Определение по дело №2710/2013 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   1775              Година    29.06.2016              Град   Стара Загора

 

С. РАЙОНЕН СЪД                                    ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети юни                                                                                 Година 2016 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2710 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по изпратена по подсъдност, ведно с гр.д. № 80/2013 г. на С., искова молба на Д.К.Д. и С.Ж.Д., с която са предявени искове по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответницата Т.Р.Г. да им заплати със законната лихва обезщетения за неимуществени вреди от престъпление. С определение от 10.06.2013 г. делото е спряно до приключване с влязла в сила присъда на обуславящото го нохд № 152/2013 г. на С.. На 05.11.2014 г., преди възобновяването му, ответницата е подала по делото молба за привличане на третото лице З., като помагач на нейна страна и е предявила срещу същото евентуален обратен иск за осъждането му, в случай на уважаване на първоначалните искове, да заплати на ищците сумите, за които се уважат първоначалните им искове (л. 15-16). С определение от 14.06.2016 г. съдът е възобновил производството по делото и е оставил без движение исковата молба, а на ищците, чрез пълномощникът им, е изпратил съобщение, в едноседмичен срок от получаването му, да представят по делото документ за внесена по сметка на С. районен съд държавна такса за предявените искове за вреди в размер на 200 лева, защото с влязлата в сила присъда № 14/20.03.2015 г. по нохд № 152/2013 г. на С., ответницата е оправдана по обвинението в извършването на посоченото в исковата молба престъпление, при което нормата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК е неприложима и ищците не са освободени от задължението да внесат дължимата се за предявените искове горепосочена държавна такса, а документ удостоверяващ внасянето й, не е представен (чл. 128, т. 2 ГПК), като в съобщението на ищците е указано, че ако в дадения срок не отстранят посочената нередовност на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК същата ще им бъде върната (л. 12).

 

Това съобщение, с препис от определението, ищците са получили редовно чрез пълномощника си на 16.06.2016 г., по реда на чл. 39, ал. 1 и чл. 45, изр. 2 ГПК, видно от върната по делото разписка (л. 14). Този извод не търпи промяна от вписаното в нея изявление на пълномощника им, че нямал връзка с тях. Не само защото, въпреки това си изявление, той е получил това съобщение, при което това му изявление не може да се счете за негов отказ за получаването му по чл. 51, ал. 3 ГПК. А и защото, това му изявление не представлява нито оттегляне на пълномощното му по реда на чл. 35 ГПК, нито негов отказ от пълномощие по чл. 36 ГПК, нито пък от пълномощното му недвусмислено личи, да не се отнася за настоящата инстанция (л. 4 от гр.д. № 80/2013 г. на СтОС), а само в тези случаи чл. 51, ал. 3 ГПК предоставя възможност на адвоката да откаже да получи съобщението на своя доверител, какъвто настоящият случай очевидно не е.

 

В даденият им едноседмичен срок, изтекъл на 23.06.2016 г. и до момента, ищците не са отстранили посочената нередовност по чл. 128, т. 2 ГПК на исковата си молба, като не са представили в същия срок и до момента по делото документ за внесена по сметка на С. районен съд държавна такса за предявените искове в дължимия се за тях размер от 200 лева (чл. 128, т. 2 ГПК). При това положение, съдът намери, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК и на това основание следва да върне с приложенията исковата молба на ищците, поради неотстраняване в срок на посочената й нередовност, а образуваното за разглеждането й производство по делото да прекрати изцяло на това основание и в частта му, по предявения от ответницата обратен иск, защото е предявен при условията на евентуалност с първоначалните искове. Поради това разглеждането му зависи изцяло от изхода на делото по тях. А тъй като в случая те не могат да бъде разгледани, защото ищците не са отстранили в дадения им срок нередовността на исковата си молба, не може да се разгледа и предявения от ответницата в евентуално съединение с тях – обратен иск, именно защото не може да се сбъдне условието, при което е предявен – уважаване на първоначалните искове, поради връщането на исковата молба, с която са предявени. Поради това делото следва да се прекрати изцяло, включително и в частта му, по евентуалния обратен иск, защото невъзможността да бъдат разгледани обуславящите го първоначални искове, поради връщане на първоначалната искова молба и прекратяване на производството по нея, заличава с обратна сила и последиците от предявяването му, поради което той се счита непредявен (в този смисъл Р 3058-80-I, 321-68-III, 1389-94-V г.о. и Опр. № 82-2009-I т.о. на ВКС).

 

Воден от горните мотиви, С. районен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

            ВРЪЩА с приложенията искова молба с вх. № 7041/05.06.2013 г. на ищците Д.К.Д. и С.Ж.Д., поради неотстраняване в срок на нередовността й и ПРЕКРАТЯВА изцяло поради това образуваното за разглеждането й производство по настоящото гражданско дело номер 2710 по описа за 2013 г. на С. районен съд, включително и в частта му, по предявения с вх. № 24479/05.11.2014 г. от ответницата Т.Р.Г. евентуален обратен иск срещу третото лице З., който оставя без разглеждане.

           

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред С. в едноседмичен срок съобщаването му на страните.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: