РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 844/7.5.2020г.
гр. Пловдив, 07.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІІ състав, в съдебно заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при
секретаря Д.Й., като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 2177 по описа за 2019 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „АЙБЕС 2017“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с посочен адрес: гр.
Пловдив, ул. „Драва“ № 10, представлявано от управителя А.А.,
против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618003390-091-001/08.02.2019г., издаден от И.К.-
началник сектор, възложил ревизията, и Т.Т.- главен
инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № 394/28.06.2019г. на И.П. директор на дирекция “Обжалване и данъчно
- осигурителна практика” - гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ
размер на 17 313,16лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
1 860,15лв.
Жалбоподателят
иска от съда да се отмени оспорвания ревизионен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Възразява се, че са изпълнени всички изисквания на ЗДДС за
признаване правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката
на стоки. Представени са доказателства за произхода на стоките – осветителни
тела от предходен доставчик „ТМФ“ ЕООД от Китай по митнически декларации и инвойси от 2014г., в последствие това дружество ги е
продало на своя контрагент „Аура лайтинг“ ЕООД, което
ги е продало на прекия доставчик на жалбоподателя „АА Бизнес“ ЕООД. От страна
на всички дружества по стоковата верига са представени доказателства за
придобиване на стоките, като „Айбес 2017“ ЕООД е
посочил и механизмът на доставката. Според съдържанието на писмените обяснения,
доставчикът „АА Бизнес“ ЕООД и получателят „Айбес
2017“ ЕООД се представляват и управляват от едно и също лице А.А.. Мястото на съхранение на стоките е складово помещение с
площ от 50 кв.м, находящо се в с. Мало Конаре,
ползвано под наем от управителя, като физическо лице. При извършване на
доставките стоките не са напускали това складово помещение, а са предадени на
място и за това са съставени съответните приемо –
предавателни протоколи. За ползването на складовото помещение, от наемодателя е
издадена фактура № 183/24.01.2019г. с данъчна основа в размер на 1 008лв.,
на каквато стойност е договорената наемна цена.
Транспортирането
на стоките от предходния доставчик „Аура лайтинг“
ЕООД до прекия доставчик „АА Бизнес“ ЕООД е извършено на 02.01.2018г. с товарно
МПС марка Фиат Дукато, с рег. № ..., предоставено за
ползване на управителя на жалбоподателя и доставчика А.А..
Със същото МПС е извършено транспортирането на стоките по част от фактурите за последващата им реализация към клиента „Аура лайтинг“ ЕООД до базата му в гр. Асеновград. Не са
представени доказателства за използване на това МПС за икономическата дейност
на фирмите доставчик и получател по доставката, тъй като същото е предоставено
за ползване на управителя им, като физическо лице, и се касае за извършена
услуга с личен труд.
Иска се отмяна
на обжалвания РА и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Б., е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена по съображенията, изложени в решението на горестоящия
административен орган. Претендира се присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред
горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който с решението си го
е потвърдил в посочената по-горе част. Така постановеният от директора на дирекция "ОДОП"
- гр. Пловдив, резултат и подаването
на жалбата в рамките на предвидения
за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална
ДОПУСТИМОСТ.
Началото на
ревизионното производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001618003390-020-001/12.06.2018г., издадена от И.К.- началник сектор при ТД
на НАП – гр. Пловдив, която обхваща установяване на задължения за данък върху
добавената стойност за периода от 04.12.2017г. до 30.04.2018г. и е определен
срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено по електронен път на 27.06.2018г. Със ЗИЗВР №№
Р-**********-020-002/27.09.2018г. и Р-16001618003390-020-003/26.10.2018г. е
определен нов срок за приключване на ревизионното производство до 27.11.2018г.
Заповедите са връчени по електронен път на съответно на 25.10.2018г. и на 26.10.2018г.
В хода на
производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001618003390-092-001 от 11.12.2018г. Срещу РД, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е депозирано възражение, с приложени към него писмени доказателства.
Направените
възражения са обсъдени, намерени са за неоснователни и впоследствие, на
основание констатациите в РД и разпоредбата на чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е
издаден и оспореният РА.
Резултатът е обжалван, като с допълнение към жалбата са
представени допълнително доказателства от предходни доставчици относно
произхода на стоките, предмет на процесните доставки,
както и обяснения във връзка с механизма на осъществяване на доставките. С решение № 394 от 28.06.2019г. директорът на дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив е потвърдил РА, в обжалваната част, предмет на
настоящото производство, като е подложил на подробен анализ представените в
хода на административното обжалване писмени доказателства.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложените по делото Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. Заповед №
РД-09-332/28.02.2017г., Заповед № РД-09-1215/29.06.2018г. и Заповед №
РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, удостоверения
за валидни квалифицирани електронни подписи, Заповед № ЗЦУ-ОПР-23/16.06.2017г.
и Заповед № 3719/23.04.2019г. на изпълнителния директор на НАП.
Не се констатират съществени процесуални нарушения, които да са основание
за отмяна на атакувания РА.
Оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
В хода на ревизията е установено, че икономическата
дейност на РЛ се състои в продажба на стоки – маслини и зехтин на лица,
регистрирани на територията на страната. Дружеството е регистрирано по ЗДДС по
собствена инициатива, считано от 04.12.2017г. За извършване на дейността се
ползват помещения под наем, съгласно представени договори за наем, както
следва: офис в гр. Пловдив, ул. „Рая“ № 12, вх. Е, ет. 3, ап. 6 по договор от
05.10.2017г. с наемодател И.Н.М.и склад в гр. Пловдив, ул. „Брезовско
шосе“ № 180, склад № 316 по договор от 01.04.2018г. с наемодател „Валанс 80“ ЕООД. Представени са свидетелство за регистрация
на фискално устройство и договор за техническото му обслужване от 19.12.2017г.
за обект склад в гр. Пловдив, ул. „Веслец“ № 3. През ревизирания период е било
назначено по трудово правоотношение лицето А.Д.Т., като са представени трудов
договор, анекс към него, платежни фишове, декларации обр.
1 и 6.
В хода на ревизията е депозирано
допълнително писмено обяснение, съгласно съдържанието на което РЛ използва за
съхранение на стоките още две наети складови помещения: в с. Мало Конаре, общ.
Пазарджик, ул. 18-та и в гр. Пловдив, ул. „Драва“ № 10. Основен доставчик на
стоките са периода е дружеството „АА Бизнес“ ЕООД, свързано лице, със същия
управител като на „Айбес 2017“ ЕООД. Обикновено
количествата стоки се доставят до клиентите или от складови помещения на
жалбоподателя (тези в гр. Пловдив, ул. „Рая“ № 12 или ул. „Брезовско
шосе“ № 180) или чрез транспортиране до посочен от клиента адрес от
транспортната фирма „Транспрес“ ООД. За наличностите
на стоки са представени инвентаризационни описи към 31.12.2017г. по сметка
304/1 за хранителни стоки и 304/2 за ел. материали, справка за осъществен внос
на стоки и митнически декларации (ЕАД) за внос на стоки за периода от
01.12.2017г. до 31.10.2018г.
Извършена е насрещна проверка на
доставчика „АА Бизнес“ ЕООД, при която е констатирано, че дружеството е издало процесните 11бр. фактури с предмет на доставката различни
видове и количества осветителни тела, през периода от 12.12.2017г.
до 28.12.2017г. Разплащанията по фактурите са извършени по банков път на
19.02.2018г., когато на жалбоподателя е открита банкова сметка. ***, в отговор
на ИПДПОЗЛ, връчено на доставчика по електронен път, не са представени
изисканите документи и писмени обяснения.
След издаване на ПИНП №
П-16001618156868-141-001/04.10.2018г. от страна на доставчика са представени
следните писмени доказателства: заверени копия на процесните
11бр. фактури с получател „Айбес 2017“ ЕООД, ведно
със справка и дати на разплащане; дневници за покупките и дневници за
продажбите за данъчни периоди от 01.04.2017г. до 30.04.2018г.; банкови
извлечения по сметки в лева и евро от „Те Дже Зираат банкъсъ“ АД; справки за
стоковия поток по доставките на стоки осветителни тела от предходен доставчик
„Аура лайтинг“ ЕООД; главна книга и оборотни
ведомости по сметки от гр. 30, 40, 50, 60 и 70. Депозирани са писмени обяснения
от управителя на доставчика, съгласно съдържанието на които за периода от
01.12.2017г. до 30.04.2018г. са закупувани и продавани осветителни тела и ел.
материали. За периода от 28.04.2017г. до 30.04.2018г. няма регистриран касов
апарат, нает персонал и собствена складова база или офиси, като дейността се
извършва от офис на адрес: гр. Пловдив, ул. „Мария Кюри“ № 1.
При ревизията е извършена проверка на
декларираните от доставчика данни, като е констатирано, че стоките по процесните 11бр. фактури са закупени от предходния
доставчик „Аура лайтинг“ ЕООД, към който не са
извършени никакви разплащания. Съгласно данните в представените оборотни
ведомости, по сметка 304 Стоки са заведени стоки към 31.05.2017г. на стойност
208 270,12лв., а към 31.12.2017г. – на стойност 210 331,56лв., като
част от закупените стоки са последващо префактурирани към клиента „Айбес
2017“ ЕООД. Към момента на извършените покупки доставчикът „АА Бизнес“ ЕООД не
разполага с наети лица по трудови правоотношения, както и няма наети складови
помещения и МПС. Не са представени доказателства за извършен транспорт на
стоките до определено складово помещение на прекия доставчик при закупуването
им от предходния доставчик.
Извършена е насрещна проверка на всички
дружества по стоковата верига, като е констатирано, че предходен доставчик на
стоките е „ТМФ“ ЕООД. През периода от 01.01.2016г. до
31.05.2017г. това дружество няма закупени стоки от контрагенти на територията
на страната, а за същия период има извършени продажби само и единствено на
клиента „Аура лайтинг“ ЕООД, с което са свързани
лица. Към доказателствения материал на настоящото
ревизионно производство е приобщен ПИНП № П-16001618123088-141001/24.08.2018г.
за извършена насрещна проверка на „ТИФ“ ЕООД в рамките на извършвано ревизионно
производство на „Аура лайтинг“ ЕООД. Съгласно
констатациите в протокола, не са събрани доказателства предходният доставчик по
стоковата верига „ТМФ“ ЕООД да разполага със стоките, които в последствие да е
продал на своя клиент „Аура лайтинг“ ЕООД и в
последствие същите стоки да са продадени на последващите
клиенти „АА Бизнес“ ЕООД и „Айбес 2017“ ЕООД.
След издаването на РД, с възражение
против констатациите в него от страна на жалбоподателя са представени
допълнително следните писмени доказателства: договор за наем на МПС с рег. № ...
от 05.04.2017г. и пълномощно към договора; договор за наем на помещение от
03.05.2017г.; протоколи към процесните 11бр. фактури;
10бр. фактури, издадени от „Айбес 2017“ ЕООД към
негови клиенти и протоколи към тях; пътни листове от 02.01.2018г. и
05.01.2018г. за извършен транспорт на стоки от „Айбес
2017“ ЕООД.
Депозирани са писмени обяснения от РЛ,
съгласно съдържанието на които стоките, предмет на процесните
фактури, се съхраняват от доставчика „АА Бизнес“ ЕООД в складово помещение в с.
Мало Конаре, което се ползва от управителя на дружеството А.А.
като физическо лице. Поради факта, че Ахмет е управител и на доставчика и на
получателя по доставките, стоките не са напускали това складово помещение, а са
предадени с приемо – предавателни протоколи. В
последствие, стоките са продадени на клиента на „Айбес
2017“ ЕООД „Аура лайтинг“ ЕООД, като транспортът до
базата му в гр. Асеновград е осъществен с товарно МПС, рег. № ..., предоставено
под наем на управителя А.А. от лицето Антон Тонов.
Това МПС е използвано както за извършване на превоза на стоките между
дружествата „Аура лайтинг“ ЕООД и „АА Бизнес“ ЕООД и
между дружествата „Айбес 2017“ ЕООД и „Аура лайтинг“ ЕООД, за което са съставени пътни листове.
Ревизиращите органи по приходите са
подложили на проверка декларираните от РЛ обстоятелства и представените писмени
доказателства. Констатирано е, че МПС с рег. № ... е било спряно от движение
през по-голямата част на 2017г., като регистрацията му е възстановена служебно
на 14.12.2017г. Пътните листове от дати 02.01.2018г. и 05.01.2018г. са
представени едва с възражението срещу РД, когато РЛ е било запознато с
констатациите в него. Наред с това, от страна на жалбоподателя не са представени
каквито и да било доказателства за експлоатацията на предоставеното „на заем“
МПС, включително такива за закупени горива, резервни части, ремонти. Не са
представени и доказателства за заплащане на услуги с личен труд на управителя,
предвид твърденията, че автомобилът му е бил предоставен за ползване като ФЛ и
го е ползвал за извършване на транспорт на стоки и на двете дружества, на които
е управител. Автомобилът е бил собственост на наемодателя А.Т.до 20.02.2018г.
По отношение твърдението за ползване на
складово помещение под наем в с. Мало Конаре е извършена проверка относно
издаването на фактури от наемодателя „Ил-Зи Хом“ ООД и посочването им в отчетните регистри по ЗДДС –
дневници за продажбите и справки – декларации. При извършената проверка в
информационния масив на НАП е констатирано, че няма издадени фактури от
наемодателя „Ил-Зи Хом“ ООД
към наемателя А.А. за периода от м. 05.2017г. (тъй
като посочената дата на договора е 03.05.2017г.) до м. 12.2018г. Съгласно
клаузите на договора, същият се сключва за срок от 24 месеца, а дължимата
наемна цена по него към 31.01.2019г. възлиза на 1 008лв.
Предвид твърденията в жалбата, при
административното обжалване на РА е извършена допълнителна проверка в
информационния масив на НАП относно издадена фактура от наемодателя на
недвижимия имот. Констатирано е, че в дневника за продажби за м. 01.2019г. е
включена фактура № 183/24.01.2019г. с данъчна основа в размер на 840лв. и
начислен ДДС в размер на 168лв. Предмет на доставката е услуга, като получател
е посочено „население“, не са посочени индивидуализиращи данни на дружеството –
жалбоподател или на неговия управител, като физическо лице.
При анализ на събраните при ревизията
доказателства и представените такива от жалбоподателя, включително в хода на
административното обжалване, ревизиращият екип и горестоящия
административен орган са направили извод за префактуриране
на стоки – осветителни тела между участниците в стоковата верига „ТМФ“ ЕООД –
„Аура лайтинг“ ЕООД – „АА Бизнес“ ЕООД – „Айбес 2017“ ЕООД – „Аура лайтинг“
ЕООД, без да е извършено фактическо прехвърляне на собствеността на стоките. На
основание разпоредбата на чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл.
6, ал. 1 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 17 313,16лв. по 11бр. фактури, издадени от доставчика „АА
Бизнес“ ЕООД през данъчен период м. 12.2017г. (за времевия период от 12.12.2017г. до 28.12.2017г.), изчерпателно изброени в таблици
стр. 14 и стр. 15 от ревизионния доклад.
При
съдебното обжалване на РА са представени повторно доказателства за оправомощаване на началника на отдел „Обжалване“ в дирекция
„ОДОП“ – гр. Пловдив да изпълнява правомощията на директор на дирекцията в
отсъствие на титуляра и доказателства за ползване на
платен годишен отпуск за периода от 27.06.2019г. до 15.07.2019г. (заповеди на
л. 784 – 785).
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са
установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода
на ревизия, осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила
с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма
съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения
на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на
приходната администрация.
Въз основа
на констатираните в хода на административната процедура факти и обстоятелства
във връзка с упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени
от „АА Бизнес”
ЕООД, е констатирано, че
същите представляват документи, в които посочените данни не съответстват на
обективната действителност, тъй като не отразяват реално извършени доставки на
стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Последица от това е крайният извод,
че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък, поради което пък не се е породило и
правото на данъчен кредит, т.е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Спорният между страните въпрос се
концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочения доставчик
спрямо жалбоподателя доставки на процесните стоки. По
делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на
правото на данъчен кредит, визирани в чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС – доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице, а жалбоподателят притежава
данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.
114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред.
Съгласно
разпоредбата чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка
на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или
друго вещно право върху стоката. Наличието на действително осъществена доставка
е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в
разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка
доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от
данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията
на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС представлява доставката
на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или
услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС). От така цитираните законови
разпоредби следва, че наличието на действително осъществена доставка е
предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва
да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има
право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка - декларация.
Относно спорните фактури с предмет различни видове и количества
осветителни тела, следва да се отбележи, че основният предмет на обсъждане в ревизионния доклад, ревизионния акт и
решението на горестоящия административен орган е
именно фактическото получаване и транспорта на процесните
количества стоки, както и материална, техническа и кадрова обезпеченост на
доставчика за осъществяване на спорните доставки. Тук следва да се
отбележи, че стоките, предмет на сделките, са описани в приемо
-предавателните протоколи и са различни по вид и количество осветителни тела,
т.е. стоки, определени по техния род. Съгласно правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД,
във връзка с чл. 288 от ТЗ, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя
род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на
страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.
Именно съотнасянето на посочените до
тук правни норми, налага в настоящия процес да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно
индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от
продавача на купувача по сделката. Все в тази насока, следваше в хода на
производството да се установи къде е било местонахождението на стоката към
момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била
превозена към получателя, от кого и на кого е предадена. Само и единствено
установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод,
че процесните доставки са осъществени така, както
предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Наложителността на това установяване, пък, произтича от това, че
жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит
именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен
юридически факт.
Ревизиращите
органи по приходите и горестоящия административен
орган са обосновали изводите си относно липсата на реално извършена доставка на
стоки от доставчика към получателя с липсата на кадрова, техническа и
материална обезпеченост за извършване на доставките, както и неизвършено
разплащане по доставките към неговия предходен доставчик „Аура лайтинг“ ЕООД, който се явява и последващ
клиент по стоковата верига. Този факт не се отрича от жалбоподателя, като
същият изразява твърдения, че съхранението на стоките е извършено в складово
помещение в с. Мало Конаре, ползвано от управителя на двете дружества доставчик
и получател по договор за наем. Аналогично е твърдението за извършен транспорт
на стоките с товарно МПС, също ползвано от управителя на двете дружества
доставчик и получател по договор „за заем“.
Тук следва
да бъде посочено, че ревизиращите органи по приходите са обосновали отказа на
правото на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставките „Айбес 2017“ ЕООД с факта на неустановен произход на стоката
от предходен доставчик. Този извод е необоснован, доколкото са представени
доказателства за придобиване на стоката от внос от предходен доставчик „ТМФ“
ЕООД, който в последствие я е прехвърлил на друг предходен доставчик „Аура лайтинг“ ЕООД, свързано с него лице. Доколкото са налице
доказателства за наличие на стока от вида на процесната
при предходния доставчик „Аура лайтинг“ ЕООД, следва
да бъде прието, че е налице стока, която да бъде предмет на прехвърлителни
сделки между дружествата по стоковата верига, но е необходимо да бъдат
изследвани фактите на съхранението й и транспортирането й между всички тях.
Съгласно
твърденията в жалбата, стоката се съхранява в складово помещение, находящо се в с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, което е наето
от управителя на дружествата доставчик и получател от наемодателя „Ил
- Зи Хом“ ООД. Този факт
единствено е деклариран в хода на ревизията, като договор за наем е представен
с възражението против ревизионния доклад, т.е. когато жалбоподателят е запознат
с констатациите от ревизията. Съгласно договора за наем от 03.05.2017г. (л. 149
– 149 гръб) срокът на договора е 24 месеца, считано от датата на подписването
му, като наемната цена се дължи еднократно за целия период на действие на
договора, но е платима в срок до 31.01.2019г. Съдът намира за правилни изводите
на ревизиращия екип и горестоящия административен
орган, че не се представят доказателства за ползването на посочения недвижим
имот и заплащането на наемната цена, тъй като от страна на жалбоподателя не се
представят фактури за потребени комунални услуги (ел.
енергия, В и К) за срока на договора, както и не е представена издадена фактура
за заплащане на наемната цена. В жалбата се твърди, че в решението на горестоящия административен орган е посочено, че
наемодателят „Ил – Зи Хом“
ООД е издал фактура № 183/24.01.2019г., която е отразена в дневника за продажби
на дружеството за данъчен период м. 01.2019г., като същата е на стойност
1 008лв., колкото е посочено в договора.
В тази връзка следва да бъде посочено
следното: независимо от твърденията, посочената фактура не е представена от
жалбоподателя нито в хода на административното, нито в хода на съдебното
обжалване. С цел установяване действителното изпълнение на задълженията на
страните по договора за наем, горестоящият
административен орган е извършил проверка в информационния масив на НАП, при
която е констатиран фактът на издаване на такава фактура, но не съдържаща
индивидуализиращи данни на управителя на двете дружества като физическо лице.
Не е представен и дневника за продажби на наемодателя „Ил – Зи
Хом“ ООД, поради което следва да се приеме, че не са
представени доказателства за ползването на такова складово помещение от
управителя на жалбоподателя под наем за времевия период, в който са извършени процесните доставки. Следва да бъде посочено, че договорът
за наем е представен едва с възражението против РД, поради което не може да се
приеме за частен документ с достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК.
Независимо от твърденията и декларираните данни, е представен единствено
договор за договор за наем от 01.05.2018г. за ползване на складово помещение с
площ от 250 кв.м, находящо се в гр. Куклен (л. 450 –
452), договор за наем от 01.04.2018г. за ползване на складово помещение в гр.
Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 180, склад 316 (л.
600), договор за наем от 05.10.2017г. за ползване на недвижим имот – апартамент
в гр. Пловдив, ул. „Рая“ № 12, ап. 6 (л. 601) и фактура № 0…681/18.04.2018г. за
заплатен наем за складовото помещение в гр. Пловдив (л. 730). Това означава, че
може да се направи предположение, че договорът за наем на складовото помещение
в с. Мало Конаре е изготвен за целите на обжалването на РА.
Аналогични
са аргументите и относно предоставеното за ползване МПС, като неопровергани са
изводите на ревизиращия екип, че същото не се е намирало в движение през
по-голямата част от времетраенето на договора. Твърдението, че е предоставено
за ползване на управителя на жалбоподателя и доставчика като физическо лице и
той следва да прецени за транспорт на стоки на кое от двете дружества да го
използва, имат само и единствено житейски характер, като фактът не
експлоатирането му следва да бъде доказан със съответните писмени
доказателства. По делото не са представени каквито и да било доказателства за
закупуването на горива, винетка, предвид твърдения извършен транспорт от
населени места извън гр. Пловдив, както и нито едно от дружествата не е
представило доказателства за заплащане на възнаграждение на управителя за
изпълнени услуги с личен труд.
На следващо
място, неподкрепени с доказателства са и твърденията, че стоката, предмет на
доставката, се е намирала в склад в с. Мало Конаре и не го е напускала, като за
прехвърлянето на собствеността върху нея са издадени само и единствено приемо – предавателни протоколи. Към процесните
фактури са представени приемо – предавателни
протоколи за предаване на стоките в с. Мало Конаре, на датите на издаването им,
но по-горе в настоящото решение се изложиха аргументи, че не са представени
доказателства за наето складово помещение в това населено място. По делото са
представени пътни листове от 02.01.2018г. (л. 186) и 05.01.2018г. (л. 178) за
извършен транспорт по маршрут с. Мало Конаре, Пазарджик – гр. Асеновград,
Пловдив, за които може единствено да се предположи, че е извършен транспорт на
стоките до клиентите на жалбоподателя, сред които е и предходния му доставчик
„Аура лайтинг“ ЕООД. Не са представени каквито и да
било доказателства за транспорт на стоките от гр. Асеновград до с. Мало Конаре
от предходния доставчик „Аура лайтинг“ ЕООД, поради
което не може да се приеме за доказано твърдението, че същите са доставени до
с. Мало Конаре.
При анализ на
събраните по делото доказателства, може да се направи единствено извод, че се
касае за фиктивно префактуриране на стоки между
дружествата по стоковата верига „Аура лайтинг“ ЕООД –
„АА Бизнес“ ЕООД – „Айбес 2017“ ЕООД – „Аура лайтинг“ ЕООД, като стоките не са напускали базата на „Аура
лайтинг“ ЕООД в гр. Асеновград, където според приемо – предавателните протоколи са предадени на друг
клиент на жалбоподателя „ДМК – 2014“ ЕООД.
Дори да се приеме, че е налице последващата реализация на обсъжданите стоки е доказана, това
обстоятелство само по себе си е косвено доказателство
за придобиване собствеността върху стоките от страна на жалбоподателя и като такова не е достатъчно, за да
създаде сигурно убеждение у съда в истинността на конкретното фактическо
твърдение относно действителността на процесните
доставки (каквато е целта на пълното доказване). Жалбоподателят, както вече бе
казано, следваше да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че процесните фактури удостоверяват действителни доставки на
стоки, тъй като именно той носи доказателствената
тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит, който е
предмет на главното доказване (наличието на действително извършена доставка).
Косвеното доказване обаче, е недостатъчно за главното доказване. За да се
постигне то чрез косвено доказване, е нужна такава система от доказателствени факти, която като изключи всяка вероятност,
да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността от доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил, защото
главното доказване трябва да бъде винаги пълно.
Ето защо,
нито процесните данъчни фактури, нито договорите и приемо-предавателните протоколи, сами по себе си могат да
обосноват несъмнен извод, че разглежданите доставки, са осъществени от „АА
Бизнес“ ЕООД. Както нееднократно се посочи, каквито и да е данни за обратното
не се ангажираха от страна на жалбоподателя, комуто в случая бе доказателствената тежест да установи наличието на
доставките като проявен юридически факт, от който черпи за себе си спорното в
процеса право. При това положение, след като не се установява осъществяването
на въпросния юридически факт, не е възможно да се приеме, че спорното право на
данъчен кредит се е породило и е налично в патримониума
на жалбоподателя.
Не на последно място е необходимо да
се посочи, че към датата на извършване на разглежданите в настоящото
производство доставки, процесните дружества доставчик
и получател са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „д“ от ДР на ДОПК,
който факт не се оспорва от жалбоподателя. Точно обратното, именно факта на
свързаност между двете дружества е в основата на твърденията, че стоките се
съхраняват в складово помещение, наето от техния управител като ФЛ, съответно
се транспортират с МПС, също ползвано от техния управител като ФЛ. По-горе в
настоящото решение се изложиха аргументи относно факта на непредставени
доказателства за наемни и заемни правоотношения между А.А.,
като ФЛ и твърдените наемател и заемател.
Това обстоятелство, както и
останалите, описани данни по делото, преценени в тяхната съвкупност, изключват
възможността да се направи извод, че в случая са налице действителни доставки,
доколкото повече от очевидно и двете страни по сделките, освен документалното
им обективиране, не са желали настъпването на
правните последици, които гражданско и търговско правните норми свързват с
тяхното сключване, т.е. възникването на валидни, насрещни задължения за
извършване на конкретни престации – в случая
прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки
срещу заплащането на конкретна парична сума.
В тази насока следва да се съобрази
Решение на Съда на Европейския съюз /седми състав/ от 13.02.2014 г. по дело С
18/13, според което – “.....Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената
стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато въпреки, че
услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително
извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като
последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи,
разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация
или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях
като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените
обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните
данни, представени от органите по приходите, да се установява, че
данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото на приспадане, е част от тази измама...”.
Няма
никаква причина разрешенията, дадени от Съда на Европейския съюз, да не бъдат съотнесени в пълнота по отношение на текущия казус.
При
това положение следва да се приеме, че оспореният РА също се явява
законосъобразен.
При този изход на делото и своевременно
направеното искане, на основание чл. 161 от ДОПК на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията й към 26.10.2016г.) същото възлиза на 1 105,20лв. (хиляда сто
петдесет и пет лева и двадесет стотинки).
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „АЙБЕС 2017“
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с посочен адрес: гр. Пловдив, ул. „Драва“ № 10,
представлявано от управителя А.А., против Ревизионен
акт /РА/ № Р-16001618003390-091-001/08.02.2019г., издаден от И.К.- началник сектор,
възложил ревизията, и Т.Т.- главен инспектор по
приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 394/28.06.2019г. на И.П. директор на дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ
размер на 17 313,16лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
1 860,15лв.
ОСЪЖДА „АЙБЕС 2017“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:
*********, с посочен адрес: гр. Пловдив, ул. „Драва“ № 10, представлявано от управителя
А.А. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ –
гр. София сумата от 1 105,20лв.
(хиляда сто петдесет и пет лева и двадесет стотинки), представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: