Р Е Ш Е Н И Е
№251
гр. Велико Търново, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10235 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът М.М.М. ***, е обжалвал чрез представителя си ***М. от САК решение
№387 от 09.07.2021 година, постановено по АНД №574 по описа на Великотърновският
районен съд за 2021 година като неправилно. От изложените в касационната жалба
оплаквания се установява, че според касатора
решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК.
Касаторът
поддържа, че неправилно съдът не е приел възраженията му, едно от които е какво
неточното посочване на количеството алкохол в кръвта, отразено в
обстоятелствената част на наказателното постановление. Освен това касаторът намира, че районният съд неправилно приел
спазването на изискванията на разпоредбите на чл.21, чл.26, ал.4 и ал.5 от
Наредба №1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и/или техни аналози
/Наредбата за лаконичност/. В тази насока изтъква, че
след като законодателят е допуснал провеждането на повторно контролно
изследване на кръвна проба по чл.27, ал.3 от Наредбата, то резултатите от това
изследване не могат да не бъдат зачетени. В това отношение се поддържа, че
ответникът следва да установи, че искането за повторно изследване е изпълнено и
тази контролна проба е изследвана. Доказано е според касатора,
че тази контролна проба не е изследвана, което е нарушение на процесуални
правила, в какъвто смисъл е цитирана практика на ВКС. Поддържа се, че предвид
номера на стикера, придружаващ кръвната проба, всъщност е било извършено
повторно изследване на вече изследвана проба от кръвта му, което е недопустимо.
Неизследването на контролната проба, идентифицирана с друг номер е грубо
нарушаване на правилата на Наредбата. По тези причини, подробно аргументирани и
в писмената защита по делото, касаторът иска отмяна
на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация, Областна дирекция на МВР – Велико Търново, не е
изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на районният съд да се остави в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление №21-1275-000405 от 24.02.2021
година на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Велико Търново, с
което на настоящият касатор за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП е наложена глоба от 500 лв. и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
След анализ на доказателствата, съдържащи се
в приобщената по делото административно-наказателна преписка и на показанията
на изслушаните свидетели, съдът е приел, че както АУАН, така и процесното пред него НП са формално законосъобразни, като
при издаването им няма допуснати никакви фундаментални нарушения на
административно-наказателните правила.
Що се касае до оплакванията на настоящият касатор, които са били в смисъл, че постановлението не сочи
точното описание на нарушението, което се вменява на дееца и, че АУАН е би съставен само присъствието на
един свидетел, че не е спазен реда по чл.27, ал.3 от Наредбата и не са зачетени
предвидените там резултати, като при повторното изследване е изследвана кръвна
проба, която не е следвало да се изследва при нарушаване на разпоредбите на
чл.21 и чл.26 от Наредбата, то съдът е отхвърлил всичките като неоснователни.
Аргументирано е в мотивите към решението, че меродавният предмет на делото е управлението
на МПС от страна на водача - жалбоподател след употреба на алкохол, като са без
правно значение детайлите по място и причините за извършването на проверката за
наличие на алкохол в кръвта. Съдът е посочил, че не е процесуално нарушение
допълването в описателната част от постановлението на резултатите от
химическото изследване, доколкото те са меродавни за обективния признак
количество на концентрация на алкохол в кръвта на дееца. Т.е. към момента на
съставянето на АУАН налице са били едни данни от техническото средство, като
именно поради това е посочено, че е издаден талон за изследване. Отхвърлени са
възраженията за поправка в дневника за технически средства за деня, като съдът
е съпоставил вписаните в него реквизити с тези от разпечатката от техническото
средство. Посочено е, че е неоснователно твърдението за нарушение на Наредба
№1/2017 г., тъй като е взета само една проба, тъй като това се опровергава от доказателствата
по делото. Съдът е отбелязал, че обект на експертизата са две проби – тази, която
е номерирана с №085282.3 и тази с номер 085282.4, която е съхранявана като
контролна, като са спазени изискванията на чл.21 и чл.26, ал.4 от Наредбата. Съдът
е аргументирал и, че кръвната проба на касатора е
взета извън срока, визиран в чл.6, ал.6, т.2 от Наредбата, тъй като срока, в
който касаторът е следвало да се яви за вземане на
кръв, е бил до 03,40 часа, а пробата е взета в 03,45 часа. Най –сетне, съдът е обсъдил
и давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, приемайки, че
те не са изтекли.
Предвид горното съдът е приел, че е налице съставомерно поведение на настоящият касатор
по текста на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е приел, че наложените наказания
са в предвидения в нормата абсолютен размер.
Решението е правилно, при незначителна
корекция в мотивите.
Според обстоятелствената част от процесното пред съда постановление на 15.02.2021 година в
2,30 часа на улица „Независимост“ касаторът като водач
на лек автомобил Ауди 5, №*** е управлявал този автомобил с концентрация на
кръвта на 0,5 на хиляда. Вписано е, че водачът е пробван с Дрегер
/посочен е и фабричният му номер/, който е отчел 0,78 промила алкохол в кръвта,
като е издаден талон за изследване с номер 085282 от 15.02.2021 година, като е
извършена експертиза, даваща резултат от 0,60 промила. Посочено е, че не са
налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция счита, че с оглед на
събраните по делото доказателства, правилно съдът е приел формалната
законосъобразност на процесното пред него наказателно
постановление. Без значение е дали вписаните показания на количеството на
алкохол в кръвта в НП отговарят на тези, които са посочени в АУАН, след като е
установено надлежно наличие на алкохол в кръвта над стойността, посочена в
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според чл.174, ал.4 от ЗДвП определяща за
отговорността е окончателната стойност на количеството на алкохол въз основа
или на резултатите от изследването с доказателствен
анализатор или на резултатите от медицинско лабораторно изследван, като именно
този резултат е взет предвид от АНО в случая е посочен в НП.
На практика пред касационната инстанция е
поставен въпроса за правилността на съдебното решение поради неправилното
прилагане на разпоредбите на Наредбата с оглед процесуалното нарушение на въззивния съд по отношение на преценката на доказателствената стойност и доказателственото
значение на протокола за извършена експертиза №21/ФЗХ-173, която е от
15.04.2021 година.
Всъщност, за да е законосъобразно
наказателното постановление, е достатъчно в резултат на съответното медицинско
лабораторно изследване, проведено при спазването на разпоредбите на чл.3а, т.2,
чл.6, чл.12, чл.15, чл.18, чл.19, чл.21, чл.22, чл.24, чл.25 и чл.26 от
Наредбата, да показва наличие на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Тази
законосъобразност не зависи от резултата на т.н. повторно изследване,
инициирано по реда на чл.27, ал.4 от Наредбата, доколкото от изискването на
разпоредбата на чл.27, ал.3 от този нормативен акт следва, че предпоставка за
прилагането на правната възможност по ал.4 е връчването на вече издаденото
наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че всички тези
разпоредби от Наредбата са спазени при издаването на наказателното
постановление. Всъщност административнонаказващият
орган е издал постановлението едва след запознаването с резултатите, описани в
протокола по чл.24, ал.2 от Наредбата, издаден на 17.02.2021 година /лист 30 от
първоинстанционното дело/. В това отношение следва да
се отбележи, че този орган е действал процесуално законосъобразно, тъй като - обратно
на изразеното от районният съд становище - настоящият касатор
е спазил изискването на чл.6, ал.7 от Наредбата и се е явил в ЦСМП - Велико
Търново на същата дата в 3,31 часа за пробовземане.
Спазено е по-специално изискването на нормата
на чл.22, ал.2 от тази Наредба, като следва да се отбележи, че в самият
протокол експертите са отбелязали, че са изследвали паралелно две проби
чрез хейдспейс-газова хроматография.
Съдът не е допуснал процесуално нарушение,
което да е съществено и допускането на което да е нарушило правата на касатора при тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл.21,
чл.26, ал.5 и чл.27, ал.3 от Наредбата, и което да е довело до неправилно
прилагане на състава на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, въпреки не съвсем точната
аргументация в решението му.
Неправилно съдът приема, че от съдържанието
на протокола за извършена експертиза №21/ФЗХ -173 от 15.04.2021 година се
установява, че обект на изследване са били кръвни проби с контролни номера
085282.3 и 085282.4. Видно от изричното изявление, вписано в т.4 от този протокол
„Обекти на експертизата“, налице са два вакутейнера,
като подложена на повторно изследване е кръвта в контейнер с номер 085282.3, а
другата кръв е съхранявана като контролна проба. Този извод се потвърждава и от
съдържанието на протокол за извършена експертиза №21/ФЗХ-87 от 17.02.2021
година /лист 30 от първоинстанционното дело/, в който
като обекти на изследване са отново са описани и двата номера на кръвните
проби, но изрично е вписано, че е изследвана пробата с номер 085282.3.
Посоченото обаче не е нарушение на сочените
от касатора разпоредби, което да опровергава изводите
на експертизата, извършена на 17.02.2021 година, резултатите от които са
обусловили на практика ангажирането на административно-наказателната
отговорност на касатора чрез издаването на
наказателното постановление.
Действително, разпоредбите на чл.21, чл.26,
ал.5 и чл.27, ал.3 от Наредбата са отчасти неясни, като се нуждаят от
тълкуване. Касаторът счита, че искането за повторно извършване
на химически анализ и извършването му се отнасят единствено и само до
контролните проби, като извършения анализ на проба, която не е контролна /както
е в случая/ е незаконосъобразен, тъй като според него разпоредбата на чл.21,
изречение второ и на чл.26, ал.5 от Наредбата имат предвид именно контролната
проба.
Касационната инстанция обаче счита, че
тълкуването на тези разпоредби не води до такъв извод. Нормите на чл.21 и
чл.26, ал.5 от Наредбата следва да се тълкуват по правилата на логиката, като
се съобрази целта, които преследват и тя и се съпостави с преследваната от
разпоредбата на чл.27, ал.4 от Наредбата цел.
Всъщност, както се установява от предвиденото
в разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от Наредбата, както административнонаказващият
орган, така и лицето, срещу което е повдигнато административнонаказателно
обвинение, могат да поискат повторно извършване на изследването /анализа/. Ако
резултата от това повторно извършено изследване формира разлика, която е два
пъти по-голяма от посочената в чл.
22, ал. 2, то само тогава се възлага изследване на контролна проба.
Анализът на тези изисквания води до логически обоснования извод, че повторният
анализ по смисъла на чл.26, ал.5 от Наредбата не представлява повторно
изследване по смисъла на чл.27, ал.2 и 3, а е предвидения в нормата на чл.27,
ал.4 от Наредбата анализ. Изследването на първата кръвна проба, посочена в
нормата на чл.21, е действие, което се извършва както при първоначалния анализ
на тази проба по правилата на чл.20 и следващите, така и впоследствие при
упражняване на правните възможности, предвидени в разпоредбите на чл.27, ал.2 и
3 от Наредбата. Този извод се налага и при прилагане на правилата на
граматическото и телеологическото тълкуване. В нормата на чл. 26, ал.5 е
предвидено, че контролните проби се изследват при възлагане на повторен
анализ. Такова възлагане е предвидено единствено в хипотезата на чл.27,
ал.4 от Наредбата. Очевидно е, че прилагането на тази хипотеза не може да стане
от административнонаказващия орган, доколкото тя е
мислима след издаването и връчването на наказателното постановление,
след който момент може да се реализира от субекта на постановлението правната възможност
по чл.27, ал.3 от Наредбата. На практика целта на разпоредбата на чл.27, ал.4
от Наредбата е да се установи несъмнено чрез изследването на контролната проба
от трима специалисти в друга лаборатория /с оглед избягването на субективизъм/
какво е точното количество на алкохол във взетите едновременно кръвни проби и
то единствено когато две изследвания на една и съща проба, проведени в една и
съща лаборатория и от един и същи специалист, доведат до явно несъответни
резултати.
С оглед на тези съображения настоящата
инстанция намира, че при издаването на наказателното постановление административнонаказващият орган се е съобразил с вече
цитираните правила на Наредбата и е отчел резултата от експертното заключение,
отразено в протокол №21/ФЗХ - 87 от 17.02.2021 година, която установява наличие
на алкохол в кръвта от 0,6 промила, т.е. в количество, което попада в
диспозицията на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. От своя страна районният съд също не
е допуснал нарушение на тези разпоредби, доколкото повторното изследване на
кръвната проба, извършено по правилото на чл.27, ал.3 от Наредбата е завършило
с резултат, който изключва възможността да бъде приложена хипотезата на чл.27,
ал.4 от Наредбата и да се изследва взетата контролна проба както по инициатива
на съда, така и по инициатива на издалия постановлението административнонаказващ
орган.
Що се касае до изводите на съда досежно съставомерността на констатираното деяние, до прилагането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и до приложимостта на
чл.28 от ЗАНН, на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН касационната инстанция препраща към
мотивите на районният съд, които изцяло споделя.
Правилното решение следва да остане в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №387 от 09.07.2021 година, постановено по АНД
№574 по описа на Великотърновският районен съд за 2021 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.