Решение по дело №578/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2943
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20201200600578
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2943
гр. Благоевград , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев

Александър Трионджиев
Секретар:Христина Далева
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
Екатерина Т.ова Даракчиева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201200600578 по описа за 2020 година
Делото е инициирано пред настоящата инстанция с протест и жалба от защитника
на подсъдимия срещу Присъда № 832/01.06.2020г. по НОХД №489 /2019г. по описа на
Санданския районен съд, с която подсъдимият М. К. П., роден на ********* г. в гр.
Сандански, постоянен и настоящ адрес в гр*********, адрес за призоваване с. *********, с *
образование, ********* търговец (ЕТ“*“), ЕГН ********** бил признат за виновен в че на
31.03.2018 г. около 02:30 часа в гр. *, на ул.“*“, в района около магазин „*“ чрез два удара с
юмрук в областта на дясната челюст е причинил на М. С. К., като длъжностно лице-
пожарникар в Районна служба“ПБЗН“- гр. Петрич при изпълнение на службата, лека
телесна повреда- разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК контузия в
дясна лицева половина- наличие на оток, зачервяване и палпаторна /при допир, натиск/
болезненост в областта на долната челюст, причинило на К. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота-престъпление по чл.131, ал.1, т.1, във вр. с чл.130, ал.1 НК, за
което и на основание чл.55, ал.1, т.1 НК бил осъден на наказание „Пробация” със следните
пробационни мерки: по чл. 42а, ал.2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ
адрес с продължителност 1/една/ година, изпълнима 2 /два/ пъти седмично, по чл. 42а, ал.2,
т.2 от НК -задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност 1
/една/ година, както и бил признат за ВИНОВЕН, затова че на 31.03.2018 г. около 02,30 часа
в гр. *, на ул.“*“, в района около магазин „*“ е извършил непристойни действия, грубо
1
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието е било съпроводено със съпротива на орган на властта- полицейските служители
А. С. А. и М .Л. Н. изпълняващи задължения по опазване на обществения ред и
безопасността на района, и по своето съдържание са се отличавали с изключителна дързост -
престъпление по чл. 325, ал.2, пр.1 и пр.З във вр. с ал.1 от НК, за което и на основание чл.55,
ал.1, т.1НК бил осъден на наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: по чл.
42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност 1
/една/ година, изпълнима 2 /два/ пъти седмично, по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител с продължителност 1 /една/ година. Със същата
присъда съдът на основание чл.23, ал.1 НК му е наложил най-тежкото от така определените
наказания, а именно наказание "Пробация” със следните пробационни мерки: по чл. 42а,
ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност 1 /една/
година, изпълнима 2 /два/ пъти седмично, по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител с продължителност 1 /една/ година. С присъдата
съдът на основание чл.189, ал.З от НПК е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ОД
на МВР Благоевград разноските по досъдебното производство в размер на 152,49 (сто
петдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки) лева и по сметка на Районен съд
Сандански разноските по делото в размер на 30,00 /тридесет/ лева, както и държавна такса в
размер на 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
В жалбата на подсъдимия и в допълнително развити съображения от неговия
защитник, се набляга на аргументи за необоснованост на присъдата по отношение на
престъплението по чл. 325 ал.2 от НК. Излагат доводи, с които интерпретират по различен
начин събраните по делото доказателства, като акцентират, че първостепенният съд не бил
съобразил, информацията в показанията на част от разпитаните по делото свидетели преки
очевидци и незаконосъобразно бил приел, че обвинението за хулиганство било доказано.
Иска се отмяна на присъдата в тази част и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде
оправдан, а за престъплението по чл. 131 от НК бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
Представителят на Окръжната прокуратура оспорва жалбата и изложените в нея
съображения, като настоява, да се уважи депозирания протест, с който се иска увеличаване
на размера на наложените наказания, като конкретно е посочен в какъв вид и размер.
Позовава се на аргументи за наличие на превес на отегчаващи отговорността обстоятелства,
които излага подробно и иска изменение на постановената присъда в този смисъл.
Въззивният съд, като анализира събраните по делото доказателства,
приема за действителна фактическата обстановка възприета в мотивите на
2
районния съд, а именно:
На 31.03.2018 г. около 00:00 часа възникнал пожар в магазин „*“,
намиращ се на приземното ниво на кооперация на ул.“*“ в гр. *. Предвид
създалата се ситуация дежурният РСПБЗН- Сандански, поискал помощ с хора
и техника от PC ПБЗН-гр. Благоевград и PC ПБЗН-гр. Петрич, тъй като
пожарът бил тежък. Двете служби изпратили в помощ по един специален
(пожарен) автомобил за гасене на пожари - PC ПБЗН-гр. Благоевград с екип
св. К. К. К. - водач на автомобила и колегите му пожарникари - К. Е. и Д. Г., a
PC ПБЗН-гр. Петрич и изпратили специален автомобил с екип от трима
огнеборци - В. И. Г. - водач на автомобила, както и свидетелите М. С. К. -
пожарникар в екипа и К. П. - началник смяна. Свидетелят М. С. К. е от гр.
Петрич и е служител в Районна служба пожарна безопасност и защита на
населението(РС ПБЗН)- гр. Петрич на длъжност „пожарникар“. Свидетелите
А. С. А. и М. Л. Н. са служители на РУ - Сандански. Мл. експерт М. Л. Н. за
времето от 17.30 ч. на 30.03.2018 г. до 08.30 ч. на 31.03.2018 г. е бил на работа
и изпълнявал служебни задължения по обезпечаване на обществения ред и
спокойствието на гражданите, във връзка с обезопасяване на
местопроизшествие-пожар в магазин „*“ в гр. *, ул.“*“ *, а инспектор А. С. А.
за времето от 01.00 ч. до 04.00 ч. на 31.03.2018 г. бил на работа и изпълнявал
служебни задължения - по устна заповед на Началник РУ-Сандански е бил
извикан на работа, във връзка с обезопасяване на местопроизшествие - пожар
в магазин „*“ в гр. *, ул. „*“ *
Около 01,15 часа пожарният автомобил от гр. Петрич пристигнал на
мястото на пожара и веднага се включил в гасенето му като започнал да
подава вода от резервоара на автомобила към пожарния автомобил, който бил
на първа линия и непосредствено гасил пожара. След известно време водата
от резервоара на специалния автомобил на PC ПБЗН - Петрич се изчерпала и
водачът- свидетелят В. Г. отишъл до най-близкия хидрант, от който да бъда
напълнен резервоара с вода отново. Пристигайки до хидранта, намиращ се на
кръстовището на улиците „*“ и „Т*“, свидетелят Г. слязъл от пожарния
автомобил и монтирал връзка между резервоара за вода и крана на хидранта,
след което пуснал крана и водата започнала да пълни резервоара на
автомобила. Около 02.00-02.30 часа на 31.03.2018 г., малко преди да се
напълни резервоара, св. Г. възприел как л.а.м.“*“ спрял на ул. “Т*“ в близост
3
до специалния автомобил. И от него слязъл подсъдимия. Последният
приближил пожарния автомобил, извадил мобилния си телефон, включил
камерата и започнал да снима автомобила и водача му, който зареждал вода
от хидранта. Започнал и да го пита какво прави тука и защо зарежда вода,
след като автомобилът е от гр. Петрич. Свидетелят Г. преценил, че
подсъдимият П. е много пиян и в неадекватно състояние и предпочел да не
влиза в разговори с него, разкачил връзката между пожарния автомобил и
хидранта, качил се в кабината на автомобила и потеглил обратно към мястото
на пожара. Тръгвайки към горящия магазин „*“, свидетелят Г. забелязал на
страничното огледало, че подсъдимият П. влиза в лекия автомобил м.“ *“ и
тръгва след него по ул.“*“. Стигайки до мястото на пожара, свидетелят Г.
спрял автомобила и започнал да се подготвя отново да подаде при нужда вода
към пожарния автомобил, който пряко участвал в гасенето на пожара. Там
около него бил и колегата му К.. В този момент свидетелят Г. видял, че към
него приближава подсъдимият П. и стигайки до него започнал да го пита
какво прави там, да го бута, да го дърпа, да се изпречва на пътя му и да пречи
на свободното му движение, като по този начин се опитвал да получи
отговор. С действията си му пречел да изпълнява адекватно служебните си
задължения. Свидетелите Г. и К., на няколко пъти обяснили на П., че им
пречи и трябва да се дръпне по- далече от тях, но подсъдимият не променил
поведението си. Тогава свидетелят Г. тръгнал да се отдалечава от автомобила,
за да потърси полицаи, на които да обясни, че този мъж пречи на работата им.
Подсъдимият П. също тръгнал след него.
Малко по-нагоре свидетелят Г. срещнал движещия се в обратна посока
към автомобила негов колега - свидетеля М. К., който бил тръгнал да смени
екипировката си. Свидетелят Г. го спрял за малко и посочвайки му
подсъдимия, му казал, че този човек пречи да изпълнява задълженията си при
автомобила. Тогава свидетелят К. се обърнал към П. и му заявил, че трябва да
ги остави на мира, защото пречи на работата им. В следващия момент, без да
бъде предизвикан с каквото и да е от свидетеля К. и съвсем изненадващо,
подсъдимият П. замахнал с дясната си ръка и ударил с юмрук свидетеля К. в
дясната част на лицето на нивото на челюстта. Ударът бил силен и К. бил
замаян от него, но се отдалечил заедно с Г., с намерение по-бързо да намерят
полицаи, които да вземат мерки срещу подсъдимия. Малко по-късно те
4
срещнали колегата си П., на когото възложили да търси полицейски
служители, тъй като има мъж, който пречи и налита на бой. След това се
отдалечили в посока мястото на пожара.
Подсъдимият П. останал в района на пожара и започнал да спира всеки
един от огнеборците, които забързани минавали край него, да ги дърпа и да ги
пита „къде го скрихте?“, „ти ли беше, бе, ти ли беше?“. Наблюдавайки
отстрани поведението на подсъдимия, свидетелите А. С. А. и М. Л. Н. се
приближили към него и го запитали кой има предвид и за какво.
Първоначално П. им отговорил кратко: „Тоя, дето ме удари“, а след това
започнал да обяснява, че трима от пожарникарите го били нападнали и били.
После отново започнал да ги пита защо ги крият и къде, препречвал пътя на
преминаващите покрай него пожарникари, със същия въпрос. В един момент,
сред гражданите, които стояли отстрани и гледали развитието на ситуацията
по гасенето на пожара, подсъдимият П. забелязал началника на РУ-
Сандански - Б. Щ., приближил се към него и започнал да му обяснява нещо,
но поради състоянието му трудно му се разбирало и не ставало ясно какво
точно иска да каже. Свидетелят Щ. разпоредил на свидетелите А. и Н. да
проведат беседа и преценят оплакванията му. Свидетелят А. му предложил да
отидат в сградата на РУ- Сандански и П. да подаде жалба, но последният
заявил, че няма да пуска жалба, но настоял да издирят пожарният автомобил с
надпис Разлог. Тримата тръгнали да издирват надписа по специалните
автомобили на местопроизшествието и оглеждали вратите на
противопожарните автомобили, забелязали група пожарникари, някои от
които седнали на бордюра да почиват, които обсъждали нещо за пожара, и
дори леко ги подминал, но се спрял, върнал се назад, застанал пред единия от
пожарникарите, а именно пред свидетеля К. и се развикал: „Ето го, его го
този..“, а след това нанесъл удар с юмрук в областта на главата на свидетеля
К.. Свидетелят А., който бил в непосредствена близост и възприел удара,
веднага реагирал и хванал подсъдимия с ръце, за да му попречи да нанася
нови удари. Подсъдимият П. започнал да се съпротивлява, опитал се да се
отскубне и да избута А., но поради нестабилното си и неадекватно състояние,
залитнал да пада и повлякъл със себе си А., с който двамата паднали на
земята- П. отдолу, а А. отгоре. В това време на място дошъл и Н. и двамата
успели да му поставят белезници, след което го транспортирали до сградата
5
на РУ- Сандански, където бил задържан със заповед до 24 часа. Преди
задържането му със заповед подсъдимият П. бил изпробван с техническо
средство(Дрегер) за наличие на алкохол в дъха, при която проба уредът отчел
2,26 промила.
На 01.04.2018 г., след преглед, на подсъдимия П. било издадено
медицинското свидетелство № 53/2016 г. за пред съда, в което е отразено, че
подсъдимият П. на 31.03.2018 г., към 01 часа от автомобила му видял пожар
на ул. „*“, опитвал се и да се обади на тел. 112. В медицинското свидетелство
са отразени и получените от същия обективни находки - леко изразен разлят и
мек на пипане оток по гърба и носа, на около 6 см. под и външна от лявата
лакътна изпъкналост се вижда, косо разположено ивицесто охлузване,
покрито с тънка тъмночервеникава коричка и с размери 1,3/0,3 см. Около него
се установява бледомораво- червеникава периферия с ширина около 0,5-1 см.,
по задномишничната линия на нивото на пояса в ляво се вижда напречно
разположено, овално бледомораво-червеникаво кръвонасядане с размери 386
см. Около него се забелязво бледо-мораво кръвонаседнала периферия с
ширина около 1-1,5 см., по предната повърхност на коляното се установява
леко изразен, разлят и мек на пипане оток.
От заключението на изготвената по досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза (л.31- 33 от ДП), прочетена и приета в с.з. е
видно, че вследствие на нанесените от подсъдимия П. удари спрямо свидетеля
М. С. К., последният е получил следните увреждания - контузия на дясна
лицева половина - наличие на оток, зачервяване и палпаторна /при допир,
натиск/ болезненост в областта на долната челюст, причинило на К. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Подсъдимият М. К. П. е роден на ********* г. в гр. *, с постоянен и
настоящ адрес в гр. *********, и с адрес за призоваване с. *********, с *
образование, ********* търговец (ЕТ“*“), с ЕГН **********.
Изложените факти дотук правилно са били анализирани от
първостепенния съд, като обосноваващи извършените от подсъдимия
престъпления. За характера и степента на причинената лека телесна повреда
на свидетеля К., правилно съдът се е позовал на медицинските критерии,
6
според показанията на свидетелите К., Г., П., П., А., К., А. и Н. и
медицинската документация и съдебно медицинската експертизи. Тук следва
да се акцентира, че районният съд е направил единствения логичен и
последователен анализ на събрание доказателства, за които е изложил
подробни съображения. Настоящият съд съобрази доминиращото значение на
заключенията по извършената и цитирана съдебно медицинска експертиза,
както и съответствието им на информацията съдържаща се в показанията на
пострадалия К. и на свидетелите Г., П., П., А. и А., относно нанесения удар, в
момента на почивката на пожарникарите. По делото не са представени
каквито и да е доказателства обосноваващи обективен извод, за
недостоверност на твърденията им относно резултата и детайли от
хронологията по извършване на престъплението. В повече от това,
обясненията на подсъдимия, с които отрича че е нанасял удари оставят
изолирани от останалите доказателства и правилно са били възприети от
районния съд, като дадени при реализиране на защитните му права. Същите
не се подкрепят дори от показанията на свидетеля Т. А., доколкото
показанията му не засягат цялостната хронология на събитията и са
неубедителни от гладна точка на времевото развитие на случая.
Законосъобразно първостепенният съд е приел, че в показанията на
свидетелите А. А. и Н. се съдържа достатъчно информация за непристойно
поведение на подсъдимия, както и че е препятствал нормалния ритъм на
създадената организация по работа за справяне н с възникналия пожар и
действията им по препятстване на неговите насочени срещу телесната
неприкосновеност на пострадалия К.. Мотивите на съда са съобразени с
общата логика в хронологията на развилите се събития, според която именно
подсъдимият е инспирирал действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи неуважение към обществото, както и такива, чрез които се е и
съпротивлявал на орган на власт- полицейските служители, които са
предприели действия по обезопасяването му чрез използването на помощни
средства.
В този аспект са и разбиранията на настоящата инстанция, като не
намира извън показанията на свидетеля Т. А. и обясненията на подсъдимия
други доказателства, за нападение от страна на служителите на пожарната
срещу телесната неприкосновеност на подсъдимия, нито такива за липсата на
7
действия от страна на подсъдимия, с които е нанесъл лека телесна повреда по
пострадалия и е нарушил обществения ред, свързан с организацията по
справяне с пожар.
Въззивният съд намира направения анализ за логичен, последователен
и обоснован, с оглед съпоставката с резултата установен по медицинските си
и юридически критерии. Отделно от това, не без значение е и
обстоятелството, че не са останали некоментирани показанията на никой от
разпитаните свидетели, като и при анализа на информацията, която се
предоставя от тях отново в съответствие с изискванията за всестранност и
обективност, съдът е изложил задълбочени аргументи относно
достоверността, в контекста на допълнителна съпоставка с останалите
доказателства.
Настоящият съд не съзира каквито и да е действия, немотивираност
или превратност на тълкуване на информацията съдържаща се в показанията
на разпитаните свидетели, за които районният да търпи упрек. В повече от
това солидарно със съображенията в обжалваните мотиви отново акцентира,
че обобщеният анализ на събраната по делото информация, чрез разпит на
свидетели и експертните заключения, категорично установява изложения
механизъм на причиняване на телесната повреда на пострадалия, както и
автора на престъплението в лицето на подсъдимия и такива свързани с
нарушаване на обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, чрез препятстване на орган на власт. Не възниква никакво
съмнение и по отношение на мястото и датата. За всеки факт районният съд
е изложил аргументи, които е посочил въз основа на кои доказателства.
Поради изложеното се възприема, че присъдата на районния съд е
правилна и законна по отношение на всеки един от обективните елементи от
състава на престъпленията включително причинно следствената връзка,
авторството, деянието, времето, мястото и начинът на извършването им.
Правилни са и изводите по отношение на вината, за която се съди по
предизвикания престъпен резултат и обективните данни за наличие на пряк
умисъл.
При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано
наказанието се отчитат факти и обстоятелства, които погрешно са взети
8
предвид от първостепенния съд. Настоящата инстанция намира, че характера
на деянието с оглед неговата конкретика, положителната обществена
характеристика, социалния статус, действията- макар и неадекватни за
сигнализиране за пожара, чистото съдебно минало и липсата на криминални
регистрация в последните години са достатъчни да се приеме, че
смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни, предвид че
отегчаващите са свързани с неправилно ценената употреба на алкохол, която
е отегчаващо отговорността обстоятелство и упоритостта в действията му. В
този аспект правилно и справедливо районният съд е приел, че и най- лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко и е наложил
наказание, като е заменил предвиденото с по- лекото а именно пробация. В
отговор на защитното възражения въззивният съд намира, че по делото са
събрани достатъчни за осъждането на подсъдимия доказателства за
осъществяване на квалифицирания състав на хулиганства, както и че
признаването му за виновен за деяния в реална съвкупност е пречка за
приложението на чл. 78 а от НК, с оглед разпоредбата на ал.7 от същия текст.
По отношение на възражението в протеста за увеличаване тежестта на
наказанието с приложението на по- тежко предвиденото, както и на неговия
срок, съдът отново подчертава, че районният съд е подходил балансирано,
като е отчел всяко едно от смекчаващите отговорността обстоятелства в
контекста обществената опасност на деянието и начина и характера на
осъществяването им. В този смисъл въззивният съд не намира основания за
ревизиране на съдебния акт и по отношение размера на наложеното
наказание. Не следват корекции и в частта относно приложението на чл. 23 от
НК, който е приложен законосъобразно, както и за разноските по делото.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 338 вр. С чл. 334
т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 832/01.06.2020г. по НОХД №489 /2019г.
по описа на Санданския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10