Решение по дело №1007/2024 на Административен съд - Бургас

Произво Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на „Хоризонт”АД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от П. Д. П., против заповед № РД - 16 -1109 от 17.06.2024 г. на кмета на община Поморие, с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, е наредено да се премахне преместваем обект „слънцезащитно съоръжение“, реализиран в урегулиран поземлен имот/УПИ/ VІІІ, кв.64 по регулационния план на [населено място] /ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]/.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представена е защита.

Ответникът - кмет на община Поморие, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира разноски. Представено е писмено становище.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]/УПИ VІІІ, кв. 64 по регулационния план на [населено място]/ с площ от 796.00 кв.м е частна общинска собственост, съобразно акт № 5270 от 21.06.2012 г., вписан на 22.06.2012 г., № 102, т. 5, дв. вх. рег. № 1317, служба по вписванията, Поморие/л. 48 от делото/.

Обектът „слънцезащитно съоръжение“, реализиран в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] /УПИ VІІІ, кв. 64 по регулационния план на [населено място]/ е собственост на „Хоризонт“ АД, ЕИК/Булстат *********.

На 27.05.2024 г. е съставен констативен акт № 03, в отсъствие на представител на дружеството, от който е видно, че в западната част на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] на площ от 105 кв.м; от метална конструкция чрез заварки и бетонирани метални колони към съществува настилка от тротоарни плочки, е реализирано „слънцезащитно съоръжение“, представляващо преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ/ДР ЗУТ/, без разрешение за поставяне. В архива на община Поморие е установено разрешение за поставяне № 21/10.12.2003 г. за обект „плочник със слънцезащитни съоръжения към кафе - кораба“ в УПИ VІІІ, кв. 64 по плана на [населено място] с изтекъл срок/л. 77 от делото/. Констатирано е нарушение по чл. 57а, ал. 1, т. 6 ЗУТ, поради което обектът подлежи на премахване на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ/л. 36 и 37 от делото/.

Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 06.06.2024 г., който в срока по чл. 57а, ал. 2 ЗУТ не е депозирал възражение.

На 17.06.2024 г., въз основа на констатациите в акта и на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, кметът на община Поморие е издал заповед № РД - 16 - 1109, с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е наредено на жалбоподателя, да премахне установения в западната част на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] /УПИ/ VІІІ, кв. 64 по регулационния план на [населено място]/ преместваем обект „слънцезащитно съоръжение“/л.23 и 24 от делото/.

Заповед № РД - 16 - 1109 от 17.06.2024 г. на кмета на община Поморие е предмет на разглеждане в настоящото производство.

На 26.06.2024 г. заповед № РД - 16 - 1109 от 17.06.2024 г. на кмета на община Поморие е изпълнена като е премахнато слънцезащитното съоръжение/виж протокол № 04, л. 25 от адм. дело № 7253/2024 г. , ВАС/

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № РД - 16 - 1109 от 17.06.2024 г. е издадена от компетентен орган - кмета на община Поморие, съобразно нормата на чл.57а, ал. 3 ЗУТ.

На второ място, същата е в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място, при издаването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да мотивират отмяна. Спазена е процедурата по чл. 57а, ал. 2 ЗУТ. Съставен е констативен акт № 03 от 27.05.2024 г., с който е установен преместваем обект с изтекъл срок на разрешението за поставяне. Констативният акт е съставен в отсъствие на жалбоподателя. Същият му е връчен, но не е депозирал възражение срещу изложените в него констатации.

На следващо място обаче, заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, при следните съображения:

Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Според ал. 2 на същия текст за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет.

По делото е безспорно установено, че слънцезащитното съоръжение е поставено върху терен частна общинска собственост с предназначение и начин на ползване за извършване на търговия и други обслужващи дейности на открито - над маси за консумация на открито/чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 4, ал. 1, т. 2, б „д“ от Наредба № 6 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи на градското обзавеждане и за рекламната дейност на територията на община Поморие/.

В чл. 57а, ал. 1 ЗУТ са изброени условията, при които обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ подлежат на премахване. В случая правно основание за издаване на процесната заповед е нормата на чл. 57а, ал. 1, т. 6 ЗУТ, която регламентира премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, когато срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е изтекъл.

Жалбоподателят оспорва характера на обекта, приет от административния орган за преместваем по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ.

За да състави констативния акт, а впоследствие да издаде и оспорената заповед, административният орган се е позовал на легалното определение за „преместваем обект“ в § 5, т. 80 ДР ЗУТ, според което такъв е този обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

При извършената проверка компетентните органи са установили конструкцията на обекта и възможността същият да може да бъде демонтиран и преместен на друго място без да се разруши и засегне целостта му. В писмо, рег. № ТСУ - 910 #1/23.05.2024 г. главният архитект на община изрично сочи, че процесният обект, реализиран от метална конструкция чрез заварки и бетонирани колони към съществуващата настилка от тротоарни плочки в УПИ VІІІ, кв.64 по регулационния план на [населено място]/ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]/, представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ/л.38 от делото/.

От заключението на вещото лице по извършената съдебно - техническа експертиза, прието без възражение, се установява, че слънцезащитното съоръжението представлява метална конструкция, прикрепена към настилката от тротоарни плочки - част от вертикалната планировка на строеж „офис сграда с галерия и кафе - аперитив в УПИ VІІІ, кв. 64 по плана на [населено място]“, чрез бетониране на металните колони в бетоновата настилка. На място е представлявало метална четирискатна конструкция с размери в план 10.00 м Х 11.00 м или с площ от 110 кв.м и покритие от винил; с конструкция - от метални рамки от тръбни профили - Ф 48 мм, разположени/захванати чрез електродъгово заваряване върху 8 бр. тръбни колони с Ф 90 мм, които са били бетонирани към плочника, изграден в западната част на УПИ VІІІ, кв. 64 по регулационния план на [населено място]/ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]/ по одобрен инвестиционен обект - чертеж ситуация за обект „офис сграда с галерия и кафе - аперитив в УПИ VІІІ, кв. 64 по плана на [населено място]“; обработена с антикорозионно покритие и боядисана със зелена боя; с добър естетически вид. Основа на слънцезащитното съоръжение е плочникът, в който са бетонирани тръбните корони с диаметър Ф 90 мм. Експертът сочи, че от техническа и фактическа страна, с оглед вида и конструкцията си, съоръжението е можело да бъде премествано в пространството, след срязване на металните колони с диаметър Ф 90 мм, с което да се освободи четирискатната метална конструкция от връзката с плочника; без да губи своята индивидуализация и да се използва на друго място със същото или подобно предназначение, за което е ползвано на мястото, от което е отделено. Изменение в субстанцията или начина на ползване на земята, т.е. земни работи не са били необходими за демонтиране на съоръжението. Същото е можело да се принесе с помощта на кран и съответното текелажно оборудване на друго място, след демонтиране на всяка една от металните колони с бетоновата настилка в основата.

Данните по делото сочат безспорно преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ.

В случая правно основание за издаване на процесната заповед е нормата на чл. 57а, ал.1, т. 6 ЗУТ, която регламентира премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, когато срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е изтекъл.

В представеното разрешение за поставяне № 21 от 10.12.2003 г. на главния архитект на община Поморие за „плочник със слънцезащитни съоръжения към „Кафе - Кораба“, издадено на основание чл. 56, ал. 1, 2 ЗУТ и одобрен на 21.04.2003 г. проект, в т. 5, е вменено задължение за инвеститора „да премахне съоръженията и преведе терена в първоначален вид за своя сметка до 15 дни след изтичане на срока, посочен в разрешението за поставяне“. Такъв срок обаче разрешението не съдържа. При положение, че такъв срок не е посочен, не може да се приеме реализирана хипотезата на чл. 57а, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Вярно е, че от издаване на разрешението за поставяне на 10.12.2003 г. до издаване на процесната заповед на 17.06.2024 г. са изтекли повече от двадесет години и може само да се предполага, че срокът за поставяне е изтекъл. Недопустимо е заповедта да бъде обоснована с предположения. Административният орган не е установил по категоричен начин реализиране хипотезата на чл. 57а, ал.1, т. 6 ЗУТ - премахване на преместваем обект, на което срокът на разрешението за поставяне е изтекъл. Наличието на тези предпоставки не се установява безспорно от събраните по делото доказателства.

Освен това е налице неяснота относно обстоятелството дали преместваемият обект е поставен без разрешение за поставяне или е с изтекъл срок на разрешението за поставяне, което е довело до посочването на две взаимноизключващи се хипотези по т. 1 и т. 6 на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ.

Изложеното налага извода, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, което налага нейната отмяна.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 750.00/седемстотин и петдесет/ лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева дължима и платена за производството държавна такса и 700.00/седемстотин/ лева възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № РД - 16 - 1109 от 17.06.2024 г. на кмета на община Поморие, с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, е наредено на „Хоризонт” АД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от П. Д. П., да премахне преместваем обект „слънцезащитно съоръжение“, реализиран в урегулиран поземлен имот/УПИ/ VІІІ, кв. 64 по регулационния план на [населено място] /ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]/.

ОСЪЖДА община Поморие да плати на „Хоризонт” АД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от П. Д. П., разноски в размер на 750.00/седемстотин и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.