№ 5
гр. П., 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20211720103319 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и в условията
на евентуалност с искове чл. 55/59, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото e образувано по искова молба подадена
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор
СРЕЩУ Л.С.-Р. 02“ с ЕИК ***, представлявано от Л.С.Д.
С искане да бъде осъден ответника, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД
ЕИК ********* гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от
Изпълнителния директор сумата в общ размер от 619.79 лв. лв. /Шестстотин и деветнадесет
лв. и 79 ст./, от която сума главница в размер на сумата от 478.60 лв. лв. /Четиристотин
седемдесет и осем лв. и 60 ст./ за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр. П., ул. „******* за периода от 01.05.2015г. г. до 30.04.2020 и м.
08.2020г., включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от
141.19 лв. лв. /Сто четиридесет и един лв. и 19 ст./, за периода от 09.07.2015г. г. до
17.03.2021г. г., както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски.
В условията на евентуалност се предявява и иск осъждане на ответника ЕТ "Л.С.-Р.
02" с ЕИК ***, представлявано от Л.С.Д., да заплати сумата в общ размер от 619.79 лв. лв.
/Шестстотин и деветнадесет лв. и 79 ст./, от която сума главница в размер на сумата от
478.60 лв. лв. /Четиристотин седемдесет и осем лв. и 60 ст./ за консумирана топлинна
енергия на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., ул. „******* за периода от
01.05.2015г. г. до 30.04.2020 и м. 08.2020г., включително и лихва за забава на месечните
плащания в размер на сумата от 141.19 лв. лв. /Сто четиридесет и един лв. и 19 ст./, за
периода от 09.07.2015г. г. до 17.03.2021г. г., както и лихва за забава от датата на депозиране
на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, съставляваща
левовата стойност на това, с което ответникът се е обогатил за сметка на „Топлофикация -
П.“ АД, без правно основание, до размера на това с което е намалено имуществото на
дружеството, както и да им бъдат присъдите посочените лихви.
1
В исковата молба ищецът чрез пълномощника си юрисконсулт твърди, че между
него от една страна и ответника - Л.С.-Р. 02“ - титуляр по партида, от друга страна е налице
облигационноправна вразка, която възниква от момента на откриване на партидата на името
на ответника, като титуляр по сметката и купувач на топлинна енергия за топлофицирания
обект и от което правоотношение произтича претендираното вземане от страна на
топлофикационното дружество. Твърди, че доказателства за горното изложение, са
представени на съда от страна на дружеството, че е налице валидно облигационно
отношение между страните, относно доставката и ползването на топлинна енергия,
касателно топлоснабдяването на процесния топлофициран обект, възникнало по силата на
закона и писмения договор и от които произтича претендираното вземане в полза на
дружеството им.
По отношение на предявения иск в условията на евентуалност, ищеца, сочи, че ако
съда приеме, че между страните не е било налице облигационно правоотношение, моли да
бъде прието, че в резултат на ползването на доставената топлинна енергия в имущественото
състояние на ищцовото дружество е било намалено до размера на посочената по - горе сума,
като намалението се изразява в незаплащането на доставената и потребена топлинна
енергия. По този начин ответникът се е обогатил с исковата сума. Ищеца твърди, че в случая
е налице разместване на имуществени блага без основание, при което една от страните е
получила нещо, което не й се дължи. Неоснователно обогатилият се е длъжен да върне
онова, с което се е обогатил за сметка на други го до размера на обедняването, ведно с
дължимата се мораторна лихва.
Ответника в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението е
подал отговор, с който оспорва предявената искова претенция по основание и размер, тъй
като няма качеството на потребител на топлинна енергия.
Прави се възражение за настъпила погасителна давност на предявените вземания по
чл.111,б. "в" от ЗЗД.
В съдебно заседание , процесуалния представител на ищеца поддържа исковата
молба. Претендира разноски.
Ответника, чрез процесуалния си представител, чрез писмено становище оспорва
предявения против ответника иск като неоснователен и недоказан, като мотивира че следва
да се докаже, че има договорно правоотношение, писмен договор между страните, защото
ответникът все пак е юридическо лице. Претендира разноски.
РС П., като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Не е спорно, че между страните е сключен договор № 1509/28.09.2011г. с презмет
продажба на топлинна енергия на купуваща за обект Магазин „Р.“, находящ се на адрес гр.
П., ул. "****", ***. Видно от съдържанието на договора същия е сключен на 28.09.2011г. за
срок от пет години, като купувача е съгласен след изтичане на срока на договора действието
му да се продължи автоматично още една година.
Не е спорно, че имотът се намира в сграда –етажна собственост, в която се доставя
топлинна енергия от ищеца.
Ищецът е представил Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация П.” АД на потребителите в гр. П.., приети на 18.12.2007 г.,
одобрени с решение на ДКЕВР от 14.04.2008 г., които в чл. 1, ал. 2 уреждат, че продажбата
на топлинна енергия от "Топлофикация П." АД на потребители на топлинна енергия за
стопански нужди в гр. П.., се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при
прилагане на общите условия. Според глава IV на ОУ- „Заплащане на ТЕ", чл. 31, ал. 1 и ал.
2
2 - купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща ежемесечно в срок дължими суми за
топлинна след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия е въведена от момента
на подписването на Договор № 399/28.12.2000 г. между фирмата за дялово разпределение на
топлинна енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово
разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на
топлинна енергия на битови потребители/, уреждащ взаимоотношенията между тях. През
процесния период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични
проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинна енергия за СЕС
е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в сградите етажна собственост. Счита, че начислените
суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба през процесния период. Прогнозно определените текущи разходи на
топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или
нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма
разлика в сумите по главницата, определни от вещото лице и тези по исковата молба на
ищеца. Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преичислените /изравнителни/ суми са отразени
в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно
установения срок.
В заключението на счетоводната експертиза се посочва, че месечните количества
топлинна енергия са начислявани на база прогнозна консумация за имотите в сградата и
изравнителни сметки, след реален отчет на уредите. Услугата дялово разпределение на
топлинна енергия през процесния период е извършвана от „Директ“ ЕООД. След
проведените изчисления вещото лице е констатирало, че сумите на стойностите
кореспондират с претендираните в исковата молба главница и лихва.
По делото не се спори, че след изтичане на срока на сключения договор
№1509/28.09.2011г., тоест след 28.09.2017г. не е сключен договор между страните по делото
за процесния период, поради което между тях не е възникнало валидно облагационно
провоотношение за продажба на топлоенергия. При липсата на възможност
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената ТЕ на договорно
основание, то същото разполага с права и иск по чл. 59 ЗЗД.
По делото няма спор, че сградата в която се намира обекта, собственост на
ответника е етажна собственост и същата е била топлофицирана. Ищцовото дружество е
доставило на абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия
отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 ал.1 т.3 от Закона за енергетиката, продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Съгласно разпоредбата на§ 1,т. 43 ЗЕ/отм./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ след
изменението му с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. За разлика от чл. 149 разпоредбата на чл. 150 ал.1 от ЗЕ урежда, че
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
3
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. При съпоставка на двете норми
следва изводът, че правоотношенията с битовите клиенти се уреждат само от общите
условия, а небитовите клиенти сключват индивидуален писмен договор, важащ наред с
общите условия.
По делото е безспорно доказано, че ответникът бил наемател на процесното
помещение до 01.02.2013г., от когато Етажанта собственост е сключила договор и отдала
процесното помещение на трето лице - Мариус Георгиев Николов, като както се посочи
след тази дата 01.02.2013г. ответника не е сключил писмен договор с ищеца съобразно
разпоредбата на чл. 149 от ЗЕ и съобразно чл.1 ал.2 от Общите условия, действали към
началния момент на процесния период.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на
спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за
продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл. 142,
ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като не е заплатил нейната
стойност ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.
Предвид представените по делото доказателства и доводите на страни по делото,
несъмнено е, че ответникът е "небитов клиент" по смисъла на разпоредбата на §1, т.33а.
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. Легалната законова
дефиниция за "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §1, т.2а
от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби
от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона (§1, т.42 и т.43), така и в действащата,
следва че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на
понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за които той
ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното,
такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се
ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми легални понятия,
обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в практиката.
В случая ответникът е търговец, който по занятие извършва търговска дейност. При
осъществяване на своята дейност, а не при задоволяване на битови нужди, той е придобил
собствеността върху топлоснабдения имот чрез покупко-продажба. Тук следва да се има
предвид, че понятието "стопански нужди", или "небитови нужди" съгласно действащата ДР
на ЗЕ е дори по – широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява
конкретния имот. Несъмнено е, че ответното търговско дружество няма домакинство, няма
собствени битови нужди, нито топлоснабденият имот е предназначен за задоволяване на
такива (магазин), което сочи на небитово ползване на топлоенергията.
От горното следва, че ответникът е "небитов клиент", спрямо когото е приложима
разпоредбата на чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ, която изисква сключването на писмен договор за
продажба на топлинна енергия между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Договорът се сключва при ОУ по чл. 298, ал.1, т.2 от ТЗ, които
обаче стават задължителни за страните по търговската сделка – ако такава бъде сключена.
Разпоредбата на чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ (както в действаща редакция – изм. ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г. – приложима към процесния период, така и в предишната
4
редакция) предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между производител и пряко присъединен
потребител (клиент – ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) на топлинна енергия
за стопански нужди (респ. "небитови нужди" – ред., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.). Предвидената писмена форма е такава за действителност на
правоотношението.
Ответника е "небитов клиент" по смисъла на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ /ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г, която е приложима през процесния период, или - "потребител
за стопански нужди" §1, т. 43 от ДР на ЗЕ /изм. и доп. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм. ДВ, бр. 54
от 2012 г./ и това обстоятелство е изрично признато в исковата молба и се извежда не само
от качеството му на търговец, а и по аргумент от противното на нормата на §1, т. 2а от ДР
на ЗЕ /нова, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, която определя битовия клиент
като такъв, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди, каквито ответника няма и за каквито не би могло да я използва.
Ето защо, доказване наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия между страните в настоящото производство е само с
доказателства за сключването на договор в изискуемата писмена форма, какъвто не е бил
сключен между ищеца и ответника. Следва да бъде посочено още, че по делото не са
ангажирани и доказателства, относими към приложение на нормата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ,
нито такива, установяващи съвпадането на насрещни писмени волеизявления в отделни
документи, които документи обективират предложение за сключване на договор и приемане
на предложението от дружеството – ответник.
С оглед така установеното, при изричното оспорване на ответника чрез
процесуалния му представител, че не е налице писмен договор с ищеца след 28.09.2017г.,
при липсата на доказателства, включително и за действия по плащане евентуално на
топлинна енергия от ответника за предишен период или за такива от които да се обоснове
прилагане на чл. 293, ал.3 ТЗ, не може да се приеме, че страните по настоящето дело са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Тук следва да се посочи разликата между хипотезата на договор за търговска
продажба на топлинна енергия за небитови нужди, и хипотезите на договор за търговска
продажба на топлинна енергия за битови нужди, който се счита за сключен и с
конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), т.е. писмена
форма не е предвидена. В този случай топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията Общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В този случай договорната връзка се предполага по
силата на закона, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (чл. 106а, ал. 4
ЗЕЕЕ /отм/) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение
са потребители на топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие. Това обаче не важи за възникване на договорното правоотношение с
"небитовите клиенти", тъй като спрямо тях не са приложими публикувани ОУ за продажба
на топлинна енергия за битови нужди по чл. 150, ал.1 от ЗЕ, а се изисква изрично
сключването на писмен договор. Спрямо тях са приложими Общите условия, приети с
Решение по Протокол № 13 от 18.12.2007 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация
П." АД, на основание чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ и с Решение № ОУ-012/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
където в чл. 1, ал.2 също е посочено продажбата се извършва възоснова на писмен договор с
5
всеки купувач.
С разпоредбите на чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите/клиентите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост
е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.
Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в обитаемия обект и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.
139 - чл. 148/ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. На следващо място, за да
дължи едно лице цената на топлинната енергия не следва да бъде установено, че то е
използвало топлинна енергия за небитови нужди – възоснова на сключен писмен договор,
или за собствени битови нужди като собственик или ползвател на вещно основание – в
който случай договорната връзка се предполага по силата на закона, без да е необходимо
писмена форма (чл. 150 от ЗЕ). Анализът на действащата през процесния период нормативна
уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова договорно отношение
възниква- писмен договор по чл. 149 от ЗЕ или наличие на право на собственост или на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна
собственост- чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Тази хипотеза е приложима, доколкото относно доставката
на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор по чл.
149 от ЗЕ, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.
Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия (чл. 8 и чл.
9 от ЗЗД) е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал.1 от
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди- т.3, съответно- между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост- т.6.
С оглед на горното, РС П. намира, че след като страните по настоящето дело–
небитов клиент и "Топлофикация – П.", не са сключили писмен договор след 28.09.2017г.,
съгласно изискването на чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ, между тях липсва възникнало валидно
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия след посочената дата, по
силата на което да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане на
претендираните суми. Ето защо, като не е установен източник на облигационно договорно
отношение между страните след 28.09.2017г., и ако е ползвана услугата за топлоснабдяване
на процесния имот от ответника то той евентуално ще дължи сумите за използвана топлинна
енергия за периода 28.09.2017г. – 30.04.2020г. и м.08.2020 на основание чл. 59 от ЗЗД.
За да е налице неоснователно обогатяване както се посочи следва да са налице в
кумулативната даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на
ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на
блага да е настъпило без основание. По делото обаче ищцовото дружество не ангажира
доказателства, че именно ответника е ползвал процесния топлоснабден имот през процесния
период, напротив бяха ангажирани такива, че той е бил ползван от трето лице. По делото са
налични доказателства, че ответника не е собственик на имота. Предвид посоченото
настоящия съдебен състав намира, че в случая не е налице обогатяване на ответника, тъй
като не е доказано, че именно той е ползвал топлинна енергия в процесния имот за
процесния период. Предвид на което и следва да бъде отхвърлен и предявения в условията
6
на евентуалност иск за неоснователно обогатяване.
По отношение на вземанията за периода 01.05.2015-28.09.2017г. настоящия съдебен
състав намира, че същите са погасено по давност, тъй като по отношение на всяко едно от
тях е изтекъл срок по-дълъг от три години от неговата изискуемост до датата на подаване на
ЗИЗИ, поради което и същите са погасени по давност.
При този изход от делото, искането на ответника за присъждане на разноските
следва да се уважи в цялост. Видно от ангажираните доказателства ответника е сторил
разноски в размер на 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат, поради което
и в негова полза следва да бъде присъдена сумата от 300.00 лв..
На ответника следва да бъдат присъдени разноски съгласно разпоредбата на
чл.78,ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска.
По изложените мотиви РС П.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П.
2303 кв.„Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор срещу
Л.С.-Р. 02“ с ЕИК ***, представлявано от Л.С.Д. иск за осъждане на ответника, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”
представлявано от Изпълнителния директор сумата в общ размер от 619.79 лв. лв.
/Шестстотин и деветнадесет лв. и 79 ст./, от която сума главница в размер на сумата от
478.60 лв. лв. /Четиристотин седемдесет и осем лв. и 60 ст./ за консумирана топлинна
енергия на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., ул. „******* за периода от
01.05.2015г. г. до 30.04.2020 и м. 08.2020г., включително и лихва за забава на месечните
плащания в размер на сумата от 141.19 лв. лв. /Сто четиридесет и един лв. и 19 ст./, за
периода от 09.07.2015г. г. до 17.03.2021г. г., както и лихва за забава от датата на депозиране
на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П.
2303 кв.„Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор срещу
Л.С.-Р. 02“ с ЕИК ***, представлявано от Л.С.Д. иск за осъждане на ответника Л.С.-Р. 02“ с
ЕИК ***, представлявано от Л.С.Д., да заплати сумата в общ размер от 619.79 лв. лв.
/Шестстотин и деветнадесет лв. и 79 ст./, от която сума главница в размер на сумата от
478.60 лв. лв. /Четиристотин седемдесет и осем лв. и 60 ст./ за консумирана топлинна
енергия на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., ул. „******* за периода от
01.05.2015г. г. до 30.04.2020 и м. 08.2020г., включително и лихва за забава на месечните
плащания в размер на сумата от 141.19 лв. лв. /Сто четиридесет и един лв. и 19 ст./, за
периода от 09.07.2015г. г. до 17.03.2021г. г., както и лихва за забава от датата на депозиране
на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, съставляваща
левовата стойност на това, с което ответникът се е обогатил за сметка на „Топлофикация -
П.“ АД, без правно основание, до размера на това с което е намалено имуществото на
дружеството, както и да им бъдат присъдите посочените лихви..
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., 2303, кв. Мошино, ТЕЦ „Република, да заплати на Л.С.-Р. 02“ с ЕИК ***,
представлявано от Л.С.Д., разноски в размер на 300.00 лева /триста лева/, съразмерни на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред ОС П..
7
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8