№ 3448
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110123532 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба на Е. М. Н., с ЕГН: **********
срещу „ФИРМА“ АД, с ЕИК: ...., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 38 лева – получена без правно основание
от ответника, която представлява платена от ищцата сума за експресно възстановяване на
захранването с ел.енергия на обект : С. ведно със законната лихва считано от 04.05.2022г. до
окончателното плащане.
С исковата молба ищцата твърди, че на 09.07.2020г в имота й било прекъснато
електрозахранването, поради неплатени сметки за ел.енергия към електропреносното
предприятие. Сумата, дължима за ел. енергия – 62,68 лева ищцата платила в същия ден.
Твърди, че освен тази сума, е платила и сумата от 38 лева за експресно възстановяване на
електроенергията в имота й. Твърди, че съгласно чл.41от ОУ подаването на електроенергия
към имота следва да бъде възстановено веднага след отстраняване на причините за нейното
прекъсване – т.е. след заплащане на неплатената сметка за ток и че потребителят не дължи
заплащане на никакви други такси, каквато е тази за експресно възстановяване платена от
ищцата и която според нея, т.к. почива на неравноправна клауза от ОУ на ответника, която е
нищожна, е недължимо платена при начална липса на основание.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира такъв, с който оспорва
предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че е получил процесната сума, но твърди че тя
е платена като цена за поискана услуга : „експресно възстановяване на ел.енергия“, която е
предоставена и поради това – дължима.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
От приетата по делото фактура № .... от 16.06.2020 г., издадена от „ФИРМА“ АД се
установява, че за консумирана в периода от 10.05.2020 г. до 09.06.2020 г. от Е. М. Н.
електрическа енергия на обект, находящ се в гр. С., е начислена стойност 62,68 лева, с
посочен срок за плащане от 16.06.2020 г. до 09.07.2020 г., като във фактурата се съдържа
предупреждение, че при неплащане на дължимата сума в срок електрозахранването може да
1
бъде преустановено след 08:00 ч. на 19.07.2020 г. Отразено е, че липсват задължения за
предходен период, които да подлежат на незабавно плащане. Посочено е още дължимо
вземане за неустойка за просрочени плащания в размер на 0,05 лева.
От приетата по делото разписка за извършено плащане се установява, че на
09.07.2020 г. чрез системата за електронни плащания .... е платена на „ФИРМА“ АД сумата
от общо 62,94 лева, включваща стойността по издадената фактура № .... от 16.06.2020 г. и
неустойка за просрочени плащания.
От приетата по делото разписка за извършено плащане се установява, че на
09.07.2020 г. чрез системата за електронни плащания .... е платена на „ФИРМА“ АД сумата
38 лева – такса за възстановяване на захранването с ел.енергия на обект: ....
По делото са приети общи условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ФИРМА“ АД, одобрени с Решение № ОУ-056 от
07.11.2007 г., изм. с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Други релевантни доказателства по делото не са събрани.
Въз основа на така събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. За да бъде уважен
искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил
процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да докаже правното основание, на
което почива правото му да получи сумата.
С доклада по делото е отделено за безспорно, а и от приетите по делото доказателства
се установява, че електрозахранването на обект : С. е било прекъснато поради неплатени
сметки и възстановено след заплащане на сумата, дължима и неплатена за доставена ел.
енергия и сумата от 38 лева – такса за експресно възстановяване на ел. захранването.
Основният спорен въпрос между страните е има ли правно основание ответникът да
задържи получената сума.
Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ доставчиците от последна инстанция, общественият
доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия
имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните
клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Съобразно чл. 123, ал. 5
ЗЕ в случаите по ал. 1 операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на
електроразпределителна мрежа, е длъжен да преустанови преноса на електрическа енергия
към крайните клиенти по искане на съответния доставчик. При изпълнение на задължението
си по ал. 5 операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на
електроразпределителна мрежа, не носи отговорност за вредите, причинени от
преустановяване преноса на електрическа енергия.
Горепосочените правила са възпроизведени и доразвити в одобрените от ДКЕВР
общи условия на „ФИРМА“ АД (с ново наименование „ФИРМА“ АД). Съгласно чл. 38, ал. 1
от ОУ електроразпределителното предприятие има право да прекъсне или да ограничи
снабдяването с електрическа енергия на потребител по искане на крайния снабдител в
случай на забава на плащането или неплащане на дължимите суми за електрическа енергия
и за разпределение. Прекъсването се извършва не по-рано от 10 дни след изтичането на
срока за плащане за битови потребители, като в тези случаи потребителят се уведомява за
сроковете на прекъсването или ограничаването на снабдяването с електрическа енергия по
2
начините, по които се уведомява за сроковете за плащане на електрическата енергия, без да
е необходимо изпращане от електроразпределителното предприятие на допълнително
изрично писмено предизвестие. Според чл. 41, ал. 3 от ОУ прекъснатото електроснабдяване
се възстановява от електроразпределителното предприятие в срок до 12:00 ч. на следващия
календарен ден след изпълнението на всички условия за възстановяването и заплащане на
цената за възстановяването. Срещу допълнително заплащане възстановяването на
електроснабдяването се осигурява в срок до 6 астрономически часа след изпълнението на
всички условия за възстановяването. Посочено е в чл. 48 от ОУ, че
електроразпределителното предприятие не носи отговорност за прекъсване на снабдяването
с електрическа енергия на потребител по искане на крайния снабдител при неплащане на
дължими суми в определените по договора за продажба срокове.
С оглед изложената нормативна уредба и събраните по делото доказателства съдът
намира, че в конкретния случай на прекъсване на ел. захранването ответникът е действал по
поръчение на доставчика на услугата – „ФИРМА“ АД (с ново наименование „ФИРМА“ АД),
в който случай ответникът има законово задължение да изпълни възложеното му
прекъсването на захранването, без да изследва дали прекъсването би било правомерно или
неправомерно. В хипотеза на неправомерно прекъсване на захранването имуществена
отговорност носи това предприятие, което е разпоредило то да бъде извършено.
Следователно, ответникът „ФИРМА“ АД може да отговаря ако само е инициирал
преустановяване на снабдяването, без да са налице основанията на чл. 73 и чл. 122 ЗЕ
(каквото не се установява, а и не се твърди да е извършено), а „ФИРМА“ АД може да
отговаря ако не са налице основанията по чл. 123, ал. 1 ЗЕ и е поискал от
електроразпределителното предприятие да преустанови преноса до определен потребител.
Ето защо, съдът намира, че е налице валидно основание за получаване и задържане
на таксата, което произтича от чл. 41, ал. 3 от ОУ, а именно същата е дължима срещу
предоставената услуга експресно възстановяване на ел. захранването. В случай на
неправомерно прекъсване на ел. захранването, на каквото ищецът се позовава в исковата си
молба, платената такса би могла да представлява имуществена вреда, чиято обезвреда се
дължи от доставчика на ел. енергия („ФИРМА“ АД), с когото ищецът е в договорни
отношения по повод продажбата на ел. енергия, в какъвто смисъл са и задължителните
разяснения на Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на
ВКС.
По изложените съображения и предвид наличието на валидно правно основание за
получаване и задържане на сумата предявеният иск за връщане на сумата от 38 лева –
получена без правно основание от ответника следва да се отхвърли като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК право на разноски
има ответникът, като следва да му бъдат присъдени разноски от 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав:
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ предявения от Е. М. Н., с ЕГН: ********** срещу „ФИРМА“ АД, с ЕИК:
.... осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от
38 лева – получена без правно основание от ответника, която представлява платена от
3
ищцата сума за експресно възстановяване на захранването с ел.енергия на обект : С. ведно
със законната лихва считано от 04.05.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК Е. М. Н., с ЕГН: ********** да
заплати на „ФИРМА“ АД, с ЕИК: .... сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4