№ 94
гр. М., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М., ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20251600500025 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Е.
А. С. против решение № 326/14.10.2024 г. по гр. д. № 2358/2022 г. по описа на Районен
съд – Лом, с което е уважен отрицателен установителен иск за собственост.
Жалбоподателят Е. А. С. твърди във въззивната жалба, че решението на ЛРС е
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. ЛРС не е обсъдил
доводите на въззивника, поради което е постановил необоснован съдебен акт.
Първоинстанционният съд не е съобразил, че договорът за наследство се отнася до
земеделски земи, а те са били възстановени с решение на ОСЗ през 2000 г., докато
общият наследодател и собственик на същите Т.М. е починал през 1984 г. Касае се до
новооткрито наследство, поради което приложение намира институтът на
наследствената трансмисия, която позволява наследството на Т.М. да се продава с
договор по чл. 212 от ЗЗД отделно от наследството на Ц. М. – пряк наследодател на
продавачитепо договора. От това следва, че Е. С. е придобил 2/27 ид.ч. от процесните
земеделски земи и се явява съсобственик заедно с въззиваемите.
Възизвникът моли решението на ЛРС да бъде отменено и вместо него МОС да
постанови ново, с което да отрицателният установителен иск за собственост по чл. 124
от ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен и се присъдят разноски за двете
съдебни инстанции.
1
Въззиваемите Р. Г. Т., Ц. Г. Т., М. И. В., Г. Н. К., Ц. Н. К. и С. Д. Б. в писмен
отговор вземат становище за неоснователност на жалбата и молят да бъде оставена без
уважение, а решението на ЛРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.
Подчертават, че процесните земеделски земи са били възстановени на А.И. и Г.М., а
не на Т.М. или Ц. Т., както твърди въззивникът. За първи път с въззивната жалба
недопустимо се навеждат доводи за наследствена трансмисия, поради което те не
следва да бъдат обсъждани, а те са и неприложими в случая. Кръгът на наследниците
на възстановена собственост върху земеделски имоти се определя към момента на
смъртта на наследодателя, както е постановенто в ТР № 1/04.11.1998 г. на ОСГК на
ВКС, поради което правилно ЛРС е приел, че Е. С. е сключил договорза продажба на
наследствени права, но не с преките наследници, поради което не е настъпил вещно-
транслативен ефект.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред ЛРС Р. Г. Т., Ц. Г. Т., М. И. В., Г. Н. К., Ц. Н. К. и С. Д. Б. са предявили иск
срещу Е. А. С. за признаване за установено, че той не е собственик на 2/27 ид. ч. от
имоти с номера: ***.80.23, ***.189.70, ***.189.71, ***.196.12, ***.47.16, ***.82.15,
***.191.15, ***.372.17, ***.418.21 и ***.445.2, всички в землището на с. Я., обл. М..
Първоинстанционният съд е обсъдил допустимостта на иска и е приел, че за
ищците същестува правен интерес от отричане правото на собственост на Е. С., който
като се легитимира като съсобственик, оспорва извършена без негово участие
доброволна делба от 2005 г. и претендира прогласяване на нищожността й.
Отрицателният установителен иск първоначално е бил заведен като насрещен иск в
производството по оспорване на делбата, но е отделен за разглеждане в самостоятелен
процес.
По същество ЛРС е изложил мотиви, че процесните земеделски земи са били
възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Г.М. и съпругата му А.И.. Е. С. е
сключил договор за продажба на наследство с Л.П., М.П. и С.С.. Предмет на договора
е наследството, останало от Т. Г. М. – син на Г. М., и Ц. Т. Г. – син на Т.М. и внук на Г.
М.. Продавачите по договора са наследници на Л.К. Г., която от своя страна е съпруга
на Ц. Т. Г., но не наследява Т.М.. Като е стигнал до извода, че не е налице пряко
наследствено правоотношевние между дваматапосочени в договора по чл. 212 от ЗЗД
наследодатели и продавачитепо договора, ЛРС е обосновал извод, че договорът по чл.
212 от ЗЗД не е породил вещно-транслативен ефект. Тримата продавачи притежават в
съсобствеността дял от общо 2/27 ид.ч., но те могат да се разпоредят с него при
2
спазване формата по чл. 18 от ЗЗД - нотариален акт.
Въззивният съд намира обжалваното решениe за правилно и законосъобазно и
като препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК, го потвърждава.
Ищците по отрицателния установителен иск, въззиваеми в настоящото
производство, оспорват правото на собственост на Е. С. върху шест земеделски имота
в землището на с. Я., обл. М.. Правният им интерес се състои в това чрез отричане
правата на С. по отношение имотите да изключат и активната му легитимация по
заведен от него иск срещу тях с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН (гр. д. № 630/2022
г. по описа на Ломския районен съд) за прогласяване нищожност на договор за
доброволна делба на същите недвижими имоти.
С. се легитимира като съсобственик по отношение земеделските имоти с
договор за продажба на наследствени права от 7 март 2022 г. Продавачи по договора
са Л.П., С.С. и М.П., а предмет на продажба са наследствените им права от
наследодателите Т. Г. М., починал на 13 март 1984 г. и Ц. Т. Г., починал на 4 октомври
1984 г.
Процесните земеделски земи са били възстановени с две решения, двете с №
01Я/10.02.200 г. на ОСЗ – Я., на наследниците на Г.М., починал през 1965 г., и
съпругата му А.И., починала през 1945 г.
Г. Ил. М. е оставил след смъртта си четирима низходящи: синовете Т., М. и В. и
дъщеря П.. Последната няма свои низходящи по права линия, поради което след
смъртта й през 1982 г. е наследена от тримата й братя. От това следва, че Т.М., сочен
като наследодател на продавачите по разглеждания договор за продажба на наследство
е получил 1/3 ид. ч. от процесните земеделски земи.
Т.М. е починал на 13 март 1984 г. и е оставил като наследници по закон
синовете си Г. и Ц. и дъщеря Р.. Синът Ц. Т. Г. е починал на 4 октомври 1984 г. и тъй
като няма низходящи, негови наследници по закон са били преживялата съпруга Л.К.
Г., която наследява заедно с брата Г. и сестрата Р..
Преживялата съпруга на Ц. Т. Г. е починала през 2004 г. и оставила като
наследници по закон двама синове К.П. и М.П., но те са нейни деца от друг брак. К.П.
е починал през 1980 г., преди майка си, затова е заместен от синовете си Л.П. и С.С..
Така наследниците по закон на Л. Г. се явяват продавачи по договора за продажба на
наследство от 7 март 2022 г.
За сключване на договор за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД е
достатъчно продавачът да удостовери качеството си на наследник. Договорът се
сключва в обикновена писмена форма с нотариална заверка на подписите и негов
предмет е съвкупността от права и задължения, които продавачът е придобил по
наследство, включително и недвижимите имоти или части от тях. Договорът на
продажба на наследство има транслативен ефект, но само за онова, което продавачът е
3
имал в качеството на наследник към момента на откриване на наследството.
В случая, за да се прецени какви права са прехвърлили Л.П., С.С. и М.П. на Е.
С., е нужно да се изследва въпросът дали те са наследници по закон на Т. Г. М. и на
неговия син Ц. Т. Г. и поради наследственото правоприемство са придобили права
именно от тези двама наследодатели.
Вече описаната верига на наследяване показва, че продавачите по договора по
чл. 212 отЗЗД не са преки наследници на Т.М. и на Ц. Т.. Те са придобили по
наследяване права от Т.М., но опосредено – първо наследствените права са преминали
от Т.М. към неговия син Ц. Т., а след смъртта на последния от Ц. Т. към съпругата му
Л. Г., т.е. продавачите са наследници на своята майка Л. Г., а не на Т.М.. Те са
придобили права на собствено основание като низходящи на Л., получили са нейното
имущество, което е включвало и дял от земеделските земи на Г. Ил. М., но не са
наследници нито на Г. М. (на когото са възстановени имотите), нито на сина му Т.М..
Тримата продавачи не притежават и наследствени права от Ц. Т., затова не са
могли да прехвърлят такива. Те не са били призовани към наследяване на това лице.
След смъртта му неговото наследство е преминало към съпругата му и неговите брат и
сестра.
Продавачите Л.П., С.С. и М.П. не са били призовани към наследяване нито на
Т.М., нито на Ц. Т., защото към съответните дати на откриване на техните наследства
те не са се явявали техни наследници по закон. Те са наследници на Л. Г., но с
процесния договор не са се разпоредили с наследството, останало от нея.
МОС намира за неоснователно твърдението на въззивника, че имуществото на
посочените двама наследодатели е преминало у продавачите по силата на наследствена
трансмисия. Институт на наследствената трансмисия, уреден в чл. 57 от ЗН, урежда
преминаване в наследство не на имуществото на наследодателя, а на едно негово
имуществено право – правото да приеме или да се откаже от наследството на своя си
наследодател. Това може да стане при наличие на условие да е починал след
наследодателя, но преди да е приел или да се е отказал от неговото наследство.
Наследствената трансмисия дава възможност имуществото да премине към
следващия ред наследници, но не променя последователността на призоваване към
наследяване. В подкрепа на това виждане е изискването наследникът най-напред да
приеме наследството на прекия си наследодател и едва тогава да упражни наследеното
право да приеме и наследството на неговия наследодател. Така преки наследници на
Т.М. си остават неговите низходящи, а на Ц. Т. – неговата съпруга и неговите брат и
сестра. Тримата продавачи по договора за продажба на наследство не са преки
наследници нито на единия, нито на другия, дори да се приеме, че е осъществена
наследствена трансмисия (за прилагането на която дори не са установена
предпоставката по чл. 57 от ЗН – неприемане на наследството от прекия наследник).
4
Жалбоподателят допуска смесване на наследствената трансмисия с
наследяването по право на заместване, защото приема за определящ момент за
очертаване кръга на наследниците датата на възстановяване собствеността върху
процесните земеделски земи. Действително реституцията е настъпила през 2000 г. с
постановените актове на ОСЗ Я., но с тези актове към вече откритото наследство на
Г.М. и А.И. са добавени възстановените земеделски земи. Кои са лицата, които ще ги
наследят обаче се определя по правилото, че наследството се открива в момента на
смъртта на наследодателя, затова и към наследяване се призовават наследниците,
които са били живи към онзи момент. С оглед изтеклия продължителен период от
време следва да се проследи веригата на наследяване по закон при спазвне
поредността по чл. 5-9 от ЗН, която обаче показва, че към момента на откриване на
наследствата на лицата, в чиято полза са възстановени имотите – Г. М. и А.И., нито
пък към момента на откриване на наследствата на двамата посочени в договора по чл.
212 от ЗЗД наследодатели Т.М. и Ц. Т., продавачите не са били техни наследници.
Транслативният ефект на договора по чл. 212 от ЗЗД обхваща само правата и
задълженията, които наследникът е имал по времеоткриване на наследството.
Въззивният съд намира, че в решението на ЛРС убедително е обоснован
изводът, че Л.П., С.С. и М.П. не са притежавали наследствени права по отношение
наследството на Т.М. и на Ц. Т., поради което не са могли да прехвърлят такива права
на Е. С.. От това следва, че последният не е придобил право на собственост върху
процесните земеделски земи по силата на договор за продажба на наследство и
отрицателният установителен иск за собственост, предявен срещу него, е основателен.
МОС потвърждава обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
При този изход на процеса на въззиваемите се дължат направените във
въззивното производство разноски в размер на 1750 лв.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 326/14.10.2024 г. по гр. д. № 2358/2022 г. по описа
на Районен съд – Лом.
ОСЪЖДА Е. А. С. да плати на Р. Г. Т., Ц. Г. Т., М. И. В., Г. Н. К., Ц. Н. К. и С. Д.
Б. разноски за въззивното производство в размер на 1750 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6