останалите изисквания на закона,
заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от
съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика
прекратяване на производството.
В разпоредбата чл. 11 от ПИБЛД са посочени хипотезите, при
които заявлението за издаване на български личен документ не се приема. В
случая обаче заявлението за издаване на паспорт на детето Е. Ю. е прието, което
означава, че не е налице нито една от предпоставките по чл. 11 от ПИБЛД.
Нито в ЗБЛД, нито в ПИБЛД не е регламентирана обаче хипотезата,
ако представените документи не
удовлетворява останалите изисквания на закона. В този случай се прилага
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК. В случая ако административният орган е
приел, че някой от представените документи / вероятно се касае до пълномощното
с което бащата на Е. е упълномощил майка ѝ да подаде заявление за
издаване на паспорт/ не отговаря на законовите изисквания е следвало да я
уведоми да отстрани нередностите в тридневен срок с указание, че ако не ги
отстрани ще откаже издаването на искания паспорт. По представената преписка обаче няма
доказателства това да е сторено. Като
не е изпълнил задължението си по чл. 30, ал. 2 от АПК, административният орган
е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила,
което е самостоятелно основание за отмяна на постановения отказ.
Предвид изложените по-горе
съображения за липса на мотиви и допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила съдът не може да се произнесе по
съответствието на оспорения отказ с материалния закон.
За пълнота на изложението с
оглед на цитирането в оспорения отказ пълномощно, както и изложеното от процесуалния представител на
ответника в съдебно заседание относно същото пълномощно, съдът намира за
необходимо да посочи, че с оглед съдържанието на представеното със заявлението
пълномощно, то по несъмнен начин удостоверява представителната власт на О. Р. С.-
майка на детето Е., да представлява
бащата на детето М. Ю. И. при подаване на заявление за издаване на
документи за самоличност в това число и паспорт, както и да получава същите с
оглед разпоредбите на чл. 39, ал.1 от ЗЗД и чл. 23, ал. 3 от ПИБЛД и да
подписва съответните документи във връзка с тези права. Пълномощното е нотариално заверено. В т. 3
и 4 от същото изрично е посочено, че бащата на детето – М. Ю. И. с ЕГН ********** упълномощава майката на детето – О.
Р. С. с ЕГН ********** да подава всички необходими документи за издаване на
документ за самоличност в т.ч. и задграничен паспорт, както и да получи същите и правото да подписва всички документи
свързани с това правомощие. От акта за раждане на детето Е. М. Ю. с ЕГН ********** е видно, че бащата и майката са
именно същите лица със същите имена и ЕГН –та. По делото няма данни, а и
ответникът не твърди, че пълномощното е оттеглено. Същото е безсрочно, видно от
неговото съдържание, тъй като не е ограничено със срок. Хипотезите, в които
пълномощното се прекратява, са посочени в чл. 41, ал. 1 от ЗЗД, но в настоящият
случай няма данни и доказателства, която и от тях да е налице.
Според настоящия съдебен
състав употребеният в чл. 23, ал. 3 от ПИБЛД израз „изрично пълномощно” следва
да се разбира в смисъл отсъстващият родител изрично да упълномощи другия
родител „да го представлява при подаване на заявление за издаване на паспорт
или на заместващ го документ”, а не в смисъла да го упълномощава изрично за
подаване на заявление на конкретна дата. Ако отсъстващият родител иска да ограничи упълномощаването със срок, той може
да даде пълномощно с действие за определен срок. Ако иска да прекрати вече дадени пълномощия, той може да
ги оттегли по реда на чл. 41, ал. 1 от ЗЗД. В случая обаче по делото не са налице данни пълномощията да са дадени с
определен срок, нито да са оттеглени, нито пък упълномощителят да е починал или
да е поставен под запрещение.
По изложените съображения
съдът намира, че отказът на директора на ОДМВР Разград да издаде паспорт на
малолетното дете Е. М. Ю. с ЕГН **********, обективиран в писмо УРИ
330000-29838 от 05.11.2020 год., е незаконоссъобразен, като постановен в
противоречие на изискванията за форма и при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Същият следва да бъде отменен, а
преписката, образувана по заявление с вх. № 20214 от 03.11.2020 год., върната на
административния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване с
указанията на съда по тълкуването и прилагането
на закона, изложени в мотивите на
съдебното решение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на
директора на ОДМВР Разград да издаде паспорт на малолетното дете Е. М. Ю. с ЕГН
********** по заявление с вх. № 20214 от
03.11.2020 год., обективиран в писмо с номер УРИ 330000-29838 от 05.11.2020
год.
ВРЪЩА административната преписка,
образувана по заявление с вх. № 20214 от
03.11.2020 год. за издаване на паспорт на малолетното дете Е. М. Ю. с ЕГН ********** на административния орган за ново
произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на това решение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия /п/