Присъда по дело №3916/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 29
Дата: 16 февруари 2023 г.
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20222120203916
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 29
гр. Бургас, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
СъдебниВАЛЯ ХР. ИВАНОВА
заседатели:ВЕСЕЛИНА С. КОРУДЖИЕВА-
ТОПУЗОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА М. М.А
и прокурора Р. Г. В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20222120203916 по описа за 2022 година
въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Н. Г. с ЕГН: **********, роден на
*****************************, за ВИНОВЕН в това, че:
В периода от 11.05.2022 г. до 13.05.2022 г. в гр. Бургас от склад на „Спорт и
хоби“ ЕООД, разположен на територията на складова база „Кооп Пром“ - Бургас,
находяща се в гр. Бургас, ул. „Я. Комитов“ № 28, при условията на продължавано
престъпление, извършил две деяния (едно от които било довършено, а второто
останало в стадия на опита), които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, действайки като
извършител, в съучастие с Н. Х. М. с ЕГН: ********** - също извършител, чрез
повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - срязване на планки на
метална врата и чрез използване на техническо средство- неустановено в хода на
разследването, отнел чужди движими вещи в размер на 799 лева (седемстотин
деветдесет и девет лева) и направил опит да отнеме чужди движими вещи в размер на
1
10870 лева (десет хиляди осемстотин и седемдесет лева) от владението на Я. Г. Я. с
ЕГН: **********, собственост на „Спорт и хоби“ ЕООД, с ЕИК: 20281572, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало
недовършено по независещи от дееца причини, като недовършеното деяние се отразява
значително върху характера на цялостната престъпна дейност и деянията не
представляват маловажен случай както следва:
1. На 11.05.2022 г. в гр. Бургас от склад на фирма „Спорт и хоби“ ЕООД,
разположен на територията на складова база „Кооп Пром“ - Бургас, находяща се в гр.
Бургас, ул. „Я. Комитов“ № 28, в качеството на извършител, в съучастие с Н. Х. М. с
ЕГН: ********** - като извършител, отнел чужди движими вещи: 1 брой акумулатор
от „95 АН“ на стойност 180 лева, 1 брой акумулатор от „110АН“ на стойност 200 лева,
2 броя неработещи акумулатори от „95 АН“ на стойност 28 лева за брой, 2 броя
неработещи акумулатори от „110 АН“ на стойност 35 лева за брой, 1 брой воден
радиатор за автомобил марка „Лендроувър - Ренджроувър класик“- 1991 г. на стойност
64 лева, 1 брой компресор за климатик за автомобил марка „ Лендроувър -
Ренджроувър класик“-1991 г. на стойност 83 лева, 1 брой динамо за автомобил марка
„Лендроувър - Ренджроувър класик“-1991 г. на стойност 85 лева, 1 брой водна помпа
за автомобил марка „Лендроувър -Ренджроувър- класик“-1991 г. на стойност 19 лева, 1
брой хидравлична помпа за автомобил марка „Лендроувър - Ренджроувър класик“ -
1991 г. на стойност 42 лева, всички вещи на обща стойност 799 лева (седемстотин
деветдесет и девет лева)
2. На 13.05.2022 г. при условията на продължавано престъпление с
престъплението по т. 1, в гр. Бургас от склад на фирма „Спорт и хоби“ ЕООД,
разположен на територията на складова база „Кооп Пром“ - Бургас, находяща се в гр.
Бургас, ул. „Я. Комитов“ № 28, в качеството на извършител, в съучастие с Н. Х. М. с
ЕГН: ********** - като извършител, чрез повреждане на преграда здраво направена за
защита на имот - срязване на планки на метална врата, чрез използване на техническо
средство - неустановено в хода на разследването, направил опит да отнеме чужди
движими вещи: 12 броя метални листи от неръждаема стомана марка „316“, с дебелина
2 мм. и размери 1250 мм. на 2500 мм., изрязани на квадрати и окръжности на стойност
905 лева за брой на обща стойност 10 860 лева и 1 брой черно платнище на стойност 10
лева, всички вещи на обща стойност 10870 лева (десет хиляди осемстотин и
седемдесет лева), от владението на Я. Г. Я. с ЕГН: **********, собственост на „Спорт
и хоби“ ЕООД, с ЕИК: 20281572, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини - Н.
Х. М. с ЕГН: ********** - бил задържан от свидетел, като недовършеното деяние се
отразява значително върху характера на цялостната престъпна дейност, поради което и
на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 18, ал.1 от НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години.

II. ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Х. М. с ЕГН: **********,
*************************за ВИНОВЕН в това, че
В периода от 11.05.2022 г. до 13.05.2022 г. в гр. Бургас от склад на „Спорт и
хоби“ ЕООД, разположен на територията на складова база „Кооп Пром“ - Бургас,
2
находяща се в гр. Бургас, ул. „Я. Комитов“ № 28, при условията на продължавано
престъпление, извършил две деяния (едно от които било довършено, а второто
останало в стадия на опита), които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, действайки като
извършител, в съучастие с Г. Н. Г. с ЕГН: ********** - също извършител, чрез
повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - срязване на планки на
метална врата и чрез използване на техническо средство- неустановено в хода на
разследването, отнел чужди движими вещи в размер на 799 лева (седемстотин
деветдесет и девет лева) и направил опит да отнеме чужди движими вещи в размер на
10870 лева (десет хиляди осемстотин и седемдесет лева) от владението на Я. Г. Я. с
ЕГН: **********, собственост на „Спорт и хоби“ ЕООД, с ЕИК: 20281572, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало
недовършено по независещи от дееца причини, като недовършеното деяние се отразява
значително върху характера на цялостната престъпна дейност и деянията не
представляват маловажен случай както следва:
1. На 11.05.2022 г. в гр. Бургас от склад на фирма „Спорт и хоби“ ЕООД,
разположен на територията на складова база „Кооп Пром“ - Бургас, находяща се в гр.
Бургас, ул. „Я. Комитов“ № 28, в качеството на извършител, в съучастие с Г. Н. Г. с
ЕГН: ********** - като извършител, отнел чужди движими вещи: 1 брой акумулатор
от „95 АН“ на стойност 180 лева, 1 брой акумулатор от „110АН“ на стойност 200 лева,
2 броя неработещи акумулатори от „95 АН“ на стойност 28 лева за брой, 2 броя
неработещи акумулатори от „110 АН“ на стойност 35 лева за брой, 1 брой воден
радиатор за автомобил марка „Лендроувър - Ренджроувър класик“- 1991 г. на стойност
64 лева, 1 брой компресор за климатик за автомобил марка „ Лендроувър -
Ренджроувър класик“-1991 г. на стойност 83 лева, 1 брой динамо за автомобил марка
„Лендроувър - Ренджроувър класик“-1991 г. на стойност 85 лева, 1 брой водна помпа
за автомобил марка „Лендроувър -Ренджроувър- класик“-1991 г. на стойност 19 лева, 1
брой хидравлична помпа за автомобил марка „Лендроувър - Ренджроувър класик“ -
1991 г. на стойност 42 лева, всички вещи на обща стойност 799 лева (седемстотин
деветдесет и девет лева)
2. На 13.05.2022 г. при условията на продължавано престъпление с
престъплението по т. 1, в гр. Бургас от склад на фирма „Спорт и хоби“ ЕООД,
разположен на територията на складова база „Кооп Пром“ - Бургас, находяща се в гр.
Бургас, ул. „Я. Комитов“ № 28, в качеството на извършител, в съучастие с Г. Н. Г. с
ЕГН: ********** - като извършител, чрез повреждане на преграда здраво направена за
защита на имот - срязване на планки на метална врата, чрез използване на техническо
средство - неустановено в хода на разследването, направил опит да отнеме чужди
движими вещи: 12 броя метални листи от неръждаема стомана марка „316“, с дебелина
2 мм. и размери 1250 мм. на 2500 мм., изрязани на квадрати и окръжности на стойност
905 лева за брой на обща стойност 10 860 лева и 1 брой черно платнище на стойност 10
лева, всички вещи на обща стойност 10870 лева (десет хиляди осемстотин и
седемдесет лева), от владението на Я. Г. Я. с ЕГН: **********, собственост на „Спорт
и хоби“ ЕООД, с ЕИК: 20281572, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини - Н.
Х. М. с ЕГН: ********** - бил задържан от свидетел, като недовършеното деяние се
отразява значително върху характера на цялостната престъпна дейност, поради което и
3
на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 18, ал.1 от НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години.
III. ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимите Г. Н. Г. с ЕГН:
********** и Н. Х. М. с ЕГН: ********** да заплатят СОЛИДАРНО на „Спорт и
хоби“ ЕООД, с ЕИК: 20281572 сумата от 799 лева (седемстотин деветдесет и девет
лева), представляваща причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху тази сума от 11.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
IV. ОСЪЖДА на основание на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6
от ГПК подсъдимия Г. Н. Г. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по
сметка на Районен съд гр. Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно:
50,00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, а на основание чл.190, ал. 2 НПК да заплати сумата от 5,00 (пет)
лева по сметка на Районен съд Бургас, представляваща държавна такса за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към издаването на
такъв.
V. ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Г. Н. Г. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка и в полза на ОДМВР-Бургас сумата от 95,85 лв. /деветдесет и пет
лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща припадащата му се ½ от сторените в
досъдебното производство разноски.
VI. ОСЪЖДА на основание на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6
от ГПК подсъдимия Н. Х. М. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по
сметка на Районен съд гр. Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно:
50,00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, а на основание чл.190, ал. 2 НПК да заплати сумата от 5,00 (пет)
лева по сметка на Районен съд Бургас, представляваща държавна такса за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към издаването на
такъв.
VII. ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Н. Х. М. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка и в полза на ОДМВР-Бургас сумата от 95,85 лв. /деветдесет и пет
лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща припадащата му се ½ от сторените в
досъдебното производство разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 29/16.02.2023 г. по НОХД № 3916/2022 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу: Г. Н. Г. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т.
4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и Н. Х. М. с ЕГН: ********** за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
В първото съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск от
„*“ ЕООД, с ЕИК: * за солидарно осъждане на двамата подсъдими за заплащане на сумата от
799 лева, представляваща причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й
изплащане. В същото съдебно заседание „*“ ЕООД, с ЕИК: * беше конституирано като
граждански ищец.
Пред съда производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимите Г. и М. признаха изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимите
самопризнания. Счита, че след редукцията по чл. 58а НК спрямо двамата подсъдими следва
да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение да
се отложи с изпитателен срок от три години. Счита, че сторените в производството разноски
следва да се възложат по равно в тежест на подсъдимите.
Повереникът на гражданския ищец – адв. * – БАК, заявява, че се присъединява към
казаното от прокурора и пледира за уважаване на гражданския иск изцяло.
Служебният защитник на подсъдимия Г. Г. – адв. К. К. – БАК също счита, че
деянието и неговото авторство са доказани по несъмнен начин, като споделя и
предложеното от РП-Бургас наказание, намирайки го за законосъобразно и справедливо.
Допълва, че в правната квалификация на деянието би следвало да се упомене и чл. 18 НК.
По отношение на гражданския иск заявява, че го намира за доказан по основание и размер,
поради което и пледира за уважаването му изцяло.
Служебният защитник на подсъдимия Н. М. - адв. Н. Р. – БАК напълно се
присъединява към становището на колегата си, допълвайки, че неговият подзащитен изцяло
е признал всички факти по обвинителния акт.
Подсъдимите Г. и М. заявяват, че се присъединяват към казаното от техните
защитници, като в предоставената от съда възможност за последна дума М. заявява, че няма
какво да допълни, а Г. декларира съжаление за случилото се.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. Н. Г. с ЕГН: ********** е *.
До инкриминираните дати Г. е бил осъждан с общо 3 съдебни акта. По НОХД №
1
612/2010 г. на РС – Сливен, в сила от 10.06.2010 г. на подсъдимия е било наложено
наказание „Пробация“, включваща няколко пробационни мерки за срок от една година. На
основание чл. 88а НК през 2013 г. е настъпила реабилитация по право за това осъждане.
По НЧД № 3638/2013 г. на РС-Бургас е било извършено съдебно групиране на
останалите две осъждания на Г., като му е било определено едно общо най-тежко наказание
в размер на една година „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от 3 години. Определението е влязло в сила на 05.11.2013 г., поради което
и на основание чл. 88а, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК на 05.11.2021 г.
е настъпила пълна реабилитация по право и за това осъждане.

Подсъдимият Н. Х. М. с ЕГН: ********** е роден на *.
До инкриминираните дати М. е бил осъждан с общо 7 съдебни акта. По НОХД №
639/2009 г. на РС-Сливен на подсъдимия е било наложено наказание „Пробация“, което е
било изтърпяно на 29.06.2010 г. На основание чл. 88а НК на 29.06.2012 г. е настъпила
реабилитация по право за това осъждане.
По ЧНД № 1719/2010 г. на РС-Сливен е било извършено съдебно групиране на
осъжданията на М. по НОХД № 4/2010 г.; НОХД № 758/2010 г., НОХД № 1067/2010 г. и
НОХД № 1719/2010 г. – всички по описа на РС-Сливен, кат му е било наложено едно общо
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, което е било изтърпяно от
М. на 14.12.2012 г. По същото делото е било постановено наказанието по НОХД №
1880/2011 г. на РС-Сливен, в размер на 6 месеца „Лишаване от свобода“ да се изтърпи
отделно. Наказанието по това осъждане е било изтърпяно до 15.05.2013 г.
За последно по НОХД № 1224/2015 г. на РС-Сливен, в сила от 28.10.2015 г. на М. е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което е било
изтърпяно на 26.02.2016 г.
На основание чл. 88а, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК на 26.02.2021 г. е
настъпила пълна реабилитация по право за всички осъждания на М..

Свидетелят Я. Я. бил управител на „*“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
Бургас. Един от предмета на дейности на дружеството бил преработка и реализация на
селскостопански продукти и аквакултури, извършване на стопански риболов, търговия с
риболовни стоки и др. Дружеството стопанисвало склад в гр. Бургас ул. „*“ № 28 складова
база „*“. Самият склад бил разположен в района към ул. „*“. Складовата база била оградена
с метална ограда с пропускателен режим. Пред самият склад св. Я. държал метални листи от
неръждаема стомана марка „316“, с дебелина 2 мм. и размери 1250 мм. на 2500 мм.,
изрязани на квадрати и окръжности, които представлявали заготовки за мидена ферма. На
същото място държал и няколко акумулатора, три от които били марка „Бош“ от „95 АН“ и
от „110АН“, като част от акумулаторите били работещи, а други - не. Св. Я. имал и воден
радиатор, компресор за климатик, динамо, водна помпа и хидравлична помпа, всичките за
автомобил марка „Лендроувър - Ренджроувър класик“- 1991 г.
Подсъдимите Г. Г. и Н. М. били от гр. Сливен и с адресни регистрации в град Сливен.
От известно време подс. Г. пребивавал на територията на гр. Бургас, *, а подс. Н. М. живеел
на палатка зад завод „Хемус“ в гр. Бургас. И двамата подсъдими били криминално
проявени. Подсъдимите били с нисък социален статус, без образование и без наличие на
трудови навици. Същите били с установени трайни престъпни наклонности, често набавящи
средства за препитание, чрез извършване на престъпления. Често като начин за набавянето
на финанси двамата събирали и метални и алуминиеви вещи, които предавали на пунктове
за изкупуване на черни и цветни метали в града.
2
На 11.05.2022 година около 04,30 часа подс. Г. излязъл от дома си в гр. Бургас * с
велосипеда си, като решил да тръгне из града и да събира метални отпадъци. По пътя си се
срещнал с подс. Н. М., който също се придвижвал с велосипед. М. решил да придружи подс.
Г., като двамата се насочили към промишлената зона на града в ж.к. Славейков. Подс. Г.
носел със себе си клещи. Движейки се из комплекса наближили района на складовата база
„*“. Подс. Г. с помощта на клещите срязал телта с която била вързана оградата на базата и
влязъл вътре. Подс. Г. бил последван и от М., като последния не знаел за намеренията на
подс. Г., но въпреки това и двамата проникнали в района. Подс. М. бил съгласен с
действията на Г. и желаел да го придружи във всяко негово противоправно поведение.
Стигайки до склада на св. Я. двамата видели поставените пред него акумулатори и
автомобилни части - радиатор, компресор, динамо и др. и решили да ги вземат и предадат на
пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Натоварили вещите на велосипедите си като
се насочили към пункт находящ се на ул. „*“ № 3, за да ги предадат като вторични суровини.
Служител в пункта на тази дата била св. * Г.а, която изтеглила предадените акумулатори,
изготвила договори за продажба на името на подс. М. и подс. Г. от дата 11.05.2022 година.
Във всеки договор били изписани личните данни на двамата подсъдими, както и вида на
вещта, която всеки един от тях предал. Св. Г.а изготвила и покупко-изплащателна сметка от
същата дата, за заплатените от нейна страна на подсъдимите суми за предадените вещи.
Получените пари от около 75 лева, двамата подсъдими използвали за лични нужди на тях и
на семействата им.
Докато взимали акумулаторите и автомобилните части подсъдимите възприели и
наличието на метални листи, за които решили да се върнат следващ ден и да вземат и тях.
На 13.05.2022 година рано сутринта подс. Г., заедно с подс. М. отново тръгнали в
посока складовата база в която били няколко дена преди това. Подс. Г. отново бил с
велосипеда си, а подс. М. този път се движел пеш. Велосипеда подс. Г. оставил в храстите на
около 150 метла от базата. Двамата проникнали в района на складовата база от мястото
където предния път отрязали телта на металните пръти на оградата. Озовали се пред склада
на св. Я. с намерението да вземат металните листи. Двамата подсъдими намачкали частично
металните листи, като ги изнесли от склада на св. Я.. Пренесли ги на два пъти в храстите,
като след това искали да ги огънат още повече, за да могат по-лесно да ги пренесат до пункта
за изкупуване на черни и цветни метали, за което започнали да скачат върху тях.
През същото това време св. *, движейки се с велосипеда си към работното си място,
находящо се в складовата база, където се намирал и склада на св. Я., когато бил на около
150 метра от базата чул дрънчене от ламарина. Това дрънчене било толкова силно, че го
накарало да спре и да провери откъде идва шумът. Обръщайки се видял двамата подсъдими
да скачат върху метални листи. На св. * му направило впечатление вида на ламарините
които били от неръждаема стомана със специфични изрязвания от кръгове и правоъгълници.
Такива метални листове, който били предназначени за мидена ферма, той бил виждал преди
време пред склада,съседен на неговия, а именно на св. Я.. Св. * попитал двамата подсъдими
от къде са взели тези ламарини. Двамата възпроизвели своя версия, че металните листи им
били дадени от друг ром. Св. * ги помолил да изчакат на място. Веднага уведомил по
телефона св. Я. за случилото се. Последният тръгнал към складовата база, като преди това
сигнализирал и на тел. 112. Св. Я. пристигнал на място след около 10 минути, като заварил
двамата подсъдими и до тях разположени неговите заготовки. Провел разговор с лицата
относно обстоятелството от къде имат металните листове със заготовки. На св. Я., подс. Г. и
подс. М. отговорили, че са ги намерили. Изплашени от случващото се двамата изведнъж
побягнали в посока бл. 25 в ж.к. Славейков. Я. последвал едно от лицата, но се спънал и
паднал. Вторият подсъдим се качил на велосипеда и също потеглил в неизвестна посока.
На подадения от св. Я. сигнал на тел. 112 пристигнали служители на Второ РУ-
Бургас. В тяхно присъствие при извършения оглед на местопроизшествие св. Я. установил,
3
че вратата от метални пръти, която отделяла неговия склад от съседния е била отворена.
Установил също така, че оградата на складовата база е с разрязани планки и отрязана тел, с
която се държала оградата. Установено било, че от склада на Я. липсвали 12 бр.метални
листи - от неръждаема стомана марка „316“, с дебелина 2 мм. и размери 1250 мм. на 2500
мм., изрязани на квадрати и окръжности както и 6 бр. акумулатори от „95 Аh“ и от „110Аh“,
воден радиатор, компресор за климатик, динамо, водна помпа и хидравлична помпа,
всичките за автомобил марка „ Лендроувър - Ренджроувър класик“- 1991 г.
Извършен бил оглед на местопроизшествието, като било установено и мястото през
което извършителите проникнали в складовата база и до склада на пострадалото лице.
Извършен бил оглед и на намерените в непосредствена близост метални листи. При огледа
не били иззети веществени доказателства и дактилоскопни следи. Св. Я. дал описание на
лицата на пристигналите полицейски служители.
За случая било образувано досъдебно производство, като от проведените ОИМ били
установени двамата подсъдими. В хода на разследването била назначена съдебно-оценъчна
експертиза като вещото лице установило, че към инкриминирания период процесиите вещи
възлизат на обща стойност 11669 лева.
Двамата подсъдими били привлечени в качеството на обвиняеми, като в последвалите
разпити в присъствието на служебни защитници се признали за виновни по повдигнатото
обвинение и дали обяснения за случилото се.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените
от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от събраните в производството
доказателствени материали, а именно:

От гласните доказателства: показанията на свидетелите: Я. Я. (л. 16-17, л. 24-26 и л.
27-28 от ДП); * (л. 18-19 от ДП); * Г.а (л. 20-21 от ДП); частично от показанията на * и от
обясненията на подс. Н. М. (л. 83-84 от ДП) и подс. Г. Г. (л. 90-91 от ДП).
От писмените доказателства: справки за съдимост (л. 37-40 от съдебното
производство); справка за изтърпени наказания (л. 99 от съдебното производство); разписка
(л. 45 от ДП); протоколи за доброволно предаване (л. 46-47 от ДП); покупко-изплащателана
сметка (л. 48 от ДП); договор за продажба (л. 49 от ДП); декларация (л. 50 от ДП); покупко-
изплащателана сметка (л. 51 от ДП); договор за продажба (л. 52 от ДП) и декларация (л. 53
от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от
13.05.2022 г., ведно с фотоалбум (л. 29-37 от ДП) и протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбум (л. 38-44 от ДП).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 56-62 от ДП) и съдебно
техническа експертиза (л. 63-66 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимите, както и показанията на
разпитаните свидетели, доколкото намира същите за логични, последователни и
взаимносъвразани. Настоящият състав не кредитира само показанията на св. * – полицейски
4
служител, и то само в частите, в които той преразказва информация, получена от
подсъдимите при т.нар. „оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита, че независимо от
начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от
полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства,
получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от
задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото
разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма
процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за
установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване
на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има
пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения
да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната
беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които
правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено
средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение №
247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото –
„Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, доколкото счита, че те приобщени по предвидения в НПК ред, не
са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените експертизи, като ги
намира за задълбочени и научно обосновани.
В заключение съдът счита, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на
което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както
и авторството в лицето на привлечените към наказателна отговорност лица.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата, като счита, че изложените по-горе доводи са
достатъчни, предвид диференцирания ред, по който протича производството.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъпленията, за които са предадени на съд, както следва: Г. Н. Г. с ЕГН: **********
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК и Н. Х. М. с ЕГН: ********** за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Предвид сходството в деянията от обективна и субективна страна, съдът счита, че
няма пречка да изложи в обобщен вид мотивите си, които са приложими към двете деяния,
включени в продължаваното престъпление, вменено и на двамата подсъдими.
На първо място от обективна страна при всяко едно от деянията подсъдимите са
осъществили изпълнителните деяния на кражбата, посредством активни действия –
проникна ли са в чужд имот и от там са взели съответните вещи (метални заготовки и
автомобилни части и акумулатори), след което, в първия случай - са се отдалечили, а във
5
втория – са направили опит да се отдалечат. По този начин при първото деяние е налице
прекъсване на фактическата власт на собственика и владелеца на вещите, като
същевременно е налице установяване на трайна фактическа власт върху тях от страна на
подсъдимите, а при второто деяние – е направен опит за установяване на такава трайна
фактическа власт. Няма спор, че всички процесни вещи, описани в ОА и присъдата, са
движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на инкриминираните
деяния те са били „чужди” за подсъдимите, доколкото нито един от тях не е носител на
правото на собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и собственик на вещите
по отношение на всяко едно от деянията (представляващия ЮЛ-собственик) не е давал
съгласие на подсъдимите да взимат вещите или да се разпореждат с тях. Това е така,
доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без
да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая владелецът не е давал такова
съгласие, като манифестираното поведение (поставяне на вещите в заключена складова зона
с контролиран достъп) също категорично изключва даването на съгласие.
Съдът счита, че по отношение и на двете деяния подсъдимите са участвали
непосредствено в осъществяването на изпълнителното деяние, като са взели участие в
прекъсването на чуждата фактическа власт, като в първия случай са установили, а във
втория случай да направили опит да установят, своя фактическа власт върху тях, поради
което правилно всеки един от тях е привичен да отговаря в съучастие, при форма на вина –
съизвършителство.
В случая, доколкото едното деяние е останало на стадия на опита, то и съдът споделя
доводите на адв. К. - БАК, че с оглед прецизност при даване на правната квалификация на
извършеното, следва да се упомене и чл. 18 НК. Доколкото това не накърнява правото на
защита на обвиняемите и дори се явява по-благоприятно за тях, съдът счита, че няма пречка
това уточнение да бъде направено и с настоящата присъда, без да се налага изменение на
обвинението по реда на чл. 287 НПК.
Всяко едно от деянията и по отношение на всеки един от двамата подсъдими не носи
признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива липса или
незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на съда се извежда от
наличието на квалифициращи признаци и от стойността на предмета на престъплението.
Правилно БРП е квалифицирала деянията, като извършени чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство –
т.е. по т. 3 и т. 4 на чл. 195, ал. 1 НК. Това е така доколкото от доказателствата безспорно се
установява, че във всяко едно от деянията, включени в продължаваното престъпление -
подсъдимите са въздействали непосредствено върху вещи, поставени като преграда за
защита на имот – срязване на планки на метална врата, като по този начин са си осигурили
достъп до инкриминираните вещи. Съгласно утвърдената съдебна практика, кражбата е
квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, когато за извършването й са разрушени,
повредени или подкопани здраво направени прегради за охрана на имот или хора. Не е
необходимо за преодоляването им да са употребени оръдия или особени усилия. Здраво
направени огради са и заключените каси, бюра, куфари, касетки и др. Кражбата е
квалифицирана по този текст и когато е извършена чрез счупване или преодоляване по друг
начин на здраво поставени стъкла на витрини, прозорци и др., независимо от дебелината им
(в този смисъл т. ІІ.10 от Постановление № 6/1971 г. на ППВС, изм. с Постановление №
7/1987 г. на ППВС). В случая безспорно чрез срязване на планки на метална врата се е
достигнало до повреждане на преградите, които са били поставени за защитата на имота,
поради което и е налице именно квалифициращият признак по т. 3 на чл. 195, ал. 1 НК.
От своя страна съдебната практика е категорична, че квалифициращият признак „чрез
използване на техническо средство“ е налице, когато е използвана вещ, която по обичайното
6
си предназначение служи за извършване на техническа операция или субектът на
престъплението, в конкретния случай, я е използвал за извършването на такава операция.
Във всички случаи обаче, това средство е използвано от субекта така, че да му осигури
достъп до инкриминираната вещ, респ. физически да му помогне да отнеме веща или поне да
го улесни за това (в този смисъл т.ІІ.11 от Постановление № 6/1971 г. на ППВС, изм. с
Постановление № 7/1987 г. на ППВС). В случая при всяко едно от деянията подсъдимите са
използвали металорежещ инструмент (техническо средство – клещи), което им е позволило
да срежат планките на металната врата и по този начин да влязат в зоната, от където да
отнемат вещите, поради което и приложение намира и признакът по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК.
На последно място двете деяния, за които подсъдимите бяха признати за виновни,
правилно са били квалифицирани като едно единствено „продължавано престъпление” по
смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Това е така, защото са извършени през непродължителен период
от време - в рамките на два дни и осъществяват състава на едно и също престъпление –
кражба, макар и второто деяние да е останало на стадия на опита. Извършени са при една и
съща форма на вината - умисъл. Обстановката, при която са извършени и двете деяния също
е сходна, като следващото деяние се явява от субективна и обективна страна продължение
на предходното, поради което и двете деяния следва да се разгледат като част от едно
единствено продължавано престъпление.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите при форма на
вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като и двамата са осъзнавали
общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са общественоопасните му
последици и са искали настъпването им, което е обективирано в поведението им –
съзнавали са, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсват
фактическата власт на досегашния владелец и установяват (правят опит да установят) своя
трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна
подсъдимите са искали настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в
прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа
власт върху тях. Наред с това подсъдимите са действали и с намерението противозаконно да
присвоят вещите – т.е. да се разпоредят фактически или юридически с тях, като със свои,
което се доказва от последващите им действия по продажба на акумулаторите и
автомобилните части.
Също така, от субективна страна е налице и общ умисъл (чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК),
като всеки един от подсъдимите е съзнавал, че и при двете деяния участва в изпълнението
на престъплението заедно с другия и иска от така съчетаната дейност да бъдат предизвикани
престъпните последици.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимите бяха признати за виновни, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 до 10 години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
И п



7
о отношение на двамата подсъдими съдът отчете като смекчаващи отговорността им
обстоятелства фактът, че са в затруднено материално и социално положение и кражбата е
извършена (при второто деяние е направен опит да бъде извършена) за задоволяване на
основни потребности. Съдът отчита и оказаното съдействие на разследващите, извън
признанието дало възможност за разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК, и
изразеното съжаление. Съдът отчита и че към датата на деянието и двамата подсъдими са
били реабилитирани – т.е. неосъждани, както и че по-голямата част от отнетото имущество е
било върнато на правоимащото лице.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете сравнително високата
стойност на предмета на престъплението, както и наличието на два квалифициращи
признака.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието и на двамата подсъдими в
размер на една година „Лишаване от свобода“, в която насока са и исканията на РП-Бургас,
който размер по мнение на съда съответства на обществената опасност на деянието и
дейците. Съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 НК съдът намали така
определените наказания с 1/3, с оглед на което наложи на всеки един от подсъдимите
наказание в размер на по осем месеца „Лишаване от свобода“.
Съдът счита, че така индивидуализираните наказания в пълнота биха могли да
постигнат целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способстват за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимите и наред с това ще въздействат върху тях предупредително
и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определените наказания биха се
постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на горните цели и преди всичко за
поправянето на подсъдимите не е необходимо наложените наказания да се изтърпят
ефективно. Налице са и предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК, доколкото към момента на
извършване на деянието подс. Г. и подс. М. не са били осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер (били са реабилитирани), а срокът на наложеното наказание е
до три години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода по отношение на всеки един от подсъдимите,
следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.






По гражданския иск:

По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск от „*“ ЕООД, с
ЕИК: * за солидарно осъждане на двамата подсъдими за заплащане на сумата от 799 лева,
представляваща причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва върху тази сума, съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично
доказана по основание, предвид решението по въпросите за извършеното престъпление,
неговото авторство и вината на дейците. С оглед на това съдът осъди двамата подсъдими да
заплатят на гражданския ищец солидарно сумата от 799 лева, ведно с обезщетение за забава
8
в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 11.05.2022
г. до окончателното й заплащане.






По разноските.

Накрая съдът се произнесе относно възлагането на направените в хода на
наказателното производство разноски. По делото има доказателства за сторени разноски в
размер на 191,70 лева, направените в хода на досъдебното производство за изготвени
експертизи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК – когато съдът признае
подсъдимите за виновни следва да им възложи и сторените в хода на производството
разноски, като когато подсъдимите са няколко - съдът определя кой каква част следва да
плати. В конкретния случай разноските следва да се понесат поравно между подсъдимите,
поради което и съдът осъди всеки един от тях да заплати по сметка на ОДМВР-Бургас
сумата от 95,85 лева, представляваща 1/2 от сторените в досъдебното производство
разноски.
С оглед обстоятелството, че подсъдимите бяха признати за виновни в извършване на
вмененото им престъпление, както и беше уважен гражданският иск срещу тях - на
основание чл. чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, всеки един от тях следва да бъде
осъдени да заплатят в полза на Държавата по сметка на Районен съд - Бургас следващите се
по делото държавни такси, а именно: 50 лева държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, както и държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне
от съда.






По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.


9

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10
Съобщи за изтекли лични данни