Решение по дело №70/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 82

гр. Видин, 05.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав

в публично заседание на

Двадесет и шести май

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Касационно АНД №

70

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от процесуалния представител на Община Белоградчик против Решение № 8/05.02.2020 г., постановено по АНД № 240/2019 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11 от 10.09.2019 г. на Директора на РИОСВ гр.Монтана, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда / лева за извършено административно нарушение по чл.83, ал.1, т.2 във връзка с §7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защитените територии /ЗЗТ/.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението на ВРС.

Твърди се че касатора не е допуснал нарушение на ЗЗТ, тъй като не са били извършвани строителни и/или монтажни дейности в границите на защитената територия, а единствено е подменено съществуващо старо осветление на обект „Белоградчишка крепост“.

Посочва се, че Съдът не е съобразил, че за дейностите по чл.153, ал.1, т.6 от Закона за горите не е необходимо съгласуване с РИОСВ, както и че за същото нещо на Общината е наложено и наказание от Министерство на културата.

Иска се от Съда да бъде отменено решението на БРС и се отмени изцяло атакуваното наказателното постановление.

Ответникът по делото – РИОСВ - Монтана, чрез Директора си излага съображения за правилност на атакуваното решение на БРС и неоснователност на постъпилата касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, като се остави в сила атакуваното решение, с оглед мотивите му за доказаност на извършеното нарушение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от събраните по делото доказателства, че по повод постъпили сигнали за извършено строителство и поставяне на съоръжения в границите на защитена територия на крепостта "Калето", част от природна забележителност "Белоградчишки скали", на 16.07.2019 г., в присъствието на Кмета на Община Белоградчик и еколога на общината, е била извършена проверка от служители на РИОСВ – Монтана в природната забележителност.

При проверката е установено, че по продължение на крепостната стена са поставени 22 нови прожектора, като 7 от тях са на нови стойки, а останалите са поставени на съществуващи стари стойки. В хода на проверката било установено също така, че на най-високата част на крепостта – "първа плоча", са поставени и 11 бр. нови стойки с 14 броя прожектори закрепени на тях. Констатирано било, че стойките за прожекторите са закрепени с анкерни болтове и върху метална планка.

Предвид констатираното и липсата на съгласуване на посочената дейност - поставяне на осветителните съоръжения, с РИОСВ, актосъставителят Първанов счел че е допуснато нарушение на чл.83, ал.1, т.2 във връзка с §7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЗТ, за което на 30.07.2019г. съставил на Община Белоградчик АУАН № БРвп – 4 връчен на Кмета на Общината на същата дата.

Въз основа на така съставения АУАН и при посочената в него фактическа обстановка Директора на РИОСВ - Монтана издал атакуваното Наказателно постановление № 11/ 10.09.2019 г., с което на Община – Белоградчик, е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева.

В първоинстанционното производство е назначена и съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е потвърдило изграждането на осветление по протежението на крепостната стена на крепостта, в т.ч.и на най-високата част от крепостта – "Първа плоча" и е посочило, че макар и да не е налице разкопаване на земната повърхност с цел монтиране на стойките, е налице изграждане на нови съоръжения, някои от които прикрепени към повърхността на скалите, други към вече съществуващ парапет, като на някои места са поставени нови метални тръбни стойки, закрепени с цимент около тях.

При тези данни БРС счел че касаторът е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран, поради което потвърдил атакуваното НП.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Безспорно се установява, че "Турска крепост", включваща първи и втори укрепени дворове, попадаща в имот № 067016 и "Римска крепост Калето", попадаща в имот № 067017, са публична държавна собственост, видно от Акт за публична държавна собственост № 2660 от 03.11.2009 г. на МРРБ, вписан в Службата по вписвания при РС – Белоградчик под дв. вх. рег. № 20188 от 04.11.2009 г., Акт № 173, том 4, партида № 12 981 и Акт за публична държавна собственост № 2661 от 03.11.2009 г. на МРРБ, вписан в Службата по вписвания при РС – Белоградчик, под дв. вх. Рег. № 2017 от 04.11.2009 г., Акт № 172, том 4, партида № 12 980.

Съгласно Протокол от 14.10.2009 г. Обекта е природна забележителност и защитена територия.

Установява се също така, че съгласно Решение № 713 от 26.09.2011г. и Договор № 24.10.2011 г., имот "Турска крепост" и имот "Римска крепост Калето – Дамийска махала", са предоставени за ползване и управление на Община - Белоградчик.

По делото не се оспорва обстоятелството, че в зоната на защитената територия са били изградени съоръжения – поставяне на стойки и прожектори за осветление на крепостта по протежение на крепостната стена и на най-високата точка от крепостта – "първа плоча", както и че извършването на дейностите по изграждане на осветлението не са били съгласувани с РИОСВ.

Съгласно § 7 от ПЗР на ЗЗТ, собствениците и ползвателите по чл.11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони.

По смисъла на чл. 11 ЗЗТ, собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й. В § 1., т. 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗЗТ, е регламентирано, какво са земи, гори и водни площи по смисъла на този закон, а именно: "Земи" са селскостопанските (земеделските) земи по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; "Гори" са горските територии по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за горите; "Водни площи" са територии от поземления фонд, горските територии и континенталния шелф, залети с вода.

Видно от представените по делото Актове за публична държавна собственост № 2660 и № 2661 – и двата от 03.11.2009 г., в т. 13 от всеки един от тях, е обективирано, че имот № 067017, в който се намира "Римска крепост" и имот № 067016, в който попада "Турска крепост", са част от горски фонд – публична държавна собственост.

Както бе посочено, законовата разпоредба на § 7 от ПЗР на ЗЗТ, въвежда императивно задължение за ползвателя – в случая – Община – Белоградчик, да съгласува всички бъдещи действия в територията, попадаща в природната забележителност, със съответния компетентен орган по опазване на околната среда – РИОСВ, което законово изискване в случая не е спазено.

Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че дори и да се приеме, че с изграждането на осветлението в крепостта "Калето", по никакъв начин не е увредена целостта на скалните образования, че не са извършени разкопавания по земната повърхност и не са причинени никакви щети по природната забележителност, то само с факта на монтиране на нови съоръжения в този периметър, без съгласуване с компетентния орган, е реализиран състав на административно нарушение, инкриминирано като такова в § 7 от ПЗР на ЗЗТ.

В тази връзка неприложима в настоящото производство се явява посочената от касатора норма на чл.153, ал.1 т.6 от Закона за горите.

Ирелевантно за настоящото производство се явява и обстоятелството, че на касатора е било наложено наказание и от Министерство на  културата, за което по делото не са представени доказателства.

С оглед установеното и настоящият състав счита, че касаторът Община Белоградчик е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл.83, ал.1, т.2 във връзка с §7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защитените територии.

Съдът намира, че административно-наказващият орган, в кръга на правомощията си, е издал законосъобразно НП, в което подробно е описал нарушението, посочил е времето и мястото на извършването му, административно отговорното лице, както и правната норма, която е била нарушена, като наказанието е наложено в законноустановения му минимален размер.

По тези съображения решението на БРС като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 АПК Административен съд-Видин

Р   Е   Ш   И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/05.02.2020 г., постановено по АНД № 240/2019 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11 от 10.09.2019 г. на Директора на РИОСВ гр.Монтана, с което на Община Белоградчик е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда / лева за извършено административно нарушение по чл.83, ал.1, т.2 във връзка с §7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защитените територии /ЗЗТ/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                               /Н.Дончева/                                           /Н.Витков/

                                                                                           2.

                                                                                              /Б.Борисов/