№ 362
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000510 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе редвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 3101/01.08.2022г. на С. А. А. от с. Я. Област Разград,
представляван от адв. Ю. Й. от АК – гр. Разград, и въззивна жалба вх. №
3191/08.08.2022г. на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД - гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ЕИК *********, представлявано от адв. Д. Х. от САК, срещу
решение № 123/14.07.2022г., постановено по гр. д. № 509/2021г. по описа на
Разградски окръжен съд.
С въззивна жалба вх. № 3101/01.08.2022г. се атакува решението на
РОС в частта, с която е отхвърлен предявен от С. А. А. осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД да заплати сумата 80 000лв., представляваща разликата над
присъдената сума от 120 000лв. до 200 000лв., претендирана като
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на
ПТП на 05.12.2018г., причинено от Р. Г. Б., управлявал л. а. „Фолксваген
голф“ с рег. № РР 2428 ВС, застрахован при ответника ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД със застрахователна полица № BG/23/118000239180, ведно
със законната лихва, считано от 03.06.2019г. до окончателно изплащане на
1
сумата. Твърди се че искът е уважен в занижен размер предвид установените
неимуществени вреди – болки, страдания от получените телесни увреждания,
и психотравми, и не съответства на съдебната практика при подобен тип
увреди. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната
отхвърлителна част и уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени
вреди изцяло в предявения размер.
Процесуалният представител на насрещната страна е депозирал
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за
неоснователност на жалба на пострадалото лице, с подробно изложени доводи
и съображения.
Деликвентът Р. Г. Б., конституиран в производството в качеството на
трето лице – помагач на страната на ответното застрахователно дружество, не
изразява становище.
Въззивна жалба вх. № 3191/08.08.2022г., подадена от ответника ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД е насочена срещу осъдителната част на решението в
частта, с която застрахователят е осъден да заплати на пострадалото лице
разликата над 75 000 лв. до 120 000 лв. за обезщетяване на неимуществени
вреди от посоченото по – горе застрахователно събитие. В жалбата са
релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон –
чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението по
справедливост, което според въззивника е силно завишено, определено в
нарушен принципа на пропорционалност между справедливостта и
социалната необходимост. Излагат се съображения и за необоснованост на
извода на първоинстанционния съд за процент на съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 20 % при приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, като се сочи, че конкретните обстоятелства, в това число поведението на
пострадалото лице в резултат на повлияването му от употребата на алкохол,
обосновават определяне на по – висок размер на принос на пострадалия от
поне 50%. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски
съобразно резултата от въззивното производство.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните
части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
2
процесуално допустими.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Разградският окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителни искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от на С. А. А.
от с. Я. Област Разград, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД - гр. София, за
присъждане на сумата 200 000 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди– болки и страдания от получени
травматични увреждания вследствие на ПТП, настъпило на 05.12.2018г.,
виновно причинено от Р. Г. Б. като водач на л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. №
РР 2428 ВС, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ при ответното
дружество със застрахователна полица BG/23/118000239180, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 03.06.2019г. до окончателното
погасяване на задължението, както и за сумата 375.66 лв., претендирана като
обезщетение на имуществени вреди от същото застрахователно събитие –
разходи за лечение.
Решението на ОС – гр. Разград, с което осъдителните искове са
частично уважени, ведно с акцесорните претенции за законни лихви, е
валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част. Налице
са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки
за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, в това число и
предвидените специални такива в приложимия за процесните отношения КЗ,
обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. На 03.06.2019г.
ищецът, в качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 и с
оглед разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, е предявил пред застрахователя ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД писмена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение. По образуваната ликвидационна преписка по щета № 0411-900-
0009-2019г., е отказано изплащане на застрахователно обезщетение с писмо
изх. № 99-3811/04.09.2019г., по съображенията, че не са представени
изискани документи, а представените не са достатъчни за доказване
основателността на претенцията и за определяне размера на обезщетението.
Тъй като решението на ОС- Разград не е обжалвано от ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД - гр. София е влязло в сила в осъдителната част, с която
3
исковете на пострадалото лице са частично уважени съответно за сумата
120 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди и сумата 300.53лв.– за
имуществени вреди, следва да се приеме, че между страните е безспорно
установено, включително и със сила на пресъдено нещо, наличието на всички
елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на
пряк иск с правно основание чл. 432 КЗ, а именно: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”, сключено с
ответното дружество, за увреждащия л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № РР 2428
ВС, собственост и управляван от Р. Г. Б., обективирано в застрахователна
полица BG/23/118000239180; настъпване на застрахователно събитие в срока
на действие на договора – ПТП от 05.12.2018г.; претърпени неимуществени
вреди от ищеца, които са в причинна връзка със застрахователното събитие.
Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност
и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за
причиняване на ПТП на 05.12.2018г., в резултат на което на ищеца са
причинени телесни увреждания, са разрешени още преди подаване на
исковата молба със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300
ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, с влязла в сила присъда №
23/09.06.2021 г. по НОХД № 238/2020 г. по описа на Районен съд- Разград. С
този акт на наказателния съд подсъдимият Р. Г. Б. е признат за виновен в това,
че на 05.12.2018 г. в с.Я. област Разград, на ул. „Първи май“, пред дом № 4,
при управление на л.а. марка „Фолксваген Голф“ с рег. № РР 2428 ВС,
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. А. А. от село Я.
изразяваща се в тежка черепно мозъчна травма със счупване на дясната
слепоочна кост на черепа, счупване дъгата на ябълчната кост вдясно,
счупване на горната челюст в областта на максиларния синус, контузия на
мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
интрацеребрална хеморагия вляво и кома, които са довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота на пострадалия; счупване на дъгата на
ябълчната кост вдясно и на горната челюст в областта на максиларния синус,
които са довели до трайно затрудняване на дъвченето за срок от 2-3 месеца на
пострадалия; счупване на втори шиен прешлен в областта на дъгата и
израстъците му, които са довели до трайно затрудняване на движението на
4
снагата на пострадалия със среден срок за възстановяване около 4-4.5 месеца,
ако не настъпят усложнения в оздравителния процес и счупване на горния и
долен край на срамната кост на таза вляво, което е довело до трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник на пострадалия със
среден срок за възстановяване около 2-2.5 месеца,
Първият от спорните въпроси пред въззивния съд е свързани с размера
на обезщетението, като оплакванията са сведени до неправилността на
съдебния акт поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. И двете
страни в процеса поддържат, че при определяне размера на обезщетението е
нарушен принципът за справедливост, като според пострадалото лице той е
занижен, а според застрахователя - необосновано завишен.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка относно получените от ищеца телесни увреждания,
вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни
преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в
хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на
ГПК. Безспорно е установено от медицинската документация и от
заключението на съдебно – медицинска експертиза, че в резултат на ПТП
ищецът е получил: травматична кома с изпадане в безсъзнателно състояние и
продължително посттравматично коматозно състояние; тежка черепно-
мозъчна травма - кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка в ляво париетално
/теменно/; травматичен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки
/субарахноидална хеморагия/ в лява теменна област; хематом в ляво,
темпоро-париетално /челнотеменно/ с мозъчен оток и контузионни огнища по
съседство; вътремозъчни /интрацеребрални/ хематоми в ляво; изтичане на
кръв /хеморагия/ от двата ушни канала;травма на главата - фрактурна ивица
през крилото на клиновидната /сфеноидална/ кост в дясно и клиновидните
/сфеноидални/ синуси; фрактура на дясна теменна /темпорална/ кост;
счупване на дясна скулова кост; счупване на десен горночелюстен синус с
колекция кръв в него /хемосинус/; кръв в клиновидните /сфеноидални/
синуси; разкъсно-контузна рана на главата; хематом на челото; множество
охлузни рани и кръвонасядания по лицето; остра дихателна недостатъчност
от централен тип; счупване на дъгата и тялото на втори шиен прешлен /С2/;
счупване на долно и горно рамо на лява срамна /пубисна/ кост; - малък излив
в малкия таз.
5
Пострадалият е бил хоспитализиран в периода от 05.12.2018г. до
07.12.2018г. в МБАЛ „ Св. Иван Рилски“ – гр. Разград, под интензивно
наблюдение и грижа в отделението по реанимация, с много продължително
коматозно състояние с невъзможност за самостоятелно дишане, наложило
интубиране и апаратна вентилация. След стабилизиране, на 07.12.2018г.
ищецът е бил транспортиран в МБАЛ „Св. Анна“ – Клиника по
неврохирургия, където е продължило болничното лечение до 11.01.2019г.;
след клинично обсъждане и относителна стабилизация на състоянието на
пациента е била проведена операция за стабилизиране на счупването в
шийния отдел на гръбначния стълб и налагане на остеосинтеза, обхващаща
тилната област на главата и горния етаж на шийния сегмент на гръбначния
стълб. Едва преди 5-6 месеца, /считано от м. 05.2022г., т. е. от началото на
2022г./ пострадалият е започнал да води относително самостостоятелен
живот. Направена е трахеостома по лекарска преценка, предвид високия риск
от мозъчен оток, която все още, по лекарско предписание, не е затворена.
Поставената диагноза от специалист- невролог е: Състояние след тежка ЧМТ
със сътресение на мозъка. Счупване на С2. Състояние след интрацеребрален
хематом /темпоро- париетален/ и субдурален хематом, травматична
субарахноидална хеморагия. Мозъчна контузия. Посттравматична
енцефалопатия.
Към датата на прегледа, осъществен от вещото лице, назначено за
изготвяне на СМЕ, са констатирани следното състояние и последици от
уврежданията: Обективно установен неврологичен дефицит: посттравматична
енцефалопатия, дребнофреквентен нистагъм /бързи, спонтанни, ритмични
движения на очната ябълка, които не могат да се овладеят волево/ при поглед
на дясно, по-живи рефлекси за десните крайници с положителни тестове за
латентни /скрити/ парези; резидуална /остатъчна/ десностранна хемипареза;
нестабилност в позата на Ромберг - залита встрани; мудна реализация и
дисметрия за координационни феномени - дискоординационен синдром,
вертижен /състояние на световъртеж/ синдром; нарушения на ВКФ /висши
корови функции/ — сомнолентност /унесеност/, брадипсихия /забавяне на
мисловните процеси/, ретроградна амнезия /липса на спомени за минали
събития/, транзиторни /преходни/ епизоди на паметови нарушения,
персистираща /постоянна/ тилна цефалгия /главоболие/ и субективни
6
оплаквания, които значително са влошили качеството на живот и без прогноза
за възстановяване.
Предвид проведения консулт с невролог и изготвения неврологичен
статус, вещото лице дава заключение, че за в бъдеще е невъзможно
възстановяване работоспособността на пострадалия. Полагането на физически
труд при тези субективни оплаквания, при изразения верижен синдром, т. е.
нестабилност и неустойчивост в походката, при изразено главоболие,
загубата на концентрация, паметовите проблеми, не само краткосрочната, а и
дългосрочната прогноза обосновава невъзможността пострадалият да се
възстанови и да бъде пълноценен в дейностите в ежедневния живот.
В първоинстанционното производство е назначена и комплексна
съдебно – психиатрична и психологическа експертиза, възложена на вещи
лица, разполагащи с необходимите специалност и квалификация за
изпълнение на задачите и чиято компетентност не е оспорена. Според
заключението, която се възприема изцяло от въззивния съдебен състав,
ищецът страда от органично разстройство на личността с травмена генеза, с
емоционално-волеви, интелектуалнопаметови нарушения в сравнително
тежка степен, обуславящо тежка социална дезадаптация. Състоянието е в
пряка причинно - следствена връзка с преживяното ПТП от 05.12.2018г.,
развило се е на базата на прекараната тежка черепно-мозъчна травма.
Диагностицираното психично разстройство, макар и да не се покрива с
понятието душевна болест в клиничен смисъл, принадлежи към групата на
органично мозъчните разстройства и предполага значими нарушения по
психични сфери. Налице са обективни данни за органична увреда на
базисните когнитивни функции, както в процесите на паметта, така и на
интелекта, които са тежко увредени и много вероятно регреса ще продължи.
Отчита се и изразена личностова дисхармония – стесняване на интересите,
афективни колебания, отсъстващ контрол върху подтиците и импулсите,
дезорганизирано поведени и др. Установеното при освидетелствания А.
заболяване F07.2 Органично разстройство на личността с травмена генеза, се
е оформило на определен етап от развитието на понесената тежка мозъчна
травма по време на процесното ПТП от 05.12.2018г., с рязко снижаване на
възможностите за комуникация, ограничена до равнището на
непосредственото общуване в най-елементарен план в близкото обкръжение.
7
Данните от медицинската документация, СМЕ, анамнезните данни от
освидетелствания и от брат му, след преживения пътно-транспортен
инцидент и черепно–мозъчна травма с продължително посттравматично
коматозно състояние, сочат за редица несистематизирани симптоми като
главоболие, световъртеж, уморяемост, разразнителност, трудност при
концентрация и изпълняване на умствени задачи, нарушения в паметта,
безсъние и намалена поносимост към стрес, емоционална възбуда. Тези
симптоми могат да се придружават от чувства на потиснатост или
тревожност, идващи от понижена себеоценка и страх от трайна мозъчна
увреда. Прогностично, при този тип психични разстройства се наблюдава
тенденция към прогредиентност /задълбочаване, риск от декомпенсации/ на
когнитивните и личностови дефицити, която корелира с естеството на самото
страдание, нивото и ресурсите на преморбида, вида и схемата на
провежданото лечение и е психологичната и социална подкрепа. Възможно е
и да настъпят т.нар. късни усложнения при мозъчната травма - развитие на
припадъчно заболяване, психоза, деменция.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца
болки, страдания и негативни преживявания пред първоинстанционния съд са
ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Н. Х. –
брат на ищеца, и Е. Х. и Б. С., без родствени връзки със С. А.. Доколкото
показанията се базират на преки и непосредствени впечатления и не се
констатира несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства,
и останалите събрани доказателства, в това число от мотивационната част на
експертизите относно характерните за травматичните увреждания физическо
състояние и страдания на пострадалото лице, няма основание тези
показанията да не се кредитират. След преценка на гласни доказателства
поотделно и във връзка с останалите събрани доказателства, съдът приеме за
установено, че преди инцидента на 05.12.2018г. пострадалият е работел в
Германия, изкарвал пари и помагал на децата си, които също живеели в
чужбина. След ПТП ищецът не можел да се обслужва сам, разчитал изцяло на
помощта и грижите на брат си и жена му за тоалет, къпане, храна; през
първите 20 дни след прибирането си от болницата бил на памперси, брат му
го къпел, хранел го със спринцовка или лъжичка по лъжичка. Здравето на
ищеца не било възстановено и до момента, оплаквал се, че го болят врата,
раменете, краката, не можел да си завърти главата, защото имал шина, бързо
8
се изморявал. Предстояла му операция за премахване на шината.
Въз основа на посочената установеност за факти и обстоятелства, в
това число и при ползване на специални знания на експерти по обща
медицина, психология и психиатрия, съставът на ВнАпС прави следните
правни изводи по предмета на спора:
Надлежно са доказани следните релевантни факти и обстоятелства по
приложението на чл. 52 ЗЗД: възраст на пострадалия / 45 г. към датата на
ПТП/, обществено и социално положение, начин на живот преди ПТП,
получени сериозни физиологични травми, посочени в присъдата на
наказателния съд и по- горе в мотивите, установени с помощта на експертиза,
и свързани с тях болки, страдания и други негативни преживявания -
главоболие, световъртеж, уморяемост, разразнителност, трудност при
концентрация и изпълняване на умствени задачи, нарушения в паметта,
безсъние и намалена поносимост към стрес, емоционална възбуда, чувства на
потиснатост или тревожност, идващи от понижена себеоценка и страх от
трайна мозъчна увреда, техният интензитет и продължителност; засягане на
значими за пострадалото лице човешки потребности - обичаен начин на
съществуване, живот, възможност за упражняване на трудова дейност,
невъзможност за социални контакти, самостоятелно функциониране,
установими от събраните доказателства, невъзможността за възстановяване,
получено в резултат на травматичните увреждания органично разстройство на
личността с травмена генеза, с емоционално-волеви, интелектуалнопаметови
нарушения в сравнително тежка степен, обуславящо тежка социална
дезадаптация, рязко снижаване на възможностите за комуникация,
ограничена до равнището на непосредственото общуване в най-елементарен
план в близкото обкръжение. Посочените факти и обстоятелства обосновават
извод за доказани значителни физически болки и страдания и съществени
негативни емоционални преживявания, които ищецът е претърпял и ще
продължава да търпи до края на живота си като последица на причинените
увреждания.
Първоинстанционният съд надлежно е възприел и съобразил всички
факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението,
съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52
ЗЗД, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално –
9
икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни
обезщетения, както и обичайната съдебна практика при определяне на
обезщетения при деликти с подобен характер и интензитет на вредите. При
определяне по справедливост на паричния еквивалент на неимуществените
вреди в размер на сумата 150 000лв. не е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД,
тъй като тази сума се явява адекватна с оглед получените о ищеца
травматични увреждания и свързаните с тях болки, страдания и други
негативни преживявания в резултат на ПТП, които се характеризират с
изключително висок и продължителен интензитет на търпене и към момента
не са приключили, както и с неблагоприятната прогноза, която не е за
възстановяване, а за влошаване на състоянието.
Въз връзка с оплакването в жалбата на застрахователя за неправилно
определен размер на обезщетението за неимуществени вреди поради
несъобразяването му с актуална каузална съдебна практика, въззивният съд
съобрази следното:
По въпроса за релевантността на обезщетенията за неимуществени
вреди, присъждани от съдилищата на други увредени лица, в период близък
до процесния, но от различни застрахователни събития /деликти/, като
критерий за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищцата, е
даденото разрешение в постановеното, по реда на чл. 290 ГПК, решение №
204/07.11.2016г. по т. д. № 3568/2015г. на ВКС, I т. о. С това решение е
прието, че релевантна е обществената оценка за баланс и еквивалентност,
която следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа
на чл. 52 ЗЗД, на конкретния размер на обезщетението. Субективната
преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък
период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка
за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната
реалност. Присъдените от състава на съда обезщетения за подобен вид
неимуществени вреди от други деликти, настъпили в период близък до
процесния, при неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не
могат да имат самостоятелно значение за формиране на критерия за
справедливост и да бъдат отделен фактор за определяне на паричния
еквивалент, дължим по конкретното дело. Той следва да отговаря на
общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието
10
на обществото, защото само в този случай обезщетението би било обективно
справедливо. Даденото задължително разрешение от ВКС по приложение на
материалния закона е пряко относимо към разглеждания правен спор и се
възприемат изцяло от настоящия съдебен състав.
В резултат на преглед на цялата публикувана практика на съдилищата
в информационен продукт АПИС, по чл. 432 КЗ /2016г./, относима към
деликти с аналогични увреди, с оглед размерите на присъжданите от
съдебните състави обезщетения, съдебният състав установи, че определеният
от ОС- Разград по справедливост паричен еквивалент на претърпените от
ищеца неимуществени вреди към момента на увреждането в размер на
150 000 лв., няма основание да се коригира въз основа и на този допълнителен
коректив за формирана от практиката обща оценка за пропорционалност,
както в посока на намаление на размера, така и в посока на увеличение.
По оплакването в жалбата на застрахователното дружество във връзка с
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В отговора на исковата молба процесуалният представител на ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД - гр. София е релевирал възражение за
съпричиняващо поведение на пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Според ответното дружество пострадалият има равен принос за
настъпване на ПТП и произтичащите от това вреди и се иска намаляване на
обезщетението с 50 %. Конкретно се излага, че той е съпричинил в значителна
степен вредоносния резултат, тъй като се е движил по средата на платното за
движение в посоката на движение на автомобила, а съгласно чл. 108 от
Закона за движение по пътищата, в случай, че не е имало тротоар, е бил
длъжен да се движи по платното за движение, противоположно на посоката
на движение на пътните превозни средства, по възможност най–близо до
лявата му граница. На „самостоятелно основание“ се иска прилагане на чл.
51, ал. 2 ЗЗД чрез намаляване на обезщетението поради съпричиняване
поради обстоятелството, че пострадалият е бил в състояние на алкохолно
опиянение, тъй като това лишавало лицето от способността да преценява
адекватно околната обстановка.
Във въззивната жалба на ищеца не се оспорват фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд за основателност на възражението на
застрахователя за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради допуснато от
11
пострадалото лице нарушение на чл. 108 от ЗДвП. Въззивникът – ответник в
първа инстанция възразява срещу извода на окръжния съд за неоснователност
на възражението в частта, основаваща се на твърдения за употреба на алкохол
от страна на пешеходеца. Искането към въззивния съд е за определяне на
равен принос на пешеходеца за настъпване на ПТП и произтичащите от него
вреди поради доказаността на двете своевременно релевирани форми на
съпричиняващо поведение – 50%.
Установява се по несъмнен начин от разпита на свидетеля Б. С., и от
назначената от първоинстанционния съд съдебно – автотехническа
експертиза, че на 05.12.2018г., ищецът с негови приятели излезли да се
почерпят в заведение в с. Я. защото се били върнали от работа в Австрия;
пили водка и уиски. Към 12 ч. в полунощ си тръгнали и се движели по ул.
„Първи май“ към ул. „Т.“ в посока гр. Исперих, вървели пеша, накрая по
пътното платно, тъй като нямало обособен тротоар. В момента на удара
лекият автомобил се е движил в дясната част на платното за движение на ул.
„Първи май“. Пострадалият С. А. се е движил в дясната част на платното за
движение, на 2-2.5 метра от десния бордюр, по посоката на движение на
автомобила. Ударът е настъпил между предната дясна част на автомобила и
задната лява част на пешеходеца, а спрямо широчината на ул. „Първи май“ -
върху пътното платно, на около 2-2.5 метра от дясната му граница, считано
спрямо посоката на движение на пешеходеца и процесното МПС.
Пешеходецът е бил извън опасната зона на автомобила. При сравняване на
опасната зона за спиране – 39.8 метра, с разстоянието на видимост - 55 метра,
експертът сочи, че водачът е имал възможност да забележи своевременно
пешеходеца преди да навлезе в опасната зона, а пострадалият е можел да
предотврати удара в случай, че се е движил противоположно на посоката на
движение на МПС и възможно най - близо до лявата му граница.
За да определи процент на съпричиняване на вредоносния резултат в
размер на 20 % решаващият съдия е приел в мотивите на обжалвания съдебен
акт, че е основателно възражението са съпричиняващо поведение на
пострадалия за настъпване на вредоносен резултат, съставляващо нарушение
на чл. 108 от ЗДвП, тъй като непосредствено преди произшествието се е
движел по платното за движение в същата лента на движение и на лекия
автомобил, а не в насрещната лента за движение. По отношение на второто
релевирано от застрахователя „самостоятелно основание“ за приложение на
12
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е прието, че макар и алкохолно повлиян, не се установяват
действия на пострадалия, мотивирани от алкохолното опиянение, които да са
в причинна връзка с вредоносния резултат.
Изводите са правилни.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
От тълкуването на тази разпоредба следва, че съпричиняването никога не
проявява действие самостоятелно, а само заедно с извършено непозволено
увреждане. В този случай вредите на пострадалия не са причинени само от
действия или бездействия на деликвента, а и от действия или бездействия на
увреденото лице. При това обаче причинената вреда трябва да бъде неделима,
т. е. да не може да бъде определено дали се дължи единствено на действията
или бездействията на деликвента или на тези на увреденото лице. В този
случай причинността на поведението на увредения няма самостоятелно
съществуване и е обусловена от наличието на причинна връзка между
действието или бездействието на деликвента и вредата. Във всички случаи
действията на деликвента и на увредения, които са довели до настъпването на
общата и неделима вреда трябва да са реализирани преди или едновременно с
непозволеното увреждане. За наличието на съпричиняване не се изисква
противоправност и вина на увреденото лице, което е допринесло за
настъпването на общата вреда. Както е посочено в т. 7 от ППВС № 17/1963г.
от значение за прилагането на съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и вината на пострадалия. Намаляването
на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не представлява санкция за
неправомерно поведение на увреденото лице или за неизпълнение на негово
задължение. Съпричиняването е факт от действителността с настъпването на
който правото свързва определение неблагоприятни за увреденото лице
правни последици, изразяващи се в намаляването на обезщетението за всички
вреди, настъпили вследствие на непозволеното увреждане.
Следователно, релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалото лице е онзи конкретно установен принос, без който не би се
стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане
неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко
13
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди.
Само въз основа на установеното в конкретния казус обстоятелство, че
пострадалият пешеходец е бил алкохолно повлиян, не може успешно да
обоснове и докаже принос за настъпване на ПТП. Състоянието на
пострадалия пешеходец след употреба на алкохол следва да е обусловило
някакво конкретно негово поведение, което да е в причинна връзка с
вредоносния резултат – напр. падане на пътното платно, залитане, забавено
пресичане и др., като и в тези случай съпричиняващи ще бъдат конкретните
действията или бездействията, а не факта на употреба на алкохол преди
настъпване на ПТП. Застрахователят не е релевирал твърдения за това как
алкохолното повлияване на ищеца, който е бил с концентрацията на етилов
алкохол в кръвта – 1.57 промила, на границата между лека и средна степен на
алкохолно повлияване, се е отразило за това да възникне ПТП, респ. какво
действие или бездействие на лицето, различно от нарушението на чл. 108 от
ЗДвП, е допринесло за настъпване на инцидента; сочи се отговора на исковата
молба и в жалбата какво по принцип предизвиква употребата на алкохол –
лишаване на лицето от способността да преценява адекватно околната
обстановка, забавени реакции. По изложените съображения, съдебният състав
намира, че релевирано от застрахователя „самостоятелно основание“ за
приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, може да се квалифицира като неоснователно
и само поради непълно и негодно за целите, за които е направено, фактическо
основание на възражението.
Законът възлага на увреденото лице да търпи неблагоприятните
последици от допуснатото от него съпричиняване на вредоносния резултат,
но не определя изрично начина, по който следва да бъде извършено
намаляването на обезщетението. Като критерий в тази насока може да бъде
използвана степента на съпричиняването, при която се взема предвид
степента на каузалност на поведението на двете страни и съотношението
между тях. Този критерий отчита наличието на състави на непозволеното
увреждане, при които не се изисква виновно поведение на деликвента, като е
приложим в случаите когато съпричиняването е допуснато от малолетни,
14
непълнолетни и лица, които не могат да разбират свойството и значението на
постъпките си. Освен този критерий за намаляване на обезщетението като
такъв се използва и степента на вината, при който водещи са тежестта на
вината на едната или на двете страни в деликтното правоотношение. В този
случай, ако вина за настъпване на общия вредоносен резултат имат и двете
страни в правоотношението, то се преценява коя от тях по-голяма от другата,
а ако се приеме, че двете вини са равнозначни, обезщетението се намалява
поравно. Освен тези два критерии, като критерий за намаляване на
обезщетението се използва справедливостта, при която съдът по свое
усмотрение, след преценка на всички факти, определя размера на
съпричиняването. Всеки един от тези критерии сам по себе си не може да
послужи за намаляване на размера на дължимото обезщетение, поради което
следва същите да бъдат прилагани съвместно един с друг при отчитане на
всички обстоятелства, имащи значение за настъпването на непозволеното
увреждане и степента на вредоносния резултат.
При отчитане на всички конкретни обстоятелства, при които е настъпил
процесният пътен инцидент, и преценката във връзка с посочените по – горе
основни и допълнителни критерии, в това число тежестта на допуснатите от
пострадалия и от делинквента нарушения, въззивният съд намира, че липсва
основание за определяне на процент за съпричиняване на вредите от
пострадалото лице повече или по- малко от 20 %. Поведението на осъденият
от наказателния съд делинквент, което се субсумира от реализирани
множество нарушения на ЗДвП - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, е предизвикало в много
по – голяма степен настъпването на ПТП. Въпреки че формално приносът на
пострадалия, реализиран с допуснато от него нарушение на чл. 108 от ЗДвП, в
причинна връзка с настъпването на ПТП, изглежда по – съществен от 1/5 в
сравнение с това на водача, липсва основание за определяне на процент за
съпричиняване повече от 20%, тъй като вменената от ЗДвП отговорност на
водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по
- голяма от тази на останалите, уязвими участници в движението, каквито са
и пешеходците.
По изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав
прави крайния правен извод, че предявеният осъдителен иск с правно
15
основание чл. 432 КЗ е основателен до размера, уважен от
първоинстанционния съд с обжалваното решение – 120 000 лв. след
редуциране с приетия процент на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на
сумата 150 000 лв. – определен по справедливост размер на обезщетението за
неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва от датата на завеждане на извънсъдебната застрахователна
претенция – 03.06.2019г. Поради съвпадение на правните изводи на двете
инстанции решението на РОС следва да се потвърди в обжалваната част.
По въпроса за отговорността за разноски за въззивна инстанции
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адвокат Ю. В. Й. от
Адвокатска колегия- гр.Разград следва да се присъди възнаграждение за
осъщественото представителство за въззивна инстанция на ищеца в размер на
сумата 1 511.25лв., определена съобразно Наредба № 1/2004г. за МРАВ,
съобразно материалния интерес по неоснователната жалба на насрещната
страна. В приложения по първоинстанционното дело договор за правна
защита и съдействие изрично е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е
дължимо при условията на чл. 38 от ЗАдв, с посочване на конкретно
основание от кръга на визираните в чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв, при които
законът допуска осъществяването на безплатна адвокатска защита.
Съобразно обективирания в становище вх. № 6690/31.10.2022г. на
ответното дружество списък за разноските по чл. 80 ГПК, в тази инстанция са
направени три разхода – платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на
въззивна жалба, платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представително и заплатена държавна такса по сметка на ВнАпС в размер на
900 лв. Тъй като държавната такса и първото договорено възнаграждение са
разходи, направени във връзка с приета от въззивния съд за изцяло
неоснователна въззивна жалба на застрахователя, по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК,
разходът или част от него не подлежи на репариране от насрещната страна, а
от платеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
във въззивна инстанция в размер на 2 256 лв. ищецът дължи репариране на
част, съразмерно с материалния интерес по неговата въззивна жалба,
16
възлизаща на сумата 1 410лв.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123/14.07.2022г., постановено по гр. д. №
509/2021г. по описа на Разградски окръжен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК *********, да заплати на
адвокат Ю. В. Й. от Адвокатска колегия-гр. Разград сумата 1 511.25лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на С. А. А. за въззивна инстанции, на
основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН **********, адрес: с. Я. обл. Я., ул. „Т.“ № 6,
да заплати ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, сумата 1 410лв.,
представляваща част от направени съдебно – деловодни раноски за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при конституиране на Р. Г. Б., ЕГН
**********, в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника
ЗАД „ОЗК-Застраховане ” АД гр. София.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17