№ 3142
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря Д. Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20211110152028 по описа за 2021 година
Ищецът „Й. Б.“ ЕАД /предишно наименование Т. Б. ЕАД/, ЕИК ...., седалище и адрес на
управление гр. София, Бизнес парк София, ...., е предявил искове за признаване за
установено, че ответникът М. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ....., дължи
следните суми: сумата от 107.48 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги по договор от 8.12.2018 г. за мобилен номер
+359********* и договор от 17.4.2019 г. за мобилен номер .... за периода от 15.3.2019 г. до
14.6.2019 г., сумата от 32,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора от 8.12.2018 г. и сумата от 67.47 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора от 17.4.2019 г., ведно със законна лихва от 19.4.2021 г. до
изплащане на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22152/2021 г. на СРС. Ищецът твърди, че ответникът не
изпълнявал задълженията си по договорите за далекосъобщителни услуги в установените
срокове, обективирани в съответните фактури, което обусловило правото на мобилния
оператор да прекрати едностранно сключените с абоната договори и да начисли неустойка.
Моли да се уважат исковете. Претендира разноските в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани, тъй като от
представените доказателства не се установява основание за прекратяване на договорите.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. За основателността
1
им в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за електронни
съобщителни услуги, предоставяне на услугите за процесния период, прекратяване на
договора поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника и валидно
неустоечно съглашение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задълженията си.
Съдът намира, че по делото се установи между ищеца и ответника да са съществували
сочените в исковата молба облигационни правоотношения по договор от 8.12.2018 г. за
мобилен номер +359********* и договор от 17.4.2019 г. за мобилен номер ...., по силата на
които ищецът се е задължил да предоставя на ответника услуги чрез своята мобилна наземна
мрежа срещу ежемесечно заплащане на стойността на предоставените услуги, съгласно
издадени фактури. В тази насока са приложените по делото договори от 8.12.2018 г. за
ползване на мобилни услуги при месечна цена от 12.99 лв. и срок на действие две години и
от 17.4.2019 г. за абонаментен план с месечна цена 26.99 лв. и срок на действие две години.
Съгласно условията на втория договор, в първата фактура след подписване на договора се
съдържат един пълен месечен абонамент и един частичен месечен абонамент, изчислен за
периода от активиране на картата до издаване на първата месечна фактура. Приложими към
договорите са Общите условия на оператора, които ответникът е получил при подписване на
договорите, видно от приложените декларации, подписани от него.
Следователно, през процесния период, а именно от 15.3.2019 г. до 14.6.2019 г., страните са
били обвързани от договорите между тях, съответно са дължали изпълнението им.
Претендираните от ищеца права, изразяващи се в месечни такси за предоставени услуги, са
предпоставени от установяване, че той е изправна страна по договора и е предоставил
ползването на услугите, които твърди да не са платени. В тази връзка следва да се има
предвид, че е достатъчно операторът да е предоставил възможност за ползване на услугите
от абоната, а дали и какви услуги е ползвал последният не се отразява на дължимата месечна
такса по договора. За процесния период по делото са представени фактура № ********** за
периода 15.3.2019-14.4.2019 г., в която е начислена месечна абонаментна такса за моб.номер
.... в размер на 10.82 лв. без ДДС, заедно с такса доп. пакет – общо 11.57 лв. или 13.88 лв. с
ДДС; фактура № ..... за периода 15.4.2019-14.5.2019 г., в която са начислени месечни
абонаментни и еднократни такси за двата мобилни номера /по втория договор пълна и
частична такса/ в общ размер на 66.96 лв. с ДДС и фактура № ..... за периода 15.5.2019-
14.6.2019 г., в която са начислени месечни такси по двата договора в размер на 39.97 лв. с
ДДС. Общо за процесния период стойността на дължимите такси възлиза на 120.81 лв.
С предоставяне на услугите, за ответника е възникнало задължението да ги плати.
Ответникът не доказа положителния факт на плащане, поради което исковете по чл. 79 ЗЗД
следва да се уважат в цялост, доколкото претендираните суми за месечни такси са в по-
нисък размер от фактурираните и дължими за трите отчетни периода.
Съгласно твърденията в исковата молба, претендираната неустойка е начислена за
едностранно прекратяване на договорите за мобилни услуги. По делото не се представиха
доказателства от ищеца редовно да е уведомил ответника за надлежно упражненото право за
едностранно прекратяване на договорите, т.е. за развалянето им, тъй като то се обосновава с
2
неизпълнение на насрещната страна. При наличието на писмен договор между страните,
уреждащ облигационните правоотношения между тях, в т.ч. правото да се търси
обезщетение за вредите, настъпили от неизпълнението на договора, доколкото в
представените по делото договори липсва друга уредба /относно упражняване правото на
разваляне/, съдът приема, че развалянето на договора се подчинява на общите правила на
ЗЗД. По аргумент от чл. 87, ал. 1 ЗЗД, изискващ писмена форма за предупреждение от
страна на кредитора при договори, сключени в писмен вид, в хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД
при разваляне на двустранен договор поради неизпълнение без даване на срок ищецът е
следвало да уведоми писмено ответника за упражненото потестативно право. От този
момент е дължима и претендираната неустойка. В конкретния случай няма доказателства
ищцовата страна да е упражнила това си право и до ответника да е достигнало изявлението
за прекратяване на договора. Доколкото това е елемент от фактическия състав на вземането
за неустойка, след като не се е реализирал, не е възникнало и претендираното право на
вземане за обезщетение за договорно неизпълнение. Искът за неустойка следва да се
отхвърли в цялост.
Относно разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна
съразмерно с уважените искове, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК. От направените в исковото
производство разноски за държавна такса 25 лв., депозит 250 лв. и 180 лв. платено
адвокатско възнаграждение, дължими са 235.78 лв. В заповедното производство, дължими
са 106.23 лв., съобразно уважената част на вземанията.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Й. Б.“ ЕАД /предишно наименование Т.
Б. ЕАД/, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес парк София, ...., иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, че ответникът М. Ц. Ц., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ....., дължи сумата от 107.48 лв., представляваща неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор от 8.12.2018 г. за мобилен
номер +359********* и договор от 17.4.2019 г. за мобилен номер ...., за периода от 15.3.2019
г. до 14.6.2019 г., ведно със законната лихва от 19.4.2021 г. до изплащане на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№22152/2021 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Й. Б.“ ЕАД /предишно наименование Т. Б. ЕАД/, ЕИК ....,
седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес парк София, ...., иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът М. Ц. Ц., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ....., дължи сумата от 32,46 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора от 8.12.2018 г. и сумата от 67.47 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 17.4.2019 г., ведно със законна лихва
от 19.4.2021 г. до изплащането им, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
3
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22152/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА М. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, .....,, да заплати на „Й. Б.“ ЕАД
/предишно наименование Т. Б. ЕАД/, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София,
Бизнес парк София, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 235.78 лв. разноски в
исковото производство, и сумата от 106.23 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4