М о т и в и към присъда № 260002 от 22.01.2021 година,постановена по
н.о.х.дело № 176 по описа за 2020 година на РАЙОНЕН СЪД
ВЕЛИНГРАД :
Обвинение против Й.В.С. - родена на *** ***, българска гражданка, с
висше образование, безработна, омъжена, неосъждана, с ЕГН **********, в това ,
че на 13.04.2018 година във Велинград , съзнателно се е ползвала от неистински
частни документи – платежни ведомости за 2017 година за месеците януари,
февруари ,април, май, юни и юли на фирма „Геоком 2“ ЕООД , като ги е
представила по гражданско дело № 139/2018 година по описа на Районен съд -
Велинград , за да докаже ,че не съществува задължение на „Геоком 2“ ЕООД, а
именно ,че за месеците януари, февруари ,април, май, юни и юли 2017 година е
начислена и изплатена от фирма „Геоком 2“ЕООД работна заплата на Ш.А.Р. ***, като от нея за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност – престъпление по
чл.316 от НК, във връзка с
чл.309,ал.1 от НК.
Подсъдимата
не се признава за виновна,като твърди че
ведомостите,описани в обвинителния
акт,са истински; Р. е получавал заплатата си
и е подписвал ведомостите пред нея ; майка й е давала парите,а тя –
ведомостите за подпис.
От
събраните по делото доказателства,обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Едноличен
собственик и управител на „Геоком 2“ЕООД Ракитово е свид. Н.С. – майка на
подсъдимата,но поради напредналата й възраст,с дейността на фирмата се занимава
подс. Й.С. ,за което има и подписани пълномощни от управителя на фирмата,с нотариална заверка
на подписите .Последното обстоятелство се установява и от показаниата на свид. Н.С.
в ОСЗ,като тя обяснява факта,че е упълномощила дъщеря си да се занимава с
управлението на фирмата,тъй като има подходящо образование и й има доверие.
Свидетелят Ш.А.Р. започнал работа като
тракторист във фирма „Геоком 2“ ЕООД Ракитово
през месец юли 2015г., без с него да е сключен писмен трудов договор,
като първоначално той и подс. Й.В.С. се
уговорили само да се прибере от полето
реколтата от картофи за тази година. След като приключила работата за 2015 г.,
през декември 2015 г. подс.Й.С. предложила на свид.Ш.Р., да сключи трудов договор , ако иска да остане на работа
във фирмата. Той се съгласил и с трудов
договор № 2 от 23.12.2015 г. Ш.А.Р. бил назначен на длъжност тракторист в
„Геоком 2“ ЕООД. Трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № 005
от 01.12.2017 г. на управителя на „Геоком 2“ ЕООД, с която е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“. Ш.А.Р.
получавал всеки месец си на ръка лично
от обв.Й.С. ***, като съответно са съставяни и ведомости.Свид.Ш.А.Р. твърди, че от месец
януари 2017 г. до месец юли 2017 г. включително не си е получавал трудовото
възнаграждение и за тези месеци във ведомостите за заплати не се е подписвал. Подс.С.
заявила на свид. Р. , че тези заплати няма да му бъдат изплатени, той предявил иск ,
като по време на разглеждане на делото научил, че някой друг се е подписвал от
негово име във ведомостите. В показанията си свид. Н.С. – управител на фирмата
– работодател,твърди,че през 2016 г. и 2017 г. са изплащали на Р. пари вкъщи;
лично тя му е давала парите на ръка и
той се е подписвал пред нея,а подс.С. – че майка й Н.С. е давала парите на Р.,а
тя му е предоставяла ведомостите за подпис. Свид. Р. път твърди,че когато му е
плащано трудово възнаграждение,парите са му давани от подс. С. на ръка и тя му
е давала ведомостите за подпис; майка й никога не му е предоставяла ведомости
за подпис. Посочените различия между показанията на свидетелите и обясненията
на подсъдимата не бяха преодолени при проведените очни ставки,с изключение на
това,че свид. Н.С. променя показанията си относно това кой е плащал на свид. Р.
трудовото възнаграждение – че и тя и дъщеря й са му давали пари на ръка. Свид.
Пашомов пък твърди,че когато е ходил в офиса на
фирмата на подсъдимата е виждал
как на работници,вкл. и на Р. се
заплащат пари от Й. и те подписват
ведомости,но не може да определи точния момент на това ,може би преди 3-4
години
С искова молба от 19.01.2018 г. ,по
повод на която е образувано гражданско дело № 139/2018 г. по описа на Районен
съд – Велинград, свид.Ш.А.Р. е предявил искове срещу „Геоком 2“ ЕООД,както
следва : с правно основание чл.128, т.2 от КТ - за заплащане на трудово възнаграждение за
периода 24 януари 2017 г. - месец юли 2017 г. ; с правно основание чл.224 от КТ - за заплащане на обезщетение за неплатен
годишен отпуск за 15 дни през 2017 г. С писмо от 13.04.2018 г. от името на Н.С.,
като управител на „Геоком 2“ ЕООД, подс. Й.В.С. е представила по гражданско
дело № 139/2018 г. по описа на Районен съд – Велинград, платежни ведомости на
дружеството за начислена и изплатена работна заплата за 2016 г. и за 2017 г.
Подс.Й.С. лично е занесла и представила писмото и ведомостите в деловодството
на Районен съд - Велинград, като материалите били приети от съдебната
деловодителка К. Велева и заведени от нея с вх.№ 1846 от 13.04.2018 г.Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид. Б.,депозирани в ОСЗ.С Решение
от 19.06.2018 г. на Велинградския районен съд по същото гражданско дело ,предявените
от Ш.А.Р. искове са отхвърлени. В
мотивите си съдът е посочил,че
своевременно ищецът е оспорил представените
ведомости за работна заплата досежно автентичността на подписите,поставени
срещу името му за получените суми за м. януари,февруари,април,май,юни и юли
2017 година,но не е успял да установи неистинността на оспорените документи.За
да приеме това съдът се е позовал на заключение на вещо лице,вкл. и че същото
за да изготви заключението си е
използвало като сравнителен материал и ведомости
за 2016 година.
Посоченото решение на Районен съд
Велинград е обжалвано от адв. Йордан
Аршинков,като пълномощник на Ш.А.Р. и по повод жалбата е образувано в.гр.дело №
560 по описа за 2018 г. на Окръжен съд Пазарджик. По същото гражданско дело
въззивната инстанция е назначила тройна
почеркова експертиза,като вещите лица
Сашо Атанасов, Николай Натов и М.Д. са изготвили заключение,че подписите - положени срещу
името на Ш.А.Р., във ведомостите за заплати на фирма „Геоком 2“ ЕООД за
месеците януари, февруари, април, май, юни и юли 2017 г. не са изпълнени от Ш.А.Р..
В откритото съдебно заседание двамата експерти Натов и Д., освен че са
поддържали заключението си, са допълнили и че е налице имитация на подписа на Ш.А.Р..
С Решение от 03.12.2019 г.,постановено по въззивно гр.дело № 560/2018 г. на
Пазарджишкия окръжен съд, е отменено посоченото решение на Велинградския районен
съд и „Геоком 2“ ЕООД е осъдено да заплати на Ш.А.Р. неизплатеното трудово
възнаграждение за периода от 24.01.2017 г. до 31.01.2017 г. и за месеците
февруари, април, май, юни и юли 2017 г., като иска за неизплатено обезщетение
за неползван платен годишен отпуск през 2017 г. ,е отхвърлен. През месец март
2017 г. Ш.А.Р. е бил в неплатен отпуск.В мотивите си въззивния съд приема за установено по делото в резултат
на формирано мнозинство от двама
експерти,че ищецът не е положил подписи във ведомости за заплати за месеците
февруари, април, май, юни и юли 2017 г.
Свид. Аршинков - адвокат към АК
Пазарджик ,е представлявал свид. Ш.А.Р. по посоченото гр.Дело на РС Велинград и
съотв. по посоченото в-.гр.дело на Окръжен съд Пазарджик,като преди предявяване
на иска същият му е обяснил,че през 2017 година не е подписвал ведомости и не е
получавал работна заплата,докато през 2016 година е подписвал ведомости и е
получавал работна заплата,поради което е предявен иск само за трудовото
възнаграждение,което не е получил през 2017 година ; в съдебното п-во пред първата инстанция са поискали дружеството
ответник да представи ведомостите на 2017 година и като сравнителен материал
ведомостите за 2016 година,тъй като ищецът е заявил,че е подписал последните;
ответникът е представил тези ведомости и след запознаване със същите ищецът е
заявил,че и подписите на ведомостите за 2016 година не са негови,като за това
са направили искане тези ведомости да бъдат изключени от доказателствения
материал по делото.
От заключението на съдебно
почеркова експертиза,изготвена по време на досъдебното п-во от вещите лица И.Н. и Е.А. е видно,че подписа
,положен на писмо с вх.№ 1846/13.04.208 г. на РС Велинград,
срещу „С уважение: Н.С.:“ не е изпълнен от Н.И.С. ,а от Й.В.С.,,като същото се
отнася и до подписа за работодател ,поставен върху трудовия договор ,сключен на
23.12.2015 г.
От заключението на тройна съдебно почеркова експертиза,изготвена
по време на досъдебното п-во от вещите
лица М.Д., И.Н. и Е.А., е видно,че подписите положени от името на Ш.А.Р. в
разчетно - платежни ведомости за 2017 г. за месеците януари, февруари, април,
май, юни и юли на „Геоком 2“ ЕООД Ракитово не са изпълнени от Ш.А.Р.;липсва подпис от
името на Ш.А.Р. за месец март в разчетно - платежна ведомост за 2017 г. В ОСЗ
вещите лица обясниха, че при изготвяне
на заключението си не са ползвали ведомостите за 2016 година на „Геоком 2“ЕООД
Ракитово,тъй като не са имали такава задача. По време на съдебното следствие
съдът е поставил допълнителна задача на
съдебно-почерковата експертиза,като вещите лица по повод на същата дават заключение,че подписите,положени от името на Ш.А.Р. в
разчетно - платежни ведомости на „Геоком 2“ ЕООД Ракитово за месеците януари, февруари, април, май, юни
и юли за 2016 г. и за месеците януари, февруари, април, май, юни и юли за 2017
г. не са изпълнени от Ш.А.Р.. В ОСЗ
вещите лица изясниха,че са ползвали като сравнителен материал множество подписи
на лицето,като към заключението са приложили само някои от тях и обясняват
методиката,използвана от тях,за да дадат заключението си.
Подсъдимата Й.В.С. не е осъждана; налагано й е адм. наказание глоба
в размер на 1000 лева с Присъда № 17/16.04.2018 година,постановена по
н.о.х.дело № 566/2017 г. на РС Велинград,влязла в сила на 29.11.2018 г. –
освободена е от наказателна отговорност за престъпление по чл.131,ал.1,т.1 от НК ,на основание чл. 78а от НК.По делото не са представени доказателства,че
глобата е заплатена,като това обстоятелство не е отразено и в Справките за
съдимост.От приложената Характеристична справка е видно,че подсъдимата е родена в гр.Ракитово,има постоянен и
настоящ адрес ***,омъжена е и има две деца и две сестри; спрямо нея има
образувани 9 заявителски материала ,има съдебна и криминалистическа регистрация.
Декларирала е,че семейството й се състои от нея и съпруга й ,получава трудово
възнаграждение,но не е посочила размера му ; притежава недвижими имоти –
ид.части от два парцела в гр.Ракитово и земеделски земи,които не е
конкретизирала,както и ½ ид.част МПС.
С
оглед на горното е видно,че Й.В.С. *** , от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по
чл.316 от НК,във вр. с чл. 309,ал.1 от НК :
> на 13.04.2018
година във Велинград , съзнателно се е ползвала от неистински частни документи
– платежни ведомости за 2017 година за месеците януари, февруари ,април, май,
юни и юли на фирма „Геоком 2“ ЕООД , като ги е представила по гражданско дело №
139/2018 година по описа на Районен съд - Велинград , за да докаже ,че не
съществува задължение на „Геоком 2“ ЕООД, а именно ,че за месеците януари,
февруари ,април, май, юни и юли 2017 година е начислена и изплатена от фирма
„Геоком 2“ЕООД работна заплата на Ш.А.Р.
***, като от нея за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност. Установено е по безспорен начин,че подсъдимата С. е представила в деловодството на Районен съд
Велинград,с молба – подписана от нея,на инкриминираната дата ,посочените
ведомости и че е сторила това във връзка с указания на съдебния състав,във
връзка с установяване на обстоятелството дали „Геоком 2“ЕООД Ракитово е
изплатила трудовото възнаграждение на ищеца – свид. Р. за посочените
месеци.Нещо повече – установи се и неистинността на представените ведомости,т.е
че същите не са подписани от работника – свид. Р.,така както е посочено в
тях. Тези обстоятелства се установиха от
показанията на свид. Б.,Р.,Пашомов и
Аршинков , писмените доказателства и заключенията на съдебно почерковите
експертизи. Съдът дава вяра на
показанията на посочените свидетели,тъй като те са
последователни,непротиворечиви и се подкрепят,както от писмените
доказателства,така и от заключенията на почерковите експертизи. По делото се
установи и причината за различните
заключения на експертите,депозирани по гр.дело № 139/2018 година по описа
на Районен съд – Велинград, относно това дали подписа на посочените ведомости е
положен от свид. Р.,тъй като по посоченото дело вещото лице е ползвало
ведомостите за 2016 година,като сравнителен материал,за които първоначално
свидетелят е заявил,че ги е подписвал,но след запознаване с представените е
оспорил същите – че не са тези,които в действителност е подписвал. Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимата С. и на показанията на свид. Н.С.,че на свид. Р. са изплатени трудовите
възнаграждения за 2017 година,за които е
предявил иск пред Районен съд Велинград и
че при изплащане на сумите е поставял подпис върху съотв. ведомост,тъй
като – се касае за защитна позиция на подсъдимата,която не е подкрепена от
останалия доказателствен материал по делото; са в противоречие с показанията на
посочените по-горе свидетели,писмените доказателства и заключенията на
почерковите експертизи и са са
противоречиви – подсъдимата и свид. С. установяват различен начин на заплащане
на трудовите възнаграждения и на подписване на ведомостите. Нещо повече – от
всички доказателства по делото,вкл. и подписаните пълномощни с нот.заверка на
подписите от едноличния собственик на капитала – свид. С.,се установи ,че
цялата дейност по ръководството на фирмата,се е осъществявала от подсъдимата и
за това е неправдоподобно – едната от тях да заплаща заплатите на ръка,а пред
другата да се подписват ведомостите. Освен това свид. Пашомов установява,че
тази дейност не е осъществявана в дома на подсъдимата ,респ. на нейната майка,а
във офиса на фирмата и то от подсъдимата.
> деянието е
извършено при п р я к у м и с ъ л ,тъй като подсъдимиата е
съзнавала неговия общественоопасен характер,предвиждала е настъпването на
общественоопасните му последици и е искала това. Този извод следва от обстоятелствата,при
които е извършено деянието – подсъдимата е осъществявала цялостната дейност във
връзка с ръководството на фирмата,дори си е позволявала да подписва документи,в
които е посочено името на управителя,без да се посочва че се подписва от
пълномощник ,като това е спорила и подписвайки писмото,с което са представени
ведомостите в деловодството на РС Велинград,за да се приложат по гр. дело № 139/2018 година
по описа на Районен съд - Велинград.Установи се и от гласните доказателства,че подсъдимата е
изплащала трудовите възнаграждения и че работниците,вкл. и свид. Р.,пред нея са
полагали подписите във ведомостите
за това,т.е на нея й е бил
известен факта,че Р. не е получил трудовото си възнаграждение за отработените
месеци на 2017 година и респ. не е
подписал ведомостите,които тя е представила като доказателства по дело на
Районен съд Велинград ,с предмет тези възнаграждения.
При определяне на наказанието съдът се
съобрази с високата степен на обществена
опасност на деянието,обусловена от характера на неистинските частни документи и
че те са представени пред съд;ниската степен на обществена опасност на
дееца,причините за извършване на престъплението – користни ;подбудите за
извършване на престъплението -
незачитане на установения правен порядък за съставяне на счетоводни документи и изплащане
на трудови възнаграждения; отегчаващите вината обстоятелства – лоши
характеристични данни,вкл. и налагане на наказание по чл. 78а от НК и смекчаващите такива - чисто съдебно минало.
Поради изложеното,съдът определи наказанието при балансиращи обстоятелства – в
близост до средата на санкцията – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за с р
о к от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.Съдът прецени,че
така определеното наказание е в състояние да осъществи целите,определени в чл.
36 от НК.
На
основание чл.66,ал.1 от НК, съдът
ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. За да приложи
института на условното осъждане съдът взе предвид,размера на наложеното
наказание лишаване от свобода,обстоятелството че подсъдимата не е осъждана и че целите на
наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимата могат да се постигнат и
без неговото ефективно изтърпяване.Този извод следва от характера на деянието и
личността на подсъдимата .
Подсъдимата Й.В.С. , с посочена по-горе самоличност , следва да бъде
осъдена да заплати разноски по
делото, както следва :
-По сметка на ОДМВР – Пазарджик – 446.32 лева /четиристотин четиридесет и шест
лева и тридесет и две стотинки/ плюс по
пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;
-На Районен съд – Велинград – 256.08 лева / двеста
петдесет и шест лева и осем стотинки/ плюс пет лева за служебното издаване на
изпълнителния лист;
По
горните съображения бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: