№ 302
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221100505685 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 1499 от 26.02.2022г., постановено по гр.дело № 44441/ 2020г. по описа на
Софийския районен съд, 59 състав, е признал за незаконно и е отменил уволнението на К. Й.
И., извършено със заповед № 7/ 21.07.2020г. на изпълнителния директор на “Т.С.” ЕАД, с
която на основание чл. 190, т. 7 КТ вр. чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ, на основание чл. 344, т.
1 КТ; възстановил е К. Й. И. на заеманата преди уволнението длъжност “финансов
контрольор”, на основание чл. 344, т. 2 КТ; присъдил е обезщетение за оставане без работа
вследствие на уволнението за периода 21.07.2020г.- 21.01.2021г. в размер на 14539,14 лева,
на основание чл. 344, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ..
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, в която са релевирани доводи за
нарушение на материалния закон. Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че нарушението на трудовата дисциплина не е достатъчно тежко,
за да обуслови налагане на най- тежкото наказание- уволнение. Жалбоподателят
аргументира тезата си с доводи, че употребата на алкохол по време на работа и явяването на
работа след употреба на алкохол представляват две самостоятелни, тежки, нарушения на
трудовата дисциплина, като същите се считат за завършени с осъществяване на фактическия
състав на изпълнителното деяние, независимо дали от тях са настъпили вредни последици за
работодателя. Излага доводи, че отказът на жалбоподателя да му бъде взета кръвна проба за
1
наличие на алкохол в кръвта не може да обоснове извод за недоказаност на нарушението.
Сочи, че степента на опиянение е установена от теста с алкохолен тестер (резултатът от
който, съгласно заключението на съдебно- токсикологичната експертиза, следва да се
приравни на 0,53 промила). С жалбата е отправено искане за отмяна в цялост на атакувания
съдебен акт и за отхвърляне на предявените срещу ответното дружество искови претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба К. Й. И.. С него
жалбата се оспорва като неоснователна и е направено искане същата да бъде оставена без
уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено в цялост. Въззиваемата страна е
релевирала подробни доводи за неоснователност и немотивираност на направените от
жалбоподателя твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
(оспорва да се е явил на работа след алкохол, оспорва констатации в констативен протокол
за нарушение на трудовата дисциплина; в самия протокол пише че видимото му състояние е
нормално; сочи че в осз на 04.06.2021г., след изслушване на сме оспорил че дрегерът е
използван неправилно- чрез включване на функцията която измерва алкохол в устат; отказал
да даде кръв защото имал страх от даване на кръв- при годишни медицински
профилактични прегледи винаги е отказал да даде кръв; алкохол- на употреба на вода за
уста- проблем с венци; допустима грешка; метрологична проверка).
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че страните се намирали в
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, по силата на което
заемал длъжността “финансов контрольор”. Твърди, че договорът му бил прекратен със
заповед № 7/ 21.07.2020г., поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, за
други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Като фактическо основание за
уволнението му било посочено, че се е явил на работа в състояние, което не му позволява да
изпълнява трудовите си задължения. В исковата молба са наведени твърдения, с които се
оспорва да е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Сочи, че наличието на алкохол
се дължи на употребата на вода за уста, както и на употребен алкохол вечерта преди
проверката. Ищецът навежда твърдения, че дрегерът, с който е извършена проверката не е
технически изправен. Развити са съображения, че тежестта на нарушението не съответства
на наложеното наказание. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за незаконно и отмени уволнението му, да го възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност и му присъди обезщетение за времето, през което е останал без
работа.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в която се
изразява становище за неоснователност на исковете. Релевира доводи, че съгласно чл. 126, т.
2 КТ, работникът е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да
изпълнява възложените задачи и да не употребява алкохол през работно време. Съгласно чл.
126, т. 10 КТ, работникът е длъжен да спазва вътрешните правила, приети в предприятието.
2
В Правилника за вътрешния трудов ред в ответното дружество употребата на алкохол е
предвидена като тежко нарушение на трудовата дисциплина. Навежда доводи, че
ирелевантно за предмета на делото е дали ищецът е употребил освежаващи продукти за уста.
Отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Не се спори по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства- трудов
договор № 922/ 31.10.2014г., че между страните е възникнало трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността “финансов контрольор”.
Във връзка с извършената проверка пред първоинстанционния съд са представени
писмени доказателства, от които се установява, че със заповед от 08.07.2020г. е назначена
комисия, която да извърши проверка на работниците в ответното дружество за употреба на
алкохол.
От представения констативен протокол № 2/ 08.07.2020г. се установява, че на
08.07.2020г. е извършена проверка за употреба на алкохол на работниците в отдел
“Финансово стопански контрол” в ответното дружество и при тестване с алкохоломер Drager
Alcotest 7510 ARJD, в пробата, взета от К. Й. И. е установена концентрация на алкохол в
размер на 0.25 mg на хиляда. В протокола е удостоверено, че видимото състояние на
работника е нормално. ааОтразено е, че последният е възразил , че употребява вода за уста.
Установява се, че на същия е издаден талон за медицинско изследване, като последният е
отказал да даде кръвна проба.
Със заповед № 2/ 08.07.2020г. ищецът е отстранен от работа от 11,50 часа на
08.07.2020г. до края на работния ден.
Със заповед № 7/ 21.07.2020г., издадена от изпълнителния директор на ответното
дружество, на ищеца е наложено дисциплинарното наказание “уволнение”, на основание чл.
190, т. 7 КТ вр. чл. 187, т. 2 и т. 10 КТ, поради “явяване на работника на работа в състояние,
което не му позволява да изпълнява възложените задачи” и “неизпълнение на други трудови
задължения, определени при възникване на трудовия договор”, именно вмененото с
разпоредбата на чл. 21 Правилника за вътрешния трудов ред задължение на работниците да
се явяват на работа в състояние, което им позволява да изпълняват възложените задачи и да
не употребяват алкохол или други упойващи вещества през работно време.
Като фактически основания за издаване на заповедта ответникът е посочил, че на
08.07.2020г. е извършена проверка за употреба на алкохол на работниците в отдел
“Финансово стопански контрол” в ответното дружество и при тестване с алкохоломер Drager
Alcotest 7510 ARJD, в пробата, взета от К. Й. И. е установена концентрация на алкохол в
размер на 0.25 mg на хиляда.
Във връзка с възражението си, че установеното количество алкохол се дължи на
употребата на вода за уста, пред първоинстанционния съд ответникът е представил писмени
доказателства. От представените рецепти се установява, че на 22.11.2017г. на ищеца е
предписана употребата на вода за уста Eludril за 14 дни, а на 03.04.2019г.- тоалетна вода
Eludril за 10- 14 дни, през 2- 3 месеца. От предоставения амбулаторен лист от 02.09.2020г. за
3
извършен преглед на ищеца в кабинет за дентална медицина се установява, че на същия се
препоръчва ежедневна употреба на вода за уста Listerine.
От представените карта за задължителен профилактичен преглед от 02.12.2015г. и от
04.10.2017г. се установява, че на ищеца не са извършени изследвания на кръвта.
Съгласно чл. 21, т. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред в “Т.С.” ЕАД, работникът
е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложената
работа и да не употребява алкохол по време на работа. В чл. 58 от същите правила
ответникът е квалифицирал неизпълнението на посоченото задължение като дисциплинарно
нарушение.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства-
свидетелски показания.
От показанията на св. В.Г. се установява, че с ищеца работили в един и същ отдел.
Имало един период, в който ищецът имал проблем с венците и за лечението си ползвал вода
за уста Listerine, ползвал същата сутрин и през деня, по негова преценка. Свидетелят
заявява, че преди проверката с ищеца пушили цигари и затова предполага, че след това
ищецът използвал водата. От показанията на свидетеля се установява, че нямала видима
промяна в състоянието и поведението на ищеца, нито същият бил притеснен преди
проверката.
От показанията на св. Н.В. се установява, че с ищеца били приятели от ученическите си
години. Вечерта преди проверката свидетелят гостувал в дома на ищеца. Двамата изпили по
една чаша ракия, след това ищецът отворил бутилка бира. И двамата пили бира. На
следващия ден ищецът му споделил, че са го уволнили, защото при проверка се установило
наличие на алкохол.
Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно- медицинска експертиза (СМЕ),
съгласно заключението на която техническото средство м. “Алкотест” модел “7510”
представлява средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, чрез
измерване на концентрацията на алкохол в издишания въздух. Същото се отличава с висока
степен на достоверност. Уредът има функция за установяване на остатъчен алкохол в устата
чрез проследяване на динамиката на концентрация на алкохол в издишания въздух. Тази
функция може да бъде активна или неактивна, в зависимост от предназначението на уреда.
Използването на тази функция позволява да се отчете наличието на алкохол в устната
кухина и в горните отдели на храносмилателната система, което би се случило, ако преди
кратко време преди теста ищецът е употребил алкохол или вода за уста. В случая няма
данни дали тази функция е била включена или не. При включена функция, то употребата на
вода за уста, съдържаща алкохол, не би довела до отчитане на числен резултат, тъй като
остатъчният алкохол ще бъде установена в устната кухина и измерването ще бъде
преустановено. При включена функция за остатъчен алкохол, отчитането на числена
стойност следва да се отчете само като алкохол от алвеоларната функция на белия дроб, т.е.
дължаща се на употреба на алкохол, който е резорбиран и достигнал кръвообращението. В
4
случай, че тази функция е била активна, то употребата на вода за уста не би се отчело. В
случая не са налице данни дали функцията е била включена.
Вещото лице е разяснило, че измерването е в мерна единица mg/L (милиграм на литър),
която показва, че измерването се отнася до измерен алкохол в издишан въздух, а не в
кръвта. Измерването в този режим е само за техническо нужди- проверка и калибриране на
точността на уреда. Това е наложило вещото лице да преизчисли резултата в мерна единица
към единица за кръв- g/L (грам на литър, на хиляда). След това превръщане, концентрацията
на алкохол е 0,53 промила. Експертът е посочил, че режимът, на който е бил настроен да
работи уредът, поставя съмнения относно правилната експлоатация на уреда.
Съгласно заключението на вещото лице, остатъчният алкохол в устната кухина,
дължащ се на непосредствена (до 15 минути) на вода за уста Listerine може да бъде
установена с техническото средство само ако е изключена функцията за остатъчен алкохол в
устата. В противен случай ще се изведе съобщение за грешка.
Според вещото лице, употребеното от ищеца количество алкохол предходната вечер би
се резорбирало в организма и не би оказало влияние върху теста.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че употребата на вода за уста би дало
отражение върху резултата от теста само ако функцията за остатъчен резултат е изключена.
В случай, че тази функция е била включена, ще се появи показание за грешка и апаратът
автоматично ще прекъсне измерването, и такова няма как да бъде направено преди
изминаване на 15 минути от употребата на вода за уста. Концентрацията на алкохол в
кръвта при поставените аспекти, а именно приемането на алкохол с неговата пълна
резорбация и достигане на кръвообръщение, ще бъде съвсем различна от тестването след
употреба на вода за уста, съдържаща алкохол или употреба на такъв в кратък период от
време. Вещото лице пояснява, че апаратът е изключително чувствителен и
реагира единствено на веществото метанол, което е силно чувствително, т.е. при
тютюнопушене да отчете алкохол в тютюна или в продукт, който се консумира преди
тестването.
Съгласно заключението на назначената пред първоинстанционния съд съдебно-
техническа експертиза (СТЕ), към датата на извършване на проверката техническото
средство е от одобрен тип и е преминало метрологична проверка, извършена от
оправомощено лице и е отговаряло на изискванията за използване на средството за
измерване съгласно Закона за измерванията.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимост- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По правилността на решението въззивният съд приема следното:
5
Релевантните към предмета на спора въпроси са законосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя, конкретно, законосъобразно провеждане на
дисциплинарно производство- изискване на обяснения от работника, мотивиране на
заповедта, установяване, че работникът е извършил вменените му нарушения.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца
по предявения иск за отмяна на заповедта за уволнение е да докаже съществувало между
страните трудово правоотношение, което е прекратено с атакуваната заповед. В тежест на
ответника е да докаже, че са спазени формалните изисквания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на ищеца (наличие на дисциплинарна власт у субекта,
наложил наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения), както и
че ищеца е имал конкретни задължения при изпълнение на трудовите му функции, които е
нарушил, респ. наложеното за тях наказание се явява съответно.
По делото е безспорно, а и се установи от представените писмени доказателства, че
между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което
ищеца е заемал при ответното дружество длъжността “финансов контрольор". Между
страните не съществува спор и относно обстоятелството, че процесното трудово
правоотношение е прекратено със заповед № 7/ 21.07.2020г., издадена от изпълнителния
директор на ответното дружество, на ищеца е наложено дисциплинарното наказание
“уволнение”, на основание чл. 190, т. 7 КТ вр. чл. 187, т. 2 и т. 10 КТ, поради “явяване на
работника на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи” и
“неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовия
договор”, именно вмененото с разпоредбата на чл. 21 Правилника за вътрешния трудов ред
задължение на работниците да се явяват на работа в състояние, което им позволява да
изпълняват възложените задачи и да не употребяват алкохол или други упойващи вещества
през работно време.
При налагането на дисциплинарно наказание работодателят следва да проведе
дисциплинарно производство, състоящо се от няколко етапа: установяване факта на
извършване нарушение на трудовата дисциплина, определяне вида на дисциплинарното
наказание и издаване на заповед за налагането му, съответно връчване на тази заповед на
лицето, извършило нарушението.
Разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ предвижда, че трудовият договор се прекратява
от работодателя без предизвестие, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно
уволнен. Тълкуването на посочената норма води до извода, че наложеното дисциплинарно
наказание уволнение има като своя последица прекратяване на трудовия договор, в този
смисъл дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на
прекратяване на трудовото правоотношение, настъпването на който факт се констатира със
заповед по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като в случая предмет на заявеното с исковата молба
оспорване е законосъобразността на уволнението, извършено с оспорените заповеди.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения
иск и в чийто рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното
6
начало в гражданския процес, са свързани с възражения за неизвършване на визираното в
заповедта дисциплинарно нарушение и с несъответствие между нарушението и наложеното
наказание. Съдът се произнася само по заявените от ищеца в исковата молба доводи за
незаконност на уволнението, тъй като няма задължението служебно да следи за факти,
пораждащи правото на уволнение или надлежното му упражняване.
Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността на уволнението
носи ответникът по делото. Законосъобразността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение се обуславя от установяването факта на нарушението на
трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното
неизпълнение на трудовите задължения, които обстоятелства работодателят е длъжен да
субсумира под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 190 КТ и 187 КТ,
вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да уволни
дисциплинарно виновния служител. В т.см. са разясненията, дадени с решение №
68/03.05.2012г. по гр.д. № 1808/2010г. на ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013г. по гр.д. №
646/2012г. на ВКС, ГК, ІV ГО, съгласно които при трудов спор за законността на
наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена тежест на работодателя е да
установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната
отговорност на служителя.
В конкретния случай спорен между страните по делото се явява обстоятелството
законосъобразно ли е прекратен трудовият договор от работодателя на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ, поради извършено от ищеца дисциплинарно нарушение, обуславящо
налагането на дисциплинарно наказание "уволнение".
Конкретиката на случая сочи, че атакуваната заповед е издадена за нарушение на чл.
190, т. 7 КТ вр. чл. 187, т. 2 и т. 10 КТ, поради “явяване на работника на работа в състояние,
което не му позволява да изпълнява възложените задачи” и “неизпълнение на други трудови
задължения, определени при възникване на трудовия договор”, именно вмененото с
разпоредбата на чл. 21 Правилника за вътрешния трудов ред задължение на работниците да
се явяват на работа в състояние, което им позволява да изпълняват възложените задачи и да
не употребяват алкохол или други упойващи вещества през работно време.
По отношение на посоченото в заповедта нарушението, за което е ангажирана
дисциплинарната отговорност на ищеца, настоящият съдебен състав приема, че то попада в
приложното поле на нормата на чл. 190, ал.1, т.7 КТ, доколкото изброяването на
нарушенията в нормата на чл. 190, ал.1 КТ не е изчерпателно и в приложното поле на тези
по т.7 на цитираната норма се включват всички останали нарушения, посочени в
разпоредбата на чл. 187 КТ.
Фактическият състав на нарушението по чл. 190, т. 7 КТ включва неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на
трудовото правоотношение. Релевантно за предмета на спора е нарушил ли е ищецът
7
вмененото му с разпоредбата на чл. 187, т. 2 КТ и чл. 21 Правилника за вътрешния трудов
ред (с оглед бланкетния характер на нормата на чл. 190, т. 7 КТ, която не установява някакъв
специфичен състав на дисциплинарно нарушение) задължение да се явява на работа в
състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява алкохол
или други упойващи вещества през работно време
Употребата на алкохол непосредствено преди постъпване на работа и по време на
изпълнение на трудовите задължения е винаги нарушение на трудовата дисциплина- чл. 126,
т. 2 КТ, при което работникът сам се поставя под въздействието на алкохол, което може да
доведе до произшествия в работата му, откъдето произтича и забраната за употреба.
Разпоредбата предполага умишлено неизпълнение на основно трудово задължение,
гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси у работника и
съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на
длъжността му, в пълен обем и качество, при спазване на изискванията за безопасни условия
на труд /в този смисъл Решение № 372 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/ 2013 г. на ВКС, IV
ГО, и Решение № 232 от 31.03.2010 г. по гр. д. № 227/ 2009 г. на ВКС, IV ГО/.
Не е спорно между страните, че на 08.07.2020г. на ищецът в първоинстанционното
производство е извършена проверка с техническото средство м. “Алкотест” модел “7510”,
при която уредът е отчел наличие на алкохол с концентрация 0,53 промила (след
извършеното преобразуване на мерната единица). Защитата на ищеца се основава на
оспорване верността на констатациите на техническото средство.
За отговор на въпроса явил ли се е на работа ищецът в състояние, което не му позволява
да изпълнява трудовите си задължения, употребявайки алкохол, следва да се вземе предвид
заключението на СТЕ, в случая измерването е в мерна единица mg/L (милиграм на литър),
която показва, че измерването се отнася до измерен алкохол в издишан въздух, а не в
кръвта. Измерването в този режим е само за техническо нужди- проверка и калибриране на
точността на уреда. Това е наложило вещото лице да преизчисли резултата в мерна единица
към единица за кръв- g/L (грам на литър, на хиляда). След това превръщане, концентрацията
на алкохол е 0,53 промила. Експертът е посочил, че режимът, на който е бил настроен да
работи уредът, поставя съмнения относно правилната експлоатация на уреда.
При посочените констатации, настоящият състав счита, че по делото не е установено,
че измереният алкохол се дължи се на употреба на алкохол, който е резорбиран и достигнал
кръвообращението.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, работодателят-
ответник следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил
нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. При съвкупната преценка на
доказателствата, въззивният съд споделя решаващия извод на първоинстанционният съд, че
ответникът не е установил, пълно и главно по чл. 154, ал. 1 ГПК, да е упражнил
законосъобразно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със
служителя чрез налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание "уволнение".
8
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съвпадат, поради което обжалваният съдебен акт
следва да бъде потвърден.
Основателни се явяват и обусловените претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и по чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа. В тази
връзка не са изложени конкретни доводи за порочност на решението по обусловените
искове, с оглед което обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден и в частите, с
които първият съд е уважил тези искове.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има въззиваемият. Същият не
претендира такива и не представя доказателства за извършването им, и такива не следва да
бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1499 от 26.02.2022г., постановено по гр.дело №
44441/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 59 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок
от обявяването му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9