№ 6885
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110107432 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД и
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Априлци 2008“ ЕООД твърди, че изпълнителният директор на ответника
Държавен фонд „Земеделие“ е издал АУПДВ № ** от 25.08.2020 г., с който върху ищеца е
възложено задължение в размер на 390863,17 лв. – сума за възстановяване от безвъзмездна
финансова помощ по договор № ** ог 07.10.2014 г. Този административен акт бил отменен с
решение от 04.05.2022 г. на Върховния административен съд по дело № 7576/2021 г.
Междувременно обаче от ищеца била удържана на 22.02.2022 г. принудително сума в размер
на 1596 лв., които ответникът отказал да възстанови. Върху сумата, която ответника
неоснователно отказал да възстанови на ищеца, се натрупала се за периода 22.02.2022 г.-
09.10.2023 г. сумата от 289,15 лв. лихва за забава. За събиране на вземанията ищецът на
11.10.2023 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
по което било образувано ч.гр.д. № 56486/2023 г., СРС, 161 с-в, като на 27.10.2023 г. била
издадена заповед. Ответникът възразил в срок и след дадени указания от съда ищецът моли
да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1596 лева, главница,
представляваща подлежаща на връщане сума, събрана принудително въз основа на АУПДВ
№ ** от 25.08.2020 г., който административен акт е отменен с решение на Върховния
административен съд по дело № 7576/2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от
11.10.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 289,15 лева, мораторна лихва върху
главницата за периода 22.02.2022 г.-09.10.2023 г. Претендира разноски.
Ответникът Държавен фонд „Земеделие“ оспорва исковете. Възразява, че Претенция
за неоснователно обогатяване била изключена от иск на деликтно основание по чл. 1
ЗОДОВ. Освен това бил издаден втори административен акт, с който било разпоредено
1
заплащането на същата сума, но на друго основание – решение за налагане на финансова
корекция (РФК), изх. № 01-2600/7623 от 17.05.2023 г. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
Основателността на иска се предпоставя от установяване от страна на ищеца, че в
резултат на осъщественото срещу ищеца принудително основание е събрана процесната
сума и че основанието за погасяване на задължението е отпаднало, тъй като съществуването
на вземането е отречено с влязло в сила съдебно решение. В тежест на ответника е да
установи погасяване на паричното си задължение в случай, че твърди това, респ. че е налице
основание за задържане на получената сума, в т. ч. и влизане в сила на поаследващ
административен акт, на който се позовава.
По делото страните не спорят, а се установява и от събраните писмени доказателства,
че е издаден против ищеца Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
** с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г., от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, че
въз основа на същия е образувано изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на
НАП, че с окончателно решение № 4210 от 04.05.2022 г. по адм. дело № 7576/2021 г. по
описа на ВАС процесният АУПДВ е отменен, както и, че на 22.02.2022 г. публичният
изпълнител е превел в полза на ответника сумата от 1596 лв. в рамките на изп.дело №
*********/2020 г.
Не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
между ищеца и ответника е сключен договор № **/07.10.2014 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, съгласно чл. 4.7 от който,
ответникът се задължава да изплати на ищеца финансова помощ в уговорения размер,
срещу посоченото в чл. 4.17 от договора задължение на ищеца да извърши в цялост
одобрената инвестиция при условия и ред, предвидени в същия. Не се спори и, че АУПДВ
№ ** с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г., е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9
ДОПК, във връзка с процесния Договор № **/07.10.2014 г., и е във връзка с извод за
допуснато неизпълнение от страна на ищеца на поетите с договора задължения. С
решението на ВАС № 4210/04.05.2022 г., постановено по адм. дело № 7576/2021 г., по описа
на ВАС, е прието, че не са спазени редът и основанието за издаване на акт при установени
нарушения от процесния вид – вместо това е следвало да се издаде решение за финансова
корекция по ЗУСЕСИФ.
Какви са последиците от отмяната на процесния АУПДВ по съдебно-
административен ред?
2
Според ответника единствената благоприятна за адресата на акта – ищеца, последица
и, че може да предяви деликтен иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вредите от акта,
измерващи се в неоснователно събраната парична сума, по реда на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК –
пред административния съд. Това възражение се разпада на две правни твърдения: че
деликтният иск изключва кондикционната претенция и че искът по чл. 1 ЗОДОВ пред
административния съд обема и паричните суми, събрани неоснователно от адресати на
административни актове. Тези възражения са с принципен характер, но в случая не се налага
да им се дава отговор. Причината е, че както АУДВ, така и финансовите корекции по чл. 73
ЗУСЕФС са актове, с които се установяват публични финансови задължения, като в ДОПК е
предвидено, че когато данъчно задълженото лице има вземания към приходната
администрация или към държавата за недължимо платени или надплатени суми, то тези
негови вземания се прихващат от публичните задължения, които то имат. В този смисъл
например:
Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци,
задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и
имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от
органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от
Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност
задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да
бъде погасено по давност.
Също така, съгласно чл. 170, ал. 1 ДОПК извън случаите по чл. 128 - 130 до
образуването на производството за принудително изпълнение на публичното вземане
компетентният за установяването на публичните вземания орган извършва прихващане по
реда на чл. 166, ал. 2, когато са налице основания за погасяването му с изискуемо вземане на
длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания, и
по актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя. Длъжникът се уведомява за
направеното прихващане. Според втората и третата алинея на същата разпоредба при
условията на ал. 1 прихващане може да поиска и длъжникът. Отказът за прихващане може
да бъде обжалван от длъжника по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отказът се
обжалва пред органите по чл. 166, ал. 3 в 7-дневен срок от съобщаването му. Може да се
извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на
длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
Логиката на ДОПК е ясна: когато един публичен длъжник има вземания за
недължимо платени или надплатени публични задължения той може пряко да иска
връщането им от държавата, вкл. като бъдат прихванати тези суми от негови публични
задължения. Прихващане, на по-силно основание, може да иска и приходната
администрация или друг държавен орган, по реда, предвиден в ДОПК. Този ред е
административен, извънсъдебен, и бърз. Изключена е нуждата от водене на
двуинстанционно съдебно производство по чл. 1 ЗОДОВ.
3
Ето защо и доколкото административният орган е отказал и отказва да възстанови
недължимо събраната по АУПДВ сума, адресатът на отменения от административния съд
административен акт има взимане по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, което той може да упражни с
осъдителен иск или по реда на заповедното производство.
Принудително събраната на 22.02.2022 г. сума е станала недължимо платена на
04.05.2022 г., когато ВАС е отменил административния акт, и от този момент е подлежала на
връщане.
Ответникът счита обаче, че не дължи връщането на сумата, тъй катоима основание да
я задържи - постановеното след датата на решението на ВАС решение № **/3/01/04/02 от
17.05.2023 г. за налагане на финансова корекция. Последното е издадено на основание чл.
20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 46, ал.
1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във
вр. с чл. 72, ал. 1, и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, поради констатирано нарушение на процесния
Договор № **/07.10.2014 г., като отново е определена сума за възстановяване, но в размер от
388814,29 лв. Този административен акт е потвърден по съдебен ред – от АС-Ловеч с
решение № 507 от 11.03.2024 г. по адм.д. № 258/2023 г. и от ВАС с решение № 12361 от
14.11.2024 г. по адм.д. № 7100/2024 г.
Както е посочено в ЗУСЕФСУ – в неговия чл. 75 – ал. 1. Финансовата корекция се
извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението
разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след
съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от
страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество
по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за
доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта
заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на
права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени
в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4.
Ал. 2. След окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са
публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК.
В случая е приложима именно ал. 2 на чл. 75 ЗУСЕФСУ и вземането по финансовата
корекция е публично вземане, което следва да се събере по реда на ДОПК. Но преди да го
събере, приходната администрация следва да приложи вече цитирания чл. 170 ДОПК, като
прихване вземането си по решението за финансова корекция с вземането на ищеца по чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на недължимо събраните суми по отменения АУПДВ. Редът тук
също е административен, а не съдебен.
Всъщност обаче по настоящото гражданско дело ответникът не твърди да е правил
възражение за прихващане по ЗЗД, нито пък с отговора на исковата молба по настоящото
дело прави възражение за съдебно прихващане по чл. 103 ЗЗД. Твърдението на ответника е,
4
че вземането на ищеца по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на недължимо събраните суми
по отменения АУПДВ е изключено понеже събраните пари са по същото правоотношение,
по което в крайна сметка окончателно е установено – с влязъл в сила административен акт,
че ищецът дължи на ответника първоначалната сума, предмет на АУПДВ. Този правен довод
е неоснователен, като причината е начинът, по който съставът на ВАС по дело № 7576/2021
г. е решил спора. След като в мотивите ВАС по посоченото дело е приел, че вместо да издава
АУПДВ административният орган е следвало да постанови решение за финансова корекция
за същата сума, в диспозитива ВАС просто е отменил АУПДВ и до там. В решението на
ВАС няма постановен диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК вр. чл. 166, ал. 2 ДОПК, с който да
се изпрати преписката за ново разглеждане – на съответния компетентен административен
орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона – в случая да се
проведе процедура за финансова корекция по ЗУСЕФСУ. По тази причина второто
административно производство (това за финансовата корекция) в случая не е продължение
на първото (това за издаване на акта за установяване на публично финансово вземане), а
издадените административни актове не са в едно и също административно правоотношение
между частноправния субект и административния орган. Правоотношението се е „счупило“,
„прекъснало се е“, поради издаденото от ВАС съдебно решение.
На следващо място, в обсъжданото решение за финансова корекция се посочва (с. 9 от
административния акт) сума от 2048,88 лв., но дори тази сума по случайност да съставлява
сбор на принудително събраните по отменения АУПДВ суми, подлежащи на връщане на
ищеца, което не е посочено в мотивите на акта, то за приложението на чл. 170, ал. 1 ДОПК
вр. чл. 75, ал. 2 ЗУСЕФСУ е нужно приемането на нарочен, отделен акт, който при това
подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. В решението за
финансова корекция волеизявление за прихващане по чл. 170 ДОПК не е обективирано.
Несъмнено е, че императивната финансовоправна норма на чл. 170, ал. 1 ДОПК изключва
възможността публични държавни вземания да се погасяват „мълчаливо“, чрез
„подразумяеми“ прихващания. Напротив, нужно е издаването на изричен и нарочен
административен акт, от който да е видно, че публичният орган прихваща с публичното
държавно вземане частноправно вземане за надвзети или недължимо платени суми. Такъв
административен акт няма.
Изцяло невярно е, на следващо място, твърдението на ответника, че процесната сума
в размер на 1596 лв. е събрана въз основа на предварителното изпълнение на решението за
финансова корекция – сумата е удържана през м.02.2022 г., а решението за финансова
корекция е от м.05.2023 г. АПК не познава предварително изпълнение на административен
акт по отношение на юридически факти, осъществили се в миналото въз основа на друг
административен акт, още по-малко такъв, който е отменен като незаконен.
Всичко гореизложено води до извод, че възраженията на ответника са неоснователни,
а искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на ищеца се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен изцяло в размера от 1596 лв., ведно със законната лихва от
11.10.2023 г. до окончателното изплащане.
5
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
Основателността на иска за лихва за забава се обуславя от установяване от страна на
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид характера на главното вземане, което е кондикция, лихва за забава се дължи
от момента на поканата. В случая, от представената по приложеното за послужване
заповедно дело се установява, че ищецът е поканил извънсъдебно ответника да му заплати
главницата от 1586 лв. в 7-дн. срок, като поканата е получена на 14.09.2023 г. Срокът за
доброволно изпълнение е изтекъл на 21.09.2023 г., а ответникът е изпаднал в забава на
22.09.2023 г. За периода 22.09.2023 г.-09.10.2023 г. натрупаната мораторна лихва, определена
по чл. 162 ГПК с онлайн калкулатор е 10,47 лева.
До посочения размер и за посочения период искът за мораторна лихва следва да бъде
уважен, а за разликата над 10,47 лв. до пълния предявен размер от 289,15 лв. и за периода
22.02.2022 г.-21.09.2023 г. – отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски в заповедното дело от 518 лв., а в исковото – 37,70 лв. за
държавна такса. Съобразно уважената част от исковете ищецът има право на разноски от
441,42 лв. за заповедното дело и 32,13 лв. за исковото.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 150 лв. и пропорционално на отхвърлената част от исковете му присъжда сумата
от 22,17 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Априлци 2008“ ЕООД, ЕИК
*********, против Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ *********, искове с правно
основание чл. 415 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца
сумата от 1596 лева, главница, представляваща подлежаща на връщане сума, събрана
принудително въз основа на АУПДВ № ** от 25.08.2020 г., който административен акт е
отменен с решение на Върховния административен съд по дело № 7576/2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 10,47 лева, мораторна лихва върху главницата за период от 22.09.2023 г. до
09.10.2023 г.,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК с № 32212 от 27.10.2023 г. по ч.гр.д. № 56486/2023 г., СРС, 161 с-в.
6
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
разликата над 10,47 лв. до пълния предявен размер от 289,15 лв. и за периода 22.02.2022 г.-
21.09.2023 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ *********, да заплати на
„Априлци 2008“ ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 32,13 лв.,
разноски, сторени в производството по делото, и сумата от 441,42 лв., разноски, сторени по
ч.гр.д. № 56486/2023 г., СРС, 161 с-в.
ОСЪЖДА „Априлци 2008“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“, БУЛСТАТ *********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 22,17 лв., разноски,
сторени в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7