Р Е Ш Е Н И Е
№ 4119
гр. Варна, 16.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 11223 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „А.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Л.Ц., чрез
пълномощника му адв. Н.К.Т. – АК Варна срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен
иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 639.42 лв.
/шестстотин тридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди – щети по собствения на ищеца лек автомобил „Рено Клио“, с
ДКН ***, причинени при ПТП настъпило между автомобила на ищеца и автомобил със
същата марка и модел, с ДКН ***, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, на 09.02.2017., около 09:00 часа в гр.София,
при движение по бул. „Цветан Лазаров“, по вина на водача автомобил с ДКН ***,
като на 21.02.2017г. ответното дружество е изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 503.42 лева, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2017г. до окончателно
изплащане на обезщетението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Между ищцовото дружество и „Джи Ай Ентърпрайс“ ООД бил
сключен договор за наем, съгласно който лек автомобил „Рено Клио“, с ДКН ***
бил предоставен от ищеца на лизингополучателя „Джи Ай Ентърпрайс“ ООД за целите
на търговската му дейност.
На 09.02.2017г. около 09:00 часа служителя на
лизингополучателя се движел с автомобила по бул. „Цветан Лазаров“ в гр.София.
На кръстовището до блок 206 и ул. „Мария Нейкова“ автомобила бил ударен от
дясно от лек автомобил с ДКН ***, като
ударът бил в предната дясна част на автомобилът. Пристигналите на място
служители на СДВР – пътна полиция разпоредили на С.Й. да измести автомобилът от
кръстовището. При опита да запали автомобила и да я изключи от скорост, Й.
установил, че не може и това наложило служителите на пътна полиция да избутат
ръчно колата при непрекъснато натиснат съединител. След произшествието и
изготвянето на протокола за ПТП С.Й. се обадил на пътна помощ, която да
натовари колата и да я извози за съхранение в автосервиза на „Мотоексперт“,
ж.к. „Дружба“.
След произшествието, при което се установило, че
виновен за същото е водачът на лек автомобил с ДКН ***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ищеца подал
всички документи в офиса на застрахователя и представители на ответното
застрахователно дружество извършили два огледа на автомобила – на 13.02.2017г.
и на 14.02.2017г., тъй като при първия оглед не било обърнато внимание на
неработещата скоростна кутия. Въпреки, че на огледа проведен на 14.02.2017г.
изрично било направено искане от представител на ищеца да се опише и
неработещата скоростна кутия на автомобила, това било отказано и в забележките,
представител на ищеца вписал, че имат претенции досежно същата.
На 21.02.2017г. ищцовото дружество получило от
ответника сумата от 503.74 лева като застрахователно обезщетение, което според
ищеца не крайно недостатъчно за отстраняване на щетите.
На 05.04.2017г. ищеца изпратил до застрахователя
декларация относно изплатената сума по щета, като в същата дал средни пазарни
цени за ремонт и единица вложен труд за отстраняване на щетите, като по груби
базови сметки стойността за отремонтиране на автомобила била не по-малко от 965
лева без да са установени реално всички щети по автомобила.
С писмо от 27.04.2017г. ответното дружество уведомило
ищеца, че няма основание за включване на блокираната задна предавка на
предавателната кутия… поради липсата на причинна връзка между застрахователното
събитие и увреждането на задната предавка на предавателната кутия, както и че
няма да удовлетворят искането за заплащане на транспортни разходи, поради липса
на документ, удостоверяващ извършването им.
Ищеца моли за осъждане ответното дружество да му
заплати сумата от 1000 лева, колкото счита, че е неизплатения остатък от
дължимото застрахователно обезщетение, прави искания по доказателствата и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
исковата претенция по основание и размер. Не се оспорват твърденията за
настъпването на произшествието при изложените в исковата молба обстоятелства,
както и че лекия автомобил, собственост на виновното за произшествието лице, е
застрахован в ответното дружество. По претенцията на ищеца в застрахователното
дружество била приета щета № ***. На процесния автомобил били извършени два огледа
на 13.02.2017г. и на 14.02.2017г., при които били описани претенции за:
облицовка на пр. бр.- 1 бр. за подмяна и боя, решетка пр.бр.д. – 1 бр. за
подмяна, конзола пр.бр.д. – 1 бр. за подмяна, калник пр.д. – 1 бр. за подмяна и
боя, подкалник PVC пр.д.- 1бр. за подмяна, основа пр.калник д. – 1 бр. за
подмяна и боя. Основа фар – д – 1 бр. за подмяна и боя, фар десен – 1 бр. за
подмяна, фар за мъгла 1 бр. за подмяна, рамка пр. решетка – 1 бр. за подмяна и
боя и основа пр.бр. – 1бр. за подмяна и боя.
На 17.02.2017г. бил съставен опис –заключение по
претенция № ***., съгласно който окончателната стойност на приетите претенции
възлизала на 503.75 лева.
На 06.04.2017г. ищцовото дружество входирало при
ответника декларация за преразглеждане размера на изплатеното застрахователно
обезщетение. По възражението изрично било поискано становище от Дирекция
„Обезщетения експертна оценка и щети в чужбина“. Съставените два броя докладни
записки, ведно с експертното становище съвпадали с изводите на заключителния
опис.
Ответника оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между произшествието и настъпилата повреда на скоростната кутия, поради
което за същата не се дължало застрахователно обезщетение.
В исковата молба се твърдяло, че произшествието
настъпило при движение на автомобила напред, а в последствие ищеца излагал
обяснения, че увреждането на скоростната кутия е на задна предавка, като не
ставало ясно как автомобилът е включен на задна предавка, при положение, че се
твърди невъзможност да се „изключи от скорост“. Изрично било посочено, че
ударът е в дясната част на автомобила, което създавало съмнения как същият би
довел до повреда в агрегат, който се намира в лявата част и то без да са
засегнати стоящите по между им други части.
Исковата претенция се явявала видимо завишена, като
следвало да се отчете, че се касае за изключително овехтял автомобил, който е
на 18 години след датата на производството си и чиято пазарна стойност
възлизала на не повече от 1000 лева. В декларацията от 06.04.2017г. ищецът
претендирал заплащане на нов фар и халогени 2 броя, като за десен фар
претенцията била приета от застрахователя и стойността на фара заплатена, а за
фаровете за мъгла от застрахователя е описан като повреден само десния фар за
мъгла и е изплатено обезщетение само за него. Ищеца е претендирал и изплащане
на обезщетение за превоз на колата на платформа, но към декларацията не била
представена такава фактура и не са представени доказателства, че автомобилът е
репатриран, поради което ответното дружество е отказало изплащане на
обезщетение за това.
Ответника моли за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан и присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц.
представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и
претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и прави следните изводи от правна страна:
С протоколно определение от 11.12.2017г. е
прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване настъпването на
пътно-транспортно произшествие на 09.02.2017г. в гр.София между посочените в
исковата молба участници и при описания в исковата молба механизъм, както и че
автомобила, собственост на виновното за произшествието лице е застрахован в
ответното дружество. Не е спорно още, че ищеца е уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие на 09.02.2017г., представител на
застрахователя е направил два огледа на увредения автомобил на 13.02.2017г. и
на 14.02.2017г., а на 21.02.2017г. ответното дружество е изплатило на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 503.75 лева.
Спорът
между страните е относно размерът на дължимото застрахователно обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие, включително дължи ли се застрахователно
обезщетение за закупуване, демонтаж и монтаж на скоростна кутия, за закупуване,
демонтаж и монтаж на преден ляв фар за мъгла и за превоз на процесния автомобил
на платформа след произшествието.
За
установяване на твърденията си в исковата молба, че е заплатило разходи за
репатриране на процесния автомобил, ищцовото дружество е представило надлежно
заверено за вярност копие от фактура № ***г. на стойност 48 лева с включен ДДС,
издадена от „Ми транспорт 808“ ЕООД с получател ищцовото дружество за
предоставена услуга „репатриране на автомобил“ /л.63/.
С
оглед изясняване на фактическата страна на спора и основния спорен въпрос по
делото са допуснати съдебна автотехническа и повторна съдебно автотехническа
експертизи за установяване какви са щетите по автомобила на ищеца настъпили
следствие на процесното ПТП и каква е стойността за възстановяване на същите.
В
заключението си вещото лице Л.М. посочва, че щетите по автомобила са описани в
Опис-претенция №***г. и всички описани там щети отговарят на механизма на
пътното произшествие, регистрирано в Протокола за ПТП от 09.02.2017г. В
документите по делото не се споменавало скоростната кутия да е била разглобена
и дефектирана. В създалата се ситуация можело да се получи изместване на
механизма за превключване на скоростите, вследствие на инерционните моменти,
получени от удара. Тъй като автомобила на ищеца бил в движение по време на
удара, можело да се твърди да е бил на трета или четвърта предавка, то при
сблъсъка инерционните сили можело да преместят някоя от муфите (зъбни предавки
за предаване на въртеливо движение) и по този начин да се получи блокиране на
скоростната кутия и при евентуално репатриране на автомобила да е невъзможно
привеждането му в движение без натиснат съединител. Автомобилът не е
отремонтиран, като според вещото лице общата стойност за отремонтиране на
автомобила на база средни пазарни цени на автосервизите в гр.Варна е 626 лева с
включен ДДС. Заключението е извършено без оглед на автомобила на място, а при
определяне стойността за отремонтиране на автомобила са използвани цени за
части от алтернативни доставчици. При изслушването вещото лице заявява, че по
начина на удара на автомобила нямало как да бъде счупена или деформирана
скоростната кутия. Следвало да се прави разлика между увреда и дефектация на
скоростната кутия. Увредата се получавала следствие на механичен удар, било от
външно въздействие или от вътрешни напрежения. При условие, че автомобилът бил
ударен от дясно, а скоростната кутия се намирала отляво, то за да бъде тя
увредена, трябвало да бъде увреден и двигателя на автомобила. Посоченото в
заключението изместване на механиката на превключвателя на скоростите не било
увреждане, а блокиране в механизма, което водело до ситуация автомобилът да не
може да се избута или издърпа без да се натисне съединителя. Дали е налице
такова изместване на механизма можело да се установи само след разглобяване на
скоростната кутия на автомобила, като при наличие на такова скоростната кутия
можела да се отремонтира в рамките на 250 лева, в която цена се включвало
демонтаж, разглобяване и монтаж /л.65-66/.
Според
заключението на вещото лице Й.Й., изслушано и прието по делегация в СРС вида и
степените на описаните от застрахователя вреди в съставени описи по щета № ***г.
се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 09.02.2017г.
произшествие в гр.София. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил
„Рено Клио“ с ДКН *** изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
била в размер на 1095.17 лева с включен ДДС. При липсата на външни увреждания
по скоростната кутия не можело да се определи причинно-следствена връзка на
щетата по скоростната кутия с механизма на произшествието. При определяне на
средните пазарни цени вещото лице е ползвало данни от алтернативни доставчици и
алтернативни резервни части, предвид срока на експлоатация на превозното
средство, като към датата на произшествието са изминали 18 години от годината
на първоначална регистрация /л.180-186/.
И
в двете приети по делото заключения по назначени съдебни автотехнически
експертиза не се установява наличие на причинно-следствена връзка между
настъпилото произшествието и уврежданията на скоростната кутия и преден ляв фар
на мъгла на автомобила, като се дадени различни стойности на разходите за
възстановяване на вредите по автомобила. По отношение стойността необходима за
възстановяване на процесния лек автомобил съдът кредитира заключението на
вещото лице Й. по изслушаната по делегация съдебна автотехническа експертиза.
Посоченото заключение на първо място е изготвено по пазарни цени за гр.София,
където е настъпило произшествието и където се намира автомобила, който до
отремонтирането му не може да се движи на собствен ход, докато заключението на
вещото лице М. е дадено по пазарни цени за гр.Варна. На следващо място
заключението на вещото лице Й. може да се приеме за по-подробно, респективно
по-добре обосновано. По посочените съображения съдът кредитира заключението на
вещото лице Й. по отношение стойността необходима за отремонтиране на процесния
автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл.
432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”, какъвто е и настоящият случай.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В
настоящето производство се установи, че стойността за отстраняване щетите по
процесния автомобил вследствие на настъпилото на 09.02.2017г. ПТП е в общ
размер на 1095.17 лева с включен ДДС, към която стойност следва да се прибавят
и разходите направени от ищеца за репатриране на автомобила в размер на 48 лева
с включен ДДС. Разходите за репатриране на автомобила в посочения размер се
установяват от представена от ищеца фактура № ***г. на стойност 48 лева с
включен ДДС, издадена от „Ми транспорт 808“ ЕООД с получател ищцовото дружество
за предоставена услуга „репатриране на автомобил“. Застрахователното обезщетение е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието и част от
тези вреди е заплатената от ищцовото дружество сума за репатриране на
автомобила, след като същият не е бил в състояние да се движи на собствен ход.
Не е спорно между страните,
а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че ответното
дружество е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 503.75
лева. Неизплатения остатък от дължимото от ответника застрахователно
обезщетение е в размер на 639.42 лева (1095.17+48-503.75 лева), поради което и
исковата претениция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде
уважена.
С
оглед изхода от спора и след като производството по делото бе прекратено по
отношение на част от първоначално предявения размер на иска, то и двете страни
имат право на поискани и доказано сторени разноски.
Сторените
от ищеца разноски са в общ размер на 700 лева, като следва да му бъдат
присъдени разноски съобразно уважената част от иска спрямо първоначално
предявения размер на иска или 447.59
лева.
Ответника
също има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК по отношение на частта
от първоначално предявения иск, по която производството е прекратено след
приетото изменение на иска. Общия размер на направените от ответника разноски
по делото е 600 лева, от които 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение и
300 лева внесени депозити за вещи лица, като съразмерно на частта от иска, по
която производството е прекратено, в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 216.35 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ ЕООД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление *** сумата от 639.42 лв. /шестстотин тридесет и
девет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща неизплатен остатък от
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – щети по
собствения на ищеца лек автомобил „Рено Клио“, с ДКН ***, причинени при ПТП
настъпило между автомобила на ищеца и автомобил със същата марка и модел, с ДКН
***, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, на 09.02.2017.,
около 09:00 часа в гр.София, при движение по бул. „Цветан Лазаров“, по вина на
водача автомобил с ДКН СТ1446АМ, като на 21.02.2017г. ответното дружество е
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 503.42 лева, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.08.2017г. до окончателно изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на „А.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***
сумата от 447.59 лв. /четиристотин четиридесет и
седем лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** сумата от 216.35 лв. /двеста и шестнадесет лева и тридесет и пет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: