Решение по дело №47484/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15011
Дата: 2 август 2025 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20231110147484
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15011
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110147484 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 02.08.2025 година град София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На петнадесети май две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 47484 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1

Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. *****************, с ЕИК **********, представлявано от изпълнителния
директор И.И.Е., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против С. Д. Г., с ЕГН **********, от гр. *****************, и против С. Д.
Г., с ЕГН **********, от гр. *****************. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че С. Д. Г. и С. Д. Г. са наследници на И. Г. Х., която е притежавала
отопляван недвижим имот, находящ се в гр. *****************, с абонатен № *****, за
който се дължи сумата от общо 4 555,34 лв., от които: сумата 3 924,85 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г.
до месец април 2022 г., и сумата от 568,37 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г., сумата от 50,98 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец юли 2020 г. до месец април 2022 г., и сумата от 11,14 лв.
за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2023
г. Твърди, че ответниците, като наследници на лице, което е било потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № ** находящ се в гр.
****************** 4, за абонатен № ***** за периода от месец май 2020 г. до месец април
2022 г., не са заплащали дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на
общо 4 555,34 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Т.С.С.
за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни
съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена
топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни
Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в
забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена
топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди С. Д. Г. и С. Д. Г. да заплатят разделно на „Т.С. – гр.
София по 1/2 идеална част от сумата от общо 4 555,34 лв., от които: сумата 3 924,85 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2020 г. до месец април 2022 г., и сумата от 568,37 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г., сумата от 50,98 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец юли 2020 г. до месец април 2022 г., и сумата от 11,14 лв.
за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2023
г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответницата С. Д. Г. особен представител, с който исковите претенции се
2
оспорват като неоснователни. Оспорва се качеството на потребител на ответницата, както и
наличието на облигационни отношения между страните. Твърди, че липсва отправено искане
от ответницата за откриване на партида. Позовава се на ЗЗП и на съдебната практика. Също
така твърди, че липсват доказателства относно изправността на уредите, отчитащи
доставеното количество топлинна енергия. Оспорва претенцията за лихви за забава, като
твърди, че липсват доказателства относно момента на отправяне на покана до ответницата.
Излага подробни съображения. С отговора на исковата молба са направени доказателствени
искания.
В съдебно заседание назначеният на ответницата С. Д. Г. особен представител
оспорва иска, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли иска по
съображения, изложени в отговора на исковата молба, представя писмена защита.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника С. Д. Г. особен представител, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Оспорва се качеството на потребител на ответника, както и
настъпило наследствено правоприемство. Твърди, че И. Г. Х. не е била единствен собственик
на имота. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните, както и
реално доставена топлинна енергия. Оспорва претенцията за лихви за забава. Прави
възражение за погасителна давност на претендираните суми. Излага подробни съображения.
Моли съда да отхвърли исковите претенции. С отговора на исковата молба е представено
писмено доказателство, направени са доказателствени искания.
В съдебно заседание назначеният на ответника С. Д. Г. особен представител оспорва
иска, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции
като неоснователни и недоказани, по съображения, изложени в отговора на исковата молба,
представя писмена защита.
С определение от 09.01.2025 г. „Т.С.С. е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Т.С.С., редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са депозирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направени са възражения за извършено плащане и по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр.София, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с решение № ************** на ДКВЕР на
основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетите като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключени
3
между ищеца и „Т.С.С., последното се е задължило да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т.С.
се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира
дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото Договор № **** от 02.11.2000
г., сключен между „Т.С.С. и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
************, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и
монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на
индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна
собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за
собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо
събрание на собствениците.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
установява, че „Т.С.С. е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представения заверен препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 174, том XIV, дело № 2871/1996 г. на I нотариус при СРС, се установява, че И. Г. Х. е
придобила чрез покупко-продажба собствеността върху следния недвижим имот: апартамент
№ ** находящ се в гр. София, ж.к. „Червена звезда“, бл. 39-40, ет. 4, а от приетия като
доказателство по делото заверен препис от Удостоверение с изх. № 68-00-712 от 05.06.2014
г., издадено от ГИС София, се установява, че ж.к. „Червена звезда“, бл. 39-40, се отнася за
жилищна сграда с 12 входа, като новото има на комплекса е „Дианабад“.
От служебно изисканата справка от НБД „Население“ се установява, че И. Г. Х. е
починала на 21.08.2021 г. и е оставила за свои законни наследници децата си С. Д. Г. и С. Д.
Г..
Като доказателства по делото са приети два броя общи фактури, издадени от ищеца
на 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г., както и справка, от които се установява, че задълженията за
абонат с инсталация № ********** за периода от месец юли 2020 г. до месец октомври 2022
г. са в общ размер на 4 555,34 лв., от които: сумата от 3 975,83 лв. за главница и сумата от
579,51 лв. за лихва за забава.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Т.С.С. са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
4
инсталация и отопляем имот възлиза на 3 964,62 лв., от които начислената сума по фактури е
в размер на 3 776,57 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 188,06 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 01.03.2024 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № *****, за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г. са в размер на
3 924,83 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 568,37 лв. – лихва за забава,
като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки. Вещото лице
също така установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на
процеса.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския
закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните
дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя
такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван
недвижим имот, находящ се на адрес: гр. *****************, на който адрес е открита
партида на абонатен № *****, с инсталация № **********. Не се спори, че ответниците за
собственик по наследство на процесния отопляван недвижим имот при равни квоти, спори
се за размера на дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, праводателят на ответниците се явява заварен потребител на енергия за битови нужди
и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ,
а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
5
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 3 964,62 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 3 776,57 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 188,06 лв.
Съдът приема, че дължимата сума за процесния отопляван недвижим имот е в
претендирания размер от 3 924,85 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на предявяване на исковата
молба – 25.08.2023 г. тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на
вземането до месец юни 2020 г. включително, като вземането за месец юли 2020 г., което е
6
станало изискуемо в средата на месец септември 2020 г., както и вземанията след тази дата,
не се считат погасени по давност. Задълженията за главница на ответника за периода от
месец юли 2020 г. до месец април 2022 г. възлизат на 3 885,12 лв. за отоплявания имот
съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Следователно исковата претенция се явява основателна и доказана за периода от месец юли
2020 г. до месец април 2022 г. за сумата от 3 885,12 лв., като за разликата над тази сума до
първоначално претендирания размер от 3 924,85 лв. и за периода от месец май 2020 г. до
месец юни 2020 г. претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявеният
акцесорен иск. Процесуалният представител на ответницата е направила възражение за
погасителна давност и досежно претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД
задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за
лихва за забава върху главниците за периода преди месец юли 2020 г. са погасени по давност.
Доколкото се претендира лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г., то
същата е основателна за същия период, следва да се изчисли върху главницата от 3 885,12
лв., при съобразяване с издадените общи фактури. Съобразно със заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза задължението за главница по издадената обща
фактура от 31.07.2021 г. за периода от месец юли 2020 г. до месец април 2021 г. е в размер на
1 607,52 лв. за процесния отопляван недвижим имот. На основание чл. 162 от ГПК при
използване на счетоводна програма съдът определи размера на лихвата за процесния период
върху главницата от 1 607,52 лв. в размер на 486,41 лв. Към посочената сума следва да се
прибави лихвата за забава по главницата от другата обща фактура от 31.07.2022 г., която
вещото лице определя на 206,52 лв., както и върху размера на коригираната цена, която
вещото лице определя на 16,46 лв., или задължението за лихва за забава за процесния период
върху главницата възлиза на общо 709,39 лв. Исковата претенция се явява основателна и
доказана за сумата от 568,37 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.

Относно претендираната главница в размер на 50,98 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец юли 2020 г. до месец април 2022 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата дялово
разпределение е била извършвана от „Т.С.С.. Липсват доказателства за възлагане събирането
на тази сума от „Т.С.С. в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че исковата претенция
като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 11,14 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
03.08.2023 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
7
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на исковата молба – 25.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 2 107,35 лв. от общо направените
разноски в размер на 2 155,54 лв., от които: сумата от 200 лв. – платена държавна такса,
сумата от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица, сумата от 1 055,54 лв. – платено
възнаграждение за особени представители и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Всеки от ответниците следва да заплати разноски, съответстващи на
притежаваната от него 1/2 част от отоплявания имот.
На основание чл. 77 от ГПК ищецът е останал задължен за държавна такса в размер
от 59,03 лв., която следва да внесе по сметка на Софийския районен съд.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С. Д. Г., с ЕГН **********, от гр. *****************, и С. Д. Г., с ЕГН
**********, от гр. *****************, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „Т.С., с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. ****************, представлявано от
изпълнителния директор И.И.Е., на основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, по 1/2 /една втора/ част от сумите, както следва: сумата 3885,12 лв. /три хиляди
осемстотин осемдесет и пет лева и дванадесет стотинки/ – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец юли 2020 г. до месец април
2022 г., и сумата от 568,37 лв. /петстотин осемдесет и шест лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023
г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба -
25.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК, по 1/2 част /една втора/ от сумата от 2 107,35 лв. /две хиляди сто и седем лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции за сумата 50,98 лв. /петдесет лева и деветдесет и осем стотинки/ за
главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2020 г. до месец април 2022 г., и
сумата от 11,14 лв. /единадесет лева и четиринадесет стотинки/ за лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2023 г., като неоснователни, и за
сумата над 3 885,12 лв. до първоначално претендирания размер от 3 924,85 лв. /три хиляди
деветстотин двадесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ и за периода от месец май
2020 г. до месец юни 2020 г., като погасена по давност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.С., със седалище и адрес на
управление: гр. *************************, с ЕИК *********, представлявано от
8
управителя М.П.С., в качеството му на трето лице помагач на страната на „Т.С., с ЕИК
**********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9