МОТИВИ
към Присъда
по НОХД № 323/2020 г. на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение
спрямо подсъдимите А.Г.Х. и Н.А.Н. за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.
чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 21.02.2018 г. в с. Куртово Конаре обл. Пловдив в
съучастие като съизвършители и по хулигански подбуди са причинили на М.П.П.
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по клепачите на лявото око,
травматичен оток, охлузване /драскотина/ в лявата ябълчна област на лицето и
болезненост в дясната поясно – кръстна област, причинила болка и страдание без
разстройство на здравето.
По делото не е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо
двамата подсъдими по посочената в обвинителния акт правна квалификация спрямо
всеки един от тях, като счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин.
Иска се от съда да признае подсъдимите за виновни и да се приложи институтът на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба по чл.78А от НК спрямо подсъдимия Х., а за подсъдимия Н. да се
наложи наказание пробация в размер на осем месеца с пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител.
Подсъдимият А.Г.Х. се
явява в хода на съдебизводство, признава се за виновен, дава обяснения. Иска
наказание глоба.
Подсъдимият Н.А.Н. се явява в хода на съдебизводство,
признава се за виновен, дава обяснения. Иска наказание пробация.
Съдът като анализира доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият А.Г.Х. е
роден на *** ***, обл. П, ул. „“ № , б, български гражданин, неженен, с основно
образование, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н.А.Н. е роден на *** ***
обл. П, ул. „“ № , с адрес по лична карта ул. „” № , б, български гражданин,
неженен, с основно образование, неработещ, осъждан, с ЕГН **********.
С Определение по НОХД № 1491/2014 г. по описа на РС
Пазарджик, влязло в сила на 14.08.2014 г., подсъдимият Н. бил признат за
виновен за извършено на 11.08.2014 г. престъпление по чл.343Б ал.1 от НК, за
което му били наложени наказания пробация в размер на десет месеца, изразяващо
се в пробационни мерки задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител, и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок
от една година. Това осъждане на оказва влияние върху деянието предмет на
настоящото наказателно производство.
Към м. февруари 2018 г. подсъдимият А.Г.Х.
и свидетелите К.В.В. и М.П.П. работели в предприятие на ЕТ „Солариум“ в ****.
На 21.02.2018 между Х. и В. възникнал
конфликт, но св. П. се намесил между двамата, като тази му намеса прекратила
саморазправата между лицата.
След края на работния ден – след 17.00
ч., малко след като излезнал от работа, на път за дома си св. П. бил застигнат
от приближил се автомобил управляван от подсъдимия Н.А.Н. –
родственик на подс. Х., като в автомобила бил и А.Х.. На Н. му било разказано
преди това от родственика за конфликта през деня, в който се намесил св. П..
Подсъдимият Н.Н. спрял автомобила, слезнал от него, насочил се към св. М.П. и
го ударил с шамар в лицето. Подсъдимият А.Х. също слезнал от автомобила,
приближил се също до св. П. и той го ударил, като го хванал и за врата, за да
го души. М.П. загубил равновесие и паднал на земята, като след падането му
получил удари с ръце и крака по главата, крайниците и в областта на корема и
гърба.
Нападението на подсъдимите Х. и Н. над свидетеля П. било
възприето от много други лица – търговци на зеленчуци, минаващи по улицата, като
това им поведение предизвикало неодобрение и възмущение у хората. Част от
колеги на биещите се – св. М.С. и Г.П., които се прибирали с микробус, накарали
шофьора да спре буса, за да успеят да прекратят нападението над М.П.. Св. В.Й.
– също колега на Х. и П. пръв се намесил, видял как подсъдимите ритат падналия
на земята свидетел, и заедно с дошли други лица разтървал лицата.
От ударите св. П. получил оток, кръвонасядане и охлузване
на лицето – кръвонасядане по клепачите на лявото око, травматичен оток и
охлузване /драскотина/ в лявата ябълчна област на лицето, изпитвал болка в
окосмената част на главата в тилната област, в дясната поясно-кръстна област,
без видими увреждания на кожата.
За поведението си от 21.02.2018 г. подс. Х. се извинил
следващия ден на колегата си св. П..
Според заключението на вещото лице по изготвената СМЕ /л.31
от досъдебното производство/ се установява, че на П. е било причинено оток,
кръвонасядане и охлузване на лицето. Описаните увреждания според експерта са в
резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да
са причинени при процесния инцидент, с който са в пряка причинна връзка.
причинено е било болка и страдание.
Според заключението на вещото лице по повторната СМЕ
/л.41-44 от досъдебното производство/ при станалия инцидент с нанесен побой на
пострадалия М.П.П. са били причинени следните травматични увреждания:
кръвонасядане по клепачите на лявото око, травматичен оток и охлузване
/драскотина/ в лявата ябълчна област на лицето. Същият се е оплаквал от болки
по окосмената част на главата в тилната област, в дясната поясно-кръстна
област, без видими увреждания на кожата. Описаните травматични увреждания са
били причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет или от
тангенциално действие на такъв предмет. Възможно е по време на побоя М.П.П. да
е получил травма по окосмената част на главата в тилната област от нанесен удар
с ръка или крак, както и при падане на земята и това да се е проявило само с
болезненост, без видими травматични увреждания по кожата. Също така е възможно
да е бил ритан с крака по корема и гърба, от което да не са останали видими
травматични увреждания по кожата, а да е имал само болезненост в дясната поясно
– кръстна област. Травматичните увреждания – по своята съвкупност и по отделно
са причинили на св. П. според вещото лице болка и страдание, без разстройство
на здравето.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на: частично от обясненията на подсъдимия Х., частично от обясненията на
подсъдимия Н., от показанията на свидетелите П., Й., С., П., М. и В., от
заключенията на вещите лица по СМЕ и повторна СМЕ, съдебно-медицинско
удостоверение, длъжностна характеристика, справки за съдимост, характеристични
справки, справки за лица от АИС „Български документи за самоличност“.
Съдът
ползва като обективни и достоверни обясненията на подсъдимия Х. в частта им
относно познанството с пострадалия св. Н., че са колеги във фирма в с. Куртово
Конаре, че е имало конфликт със св. В., при който се е намесил св. П., че след
работа е срещнарл по пътя св. П., скарали са се, че го е ударил, че го е бутнал
на земята, че свидетели са ги разделили, че след това се е извинил на
пострадалия за постъпката си. За тези обстоятелства обясненията се допълват и
подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства, не навеждат някакви
разминавания относно релевантните с оглед на предмета на делото факти с
останалите доказателства.
Не се
кредитираха обаче обясненията в частта, с която се отрича причастността към
нанасянето на побой над св. П. у другия подсъдим – родственикът му подс. Н. –
той да не не е участвал, да не е бил виновен и да не е удрял свидетеля. Тези му
твърдения се опровергават и чрез показанията на самия пострадал св. п., и чрез
показанията на свидетелите преки очевидци на действията на двамата подсъдими по
удряне с ръце и крака на падналия на земята П. – свидетелите Й., Р., не намират
опора и в писмените доказателства, удостоверяващи наличието на травми по тялото
и главата на П. – СМУ, заключенията на вещите лица по изготвените СМЕ и
повторна СМЕ, а дори се опровергават и от обясненията на подс. Н., който
заявява че е бил ритнал с ритник падналия П., а преди това е бил качил в колата
си подс. Х. и след двеста метра са видели по улицата св. П. и са спрели до
него.
Съдът
ползва обясненията на подсъдимия Н. почти изцяло – подкрепени от останали по
делото гласни и писмени доказателства, с изключение на твърдението, че бил
слезнал от колата да разтърве подсъдимия Х. и св. П.. Всички налични по делото
доказателства /с изключение на дискредитираните обяснения на подс. Х. сочещи
изцяло изключване на поведение на подс. Н. по нанасяне на побой над
пострадалия/ очертават поведението на Н. като пряко насочено към засягане
здравето на св. П. чрез нанасяне на побой с ръце и крака в областта на главата,
на поясно-кръстната област. Твърденията на подс. Н. в тази им дискредитирана
част се приеха от съда като опит за изграждане на защитна позиция, за
омаловажаване на приноса мъ към общественоопасните последици от противоправното
му поведение, а не като израз на обективно дадени достоверни обяснения.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите по делото П., Й., С., П., М. и В. като
последователни, логични, кореспондиращи си помежду си и с останалите
доказателства по делото. Св. П. като пряко пострадал от нападателните действия
на подсъдимите спрямо него и свидетелите Й., С., Р. – колеги на подс. Х. и св.
П., са свидетели очевидци на действията на подсъдимите спрямо пострадалия, като
съдът не намира основания въз основа на доказателствата по делото, които да
водят до преценка за недостоверност на показанията на свидетелите, до наличие
на заинтересованост от изхода на делото в полза на някоя от страните. Другият
свидетел М. не е възприел поведението и присъствието на подсъдимите и св. П.
към момента на спречкването – когато всъщност са били причинени травмите на
пострадалото лице.
Съдът
изцяло кредитира заключенията на вещите лица по СМЕ и повторна СМЕ като
компетентни, изготвени с нужните познания и опит в съответната област и
неоспорени от страните по делото.
При така
очертаната фактическа обстановка съдът прие, че с действията си подсъдимият
А.Г.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 21.02.2018 г. в с. Куртово Конаре обл. Пловдив в съучастие
като съизвършител с Н.А.Н. и по хулигански подбуди е причинил на М.П.П. лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по клепачите на лявото око,
травматичен оток, охлузване /драскотина/ в лявата ябълчна област на лицето и
болезненост в дясната поясно – кръстна област, причинила болка и страдание без
разстройство на здравето, а подсъдимият Н.А.Н. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.12
вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 21.02.2018
г. в с. Куртово Конаре обл. Пловдив в съучастие като съизвършител с А.Г.Х. и по
хулигански подбуди е причинил на М.П.П. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане по клепачите на лявото око, травматичен оток, охлузване
/драскотина/ в лявата ябълчна област на лицето и болезненост в дясната поясно –
кръстна област, причинила болка и страдание без разстройство на здравето.
От
обективна страна с действията си на 21.02.2018 г., насочени към телесния
интегритет на свидетеля М.П.П. подсъдимите А.Х. и Н.Н. са причинили, удряйки го
с ръце и крака в лицето и тялото, множество травми, изразяващи се в
кръвонасядане по клепачите на лявото око, травматичен оток, охлузване
/драскотина/ в лявата ябълчна област на лицето и болезненост в дясната поясно –
кръстна област. Тези наранявания са довели до причиняване на болка и страдание,
но без разстройство на здравето.
Причиняването на болка и страдание, но без разстройство на здравето, представлява
лека телесна повреда по см. на чл.130 ал.2 от НК.
Налице е
усложнена форма на престъпна деятелност, доколкото престъпния съставомерен
резултат е пряка и непосредствена последица от активните неправомерни действия
и на двамата подсъдими – същите са осъществили състава на престъплението,
действайки като съучастници при съизвършителство.
Налице е по – тежко наказуем квалифициращ деянието признак
с оглед на начина на извършването на престъплението, а именно – телесната
повреда е причинена по хулигански подбуди по см. на чл.131 ал.1 т.12 от НК.
Предприемането на действия, насочени към здравето на лице, което е станало на
обществено място – на улицата, пред погледа и на други познати и непознати
лица, без съобразяване с това, че веднъж спорът, в който се е намесил по – рано
във фирмата пострадалия, е бил прекратен и без наличие на личен към пострадалия
мотив съдът преценя като проявено поведение на незачитане на личната
неприкосновеност, на демонстрация на несъблюдаване добрите нрави и установените
норми на дължимо поведение в обществото. Това агресивно поведение съдът прие,
че се дължи на проявени хулигански подбуди от страна на подсъдимите, заради
което е и налице този по – тежко наказуем състав на деянието.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите
при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено – опасни
последици, със съзнание за общата противоправна деятелност към настъпилия престъпен
резултат.
С оглед на посочената правна
квалификация съдебният състав прие, че подсъдимият А.Г.Х. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78А ал.1 от НК и да му бъде
наложено административно наказание глоба, тъй като в случая са налице всички
комулативно предвидени предпоставки за прилагането на този законов институт. Х.
е пълнолетно лице, не е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата на чл.78А
от НК, за осъщественото от него престъпление, което е умишлено, законът предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация, а с извършването на
деянието не са причинени съставомерни имуществени щети.
Що се касае
до размерът на наказанието съдът като взе предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства – признание на вина, чисто съдебно минало, трудова ангажираност,
поднесени извинения спрямо пострадалото лице, и липсата на отегчаващите такива
прие, че най – справедливият размер за административното наказание глоба в
конкретния случай, съответстващ на личността на дееца, неговата обществена
опасност и обществената опасност на самото престъпление е в размер на минимално
предвидения, а именно на 1000 лева. Този така определен размер на
административно наказание на подсъдимия Х. се явява справедлив и целесъобразен.
С оглед на
посочената правна квалификация по отношение на извършеното от подсъдимия Н.А.Н.
като съобрази целите на наказанието по чл.36 от НК съдът е на становище, че за
извършеното от Н. престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 от НК следва да бъде определено и наложено наказание при
условията на чл.54 ал.1 от НК – при отчетен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно пробация, като счита, че именно това
наказание по вид в най – пълна степен би постигнало своя поправителен,
превъзпитателен и превантивен характер по отношение, както на подсъдимия, така
и на останалите членове на обществото. Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства се отчетоха признанието на вина у подсъдимия, даване
на обяснения, способстващи разкриването на обективната истина, а като
отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство се отчете предишното му
осъждане – като лоша характеристична данна за личността му.
Пробацията
според съдебният състав следва да намери израз в следните пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес,***, изразяваща се в явяване и
подписване на подсъдимия Н. пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, и задължителни периодични срещи
с пробационен служител. Срокът на наказанието, който би бил в такава степен
ефективен да постигне целта на наказанието съдът определя на осем месеца.
По делото
са направени разноски в общ размер на 250.00 лв. – за възнаграждения на вещи
лица по изготвяне в хода на досъдебното производство на СМЕ и повторна СМЕ,
които с оглед изхода на делото съдът прие да се възложат в тежест на
подсъдимите А.Г.Х. и Н.А.Н. за заплащането им в полза на ОД на МВР Пловдив,
като всеки един от подсъдимите следва да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК сума в размер на по 125.00 лв.
По изложените мотиви съдът обяви Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.