Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1441 30.10.2020 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XIX-ти административен
състав,
на осми
октомври две хиляди и двадесета
година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1.
ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. ЯНА К.А
при секретаря И.Л.
с участието на прокурора Х.К.
като разгледа докладваното от съдията К.а касационно
наказателно административен характер дело № 1676 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от изпълнителните директори А.Д.и М.М., чрез юрисконсулт Г.Х.,
против решение № 665/22.06.2020г., постановено по АНД № 174/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление № 43479 от 03.06.2019 г., издадено от директора на Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на
пазара” при КЗП, с което на акционерното дружество, за нарушение на чл.113,
ал.1, вр. ал.2 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500 лв.
В касационната жалба се излагат възражения, според
които оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че дружеството
не е привело стоката в съответствие с договора, поради естеството на
несъответствието. Възникналият проблем не бил фабричен дефект, а следствие от
неправилна употреба. Търговецът бил уведомил клиента, че процесното мобилно
устройство не е напълно водоустойчиво. Според международния стандарт
устройството можело да издържи на потапяне до 1 м. и до 30 мин. По данни от
потребителя, същият бил влизал с телефона в басейн, но АНО не изследвал на
каква дълбочина и за какъв период. Налице били предпоставки за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Не сочи доказателства.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът – КЗП РД Бургас, редовно призован не
изпраща представител и не изразява становище по депозираната касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа
становище за неоснователност на жалбата.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение на Районен съд – Бургас е потвърдено
наказателно
постановление № 43479 от 03.06.2019 г., издадено от директора на Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на
пазара” при КЗП, с което на „А1 България“ ЕАД, за нарушение на чл.113, ал.1,
вр. ал.2 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500 лв.
За да постанови решението съд е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. С оглед доказателствата по делото съдът преценил, че нарушението е
доказано. Приел е за правилно определена санкционната разпоредба и преценил, че
не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
В обстоятелствената част на спорното НП е посочено, че
във връзка с потребителска жалба, касаеща рекламация на мобилен апарат Apple X
265 GB, била извършена проверка в магазин, стопанисван от „А1 България“ ЕАД,
находящ се в гр.Бургас. Било установено, че по технически характеристики
апаратът притежавал сертификат IP 67 за водоустойчивост и прахоустойчивост, което
позволявало да бъде намокрен във вода до 30 мин, при дълбочина 1 м. Мобилният
апарат бил предоставен за гаранционен ремонт с естество на проблема – след
намокряне бутоните за контрол на звука и безшумен режим не работят. Бил отказан
ремонт на апарата, поради открити следи от корозия.
Разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП указва, че когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е
длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, а ал.2 сочи, че привеждането на потребителската стока в съответствие с
договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламацията от потребителя.
Основното възражение на касационния жалбоподател,
което е било изведено и в жалбата пред районния съд е, че нарушението не е
извършено, тъй като несъответствието на мобилния апарат с договора не било
фабрично, а било причинено от неправилна употреба. Това възражение е
неоснователно.
Видно от доказателствата по делото мобилният телефон
марка Apple X 265 GB е сертифициран по стандарт IP
67, което гарантира ограничена водо- и прахоустойчивост,
т.е. потапяне във вода до 1 м., за максимум 30 мин. В конкретния случай, при
предявяване на рекламацията и последващата жалба до КЗП, потребителят е
посочил, че се е намирал в плитък басейн, като устройството е било намокрено,
след което дало дефект. Тези факти са описани и в документа за сервизно обслужване
към рекламация. Отделно, разпитан при първоинстанционното разглеждане на
делото- свидетелят Пенчев посочва, че
бил бутнат в плитък басейн с дрехите, телефонът му бил в ръката и
съответно се намокрил. След което изпълнил инструкциите да го подсуши, да го
изключи, да не го зарежда, както и не го използвал 48 часа, но след около два
месеца телефонът започнал да дава дефекти-проблеми със зареждането и черти по
екрана. Последното наложило да се обърне към оторизирания сервиз. Видно от
констативен протокол, изготвен от сервиз „Булграм“ ООД повредата е причинен
поради неправилна употреба вследствие проникване на течност, а не е фабричен
дефект и не може да се извърши безплатен гаранционен ремонт. В резултат на
изготвения констативен протокол продавачът не е удовлетворил рекламацията, като
е посочил, че гаранцията не покрива повреди, възникнали в резултат на излагане
на влага и /или заливане на устройството с течност, а се отнася само до
фабрични дефекти.
Касационният състав намира, че доколкото телефонът се
продава на потребителите с гаранция за водоустойчивост при потапяне, то появата
на последващ дефект, след намокряне в границите на определения стандарт, е
именно поради липса на съответствие на стоката с договора за продажба и
посочения сертификат IP 67. В случай, че към момента на продажбата и в рамките на гаранцията, устройството
е съответствало на сертификат IP
67, не би следвало описаното намокряне на апарата да
окаже влияние върху неговото функциониране, т.е. налице е несъответствие на
продадената стока с договора за продажба.
Неоснователно е възражението, според което
актосъставителят и АНО не изследвали дълбочината и времетраенето на потапяне,
тъй като такова действие не се твърди да е извършвано. Потапяне на
устройството, като причина за дефекта се твърди единствено от задълженото
търговско дружество, което твърдение съдът приема като защитна теза целяща да
отклони ангажирането на отговорност за неизпълнено законово задължение.
От изложеното настоящата инстанция намира, че така
описаното безспорно съставлява неизпълнение на предвиденото в чл. 113, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗП административно задължение, тъй като релевантните
факти, обуславящи ангажирането на административнонаказателната отговорност на
търговското дружество, са безспорно установени – налице е надлежно предявена
рекламация и непривеждане на потребителската стока от продавача в
съответствие с договора за продажба в едномесечен срок от същата. В случая
липсват доказателства касаторът да е изпълнил административното си задължение
да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в
законовия едномесечен срок, считано от датата на
предявяване на рекламацията. Такова действие не твърди и самият касатор.
Видът и размерът на санкцията са правилно определени и
не подлежат на изменение. Правилен е изводът на
първоинстанционният съд, за липса на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия
вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция
намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което
същото следва да се остави в сила.
Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд – Бургас.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 665/22.06.2020г. постановено по АНД № 174/2020г.
по описа на Районен съд – Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.