№ 140
гр. П., 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720103964 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от М. М. Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Д. М. – САК, срещу „***" ЕООД, ЕИК
***, със седалище/адрес па управление: ***, с която е предявен главен иск с
правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и искане да бъде обявена
нищожността на Договор за потребителски кредит № *** от 21.12.2020 г.,
поради противоречието му със закона, а именно разпоредбите на чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално поради противоречие с разпоредбата на
чл.22, вр. чл.11, вр. чл.19 от ЗПК.
В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли главния иск, е
предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и искане за
прогласяване нищожността на клаузата предвижда заплащане на такса за
експресно разглеждане, предвидена в договора, поради противоречието й със
закона, а именно разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответника „***" ЕООД не са депозирали отговор на
1
исковата молба и не са взели становище по исковете.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В
депозирана по делото писмена молба чрез адв. М., моли съда да уважи
предявените искове, като му се присъдят сторените разноски. Представя
списък на разноските.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по
делото писмена молба чрез ю.к. Д.Д., оспорва исковете и моли съда да ги
отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.
По допустимостта:
Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирано лице и
при наличието на правен интерес, поради което са проецсуално допустими.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по делото писмени доказателства и изслушаната, приета и
неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, както и при
приложението на чл.190, ал.2, вр. чл.161 от ГПК, се установява че между М.
М. Г., в качеството му на кредитополучател и „***" ЕООД (с предишно
наименование „***“ ЕООД), в качеството му на кредитодател, е сключен
Договор за кредит № *** от 21.12.2020 г., съгласно който ответника е
предоставил на ищеца кредит в размер на 500,00 лева, за срок от 30 дни, и
падежна дата 20.01.2021 г., при годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,97 %. С
Анекс към Договор за кредит № *** от 22.12.2020 г., на ищеца била отпусната
допълнителна сума в размер на 400,00 лева, а с Анекс към Договор за кредит
№ *** от 23.12.2020 г., на ищеца била отпусната допълнителна сума от 300,00
лева. При така измененото правоотношение между страните, след сключване
на двата Анекса, на ищеца е отпуснат кредит в общ размер на 1200,00 лева, с
падеж на кредита – 20.01.2021 г., при годишен лихвен процент от 40,97 % до
сключване на втория анекс, а след него от 40,98 %, и при годишен процент на
разходите от 49,7 %. При тези обстоятелства съдът намира, че между страните
по Договор за кредит № *** от 21.12.2020 г., с размер на кредита 500,00 лева,
годишния лихвен процент е от 40,97 % до 22.12.2020 г., а от 22.12.2020 г.,
същият е променен след сключването на Анекса и отпускането на
допълнителната сума от 400,00 лева до 23.12.2020 г., и от 23.12.2020 г., след
2
сключването на втория Анекс, за отпускане на допълнителна сума от 300,00
лева, срока на кредита е до 20.01.2021 г., а годишния лихвен процент е от
40,98 %, като годишния процент на разходите по кредите е в размер на 49,7 %.
Горните обстоятелства съдът прие за установи при приложението на
чл.190, ал.2 от ГПК, тъй като с определение № 3754 от 30.10.2024 г., съдът е
задължил на основание чл.190 от ГПК ответника „***" ЕООД, най-късно в
първото съдебно заседание да представи съхраняваната при тях преписка по
Договор за потребителски кредит № *** от 21.12.2020 г., включително всички
сключени анекси към договора, стандартен европейски формуляр за
предоставяне па информация за потребителските кредит, както и
приложимите към Общи условия, което искане съдът намира за относимо и
допустимо, и следва да бъде уважено, като му е указал и последиците при
неизпълнение на това му задължение, а именно, че на основание чл.190, ал.2,
вр. чл.161 от ГПК, с оглед обстоятелствата по делото, може да приеме за
доказани фактите, за които страната е създала пречки да бъдат събрани
допуснатите доказателства. . Ответника не е представил съхраняваната при
него преписка по процесния договор за кредит, като не е представил нито
договора, нито последвалите го анекси, а също така и съхранявания при тях
стандартен европейски формуляр за предоставяне па информация за
потребителските кредит, както и приложимите към Общи условия. Ответника
не е подал отговор на исковата молба, а в депозираната по делото писмена
молба чрез ю.к. Димитрова не е оспорил сключването на процесния договор за
кредит и последвалите го анекси. Напротив в депозираната молба твърди, че
договора не е нищожен, като намира твърденията на ищеца за неоснователни
и недоказани, и моли съда да отхвърли иска. В този смисъл, съдът намира, че
ответника недобросъвестно не е изпълнил задължението си да представи
преписката по процесния договор, а с оглед на останалите събрани по делото
доказателства – Анекс за допълнителна сума от дата 23.12.2020 г. към Договор
за кредит № *** от 21.12.2020 г., преценен по отделно и в съвкупност с
приетата и неоспорена съдебно – икономическа експертиза дават основание на
съда да приеме, че между страните е сключен процесния Договор за кредит,
ведно с последвалите го два Анекса. В този смисъл е решение № 50003 от
31.07.2024 г. на ВКС, по т. д. № 1818/2022 г., I т. о.
От приетата и неоспорена съдебно – икономическа експертиза се
3
установява, че при изчисляване на годишния процент на разходите, са взети
предвид следните допускания: договорът за паричен заем е валиден за
посочения в него срок; всяка от страните изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да се начисляват разходи за събиране, лихви
за забава, неустойки за неизпълнение. Без Такса за бързо разглеждане в размер
на 237,61 лева, като не е взета предвид уговорената такса за бързо разглеждане
в размер на 237,61 лева. Вещото лице е изчислило, че при включване на
таксата за бързо разглеждане на кредита, то годишният процент на разходите
би бил в размер на 1123,33 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен
заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.
Ответникът – „***" ЕООД (с предишно наименование „***“ ЕООД) е
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, поради което може
да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно
страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на
чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, и в тази връзка валидността му се преценява с
оглед разпоредбите на ЗПК.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря на императивните разпоредби на чл.10, ал.1, ал.11,
ал.1, т.17-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.
Ищецът основава претенцията си за нищожност на договора за паричен
заем на неспазването на императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.10, вр.
чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, задължителна част от съдържанието
на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
4
Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК регламентира, че разходите, които се
включват в ГПР са настоящи или бъдещи разходи, представляващи лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В тази
връзка и следва извода, че уговорената такса за бързо разглеждане
представлява разход, който следва да бъде включен в ГПР съгласно чл.19, ал.1
от ЗПК, тъй като макар и уговорена като такса за бързо разглеждане, по
съществото си, последните представляват част от съществените особености на
договорите за кредит, предоставяни от финансови институции – бързина при
отпускането им, респ. възможност за предоговаряне на клаузите им.
Същевременно включването на този разход при изчислението на ГПР, води до
промяна на неговия размер.
От приетата съдебно – икономическа експертиза се установява, че ако
разхода за такса за бързо разглеждане е била включена при изчисляването на
годишния процент на разходите, то действителният му размер (на ГПР) би бил
от 1123,33 %.
Изложеното, налага извода, че освен, че ГПР е в размер значително
надвишаващ законово допустимия, като при посочването му в договора не е
спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Целта на посочената правна норма
е да се предостави на потребителя точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи, и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнително плащане по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с
нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, е възможно да
заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му. Същевременно - посочването на по-нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
5
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП.
С оглед данните по делото, настоящият съдебен състав приема, че с
уговорената такса за експресно разглеждане на молбата за кредит се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
такава по тях не представлява плащане за услуга, а реално представлява
прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на
ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Като не е включена в
ГПР, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по
кредита, които ще направи, откъдето и следва извода, че е нарушена
разпоредбата на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Тази клауза е нищожна и
на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово
изискване, регламентирано в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява на кредитора да събира
от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, какъвто именно е характерът на посочената такса, поради което и на
това основание уговорката се явява нищожна.
В тази насока е и приетото в Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по Дело
C-714/22, в което се приема, че клауза в договор за потребителски кредит,
която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва
плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на
допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се
възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер,
когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера
на отпуснатия заем. Приема се също, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия
тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48,
а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
6
В горния смисъл, съдът намира, че поради неспазване изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то на основание чл.22 от ЗПК, процесният договор за
потребителски кредит е изцяло недействителен.
Доколкото другите искове срещу същия ответник подлежат на
разглеждане в случай на отхвърляне на този иск, то не следва да бъдат
разглеждани.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, право на
разноски има ищеца. Ищеца е направил разноски за заплатена държавна такса
в размер на 100,00 лева, както и депозит за вещо лице в размер на 150,00 лева.
С оглед изхода на делото сторените от ищеца разноски в общ размер на 250,00
лева следва да бъдат възложени върху ответната страна.
Ищеца в хода на делото е бил представляван от адвокат, като в договора
за правна защита е съдействие е уговорено, че възнаграждение не се дължи,
тъй като се представлява безплатно от адвоката, при условията на чл.38 от ЗА.
Налице са основанията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В договора за правна
защита и съдействие (л.42 от делото) е уговорено предоставянето на безплатна
правна помощ. Предвид изложеното и на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, сумата от 240,00 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца. При
определяне размера на същото съдът съобрази правната и фактическа
сложност на делото, обема на извършена дейност по делото от адв. М., както и
актуалната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение
от 25 януари 2024 г по дело С-438/2022 г., по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, както и практиката на националния съд,
обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г на
ВКС, І т.о. и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на
ВКС, ІІ т.о, включително и актуалната съдебна практика на ОС-П., намерила
израз в определение № 789/04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 578/2024 г. на ПОС,
съгласно която посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда.
7
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска на М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес па управление: ***, на
основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № ***,
сключен между страните на 21.12.2020 г., поради противоречието му със
закона.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес па управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 250,00 лева, представляваща, разноски за
държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „***" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище/адрес па управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление:
***, сумата в размер на 240,00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за
оказаната от него безплатна правна помощ на М. М. Г., ЕГН ********** по
гр.д. № 03964/2024 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8