№ 399
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20251001000152 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.623, ал.6 ГПК във вр. с чл.622а, ал.6
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№3947/14.01.2025 година от
„Болеро Ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.
София, кв.Лозенец, ул.“Драгалевска“, №1, представлявано от К. Н. И.-***,
чрез адв. Б. М., съдебен адрес: гр.София, ул.“Солунска“, №59 срещу
разпореждане №9687/28.11.2024 година, постановено по ч.т.д.2341 по описа за
2024 година на СГС, VI-7 състав, с което е оставена без уважение молбата на
„БОЛЕРО Ко.“ ЕООД, ЕИК ********* за отказ за изпълнение на съдебно
решение NQ30/25.02.2021L на първоинстанционен и следствен съд NQ1 на
Кастропол, Испания постановено по дело № 65/2019, както и молбата на
„БОЛЕРО Ко.“ ЕООД, ЕИК ********* с правно основание чл. 44 пар. 1, б. "а"
от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да допусне спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20249240401772 по описа на ЧСИ Г. К. с рег. № *** по
рег. на КЧСИ.
С определение в о.с.з. на 17.06.2025 година е допусната поправка в
СЛП като е отразена промяната в търговския регистър в наименованието и
1
вместо „Болеро Ко“ ЕООД новото наименование е „Мега рейзър трейд“
ЕООД.
Твърди се в жалбата, че не са налице предпоставки за образуване на
изпълнително дело, тъй като същото е образувано без да има представено
съдебно решение. Не е налице връчване на решение в оригинал или заверено
копие на испански език, както и удостоверение, което да отговаря на
изискванията на чл.42, пар.1, б.а от Регламент 1215/2012 година, поради което
моли да се постанови прекратяване на изпълнителното дело.
Твърди се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд приема,
че процесното съдебно решение и решението от Аликанте са с различен
предмет като счита, че еднаквият предмет се свързва с едно и също
субективно право. Това разбиране не държи сметка на автономното понятие
на правото на ЕС при прилагането на Регламент /ЕС/ №1215/2012 година.
Трайно и последователно, съдът приема, че идентичност в предмета е налице
не само при едно и също спорно субективно право, но и когато предметите на
делата се отнасят до различни субективни права, които обаче имат
идентичност на ядрото си /делото Tatry, C-406/92, при което единият предявен
иск се отнася до обезщетение за вреди, а другият иск е с предмет установяване
на липсата на отговорност за съответните вреди. Съдът приема, че
сърцевината на споровете в представената хипотеза е установяването на
съществуващата или несъществуваща отговорност на съответния субект.
Целта е да се избегнат съдебни решения с взаимноизключващи се по
същността си правни последици. От анализа на двете съдебни решения е
видно, че те в сърцевината си се отнасят до един и същи въпрос-наличието
или липсата на нарушение на индустриалната собственост от страна на
„Елевенфит фууд енд съплементс С.Л. Съдебното решение NQ30/25.02.2021L
на първоинстанционен и следствен съд NQ1 на Кастропол, Испания
постановено по дело № 65/2019 е постановено по предявен установителен
иск, че „Болеро Ко“ ЕООД едностранно и неоснователно е прекратило
сключен между страните договор за дистрибуция без да отправи предизвестие,
съединен с осъдителни искове за заплащане на обезщетения за клиенти, за
вреди, причинени от загуба на печалба за недоставена стока. Наличието на
нарушение на правото на интелектуална собственост представлява валидно
основание за едностранно прекратяване на договорните отношения от
2
маркопритежателя без предизвестие. Компетентен да прецени дали е налице
такова нарушение е съдът в Аликанте, който има изключителна
специализирана компетентност по отношение на нарушенията на правата на
интелектуална собственост върху търговските марки. Тъй като този въпрос се
явява преюдициален, съдът е следвало да спре производството до
приключване на производството в Аликанте. Испанският съд приема, че
договорът за изключителна дистрибуция е прекратен предсрочно през
м.август, 2018 година, на основание нарушението от страна на Елевенфит
фууд съплементс С.Л. на права на индустриална собственост, поради което
разгледаният установителен иск има за свое ядро въпросът за нарушаването на
индустриалната собственост към лятото на 2018 година. Решението на съда в
Аликанте има за предмет няколко иска, с които се иска установяване на
нарушаването на правата на индустриална собственост, включително
търговските марки с действие в Испания и, че следва да плати обезщетение за
неправомерно ползване. Именно във връзка с втория иск – нарушение на
индустриалната собственост се твърди наличие на тъждественост. Видно от
съдебното решение в Аликанте, всичките установени нарушения се отнасят до
период преди прекратяването на договорното отношение. Решението от
Аликанте е влязло в сила на 13.05.2023 година, а процесното решение е
станало изпълняемо на 24.04.2024 година, както е видно от т.4.4.1 на
приложеното удостоверение по чл.53 от Регламент №1215/2012 година.
Налице са всички предпоставки по регламента, включително и наличието на
нарушение на обществен ред, съгласно чл.45, пар.1, б.а във вр. с чл.46 от
Регламент №1215/2012 година поради накърняване на основния процесуален
принцип за участие на задължителни необходими другари. Договорът за
дистрибуция и представителство е имал за страни „Евросток“ ЕООД и
„Болеро Ко“ ЕООД от една страна, поради което е нарушен основен принцип в
гражданското съдопроизводство, а именно не е конституиран необходим
задължителен другар. Нарушена е основна норма, която е съществена за
правния ред –чл.215-чл.217 ГПК, относно необходимото другарство, както и
чл.6 ЕКПЧ относно основното право на справедлив съдебен процес, в рамките
на който двете страни по договорното отношение да могат пълноценно и при
равнопоставеност и състезателност да се защитят. Моли да се отмени
разпореждането за издаване на изпълнителен лист и се постанови друго, с
което се уважи молбата.
3
Въззиваемата страна Elevenfit food and supplements S.L. е депозирала
отговор, с който моли решението да бъде потвърдено като се присъдят
направените по делото разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството по т.д. №2341 по описа за 2024 година на Софийски
градски съд, ТО, VI-7-ми състав е образувано по молба от „БОЛЕРО Ко.“
ЕООД, с която се моли съда да постанови отказ от признаване и изпълнение на
съдебно решение NQ30/25.02.2021L на първоинстанционен и следствен съд
NQ1 на Кастропол, Испания постановено по дело № 65/2019, с което е
осъдено да заплати на Elevenfit food and supplements S.L. обща сума в размер
на 165 991, 26 евро, представляваща сбор от 42564,69 евро обезщетение за
клиентела, 35470,57 евро обезщетение за вреди, причинени от пропуснати
ползи поради липса на предизвестие и 87 956 евро, подлежащи на
възстановяване авансово платени суми за закупуване на недоставена стока.
Твърди се в молбата, че въз основа на това решение и издаденото към
него Удостоверение съгласно чл.53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 от
24.04.2024 година е образувано изпълнително дело №2024240401772 по описа
на ЧСИ Г.К., рег. №***. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
24.10.2024 година, от който момент започва да тече срокът за подаване на
молбата. Основанията за отказ, на които се позовава в молбата са следните: На
първо място се твърди липса на предпоставки за образуване на
изпълнителното дело; наличие на по-ранно съдебно решение, постановено в
друга държава-членка на ЕС по същия предмет и между същите страни
/основание за отказ съгласно чл.45, пар.I, б.г във вр. с чл.46 от регламента;
наличие на явно противоречие с обществения ред в България /основание за
отказ съгласно чл.45, пар.1, б.а във вр. с чл.46 от регламента. Твърди, че пред
съда в Испания е бил препятстван да се запознае първоначално с документите
по делото в заверен превод на български език, бил му е даден много кратък
срок за отговор на исковата молба след получаване на превода /8/ дни, не са
уважени исканията му за спиране на производството поради висящи процеси,
както и напълно неоснователно, съдът е приел, че е налице международна
компетентност, въпреки, че такава не е била налице.
Твърди, че съгласно чл.42, пар.1, б.а от Регламент (ЕС) № 1215/2012
изпълнителното производство е започнало без представяне на решението на
4
съда от Кастропол в заверен препис от испански език, като това решение не е
връчвано. Връчено е единствено удостоверение по чл.53 от регламента, което е
изготвено чрез автоматичен превод на български език, което е нарушение на
цитираните разпоредби и прави принудителното изпълнение неправомерно.
Съдебното решение на първоинстанционния и следствен съд NQ1 на
Кастропол, Испания постановено по дело № 65/2019 е постановено по повод
на предявен установителен иск за установяване, че „Болеро Ко.“ ЕООД
едностранно и неоснователно е прекратило сключения между страните
договор за дистрибуция без да отправи предизвестие, съединен с осъдителни
искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от загуба на печалба.
Съдът е уважил установителния иск като е приел, че дружеството е
прекратило договора за изключителна дистрибуция на напитки, без да отправи
законоустановеното предизвестие, поради което приема, че правното
основание за дължимоста на сумите е прекратяването на договора. Въпреки
изричното искане „Евросток“ ЕООД не е присъединен като страна и не
участва в производството. Между страните в настоящето производство няма
сключен самостоятелен договор за дистрибуция, а отношенията между
страните са на базата на договори за продажба на неизключителна основа.
Испанският съд приема, че въз основа на отношенията може да се извлече
съществуването на „договор за сътрудничество и изключителна дистрибуция“,
като договора се квалифицира и като „договор за търговско
представителство“. Испанският съд приема, че договорът е прекратен
предсрочно на основание нарушението от страна на Еlevenfit food and
supplements S.L. на права на индустриална собственост на молителя „Болеро
Ко.“ ЕООД, които са предмет на обикновена процедура №342/2019 година
пред Търговския съд на Аликанте, образувана на 17.10.2019 година. В края на
2018 година молителят „Болеро Ко.“ ЕООД изпраща до Еlevenfit food and
supplements S.L. /преди Bebidas Bolero S.L./ писмо, в което посочва, че
испанското дружество нарушава индустриалната марка на дружеството, като
включва в своето фирмено наименование търговската марка Bolero, като без
разрешение тази марка се ползва и във Фейсбук, Туитър, в уебсайта на
взискателя, както и за регистрация на домейни. Отделно испанското
дружество изработва и разпространява мърчандайз продукти с търговската
марка Bolero. С писмото също така се отправя покана за подписване на
договор за дистрибуция, заедно с присъщите за тях лицензионни
5
споразумения като във връзка с нарушенията се дава срок от 7 дни за
преустановяването им и се посочва намерение за защита на нарушените права,
като в писмото не се прави изявление за разваляне или прекратяване на
договора. Испанският съд освен, че неправилно квалифицира договорът
между страните като такъв за дистрибуция, а не за продажби неправилно
приема, че с това писмо е направено изявление за прекратяване, но изобщо не
навлиза в изследване на правомерността на изложеното основание за
прекратяване и изобщо игнорира наличието на нарушение на индустриалната
собственост, което е предмет на отделно производство пред Търговският съд в
Аликанте, Испания. Използването и разпространението на чужда
индустриална собственост без разрешение е нарушение, което дава право на
страната да прекрати договора без предизвестие. Следователно ядрото на
спора в случая се явява правомерността и неправомерността на
прекратяването на договора, съответно последиците от това прекратяване. В
този смисъл приложими са решенията на съда на ЕС по делото Tatry, C-406/92
и делото Gubisch Maschinenfabrik KG C-144/86.
На 15.03.2021 година е постановено решение №53/2021 година по дело
№342/2019 година на първоинстанционния съд на търговските марки на
Европейския съюз №1, Аликанте, с което се установяват правата на
индустриална собственост на „Болеро Ко.“ ЕООД върху търговската марка
“BOLERO”, регистрирана като европейска марка и като международна марка
в **********както и е установено, че използването от търговското дружество
Bebidas Bolero S.L. на неговото фирмено наименование и имената на
домейните “bebidasbolero”.es”, “bebidasbolero.com”, както и пренасочването
на същите към уебсайт htpp://bebidasmix.es представляват действия на
нарушаване на търговската марка “BOLERO Ko”ЕООД. Постановено е, че
търговското дружество трябва да компенсира дружеството „Болеро ко“ ЕООД
за причинените вреди и загуби от нарушаване на търговската марка от
27.08.2018 година, когато е получил извънсъдебно искане за преустановяване
на нарушението, отправено от „Болеро ко“ ЕООД. Постановено е, че
използването от търговското дружество на търговската марка върху различни
продукти от типа „мърчандайзинг“ за маркетинг представлява акт на
нарушение на търговска марка на ЕС номер 15350838 на „Болеро ко“ ЕООД ,
че се присъжда обезщетение за това нарушение за период от 5 години преди
подаването на иска до отпадане на нарушението. Постановено е
6
преустановяване на нарушението и обезщетение по реда на чл.44 от
испанския ЗМГО. Въз основа на така посоченото, съдът осъжда Bebidas Bolero
S.L. да промени фирменото си наименование като премахне отличителния
знак “BOLERO”, да не използва нарушената търговска марка, да не използва
регистрираните домейни, да не създава нови, както и да заплати съответните
обезщетения. Решението е обжалвано, като апелативния съд на търговските
марки на ЕС в Аликанте постановява решение №70/06.02.2023 година, с което
частично е изменен размерът на щетите, но в останалата част решението е
потвърдено.Признаването и изпълнението на съдебното решение противоречи
на установеното в решението на съда в Аликанте, поради което е налице
основание за отказ от признаване и изпълнение по чл.45, пар.1, т.“г“ от
Регламент (ЕС) № 1215/2012.
Налице е и oще едно основание за отказ, а именно нарушена е правна
норма, която е съществена за правния ни ред – тази за задължителното
другарство, както и чл.6 ЕКПЧ относно основното право на справедлив
съдебен процес, в рамките, на който двете страни по договорното
правоотношение да могат пълноценно и при равнопоставеност и
състезателност да се защитят. Нарушен е принципът на оправданите правни
очаквания, който е основен принцип на правото на съюза, както следва от
решение от 24.10.2013 година Kone и други срещу комисията, C -510/11;
решение от 12.01.2017 година, Timab industries и CFPR срещу комисията, C -
411/15. Моли съдът да откаже признаването и изпълнението на съдебното
решение NQ1 на Кастропол, Испания постановено по дело № 65/2019, както и
да спре изпълнението.
Съгласно чл. 622а, ал.2 ГПК вр. чл. 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012,
съдебно решение, постановено в друга държава - членка на Европейския съюз,
подлежи на изпълнение, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист.
Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна въз основа на препис от съдебното решение,
постановено в друга държава - членка на Европейския съюз, заверен от
постановилия го съд, и удостоверение по чл. 53 от Регламент (ЕС) №
1215/2012, с което се удостоверява, че съдебното решение е изпълняемо и
което съдържа извлечение от съдебното решение, както и съответната
информация относно възстановяемите процесуални разходи и начислената
лихва по целесъобразност. Т.е. решението на чуждестранния съд, заедно с
7
удостоверението по чл.53 от Регламента съставляват несъдебно изпълнително
основание. Преписът от решението, който се връчва на длъжника с призовката
за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител не е необходимо да бъде
съпроводен с надлежен превод на език, различен от езика на издаването му,
освен ако длъжникът не изиска изрично това и то само, ако в производството,
по което то е поставено не му е бил връчен препис (чл. 42 вр. чл.47, пар.3 от
Регламент №1215/2015). След връчване на призовката за доброволно
изпълнение длъжникът може в едномесечен срок да подаде молба за отказ за
изпълнение.
Видно от данните по делото е, че ПДИ по образуваното изпълнително
дело по изпълнително дело № 20249240401772 по описа на ЧСИ Г. К. с рег. №
*** по рег. на КЧСИ е връчено на страната на 24.10.2024 година, поради което
подадената на 22.11.2024 година молба е процесуално допустима.
Видно от представеното съдебно решение на първоинстанционен и
следствен съд NQ1 на Кастропол, Испания е, че то създава на молителя
качеството длъжник, на когото чл.46 от регламента признава правото да
подаде молба за отказ от изпълнение.
На първо място молителят е твърдял в молбата, че не са налице
предпоставките за образуване на изпълнително дело, тъй като не е налице
връчване на решение в оригинал или заверено копие на испански език, както и
удостоверение, което да отговаря на изискванията на чл.42, пар.1, б.а от
Регламент 1215/2012 година, което обуславя недопустимостта на образуваното
изпълнително производство. Това възражение се подържа и във въззивното
производство, като се твърди, че представеното съдебно решение не отговаря
на изискванията за автентичност – не е оригинал или заверено копие.
Разпечатаното копие на документ, подписан с електронен подпис не се счита
за автентично, защото при разпечатването се губи цялата информация,
свързана с електронния подпис и неговото валидиране. Електронният подпис
функционира като цифров печат, който не само удостоверява авторството, но
и гарантира, че документът не е бил променян след подписването, като това се
постига юрез специални криптографски механизми и метаданни, които се
съхраняват само електронния файл. Когато документът се разпечата на хартия
тези метаданни и криптографските елементи /например сертификатът за
валидност, информация за авторство, дата и час на подписване/ остават извън
8
хартиеното копие. Разпечатката може да съдържа само текста и
изображението на подписа, но не и на неговите електронни атрибути, които са
съществени за доказване на автентичността, поради което представеното по
делото копие не отговаря на изискванията за автентичност.
Видно от разпоредбата на чл.42 от регламента изискването за
представяне на препис от съдебното решение и удостоверение касаят
действията на молителя пред компетентния орган по изпълнение на
решението, като изискването е да е представи препис от съдебното решение,
което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността
му. Преценката дали са спазени изискванията на чл.42 от регламента са изцяло
на органа по изпълнението на решението и са възражения, които касаят
допустимостта на изпълнителното производство. Твърденията, че не са налице
предпоставки за образуването на изпълнителното производство касаят
незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, поради което
процесуалният способ за защита е чрез жалба по реда на чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Страната не оспорва верността на представеното съдебно решение,
нито съдържанието му, а съдът намира, че в последното съдебно заседание е
представен препис от съдебното решение със заверка от съдебен секретар,
удостоверяваща верността на представените съдебни актове, която отговаря
на необходимите условия за установяване на автентичността на документа.
По отношение на молбата за отказ за изпълнение, съдът е обвързан от
основанията, при наличието на които, може да уважи молбата за отказ за
изпълнение и те са изчерпателно посочени в чл.45 от Регламент /ЕС/ №
1215/2012 г. като извън тях не може да има други, които да водят до такива
правни последици. Те не могат да се тълкуват разширително, а стриктно
според вложения в тях смисъл, а на изследване, респ. доказване подлежат
само тези, на които длъжникът изрично се позовава. Правно иррелевантни за
спора са изложените съображения от въззиваемата страна за липса на
имущество.
Първото основание за отказ, посочено в чл.45 от Регламент /ЕС/ №
1215/2012 г., на което длъжникът се позовава е ако такова признаване явно
противоречи на обществения ред в сезираната държава членка, като са
изложени обстоятелствата, че пред съда в Испания е бил препятстван да се
запознае първоначално с документите по делото в заверен превод на
9
български език, бил му е даден много кратък срок за отговор на исковата
молба след получаване на превода /8/ дни, не са уважени исканията му за
спиране на производството поради висящи процеси, както и напълно
неоснователно, съдът е приел, че е налице международна компетентност,
въпреки, че такава не е била налице, отказано е конституиране на
задължителен другар и решението е постановено без неговото участие.
Липсата на международна компетентност е предвидена като основание
за постановяване на отказ за изпълнение само в хипотезата на чл.45, ал.3 като
тези хипотези са уредени в чл.45, ал.1, б.“д“ от Регламент /ЕС/№1215/2012
година и включват нарушение на компетентността по изчерпателно изброени
спорове – относно застраховане, потребителски, индивидуални трудови
договори и случаите на изключителна компетентност, като процесният спор
не попада в обхвата.
От съществено значение тук е понятието обществен ред и с какво е
свързано то.
С Решение на Съда (трети състав) от 7 април 2022 година по дело C-
568/20 (J срещу H Limited), съдът е счел, че е важно да се подчертае, че макар
държавите членки по принцип да остават свободни да определят в
съответствие с националните си разбирания изискванията на своя обществен
ред, границите на това понятие попадат в обхвата на тълкуването на
Регламент № 1215. Така, пред вид забраната да се преразглежда по същество
постановено в друга държава членка съдебно решение, чл. 52 от Регламент №
1215/2012 не позволява на съда на сезираната държава членка да откаже
признаването на това решение единствено по съображение, че би имало
разлика между правната норма, прилагана от съда на държавата по произход,
и тази, която би приложил съдът на сезираната държава, ако бе сезиран със
спора. По същия начин съдът на сезираната държава не може да контролира
точността на правната или фактическа преценка, извършена от съда на
държавата по произход (вж. по аналогия решения от 28 март 2000 г.,
Krombach, C-7/98, EU:C:2000:164, т. 36 и от 16 юли 2015 г., Diageo Brands,
C[1]681/13, EU:C:2015:471, т. 43 и цитираната в тях съдебна практика).
В повечето държави членки под понятието „обществен ред“ се приема,
че нарушение на обществения ред, обосноваващо отказ на признаване на
съдебно решение, респективно отказа от изпълнение, е налице, когато грубо са
10
нарушени фундаментални права и свободи, основни морални принципи,
основни принципи на правото, които могат да бъдат материалноправни и
процесуалноправни и са израз на основните правни идеи и ценности на
държавата и обществото. Не всяко нарушение на материалноправни или
процесуалноправни принципи представлява основание за отказ за признаване
на съдебното решение, респективно уважаване на молба за отказ за
изпълнение. Според изразеното от Съда на ЕС в решение от 6 септември 2012
г., Trade Agency Ltd срещу Seramico Investments Ltd, C-619/10, EU:C:2012:531,
т. 51 разбиране „използването на клаузата за обществения ред, съдържаща се в
член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001/Регламент Брюксел I/, чл.45, ал.1 от
Регламент /ЕС/1215/2012/Регламент Брюксел Ia/, е допустимо само в
хипотезата, в която признаването или изпълнението на постановеното в друга
държава членка съдебно решение би засегнало по недопустим начин правния
ред на сезираната държава членка, тъй като би накърнило основен принцип.
Засягането трябва да съставлява явно нарушение на правна норма, която се
счита за съществена в правния ред на сезираната държава членка или на
право, което е признато като основно в този правен ред“. Съдът на ЕС се е
позовал също на решение от 28 март 2000 г., Dieter Krombach срещу André
Bamberski, C-7/98, EU:C:2000:164, т. 37, решение от 11 май 2000 г., Régie
nationale des usines Renault SA срещу Maxicar SpA and Orazio Formento,
C[1]38/98, EU:C:2000:225, т. 30 и решение от 28 април 2009 г., Meletis 7
Apostolides/David Charles Orams, Linda Elizabeth Orams, C-420/07,
EU:C:2009:271, т. 59.
Действително съдебната практика приема, че такова нарушение може
да се състои по-специално във факта, че длъжникът не е бил в състояние да се
защити ефективно пред съда по произход и да оспори в държавата членка по
произход съдебното решение, чието изпълнение се иска (в т.см. решение от 2
април 2009 г., Gambazzi, C-394/07, EU:C:2009:219, т. 27, 37, 45 и 46). В
настоящият случай обаче от събраните доказателства не се установява
въззивникът да е бил лишен от правото му на защита. Видно от данните по
делото е, че на същия са връчени книжата по делото като същият на
13.09.2019 година е направил възражение за липса на компетентност , като се е
развило производство по този въпрос. Такова възражение, че не е могъл да се
защити и че производството е следвало да бъде спряно е направено от него и с
касационната жалба, като от мотивите на стр.265 от решението на
11
касационната инстанция е видно, че съдът е разгледал това възражение и е
приел, че връчените документи са достатъчни.
Второто основание за отказ от изпълнение по твърденията на молителя
касае противоречието на решение NQ30/25.02.2021L на първоинстанционен и
следствен съд NQ1 на Кастропол, Испания постановено по дело № 65/2019 г, с
решение №53/2021 постановено по дело № 342/2019г на първоинстанционния
съд на Търговските марки на 3 Европейския съюз №1, Аликанте.
Тези доводи на молителя съдът квалифицира като основание за отказ по
чл.45, пар.1, б.“г“ от Регламента, съгласно който не се допуска до изпълнение
съдебно решение, което противоречи на по-ранно съдебно решение,
постановено в друга държава членка или в трета държава по същия предмет и
между същите страни, при условие че по-ранното съдебно решение отговаря
на условията, необходими за признаването му в сезираната държава членка.
Предпоставките за отказ, изводими от текста на регламента са: 1/двете
съдебни решение да касаят едни и същи страни; 2/ да имат един и същи
предмет; 3/да са постановени от различни съдилища на общността; 4/ по-
ранното съдебно решение също да отговаря на условията, необходими за
признаването му в сезираната държава членка.
Безспорно е, че двете съдебни решения касаят едни и същи страни,
постановени са от различни съдилища на общността, съдебното решение от
Аликанте отговаря на условията за признаването му в сезираната държава
членка. По делото липсват официални удостоверявания кога решенията са
влезли в сила, като са налице данни, че исковата молба, по която е
постановено решението в Кастропол е депозирана на 28.02.2019 година, а тази
в Аликанте на 17.04.2019 година, два дни след като ответникът е получил
книжата по делото, но съдът намира, че това обстоятелство следва да бъде
разгледано ако се окаже, че двете дела имат един и същ предмет, тъй като това
е основният спорен въпрос.
При преглед на съдебните решения и мотивите в тях е видно, че с
решението на първоинстанционен и следствен съд NQ1 на Кастропол,
Испания е прието за установено, че „Bolero Ko”Ltd е прекратило договора за
изключителна дистрибуция на напитки, без да отправи законоустановеното
предизвестие, поради което следва да бъде осъдено да заплати обезщетение за
вреди в размер на 42564,69 евро обезщетение за загубена клиентела, както и
12
обезщетение за вреди, причинени от загубата на доходи поради липса на
предизвестие в размер на 35470.57 евро, както и 87956.00 евро подлежащи на
възстановяване авансово платени суми за закупуването на недоставена стока.
От мотивите на съда е видно, че процесните отношения между
страните се уреждат от Закон 12/1992 година относно договора за
представителство. Видно от разпоредбите на закона е, че в чл.26 е уговорена
възможността договорът да бъде прекратен без уведомление, когато другата
страна е нарушила законово или договорно установените задължения, а в
чл.30 от закона е посочено, че в тези случаи липсва право на обезщетение за
клиентела или вреди.
В чл.9 от закона е посочено, че задължение на представителя е да
действа лоялно и добросъвестно, като се грижи за интересите на
предприемача, от чието име действа, а в чл.20 има поставени ограничения за
конкурентна дейност. Съдът приема, че нарушаването на правата върху
търговската марка е нарушение по смисъла на Закон 12/1992 година, което
обуславя възможността да се прекрати договорът едностранно без
предизвестие, което ще обуслови и липсата на право на обезщетение за
клиентела и вреди.
При прегледа на съдебното решение от Аликанте е видно, че е прието
за установено, че „Болеро Ко“ ООД е собственик на търговската марка, като в
параграф 18 е посочено, че всяко използване след едностранното прекратяване
на договора представлява акт на нарушение на търговската марка, тъй като не
е имало съгласието на Болеро; в параграф 20 е посочено, че неразрешеното
използване на търговската марка е настъпило след едностранното
прекратяване на договора за разпространение, а в параграф 21 е наложена
глоба до преустановяване на нарушението, т.е. за период от едностранното
прекратяване занапред. Гореизложеното обуславя извода, че признаването на
виновно поведение по повод ползването на търговската марка касае период
след едностранното прекратяване на договора.
Спорно е дали присъденото в параграф 31 от решението обезщетение
по чл.43.5 ЗТМ обвързва страните със сила на пресъдено нещо относно факта
на нарушението за период преди датата на едностранното прекратяване на
договора, като съдът приема, че такова обвързване липсва по следните
съображения: Решението на първоинстанционния съд в Аликанте е
13
ревизирано с решение 70/2023 година, което след допълването му присъжда
обезщетение в размер, еквивалентен на 1% от оборота, реализиран от
ответника пет години преди иска до прекратяване на нарушението.
При анализа, направен от съдилищата и приложимия материален закон
за търговските марки /17/2001 ЕС236/ е видно, че правото да се претендира
обезщетение за нарушение е възможно в чл.42, ал.1 ЗТМ, където ищецът може
да поиска обезщетение за вредите от нарушението, в съответствие с критерия
за обезщетение за предупреждение, включен в гореспоменатия член, т.е.
изискването за присъждане на обезщетение по този текст е ищецът да е
предупредил ответника за твърдяното нарушение, като обезщетението
включва всички вреди за период след поканата, но тези вреди подлежат на
доказване, като видно от данните по делото е, че тази претенция на ищеца е
отхвърлена и срещу отхвърлянето той не е подал въззивна жалба.
Присъдено е обезщетение по чл.43.5 ЗТМ, което съгласно разпоредбата
на закона е презумптивно и се присъжда без да се доказват вредите и периода,
поради което и не може да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо
относно факта на нарушението преди датата на едностранното прекратяване,
тъй като както се посочи по-горе тази претенция е отхвърлена и решението е
влязло в сила.
Предвид гореизложеното не е налице идентичност между двете
решения и молбата се явява неоснователна.
По отношение на частната жалба, съдът намира, че производството по
тази жалбата следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес, тъй
като въззивният съд с определение е спрял производството, като това
определение е подлежало на обжалване.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Направено е искане за присъждане на разноски, което следва да бъде
уважено, като въззивникът Мега рейзър трейд“ бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна разноски в размер на 4 406 четири хиляди четиристотин и
шест/ лева, съобразно представените доказателства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №9687/28.11.2024 година, постановено
по ч.т.д.2341 по описа за 2024 година на СГС, VI-7 състав, с което е оставена
без уважение молбата на „Мега рейзър трейд“ /„БОЛЕРО Ко.“/ ЕООД, ЕИК
********* за отказ за изпълнение на съдебно решение NQ30/25.02.2021L на
първоинстанционен и следствен съд NQ1 на Кастропол, Испания постановено
по дело № 65/2019.
ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба на „Мега рейзър
трейд“ /„БОЛЕРО Ко.“/ ЕООД, ЕИК ********* срещу разпореждане
№9687/28.11.2024 година, постановено по ч.т.д.2341 по описа за 2024 година
на СГС, VI-7 състав, с което е оставена без уважение молбата на „БОЛЕРО
Ко.“ ЕООД, ЕИК ********* да се допусне спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20249240401772 по описа на ЧСИ Г. К. с рег. № *** по
рег. на КЧСИ.
ОСЪЖДА „Мега рейзър трейд“ /„БОЛЕРО Ко.“ ЕООД/, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:гр. София, кв.Лозенец, ул.“Драгалевска“,
№1, представлявано от К. Н. И. – *** да заплати на Елевенфит фууд енд
съплементс С.Л. /Elevenfit food and supplements S.L. / сумата от 4 406 /четири
хиляди четиристотин и шест/ лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15