Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 18.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IІI-Б състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря
Михаела Митова, като разгледа докладваното от младши съдия Яна Владимирова
в.гр.дело № 10131 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 155611 от 21.07.2020 г. по гр.д.№
66209/2019 г. на Софийски районен съд, 78 състав, е признато за установено на
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответникът П.Д.А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, п.к.1113, *****, дължи
на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище
адрес на управление:***, следните суми: 3 837,67 лв. – стойността на
потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2015 г. – април 2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, 984,45 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата от 3 837,67 лв., за периода 14.09.2016 г. – 4.09.2019
г.; признато е за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответникът П.Д.А.,
ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, следните суми: 17,10 лв. –
стойността на доставена услуга „дялово
разпределение“ за периода 1.08.2016 г. – 30.04.2017 г. ( погрешно посочен в
диспозитива на решението на първоинстанционния съд като май 2015 г. – април
2017 г., поради допусната очевидна фактическа грешка), ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, и в размер на 4,26 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.09.2016 г. – 4.09.2019
г. Осъден е ответникът П.Д.А., ЕГН: **********,
да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: *****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски за
заповедното и за първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на
подпомагаща страна „Т.“ ООД, конституирана на страната на ищеца.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба е подадена от ответника П.Д.А., чрез процесуалния му
представител адв. М.Л.. Изтъкват се съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Сочи се, че ищецът не е доказал, че между него и
ответника е налице валидно облигационно правоотношение, доколкото не било
доказано качеството „клиент на топлинна енергия“ по отношение на ответника – по
делото бил представен единствено списък на живущите в сградата етажна собственост,
като дори не било посочено в кой апартамент живее ответникът. Позовава се на
практика на Софийски градски съд, съгласно която качеството потребител на
топлинна енергия би могло да се докаже чрез представяне на титул за собственост
на името на ответника, какъвто в случая не бил представен. Сочи, че на ищеца са
били дадени множество възможности да ангажира доказателства в тази насока, но
същият така и не представил справка от имотния регистър, именно защото
ответникът не бил собственик на процесния топлоснабден имот. На следващо място
се поддържа, че е налице погасителна давност по отношение на претендираните
вземания. Сочи се, че такова възражение е направено още с отговора на исковата
молба. Развити са подробни съображения относно приложението на чл. 111, б. „в“
от ЗЗД и наличието на изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на
вземанията. С тези съображения се прави искане обжалваното решение да бъде
отменено, а предявените искове – отхвърлени изцяло. Направено е и искане за
присъждане на съдебните разноски за заповедното и исковото производство пред
двете съдебни инстанции.
Писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е подаден от въззиваемата страна, нито от третото лице
подпомагаща страна. След изтичане на срока за писмен отговор на въззивната
жалба по делото са депозирани четири молби (от 22.03.2021 г., 8.10.2021 г., 21.03.2021 г. и
от 3.10.2022 г.) от „Т.С.“ ЕАД, в които се сочи, че въззивната жалба се оспорва
и се прави искане за присъждане на разноски.
С протоколно определение от 22.03.2022 г.,
постановено по настоящето дело, на мястото на починалия в хода на въззивното
производство ответник П.Д.А. са конституирани неговите наследници по закон С.П.Д.
и М.П.А.. С молба становище от 30.09.2022 г. от С.А., чрез адв. М.Л., и с молба
становище от 3.10.2022 г. от М.А., чрез адв. В.С., същите сочат, че поддържат
съображенията във въззивната жалба, подадена от починалия им наследодател, като
излагат аргументи в тази насока.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК, във вр.
с чл. 415 ГПК, с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ,
за присъждане на сумата от 3 837,67 лв. – стойността на потребена от ответника
топлинна енергия за периода май 2015 г. –
април 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението по чл. 415 ГПК; иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане
на сумата от 984,45 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 3
837,67 лв. за периода 14.09.2016 г. – 4.09.2019 г.; иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 17,10 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода 1.08.2016
г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението по чл. 415 ГПК, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 4,26 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
30.09.2016 г. – 4.09.2019 г. За претендираните суми е издадена заповед за
изпълнение от 12.09.2019 г. по ч.гр.д. № 51420/2019 г. на Софийски районен съд,
78 състав.
Първата предпоставка за основателност на иска по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало
договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна
енергия на основание чл. 149 ЗЕ. Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал.
1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
В конкретния случай се установява, че сградата, в
която се намира процесният недвижим имот, е в режим на етажна собственост, като
това обстоятелство не е спорно между страните. Същата е топлоснабдена, поради
което собствениците и титулярите на правото на ползване в тази сграда
придобиват качеството битови клиенти, съгласно легалната дефиниция § 1, т. 2а
от ЗЕ.
Спорно между страните е обстоятелството дали
първоначалният ответник (починал в хода на производството пред въззивния съд) е
имал качеството „клиент на топлинна енергия“ в периода 1.05.2015 – 30.04.2017
г. В тази връзка по делото е представен списък на живущите по апартаменти в
жилищна сграда на ул. „*****, подписан от П.Д.А., от който е видно, че същият е
посочен като живущ в апартамент № 1 (номерът на апартамента е посочен в колона
първа), ет. 1 в посочената сграда. От удостоверение № 94-00-154/1/ от 1.06.2011
г. на Столична община – район „Изгрев“ е видно, че ул. „Тодор Петров“ е
преименувана на ул. „Райко Алексиев“. Сам по себе си представеният списък на
живущите по апартаменти в сградата не е достатъчен да обоснове извод, че
първоначалният ответник е бил собственик на имота и е имал качеството „клиент
на топлинна енергия“. По делото обаче са представени и писмени доказателства от
третото лице подпомагаща страна, а именно главни отчети от 15.05.2016 г., както
и от 10.05.2017 г., в които е посочено, че партидата за абонатен номер 39395 за
апартамент № 1 на адрес: гр. София, ул. *****, е открита на името на П.Д.А.,
както и приемо-предавателен протокол от 27.06.2017 г. за приключване на
отоплителен сезон 2016-2017 г. Главните отчети и приемо-предавателния протокол
от 27.06.2017 г. (същите представляват частни свидетелстващи документи) са
подписани от П.Д.А., поради което следва да се приеме, че съдържат неизгодни за
издателя признания на факти – а именно, че същият има качеството клиент на
топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден имот, за който е
открита съответната партида с посочения в главните отчети абонатен номер.
Писмените доказателства са приети от първоинстанционния съд в първото по делото
открито съдебно заседание, като на страните е дадена възможност да изразят
становище във връзка с приемането им, а ответникът не ги е оспорил. Ето защо
при съвкупна преценка на приетите по делото доказателства следва извод, че
първоначалният ответник е имал качеството клиент на топлинна енергия по
отношение на процесния топлоснабден имот и за процесния период.
С отговора на исковата молба първоначалният ответник
е посочил, че не оспорва размера на сумите, за които се твърди, че са дължими
за потребяваната топлинна енергия. От заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, което въззивният съд кредитира при съобразяване
с чл. 202 ГПК, се установява, че в процесния топлоснабден имот за процесния
период има пет отоплителни тела с монтирани уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се отчита с един водомер за
топла вода. Вещото лице е констатирало, че абонатът е осъществил достъп за
извършване на отчет и главните отчети са подписани. На следващо място, предвид
изложеното от вещото лице във връзка с разпределянето на постъпилата енергия за
процесния период, установява се, че фирмата за дялово разпределение „Т.“ ООД е
начислила сумите за топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и за
процесния период в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, а именно Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г.
По делото е прието и заключение по
съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е посочил, че не приема
размера на цената на топлинна енергия, посочен в това заключение, като е
посочил, че кредитира посочения в заключението по съдебно-техническата
експертиза размер. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е изчислило
размера на дължимите суми и е посочило краен такъв 4 085,10 лв. (същият се
формира от сумите за сградна инсталация (0,00 лв.), битово горещо
водоснабдяване (1757,82 лв.), отопление (2327,28 лв.) и мощност (0,00 лв.) От
тази сума вещото лице е приспаднало 247,40 лв. – сума за възстановяване, с
която задължението следва да бъде намалено, предвид издадените от ищеца
изравнителни сметки за процесния период, и по този начин е достигнало до
размера на дължимата сума – 3 837,67 лв., която се претендира от ищеца с
исковата молба. Стойността на топлинната енергия за процесния период съгласно
заключението по съдебно-техническата експертиза е 3 837,72 лв., като сумата за
възстановяване според това вещо лице е 247,38 лв. Въззивният съд намира, че
доколкото ищецът е посочил като дължима сумата от 3 837,67 лв. за главница за
топлинна енергия, до тази сума искът се явява основателен.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, размерът на лихвата за забавено плащане, изчислен върху сумата за
главница (общо и за отделните месеци) възлиза на сумата от 832,12 лв. За тази
сума искът се явява доказан.
Стойността на услугата за дялово разпределение
възлиза на 17,10 лв. за периода 1.08.2016 г. – 30.04.2017 г., както се
установява от заключението на вещото лице.
Лихвата за забава върху главницата, дължима за
дялово разпределение, е в размер от 4,75 лв.
С възражението по чл. 414 ГПК, а впоследствие и с
отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност за процесните задължения. По това възражение
първоинстанционният съд не се е произнесъл. Във въззивната жалба се съдържат
изрични оплаквания в тази насока.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3 от
11.04.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества съставляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. в“ ЗЗД и се погасяват с
изтичането на тригодишна погасителна давност.
В случая давността е прекъсната от ищеца на
9.09.2019 г. с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК). Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с
решение от 27.06.2016 г. на КЕВР и публикувани във вестник „Монитор“ на
11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и 2 от общите условия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че в случая погасени
по давност са сумите, дължими за периода 1.05.2015 г. – 30.06.2016 г. Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, дължимите
суми за периода 1.07.2016 г. – 30.04.2017 г., вземанията в рамките на който не
са погасени по давност, са в общ размер от 1984.89 лв. От тази сума следва да
се приспадне сумата за възстановяване от 390,02 лв., която съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се отнася към
периода от м.07.2016 г. до м.04.2017 г. и която съдът съобразно чл. 162 ГПК
изчисли, като взе предвид съотношението между сумата за възстановяване и
непогасената по давност част от вземанията по тази фактура. Така задължението
за дължими суми за топлинна енергия за периода 1.07.2016 г. – 30.04.2017 г. е в
общ размер от 1594,87 лв.
На основание чл. 33, ал. 4 от посочените по-горе
общи условия на „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., лихва за забава се дължи от клиентите на
топлинна енергия при неизпълнение на задълженията им за заплащане на
задълженията по чл. 32, ал. 2 и 3. С оглед възражението за погасителна давност,
по обща фактура № ********** ответниците дължат сумата от 1594,87 лв. за периода
1.07.2016 г. – 30.03.2017 г. Обезщетението за забава върху тази сума се
начислява считано от 14.09.2017 г. и е в размер от 317,59 лв., като за
определяне на неговата стойност въззивният съд на основание чл. 162 ГПК взе
предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и
направи свои изчисления.
Със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ищецът е претендирал сумата в размер от 17,10 лв. –
главница за услугата дялово разпределение за периода 1.08.2016 г. – 30.04.2017 г. В заповедта за изпълнение и съдебното
решение на първоинстанционния съд е допусната очевидна фактическа грешка, като
е посочено, че сумата се претендира за период май 2015 – април 2017 г., който
всъщност се отнася до периода, за който се претендира главницата за топлинна
енергия. В тази връзка в практиката на ВКС се приема, че ако в производството
по обжалване на основното решение въззивният съд констатира служебно наличие на
очевидна фактическа грешка, но приеме, че това обстоятелство не влияе на
допустимостта и правилността на обжалваното решение, той може да се произнесе
по подадената въззивна жалба и без да инициира производство по чл. 247 ГПК /в
този смисъл решение № 91 от 5.07.2019 г. по гр. д. № 2282/2018 г. на ВКС, І
г.о./ Вземането не е погасено по давност, поради което правилно е присъдено от
първоинстанционния съд изцяло. Върху това вземане се дължи обезщетение за
забава, което е в размер от 4,26 лв., което също е правилно присъдено от
първоинстанционния съд.
С оглед изводите на въззивния
съд относно основателността на предявените искове, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено на основание
чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответникът П.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, п.к.1113, *****, дължи на ищеца „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: *****, със седалище адрес на
управление:***, следните суми: стойността на потребена от ответника топлинна
енергия за периода май 2015 г. – април
2017 г. за разликата над 1594,87 лв.,
както и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 14.09.2016 г.
– 4.09.2019 г. – за разликата над 317,59
лв. В останалата част решението на Софийския районен съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право
на разноски имат и двете страни. За въззивното производство на адв. М.Л.,
процесуален представител на въззивницата С.Д., на основание чл. 38, ал. 2, във
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и при съобразяване с направеното от процесуалния представител
искане и отхвърлената част от иска, следва да се присъди сумата от 181,54 лв.
За въззивното производство
адв. В.С., процесуален представител на въззивницата М.А., е направил искане за
присъждане на сумата от 300 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във вр. с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Такова не следва да се присъжда
– въззивната жалба е изготвена от адв. М.Л. от името на първоначалния въззивник
П.А.. Впоследствие по реда на чл. 227 ГПК са конституирани въззивниците С.Д. и М.А..
Адв. В.С. е подал молба, с която е посочил, че поддържа подадената въззивна
жалба и не е осъществявал процесуално представителство в откритото съдебно
заседание. Доколкото същият нито е изготвил въззивната жалба, нито е
осъществявал процесуално представителство, извън подаване на посочената молба,
възнаграждение в негова полза не следва да се присъжда.
На въззиваемата страна „Т.С.“
ЕАД не следва да се присъждат разноски за въззивното производство. Писмен
отговор на въззивната жалба не е подаден, не е осъществявано и процесуално
представителство в откритото съдебно заседание, проведено по делото.
За първоинстанционното
производство, с оглед променения изход на спора пред въззивния съд, в полза на
адв. Красимира Билева следва да се присъди сумата от 344,35 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
С оглед променения изход на
спора тежест на ответниците следва да останат разноските за първоинстанционното
производство в размер от 266,16 лв., както и разноските за заповедното производство
в размер от 58,63 лв., съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 155611 от 21.07.2020
г. по гр.д.№ 66209/2019 г. на Софийски районен съд, 78 състав, в частта, с която е признато за
установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответникът П.Д.А., ЕГН: **********,
починал в хода на въззивното производство и заместен на основание чл. 227 ГПК от
своите правоприемници С.П.Д., ЕГН **********, и М.П.А., ЕГН **********, дължи
на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***,
стойността на потребена от първоначалния ответник топлинна енергия за периода 1.05.2015 г. – 30.06.2016 г. и за разликата над 1594,87 лв. до присъдения размер от 3837,67 лв., както
и в частта, с която е признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 14.09.2016 г. – 4.09.2019 г. – за разликата над 317,59 лв. до присъдения размер от 984,45 лв.,
както и в частта, с която е осъден
ответникът П.Д.А., ЕГН: **********, починал в хода на въззивното производство и
заместен от своите правоприемници С.П.Д.,
ЕГН **********, и М.П.А., ЕГН **********,
да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски за
първоинстанционното производство – за
разликата над 344,35 лв. до присъдения
размер от 666,64 лв., както и в частта, с която е осъден ответникът П.Д.А.,
ЕГН: **********, починал в хода на въззивното производство и заместен от своите
правоприемници С.П.Д., ЕГН **********, и М.П.А., ЕГН **********, да заплати на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски за заповедното
производство – за разликата над 58,63
лв. до присъдения размер от 146,86 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл.
422, във вр. с чл. 415 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 149 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че първоначалният
ответник П.Д.А., ЕГН: **********, починал в хода на въззивното производство и
заместен по реда на чл. 227 ГПК от своите правоприемници С.П.Д., ЕГН **********,
и М.П.А., ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление:***, стойността на потребена от първоначалния ответник
топлинна енергия за периода 1.05.2015 г.
– 30.06.2016 г. и за разликата над
1594,87 лв. до присъдения размер от 3837,67 лв. като погасен по давност,
както и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 14.09.2016 г.
– 4.09.2019 г. – за разликата над 317,59
лв. до присъдения размер от 984,45 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 155611 от 21.07.2020
г. по гр.д.№ 66209/2019 г. на Софийски районен съд, 78 състав, в останалата
част.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. М.Л.Л. от Софийска
адвокатска колегия, ЕГН **********, сумата от 181,54 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие за въззивното
производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА на С.П.Д., ЕГН **********,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на адв. К.И.Б., с адрес гр. София, ул. *****, сумата в размер от 344,35
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и
съдействие за първоинстанционното производство на П.Д.А., ЕГН: **********,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на
подпомагаща страна „Т.“ ООД, конституирана на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.