ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 151405.10.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивIX състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Виолета К. Шипоклиева Въззивно частно
гражданско дело № 20205300502064 по описа за 2020 година
Производство по чл. 278 вр. чл.274 ал.1 т. 1 вр. чл. 415ал. 5 от ГПК.
Жалбоподателят „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК *********, гр. София чрез адв.
И. Л.,АК-София, моли да бъде отменено като незаконосъобразно Определение №
7875/29.07.2020г. постановено по ч.гр.д. № 19723/2019г. по описа на РС-Пловдив,VІ състав,
с което се обезсилва заповед № 11153 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
05.12.2019г., издадена в полза на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК *********,с
която е разпоредено длъжникът П. М. Д. , ЕГН **********, да заплати на заявителя сумите,
предмет на заповедта. Излага подробни съображения, от които се заключава, че заповедта за
изпълнение не е следвало да бъде обезсилена за останалата незаплатена част от
задълженията в нея, а именно, отнасяща се до размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, /сумата от 300 лева, заплатена по заповедното производство, от страна на
заявителя/кредитор „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната въззивна жалба е
допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу
подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на заповедния съд, разгледа
частната жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, поради следното:
От приложено производство по ч.гр.д. № 19723/19г., ПдРС,VІгр.с., се установява, че от
страна на заявителя/кредитор е подадено заявление срещу длъжника П. М. Д. , ЕГН
**********, да заплати на заявителя сумите: 27.86 лв, главница, произтичаща от заплащане
на задължение на длъжника по Договор за продажба от 18.03.2017г. с трето лице, от страна
на заявителя/поръчител, съгласно договор за поръчителство от 07.11.2014г. между него и
третото лице, поради неплащане на задълженията на длъжника по договора за продажба,
1
считано от месец 08.2018г., месец 09.2018г., както и следващите до края на срока съгласно
погасителния план; 0.92 лева, мораторна лихва от 21.08.19г./датата на плащане от
поръчителая на главницата/ до 29.11.19г./към датата на подаване на заявлението в съда/,
както и разноски по делото, в размер на 25 лв, ДТ, както и 300 лв, адв. възнаграждение. За
заявените парични суми е издадена, съответно, и Заповед № 11152 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.12.2019г.
Заповедта е връчена лично на Х.Д., /син на длъжника/,на посочения по делото адрес на
длъжника гр. ...................., ул.“...............................“№ ....., ет...,ап.... В указания от съда
двуседмичен срок, е постъпило в РС-Пловдив на 20.02.20г. възражение от страна на
длъжника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Прилага квитанция за внесена сума от 20.02.20г. в размер общо на 52.86 лв, по сметката на
заявителя/кредитор. Възразява, че счита, че има изтекла погасителна давност, както и че не е
дал повод за предявяване на вземането. Счита, че си е изпълнил задълженията по договора
от 7.11.2014г. с „А1 България“,/цитира погрешно договора за поръчителство, по който не е
страна –б.м./. Заявява, че въпреки горното днес внесъл по сметка, изпратил на т.н. кредитор
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД общо 52.86 лв- претендирана главница и платена
държавна такса. Заявява, че не е канен писмено или устно да плаща тези суми. Счита, че не
дължи разноските по делото и особено адвокатско възнаграждение от 300 лева, което счита
за прекомерно и не бил дал повод за настоящето дело. При което моли да не бъде издаван
изпълнителен лист.
В указания от съда тридневен срок е постъпило становище от кредитора чрез адв.И. Л.,
че длъжникът е дал повод за завеждане на производството, при което дължи и заплатените
от заявителя разноски в производството. Следователно и ДТ в размер на 25 лева и за адв.
възнаграждение в размер на 300 лева. Признава, че длъжникът е заплатил по сметката на
заявителя сумата в размер на 52.86 лева, като тази сума не покрива разноските заплатени от
заявителя по заповедното производство.
Предвид гореизложени обстоятелства въззивният съд намира, че по делото безспорно
се установяват обстоятелствата:–плащане на главница, както и на ДТ от 25 лв по
заповедното производство, по валидно сключен договор между заявителя и трето лице –
договор за поръчителство от 07.11.2014г., поради плащане от страна на заявителя,
поръчител в полза на третото лице, сума от 27.86 лв, главница, неизплатени в срок
задължения на длъжника към продавача, трето лице по договор за продажба от 18.03.2017г.
Плащането на главницата е считано на 21.08.2019г.
Няма по делото данни за подкрепа на възражението на длъжника, че не дължи сумата от
27.86 лева, респективно, няма данни, че същият е изплащал всяка от дължимите вноски по
погасителния план по договора за продажба с третото лице. При което следва да се приеме
съгласно становището на заявителя, че от м.08.2019г. длъжникът е престанал да плаща
месечните си вноски, при което не е изплатил останалите 7 броя по 3.98 лв, всяка една. При
2
което и общата неиздължена сума от 27.86 лева, следва да се счита за дължима към датата на
подаване на заявлението в съда – 04.12.2019г., а заплащането й от страна на длъжника по
сметка на заявителя на дата 20.02.2020 с пл. нареждане, следва да се приеме за заплащане на
задължението след подаване на заявлението, по което е образувано заповедното
производство.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че длъжникът е дал повод за
образуване на заповедното производство, същият не признава остатъка от задължението си,
/въпреки, че го заплаща след предявяване на заявлението в съда/, поради което и следва да
носи отговорност за разноските направени от заявителя в заповедното производство.При
заплащане досега, само, на част от тях – сумата от 25 лв, внесена за ДТ по заповедното
производство, длъжникът остава да дължи още сумата от 300 лева, заплатена за адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител на заявителя в заповедното производство;
като последно посочената сума е в минималния размер съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, с оглед направено възражение от
длъжника.
Предвид което въззивният съд намира, че определението на заповедния съд следва да
бъде отменено в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, относно сумата от 300 лева- заплатено адвокатско
възнаграждение.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг.чл.274 ал. 3 и ал. 4 от ГПК.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното в закрито заседание на 29.07.2020г. Определение № 7875 на
Пловдивски районен съд, гражданско отделение, VІ гр. състав, по ч.гр.дело № 19723 по
описа на съда за 2019 година, В ЧАСТТА, с което ОБЕЗСИЛВА заповед № 11152 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.12.2019г., издадена в полза на
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, ЕИК *********, с която е разпоредено длъжникът П.
М. Д. , ЕГН **********, да заплати на заявителя част от сумите, предмет на заповедта, а
именно: сумата 300 лв /триста лева/ - заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4