Р Е Ш Е Н И Е
№ 414
Гр. ***, 10.12.2018 година.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд – *** в открито съдебно заседание,
проведено на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 66 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район „***“, ул. „***“ № 53-55,
представлявано от управителя ***, чрез адвокат Р.Т. от АК *** против Разпореждане
за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 1 от
16.11.2017 година, издадено от главен инспектор д-р ***, официален ветеринарен
лекар при Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) ***.
В жалбата се твърди, че оспорваният акт е
издаден от некомпетентен орган, постановен е в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени процесуални нарушения и несъобразен с целта на закона.
Моли съда да отмени оспорения
административен акт като незаконосъобразен.
В проведеното съдебно заседание на 12.11.2018 година
жалбоподателят „***“ ЕООД, редовно призован,
се представлява от адвокат Р.Т. от АК ***, който поддържа жалбата и моли съда
да отмени оспорвания административен акт. Подробни съображения развива в
представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски.
В проведеното съдебно заседание на 12.11.2018 година ответникът
по жалбата, главен инспектор д-р ***при ОБДХ ***, редовно уведомена се явява
лично и се представлява от адвокат П.Б. ***, който моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения.
По допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав като съобрази Определение № 5352/24.04.2018
година, постановено по адм. дело № 3974/2018 година по описа на Върховния
административен съд, намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба,
подадена в срок, от страна, която има правен интерес от обжалването, срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по
същество.
По
основателността:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административен
съд – *** в настоящия съдебен състав, след
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 050900734167_1/15.11.2017 година (лист 14 от делото), в 01:10
часа в пункт за фискален контрол ГКПП Видин – Дунав мост, инспектори по
приходите в Дирекция „Фискален контрол“ (ДФК) в Централно управление (ЦУ) на
Националната агенция за приходите (НАП) при извършена проверка на МПС с марка „***” с рег. № Р *** ВК с ремарке с рег. № Р *** ЕЕ, с
водач П. З. Б., установили превозване на стока – меса от животни от рода на
свинете, пресни, замразени: плешки и разфасовки от тях, с получател/купувач на
стоката – „***“, гр. ***, с превозвач
на стоката – „***“ ООД, гр. ***, с доставчик на стоката – ***. В протокола е отразено, че е извършен оглед на
видимата част на превозваната стока, че съгласно представения при проверката
търговски документ стоката не е за човешка консумация, а е категория 3,
съгласно Регламент на ЕС №1069/2009, за
влагане в производство на фураж за животни. В същия протокол е отразено поставянето
на МПС на техническо средство за контрол (ТСК) на основание чл. 127б, ал. 3 от ДОПК, както и е указано: на мястото на разтоварване да бъде проверен статута на
превозваната стока.
Съгласно Протокол за отстраняване на ТСК №
050900734167_3/15.11.2017 година (лист 18 от делото), съставен в 09:40 часа в
гр. ***, ул. „***“ № 13, област ***, от инспектори по приходите в ДФК в ЦУ на
НАП, на основание чл. 127в, ал.
2 от ДОПК и чл. 16 от Наредбата за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България
и изискванията към фискалните контролни пунктове, поставеното съгласно Протокол
№ 050900734167_1/15.11.2017 година ТСК на МПС с марка „***”, с рег. № Р *** ВК, с ремарке с рег. № Р *** ЕЕ, е отстранено в
присъствието на водача П. З. Б.
Съгласно Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 050900734167_4/15.11.2017 година (лист 19 от делото), към
10:43 часа е извършена проверка на място на разтоварване на стока с висок
фискален риск – в гр. ***, област ***, „***“. При извършената проверка за
съответствие между посоченото в придружаващите стоката документи и установеното
при проверката вид и количество на стоката е установено, че превозваната стока –
меса от животни от рода на свинете, пресни, замразени: плешки и разфасовки от
тях в количество 20 997,5 кг е идентична с отразената в документите,
придружаващи същата. В протокола е посочено, че стоката е от категория 3,
негодна за човешка консумация, което е установено и от присъствалия при
проверката служител на ОБДХ *** – д-р Г. А. С. В протокола е указано на получателя
на стоката – „***“ ООД, да представи пред инспектор по приходите фактура за
доставката в 7-дневен срок от получаване на стоката.
От Писмо вх. № 2562/09.10.2018 година на директора на
ГДБОП, (лист 219 по делото) и електронно писмо от инспектор Г. Юмер – инспектор
в ДФК в ЦУ на НАП до инспектори в ДФК ЦУ на НАП (л. 210 от делото) се
установява, че при проверката на мястото на разтоварване в гр. *** е
установено, че фирмата – получател „***“ ООД, няма право да съхранява в тази
производствена база месо, което не е за човешка консумация. Стоката била
претоварена на друга „товарна композиция“ – МПС марка ***” с рег. № СВ *** ВН с ремарке с рег. № С *** ЕС, като преди това от палетата били
премахнати от „***“ ООД всички налични етикети, обозначаващи категорията на
стоката – 3 бр. лепенки и 1 бр. лист А4. Натоварените палети в това транспортно
средство били без „каквито и да било етикети“, че „местото не е годно за
човешка консумация“.
Тъй като територията, на която се намирала стоката, е
фискален пункт на НАП, инспектори по приходите в ДФК в ЦУ на НАП, на 15.11.2017
година, в 11:22 часа, в пункт за фискален контрол – Хладилна база, гр. ***, след
претоварване на стоката съставили нов Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №041100734498_1/15.11.2017
година (лист 22 от делото). Съгласно този протокол е извършена проверка на МПС
марка „***” с рег. № СВ *** ВН с ремарке с рег. № С *** ЕС, с
водач Н. Й. С (в който стоката е претоварена). Проверката е възложена с Протокол
№050900734167_1/15.11.2017 година, приключила с Протокол
№050900734167_4/15.11.2017 година. При тази проверка е установена натоварена
стока – меса от животни от рода на свинете, пресни, замразени – плешки и разфасовки
от тях в количество 20 997,5 кг. В протокола не е посочено наличието на етикети
на палетата със стоката, които да идентифицират същата. Не е посочено за
установено и, че натоварената стока е от категория 3 – негодна за човешка
консумация и че същата съответства на придружаващите я документи. При тази
проверка, на основание чл. 127б, ал. 3 от ДОПК, в 11:22 часа, върху
транспортното средство е поставено ТСК. Съгласно данните в протокола и
доказателствата към същия, изпращач на стоката е „***“ ООД, получател на
стоката е „***“ ЕООД, гр. ***, стоката е с място на получаване – гр. ***, ул. „***“
№ 1, а датата на получаване 16.11.2017 година.
На 16.11.2017 година в гр. ***, на ул. „***“ № 1 е
извършена проверка на място на разтоварване на гореописаната стока, в складове,
стопанисвани, регистрирани и експлоатирани от настоящия жалбоподател, в която
участват инспектори в ЦУ на НАП, служители в сектор ПИП на ОДМВР *** и
инспектори в ОБДХ ***. Съгласно Протокол № 041100734498_3/16.11.2017 година
(лист 25 от делото), съставен от инспектори в ДФК в ЦУ на НАП, в 11:20 часа, в
гр. ***, на ул.
„***“ № 1, монтираното на МПС с марка „***” с рег. № СВ *** ВН с ремарке с рег. № С *** ЕС, с водач П. Й. П. ТСК е
отстранено. Установено е, че ТСК е с ненарушена цялост. Действието е извършено
преди пристигане на инспекторите от ОБДХ ***.
При проверката, видно от справка от директора на ОДМВР
*** до директора на ГДБОП (лист 212 от делото), доклад от извършена инспекция в
обект за производство и търговия с храни (лист 43 от делото) и доклад от
комисия инспектори до директора на ОДБХ *** (лист 70 от делото), е установено,
че в хладилното ремарке на МПС „***” с рег. № СВ ***
ВН с ремарке с рег. № С *** ЕС, при проверката се съдържат палети със замразено
месо, опаковани в прозрачно фолио, без поставени палетни етикети. Представени
са документи за месо – фактура с дата 15.11.2017 година с получател „***“ ЕООД
и доставчик „***“ ООД за стока св. плешка 4д, кат. 3, в количество 20.997,5 кг.,
на стойност 72 861.33 лв. (лист 53 от делото); приемо-предавателен протокол за
същия вид и количество стока, подписан от същите лица (лист 54 от делото);
стокова разписка за продажба на същия вид и количество стоки, на същата цена, с
получател „***“ ЕООД и доставчик „***“ ООД (лист 55 от делото); търговски
документ за транспортиране (лист 56 от делото), с изпращач „***“ ООД и
получател „***“ ЕООД, за същата по вид и количество стока, като посочено е, че
броят на палетите е 26; товарителница (лист 58 от делото). При пристигане на
инспекторите на ОБДХ *** една палета е разтоварена пред складовите помещения,
като на същата няма никаква идентификация – етикет, палетен лист или друго,
чрез която да бъде свързано месото с представените документи, отнасящи се до
„св. плешка, категория 3“. При качването на проверяващите в ремаркето е
установено, че и останалите палети са без идентификация. В доклада (лист 70 от
делото) се сочи, че при разговор по телефона с продавача е уточнено, че същият
знае „че е в нарушение“, но че етикетите умишлено са свалени с цел „недопускане
конкуренция на пазара“. В камерата на намиращия се в обекта регистриран хладилен
склад с BG 1403009
са намерени общо 341 бр. пластмасови кутии от по 8 кг, общо 2 278 кг,
„сирене от овче мляко“ с изтекъл срок на годност – до 30.09.2017 година,
произведено от „***“ АД. При влизане в камерата на намиращия се в обекта регистриран
склад за търговия с кучешки храни с BG
1417003, при температура от +4,1°С, са намерени кашкавалени обрезки без
идентификационна маркировка в отворени найлонови пликове и сирене в пластмасови
кутии без идентификационна маркировка, запълващи 2/3 от обема на складовата
камера.
Горните данни се потвърждават и от показанията пред
съда, дадени от д-р ***инспектор, официален ветеринарен лекар – протокол от
проведено съдебно заседание на 10.09.2018 година, издала процесното
разпореждане.
В Протокол № 1287652/16.11.2017 година (лист 197 от
делото), съставен от инспектори в ДФК в ЦУ на НАП при проверката в гр. *** във
връзка с проверката, започнала на ГКПП Видин, се съдържат констатации за
превозвани 26 палети с месо, без палетни карти с идентификация на стоката. В протокола е отразено също, че поради невъзможност стоката да остане
на адреса, същата е натоварена обратно на МПС марка „***” с рег. № СВ *** ВН с ремарке с рег. № С *** ЕС.
Резултатът от проверката, извършена от инспекторите в
ОБДХ – ***, е отразен в Доклад с №003630/16.11.2017 година (лист 43 от делото),
Посочено е, че проверката е извършена съвместно със служители на НАП. Вписани
са вида и количеството на стоките, открити в двата склада, както и е посочено,
че откритото пред и във МПС с рег. № СВ *** ВН с ремарке с рег. № С *** ЕС
месо, опаковано в палети, няма етикет, палетни листа, поради което същото не
може да се свърже с документите, представени за стоката относно вид, количество
и произход.
С Акт за забрана с № 1/16.11.2017 година (лист 50 от
делото), съставен от ***– инспектор в ОБДХ *** и официален ветеринарен лекар, транспортирането,
търговията и пускането на пазара на стоките, открити при проверката, описани в Доклад
№003630/16.11.2017 година е забранено. С Протокол от 16.11.2017 година,
съставен от същото длъжностно лице, стоките, описани в доклада, са оставени за
отговорно пазене на управителя на „***“ ООД.
С Разпореждане № 1/16.11.2017 година по чл. 253, ал.
2, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), издадено от главен
инспектор ***– официален ветеринарен лекар към ОБДХ ***, стоките, описани в Доклад
№003630/16.11.2017 година и Протокол за отговорно пазене от 16.11.2017 година, са
насочени за унищожаване в екарисаж на основание чл. 257, ал. 1 от ЗВМД.
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд – ***, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, във връзка с
чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД
разпореждане за насочване за унищожаване се издава от официалните ветеринарни
лекари.
От доказателствата по делото – длъжностна
характеристика (лист 36 от делото), график (лист 34 от делото), поставянето на
личен щемпел по чл. 9, ал. 3 от ЗВМД върху издадените по преписката и във
връзка с проверката документи (доклад лист 43, акт за забрана лист 50, протокол
за отговорно пазене лист 51 от делото), вкл. върху оспореното разпореждане, безспорно
се установява, че ***е официален ветеринарен лекар, служител на БАБХ, главен инспектор
в ОБДХ ***. Ето защо оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 9, във връзка с чл. 253, ал. 2, във връзка с чл. 257, ал. 1 от
ЗВМД, поради което не е налице основание за отмяна на оспорвания
административен акт по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореното разпореждане е в писмена форма. Има
необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително са изложени
фактически и правни основания за издаването му.
Според разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от ЗВМД в
зависимост от степента на нарушенията, посочени в протокол или доклад по чл. 222, ал. 4 от ЗВМР, се предприема една от следните мерки,
вкл. по т. 3 – насочване за преработване или унищожаване на суровини и храни от
животински произход и продукти, получени от странични животински продукти.
Мерките, съгласно чл. 253, ал. 2 от ЗВМД, се предприемат по т. 1 с предписание,
по т. 2 с акт за забрана, по т. 3 и 4 с разпореждане, като екземпляр от
актовете по ал. 2 се връчва на собственика или ползвателя на обекта или на
негов представител (ал. 3). Разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗВМД указва в кои
случаи се издава разпореждане по чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД за унищожаване на
суровини и храни от животински произход, странични животински продукти,
получени от тях и това са случаите, когато се установи, че са негодни за
консумация (т. 1), са с неизвестен произход (т. 2), са внесени в нарушение на
изискванията по чл. 61 (т. 3), е получена официална информация, че са опасни за
здравето на хора и/или животни (т. 4), че са произведени в обекти, спрени от
експлоатация по реда на ЗВМД или ЗХ, или в обекти, нерегистрирани по реда на ЗХ
(т. 5), суровините и храните са добити от животни, отглеждани в обекти, които
не са регистрирано в по чл. 51 или по реда на чл. 137 (т. 6). В тези случаи ОВЛ
съставя протокол, в който описва вида, количеството, броя и други
характеристики на обектите, подлежащи на унищожаване, който е неразделна част
от разпореждането по ал. 1.
Пълномощникът на жалбоподателя сочи, че в разпореждането
не са подробно описани видът, количеството, броят и други характеристики на
обектите, подлежащи на унищожаване, че не е съставен протоколът по чл. 257, ал. 2 от ЗВМД, че в разпореждането не
е конкретизирана хипотеза по чл. 257, ал. 1 от ЗВМД.
В мотивите на разпореждането е посочено, че същото се издава
поради факта, че проверената стока е „месо без идентификационна маркировка“. По
отношение фактическите основания за издаването разпореждането съдържа и изрична
препратка към Доклад с № 003630/16.11.2017
година, в който са описани стоките, установени при проверката. В доклада
съответно е посочено и, че е съставен при проверка, извършена съвместно с НАП.
От последното следва, че приобщените по делото доказателства, а именно
протоколите, съставени от инспектори в ЦУ на НАП в хода на цялостната проверка при
процесната доставка на месо, започнала на 15.11.2017 година, също трябва да се
ценят като част от преписката. Данните от тези протоколи са във връзка с издаването
на оспореното разпореждане, и обективират резултати от съвместната проверка, като
в тях се съдържат и конкретни данни относно количеството на месото, доставено в
гр. ***, а именно 26 броя палети с месо, без идентификационна маркировка (Протокол
НАП с №1287652/16.11.2017 година, лист 197 от делото). Ето защо същите писмени
доказателства са неразделна част от оспореното разпореждане, поради което не е
налице съществен процесуален порок на производството. Следва да се приема, че
фактическите основания, които са част от мотивите за издаване на
административния акт, се съдържат в документи, част от преписката, преди
издаване на оспореното разпореждане. Що се отнася до вида на стоката по делото
е безспорен фактът на премахване на етикетите и маркировката на палетите с месо
при претоварването му в гр. *** и преди поставянето с Протокол № 041100734498_1/15.11.2017
година (лист 22 от делото) на ТСК на МПС марка „***” с рег. № СВ *** ВН с
ремарке с рег. № С *** ЕС. В същия този протокол са отразени единствено данни
за вид и количество на стоката, но само съгласно придружаващите стоката
документи. В този протокол не е направена съпоставка с идентификационна
маркировка на стоката и съответно не е посочена категория. При проверката на
място контролните органи на ОБДХ *** също не са установили наличие на идентификационна
маркировка на стоката. Поради това се приема, че резонно в разпореждането,
съответно в доклада, стоката, натоварена в транспортното средство, установена в
същото при проверката, не е подробно описана като вид, а е посочено само
„месо“, тъй като е било невъзможно да бъде идентифицирана така, че да бъде
отнесена към придружаващите я документи. Останалите стоки са подробно описани в
доклада. По същество това са мотивите, обосноваващи издаването на
административния акт.
По отношение посоченото в разпореждането правно основание
по чл. 257, ал. 1,
във връзка с чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД, на база доказателствата по
преписката се приема, че макар и непосочени, са налице хипотезите на т. 2, във
връзка с т. 41 от §1 на ДР на ЗВМД по отношение на продуктите без
идентификационна маркировка, и на т. 1 от чл. 257, ал. 1 от ЗВМД – по отношение
на месото, установено в превозното средство, а непосочването им не се явява
съществен порок на формата, тъй като фактически е вписано, че една част от
стоката е без идентификационна маркировка, т. е не може да се установи произходът
й, както нейният производител, така и първоизточникът й – производен продукт от
какво е същата, съответно друга част е с изтекъл срок на годност. Анализът на
събраните по делото доказателства и преценката им, съобразно посочената норма
на ЗВМД, води до единствен възможен извод, че въпреки липсата на изрично
изписване на конкретните хипотези на чл. 257, ал. 1 от ЗВМД, причина
за насочването за унищожаване е „неизвестен произход“ на стоките, съответно
установени стоки негодни за консумация или опасни за здравето на хора и/или
животни.
По отношение възражението за липса на изрично съставен
протокол по чл. 257, ал. 2 от ЗВМД, неразделна част от разпореждането (ал. 3 на
чл. 257), настоящия съдебен
състав приема, че административният орган безспорно е допуснал нарушение, като
е смесил процесуалните действия, които ЗВМД предписва да бъдат извършени, като вместо протокол е съставил доклад (чл. 222, ал. 4,
във връзка с чл. 253, ал. 1, във връзка с чл. 257, ал. 2 от ЗВМД). Предвид
обаче съдържанието на доклада, посочен като неразделна част от разпореждането, и
препратките в същия, нарушението не се преценява като съществено, така че да
обоснове самостоятелно отмяна на административния акт. Съществено нарушение на
административнопроизводствените правила е само онова, което ако не е било
допуснато, би довело до установяване на факти и обстоятелства, имащи друг
правен резултат. При съпоставка и анализ на доказателствата се установява, че
продуктите, насочени за унищожаване са установени в достатъчна степен по вид,
количество и несъответствие с нормативните изисквания в доклада, съответно в
останалите доказателства по делото и преписката, а именно – 341 бр. пластмасови
кутии от по 8 кг, общо 2 278 кг, „сирене от овче мляко“ с изтекъл срок на
годност – до 30.09.2017 година, произведено от „***“ АД; кашкавалени обрезки
без идентификационна маркировка в отворени найлонови пликове и сирене в пластмасови
кутии без идентификационна маркировка, както и 26 палети с месо, без
идентификационна маркировка.
С оглед изложеното не са налице отменителни основания
по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. При извършената проверка не се установява
административният орган да е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила или административният акт да страда от
съществен порок на формата, което да доведе до самостоятелно основание за
отмяна на оспорвания акт в хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК.
След преценка на доказателствата по делото настоящия
съдебен състав приема, че оспорваният административен акт е съобразен и с
разпоредбите на материалния закон, както и е съответен на целта на закона.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 220, ал. 1, т. 2 от ЗВМД Българската
агенция по безопасност на храните (БАБХ) осъществява държавен ветеринарно – санитарен
контрол (ДВСК) на животните, предназначени за клане, суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти, продуктите,
получени от странични животински продукти, генетично
модифицираните организми като продукти или съставка на храни от животински
произход. Съгласно ал. 2 на посочената правна норма ДВСК има за
цел да предотврати възникването на опасност за здравето на хората, свързана с
консумация на суровини и храни от животински произход, да контролира вида,
състава и безопасността на суровините и храните от животински произход,
страничните животински продукти и продуктите, получени от тях и да предотврати
разпространението на заразни болести по животните. За тези цели ДВСК
осъществява контрол по отношение на производството, търговията и пускането на
пазара на суровини и храни от животински произход; условията за транспортиране
и на превозните средства, с които се транспортират обектите по чл. 220, ал. 1; производството на
продукти, получени от странични животински продукти; провеждането на изложби на
суровини и храни от животински произход (чл. 221 от ЗВМД).
Съгласно чл. 222, ал. 1 от ЗВМД ДВСК се извършва от
официални ветеринарни лекари (ОВЛ) по чл. 8, ал. 1 чрез: проверки и инспекции
по ал. 1, както и чрез извършване на одити (ал. 2).
Разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗВМД предвижда, че
ОВЛ с разпореждане по чл. 253, ал. 2, т. 3 насочват за унищожаване суровини и
храни от животински произход, странични животински продукти и продукти,
получени от тях, когато установят, че са негодни за консумация или опасни за
здравето на хора и/или животни (т. 1), че са с неизвестен произход (т. 2).
Жалбоподателят твърди, че по повод проверката са
представени достатъчно доказателства, от които се установява произходът на
стоките, предмет на процесното разпореждане, вкл. по отношение на стоката,
установена при проверката в транспортното средство, която твърди да е била обект
на постоянен надзор от момента на влизането й на територията на Република
България. Съвкупният и поотделно анализ на доказателства по делото категорично опровергава
тези доводи на жалбоподателя.
На първо място идентификационната маркировка по смисъла
на §1, т. 41 от ДР на ЗВМД, поставяна върху суровините и храните от животински
произход, освен че гарантира, че стоката е произведена при спазване на
нормативните изисквания, се поставя от производителя – т. е. съдържа данни за
същия, респективно за произход на стоката. В тежест на жалбоподателя е да
докаже твърдението си, че стоките, предмет на разпореждането, са с ясен
произход, което в случая не може да се установи само на база придружаващите ги
документи без наличие на съответна идентификация върху стоката, съответно
категорично не може да се установи без наличие на каквито и да било документи. В
тази връзка, що се отнася до продуктите, открити при проверката в транспортното
средство, доказателствата, представени пред административния орган и пред съда не
водят до извод, че тези стоки са с установен произход. Същите не са разполагали
с идентификационна маркировка, която да установи нейният производител, идентичен
с посочения в придружаващия стоката търговски документ, както и да се установи
нейният произход. От не по-малко значение в случая е фактът, с оглед данните от
придружаващите стоката документи (вкл. търговски документ лист 176 от делото), че
същите сочат на страничен животински продукт от категория 3, непредназначен за
консумация от човека. При това положение на още по-силно основание, с цел
установяване на нейния произход, на първоизточника и, на това – продукт от
какво е същата, стоката е следвало да има и допълнителна идентификация, съгласно
изискванията на Регламент (ЕС) № 142/2011
на Комисията от 25 февруари 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския
парламент и на Съвета, Глава V, чл. 17, §1, б.
„а“, съгласно която разпоредба операторите гарантират, че СЖП отговарят на
изискванията относно събирането, транспортирането и идентификацията, установени
в Приложение VIII,
глави I и II, като съответно в
глава II „Идентификация“, §1, б. „а“
е посочено, че трябва да бъдат взети необходимите мерки, за да се гарантира, че
пратките от СЖП могат да бъдат идентифицирани, както на мястото на произход,
така и по време на транспортирането им, а съгласно б. „в“ пратките от СЖП се
изпращат от една държава – членка до друга в опаковки, контейнери или превозни
средства, които са ясно и поне за периода на транспортирането им, незаличимо
маркирани с цветен код за посочване на информацията, така както е предвидено в
настоящия регламент, върху цялата повърхност на опаковката, контейнера или
превозното средство, или върху част от нея, или върху приложение към тях етикет
или символ, както следва: iii) в случай на
материал от категория 3 – чрез използването на зелен цвят с високо съдържание
на синьо, за да се осигури ясното му разграничаване от останалите цветове. Съгласно
разпоредбата на §2 по време на транспортирането и съхраняването върху
опаковъчния материал, контейнера или превозното средство трябва да има залепен
етикет, върху който трябва ясно да е посочена категорията на СЖП, като трябва
да бъде изписан и текст в случай на материал от категория 3 – „непредназначено
за консумация от човека“. Цитираните разпоредби също следва да бъдат отнесени
към изискването за безспорна установеност на произхода на стоките, тъй като установен
произход е не само установен производител, а и установен първоизточник,
съответно неговите производни продукти. В тази връзка доводите, че стоката,
установена в транспортното средство, е била обект на постоянен надзор от
влизането й на територията на Република България, са без значение за
установения при проверката в гр. *** от органите на ОБДХ
безспорен факт на липса на идентификационна маркировка, т. е. липса на
достатъчно доказателства за нейния произход. Към момента на проверката на място
на адреса в гр. ***
продуктите са били необозначени съобразно нормативните изисквания, съответно е
било невъзможно да бъдат идентифицирани. Фактът, че същото това транспортно
средство е било с поставено ТСК преди тръгването му към гр. ***, след
претоварване на стоката, „запечатана“ първоначално на ГКПП Видин, не променя
безспорно установеният по преписката и делото факт на премахване на
идентификационната маркировка върху палетите преди претоварването им на МПС с
рег. № СВ *** ВН с ремарке с рег. № С *** ЕС. В тази връзка безспорната е липса
на констатации в съответния протокол, съставен в гр. *** от инспектори в ЦУ на
НАП за извършена проверка на стоки с висок фискален риск (№ 041100734498_1/15.11.2017
година – лист 22 от делото), относно наличие на маркировка и произход и
предназначение на стоката, какъвто факт без съмнение е част от констатациите в
съставяните до този момент протоколи. В този протокол единствено са посочени
данните от придружаващите стоката документи, които както вече беше отбелязано,
не са достатъчни да установят произхода на стоката. С други думи, дори и да се
пренебрегне фактът, че към момента на пристигането на проверяващите на място ТСК
е било премахнато, от данните, съдържащи се документите, съставяни от органите
на НАП, участвали в съвместната проверка, вкл. от удостовереното действие по
поставяне и премахване на ТСК, също не може да се направи извод, за наличие на
доказателства за произхода на стоката към момента на претоварването и в гр. ***
и поставянето на ТСК и при доставянето й до адресата на разпореждането. Какви
са били мотивите за действията по премахване на идентификационната маркировка,
от кого са извършени същите, в процесния случай, с оглед фактите по делото, е
без значение. Без значение би било и описаното в доклада по делото твърдение за
изявление относно причината за премахване на етикетите „с цел недопускане на
конкуренция на пазара“, като неосновано в нормативни разпоредби и противоречащо
на нормативните изисквания. Единствено значим е фактът, че неустановеният
произход на стоката предполага допускане на вливане в търговския
или друг оборот, на продукти с неясен произход, предназначение и състав, което
не кореспондира с целите на ЗВМД и ДВСК. Идентични са безспорните по делото факти
и по отношение на откритите в склада кашкавалени обрезки без идентификационна
маркировка в отворени найлонови пликове и сирене в пластмасови кутии без
идентификационна маркировка. За произхода на същите адресатът на разпореждането
и настоящ жалбоподател не представя никакви доказателства. Безспорно установени
в производството по делото са и фактът на съхранение в хладилен склад с BG 1403009 общо 341 бр. пластмасови кутии от по 8 кг,
общо 2 278 кг, „сирене от овче мляко“ с изтекъл срок на годност – до
30.09.2017 година.
Разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗВМД императивно предвижда,
че разпореждане за унищожаване по чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД се издава във
всички случаи на неустановен при извършена по надлежния ред проверка произход
на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и
продукти, получени от тях (т. 1) или установено негоден за консумация от хора
или животни продукт (т. 2), какъвто без съмнение е продукт с изтекъл срок на
годност. За разлика от разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от ЗВМД, във всеки случай
на установяване от компетентен орган в хода на извършена проверка, съобразена с
административнопроизводствените правила, на продукти, попадащи в някоя от
хипотезите на т. 1 – т. 6 на чл. 257, ал. 1 от ЗВМД, издаването на разпореждане
за унищожаване е задължителна последица.
С оглед изложеното не
са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
От така установеното
фактическо и правно положение настоящия съдебен състав приема, че Разпореждане №
1 от 16.11.2017 година за
насочване на унищожаване на суровини и храни от животински произход, издадено от главен
инспектор д-р ***, официален ветеринарен лекар при ОБДХ ***, е издадено от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществени
процесуални нарушения при издаването му, при правилно прилагане на материалния
закон, поради което е законосъобразно. Същото е издадено и при съобразяване
целта на закона – опазване здравето на хората чрез осигуряване на безопасността
на суровините и храните от животински произход, както и обезвреждане на
последните при риск за здравето на хората. Предвид тези изводи жалбата следва да бъде отхвърлена.
Относно
разноските:
При този изход на
спора искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените съдебни разноски следва да се остави без уважение.
Ответникът не
претендира разноски и настоящия съдебен състав не дължи присъждането им.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав на при Административен съд – ***
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
район „***“, ул. „***“ № 53-55, представлявано от управителя ***, чрез адвокат Р.Т.
от АК ***, против разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни
от животински произход № 1 от 16.11.2017 година, издадено от главен инспектор
д-р ***, официален ветеринарен лекар при Областна дирекция по безопасност на
храните ***, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: