Р Е Ш Е Н И Е
№ІV-75
17.11.2017г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско
отделение, четвърти въззивен състав, в публично съдебно заседание, на девети
октомври две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кирил Градев
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселка Узунова
2.Мл.с. Красимир Сотиров
при секретаря Ваня Димитрова, разгледа
докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №1220 по описа за 2017г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско
отделение, четвърти въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувно е по повод на постъпила въззивна
жалба с вх. №24505/27.06.2017г., подадена чрез куриер на 26.06.2017г., от
„Виском БГ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Искърско шосе“ №7, Търговски център „Европа“, сграда №9, рампа „А“,
представлявано от Борислав Мирчев, чрез адв.Р.С. ***, срещу Решение
№785/02.06.2017г. по гр.д. №6982/2016г. на Бургаски районен съд, XVI граждански
състав, като неправилно. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че
първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил предявен иск с правно основание
чл.233, ал.1 от ЗЗД за предаване на владението на подробно описани в исковата
молба движими вещи, отдадени под наем на въззиваемия ответник. Излагат се
твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че към момента на
постановяване на обжалваното съдебно решение ответникът не упражнява фактическа
власт върху част от вещите- предмет на наемния договор. Твърди се, че изводът
на районният съд относно преработването, промяната или повреждането на вещите,
за чието връщане е постановен отхвърлителен диспозитив, не почива върху
ангажираните по делото доказателства. Посочва се, че е допуснато нарушение на
процесуалния закон при разпределянето на доказателствената тежест от съда, тъй
като не е възложено в тежест на въззивния ищец с изготвения по делото доклад да
установи обстоятелството, че ответникът упражнява фактическото държане на
съответните движими вещи.
В законен срок по делото е постъпил
отговор на въззивна жалба от „Рувитекс Индъстри“ АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ №3, ет.1, офис
№3, представлявано от Михаил Михов, чрез адв.Л.Ц. от БАК, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение
счита за правилно и законосъобразно. Твърди се, че по делото не са представени
доказателства за предаване на наемателя на наетите вещи. Изтъкват се аргументи
за ненадлежното индивидуализиране на същите. Посочва се, че видно от
представените доказателства въззиваемото дружество притежава право на
собственост върху част от вещите, чието връщане се претендира.
Въззивната жалба е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок за въззивно обжалване, поради което
се явява процесуално допустима.
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а
по същество счита същото за неправилно в частта, с която е отхвърлил исковата
претенция.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото намира за установено следното:
С искова молба с
вх.№32652/12.08.2016г., подадена от „Виском
БГ“ АД е предявено искане за осъждане на ответното дружество „Рувитекс
Индъстри“ АД, на основание чл.233, ал.1, изр. първо от ЗЗД, да предаде
владението на оборудване, което е предоставено на ответника на основание
сключен между страните Предварителен договор за покупко- продажба на движими
вещи от 11.07.2012г. Процесните вещи представляват оборудване, подробно описано
в Приложение №1 към горния предварителен договор, находящо се в гр.Русе, ул.
„Тутракан“ №23А, Главен корпус, цех №2 и представляващо: инсталация за драйбленд,
вентилационна инсталация, компресорно оборудване, кабелно стопанство, състоящи
се от подробно описани в горното Приложение №1 елементи, което оборудване е
монтирано в Главен корпус, цех №2, машина за навиване на платове и тъкани,
както и подробно описани движими вещи представляващи работни инструменти, офис
мебели и компютърна техника, също подробно описани в исковата молба и в
Приложение №1. В исковата молба е посочено, че поради незаплащане на
уговорената цена в размер на 600 000 евро страните постигат съгласие вещите
да бъдат преотдадени под наем, което обстоятелство се установява и от
показанията на разпитаните свидетели. Сключени са последователно Договори за наем от
03.01.2013г., от 25.04.2013г., от 04.11.2013г.- всичките със срок на действие
на договора от 4 месеца. Представен е и договор за наем от 01.03.2014г., със
срок на действие от 10 месеца, както и анекс към него от 11.06.2014г.
Представен е Договор за наем от 01.02.2015г. за процесните вещи, с който е
уговорена наемна цена в размер на 1480 лв. месечно. С Нотариална покана от
03.07.2015г. на Нотариус Румяна Падалска, с рег. №217 в НК, с район на
действие: Районен съд- гр.Русе, връчена на 06.07.2015г. наемодателят е поканил
ответника да заплати в тридневен срок дължими наемни вноски за периода:
м.03.2015г.- м.06.2015г. в размер общо на 7104 лв. Посочено е, че при
неизпълнение на задължението в срок наемодателят ще упражни правото си да
развали едностранно сключения договор за наем. По делото не са ангажирани доказателства
за плащането на претендираната сума. С Нотариална покана от 07.08.2015г. на
Нотариус Румяна Падалска, с рег. №217 в НК, с район на действие: Районен съд-
гр.Русе, връчена на 10.08.2015г. е направено искане за връщането на процесните
вещи, предоставени въз основа на разваления договор за наем от 01.02.2015г.
С отговора на
исковата молба е оспорен предявения иск като неоснователен. Ответникът е
изложил съображения, че не са налице доказателства за предаване на вещите от
страна на наемодателя, както и за несъответствието между претендираните с
исковата молба движими вещи и тези по горния наемен договор. Релевирано е своевременно
възражение за местна неподсъдност на делото. С Определение №5514/12.10.2016г.
по гр.д. №4650/2016г. на Русенски районен съд, първи граждански състав
производството по делото е прекратено и
е изпратено по подсъдност на Бургаски районен съд, където е образувано гр.д.
№6982/2016г.
Представен е Договор за продажба от
01.12.2015г. между „Рувитекс Индъстри“ АД и „Булелектрикс“ ООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Александър Стамболийски“
№3, вх. офисен, ет.5, представлявано от Тодор Златаров, за продажба на студен
смесител, междинен съд за драйбленд, пулт за управление, вентилационна
инсталация, кабелно стопанство и машина за навиване на платове.
Видно от изготвена в
първоинстанционното съдебно производство съдебно- счетоводна експертиза фактура
№5999/31.12.2015г., съставена въз основа на Договор за продажба от
01.12.2015г., е осчетоводена в счетоводствата на дружествата „Рувитекс
Индъстри“ АД и „Булелектрикс“ ООД.
По делото са разпитани като свидетели
Стилиян Михайлов и Недялко Николов относно
обстоятелства касаещи ползването на процесните вещи. От свидетелските показания
на свидетеля Михайлов се установяват отношенията между двете двете дружества,
както и че процесните вещи са били предадени на въззиваемото дружество-
наемател със сключването на предварителния договор. От разпита на свидетеля
Николов става ясно, че към момента на прекратяване на наемното правоотношение
между страните активи на въззивното дружество са били изнесени от частен
съдебен изпълнител, както и че през 2015г. е преоборудвана производствена база
на дружеството.
След
събиране на доказателства първоинстанционният съд е постановил решение, с което
е уважил исковата претенция частично, като е
осъдил
въззиваемото дружество на основание чл.233, ал.1, изр. първо от ЗЗД да предаде
владението на част от претендираните с исковата молба движими вещи, а именно: 2
броя климатик „Хитачи“, модел RAS/RAC- 10EHI, 2 броя климатик „Хитачи“, модел RAS/RAC- 14EHI-2, 2 броя
монитори, 1 брой вискозиметър, 1 брой реовискозиметър, 1 брой апарат за пламна
температура, 1 брой криостат, 1 брой уред за водопропускивост, 2 броя
твърдометър и 2 броя метлер. За останалите вещи искът е отхвърлен с мотиви, че
не се намират в ответника и вероятно са били повредени, негодни за употреба,
унищожени, погинали или преработени, както и че не са индивидуализирани по
надлежен начин.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
С договора за наем наемодателят предоставя
за временно ползване на наемателя определена вещ, срещу което за наемателя
възниква задължение да заплаща наемна цена. Съгласно трайната съдебна практика
на ВКС, при прекратяване на договор за наем за
наемателя възниква задължение да върне наетата вещ на наемодателя. Предаването
представлява двустранен акт на страните по наемното правоотношение. В Решение №131/13.11.2009г. по т.д. №661/2008г., II Т.О.,
на ВКС е прието, че връщането на наетата вещ подлежи на пълно и главно
доказване в процеса с допустимите в процесуалния закон доказателствени
средства. От ангажираните по делото доказателства се установява, че
въззиваемото дружество- наемател е получило фактическата власт върху вещите,
описани в Приложение №1 към Предварителен договор за покупко- продажба
на движими вещи от 11.07.2012г. Видно от чл.6.1. на представения и неоспорен
предварителен договор страните са постигнали съгласие, че процесните вещи се
намират във фактическата власт на въззиваемото дружество „Рувитекс Индъстри“
АД. С горепосочената
Нотариална покана от 03.07.2015г. е отправено волеизявление,
с което е даден 3- дневен срок за изпълнение, считан от връчването на
нотариалната покана. С изтичането му е развален сключения наемен договор. Наемното правоотношение се прекратява с достигането на
писменото предизвестие на наемодателя до адресата- наемател, което в настоящия
случай е удостоверено чрез нотариалната покана от 03.07.2015г. От 10.08.2015г.- датата на получаване на Нотариална покана от 07.08.2015г., наемателят е имал задължението да предаде наетите
вещи, за което обстоятелство не са ангажирани доказателства по делото. В
отговора на искова молба като защитно възражение на въззиваемото дружество е
посочено, че вещите не са били предадени от наемодателя. Не се твърди връщане
на процесните вещи на наемодателя. Районният съд е приел, че от представените
доказателства може да се заключи, че процесните вещи са били предадени от
наемодателя на наемателя, който извод се споделя от настоящата съдебна
инстанция. Ирелевантно относно предявения иск с правна квалификация чл.233,
ал.1, изр. първо от ЗЗД е обстоятелството относно закупуването от наемателя на
сходни вещи от трето лице. Несъобразени със закона са мотивите на
първоинстанционния съд относно неоснователност на исковата претенция предвид
евентуалното повреждане,
негодност за употреба, унищожаване, погиване или преработване на част от процесните
движими вещи. Развалянето на възникнало
наемно правоотношение има за последица възникване за задължение за връщане на наетата
вещ. Обстоятелствата относно това дали вещта се намира у длъжника или е
развалена подлежат на преценка на основание чл.521 от ГПК при образуването на
изпълнителен процес, но същите нямат отношение за основателността на предявения
иск за връщане на наетото. Възражението на наемателя, че процените вещи не се
намират в негово държане не го освобождава от законното му задължение да ги
върне на наемодателя. В случай, че се окаже невъзможно връщането им, поради
ненамирането им в евентуално бъдещо изпълнително производство, следва да се приложи
процедурата по чл.521 от ГПК. Настоящият съдебен състав съобрази, че по
инициатива на ищецае образувано обезпечително производство по
ч.гр.д.№39519/2016г. на СРС, като е наложена обезпечителна мярка запор. Видно
от приложения протокол за опис, процесното оборудване е намерено на адреса,
включително и вещи със снети идентификационни табели. Обстоятелството, че
съдебният изпълнител е намерил вещи, съответстващи по характеристика на
процесните води до извода, че наемателят ги е получил и не ги е върнал.
Неправилно първостепенният съд е
приел, че част от процесните вещи не са в достатъчна степен индивидуализирани,
въз основа на което е отхвърлил частично иска. Движимите вещи се
индивидуализират чрез посочване на техния вид, марка, модел, сериен номер или
други индивидуализиращи белези. В настоящия случай вещите са конкретизирани в Приложение А към
Предварителен договор за покупко- продажба на движими вещи от 11.07.2012г.,
както и Описание на инсталация за производство на драйбленд, представляващи
неразделна част от сключения договор. Вещи със същите характериситики са
установени и описани от ЧСИ Васил Николов, рег.№914, с район на действие:
Окръжен съд- гр.Русе, при извършването на опис, което въззивният съд намира за
достатъчно за възможната индивидуализация на процесните вещи. По отношение на
посочените вещи: шмиргел, бормашина, работен тезгях, стиски/менгеме, плоча
наковалня, чукове, гайковерт, пили, ръчна ножовка, нивелир, комплект гаечни
ключове, количка за кислородна бутилка, газов резач /оксижен/, шкаф за
инструменти, трифазни удължители, комплект свредла, комплект лимбурски ключове,
поялници, амперклещи, тръбарски ключ, електрожен, рефрактометър, динамометър,
апарат за многократно прегъване, парафинова баня, глицеринова баня, механичен
дебеломер, техническа, аналитична и електронни везни, секундомер, комплект
термометри, комплект лабораторни сита, термошкафове, лабораторна пещ,
заседателна маса, бюро, компютри, монитори, радиатор, вентилатор, бойлер със
серпентина, първостепенният съд е следвал да съобрази правилото на чл.64 от ЗЗД, съгласно което, когато се дължи вещ, определена по своя род, длъжникът
трябва да предаде вещ поне от средно качество. Първостепенният съд неправилно е
приел, че липсата на надлежна индивидуализация за горните вещи е основание за
отхвърляне на предявения иск. Съдът следва да отчита изразената воля на
страните при сключването на облигационни правоотношения. В случай, че не са
посочили конкретни марки и фабрични номера на наетите вещи, то се дължи връщане
на вещи от същия вид със средно качество.
С оглед на горното изискуемите предпоставките на чл.233, ал.1 от ЗЗД за
предаване държането на наетите вещи, предмет на прекратения наемен договор са
налице, поради което частта на обжалваното решение, с която е отхвърлен
предявения иск следва да бъде отменена.
В гражданския процес отговорността за
разноски се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска
заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната
страна да й ги заплати. Съдът присъжда само действително направените съдебни
разноски, съобразно разясненията дадени в Тълкувателно решение №6/2012г. на
ОСГТК на ВКС. Заплащането по банков път следва да бъде установено чрез
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В настоящото
производство е представен списък на разноските от въззивното дружество, с който
се претендират разноски в размер общо на 2875,20 лв., от които 355,20 лв.-
държавна такса за въззивното производство и 2520 лв.- адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция, заплатени по банков път. Не са представени
доказателства за превеждането на горната сума по банков път, поради което съдът
следва да присъда разноски за настоящата инстанция в размер на 355,20 лв. В
първоинстанционното съдебно производство са претендирани разноски от ищеца в
размер общо на 5761,76 лв., съгласно списък на разноските /стр.65/, от които
710,40лв.- държавна такса, 2500 лв.- адвокатски хонорар, заплатен по банков
път, 40 лв.- държавна такса за производство по обезпечение на бъдещ иск и 1800
лв.- адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство, 355,68 лв.-
авансово заплатена такса по изп.д.№569/16г. и 355,68 лв.- авансово заплатена
такса по изп.д.№18/17г. По делото не са ангажирани доказателства за заплащането
по банков път на сумата от 2500 лв. С оглед на горното, дължимите
разноски за двете съдебни инстанции се равняват на 3616,96 лв. и след като се
приспаднат присъдените с обжалваното съдебно решение разноски в размер на 200
лв. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2705,60 лв
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №785/02.06.2017г. по гр.д.
№6982/2016г. на Бургаски районен съд, XVI граждански състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от „Виском БГ“ АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Искърско шосе“ №7, Търговски
център „Европа“, сграда №9, рампа „А“, представлявано от Борислав Мирчев, срещу
„Рувитекс Индъстри“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ №3, ет.1, офис №3, представлявано от Михаил
Михов, иск с правно основание чл.233, ал.1, изр. първо от ЗЗД, за предаване въз
основа на развален Договор за наем от 01.02.2015г. на следните вещи: инсталация
за драйбленд, вентилационна инсталация, компресорно оборудване, кабелно
стопанство, машина за платове и тъкани, 1 бр. шмиргел, 1 бр. бормашина, 1 бр.
работен тезгях, 2 бр. стиски/менгеме, 1 бр. плоча наковалня, 2 бр.чукове- 10
кг., 3 бр.- чукове- 0,5 кг., 1 бр. гайковерт, 3 бр. пили, 1 бр. ръчна ножовка,
1 бр. нивелир, 1 бр. комплект гаечни ключове, 1 бр. количка за кислородна
бутилка, 1 бр. газов резач /оксижен/, 2 бр. шкафове за инструменти, 3 бр. трифазни
удължители, 1 бр. комплект свредла, 1 бр. комплект лимбурски ключове, 1 бр.
поялник- 100W, 1 бр. поялник- 250W,
1 бр. амперклещи, 2 бр. тръбарски ключове, 1 бр. електрожен, 1 бр.
рефрактометър, 1 бр. динамометър, 1 бр. апарат за многократно прегъване, 3 бр.
парафинови бани, 3 бр. глицеринови бани, 1 бр. механичен дебеломер, 1 бр.
техническа везна, 1 бр. аналитична везна, 3 бр. електронни везни, 1 бр.
секундомер, 1 бр. комплект термометри, 1 бр.комплект лабораторни сита, 3 бр.
термошкафове, 1 бр. лабораторна пещ, една заседателна маса, едно бюро, един компютър,
един монитор, 1 бр. ел. радиатор, 1 бр. вентилатор, 1 бр. бойлер със серпентина,
климатик Панасоник CS/CU- RE12GKE 2, персонален
компютър DX2200mt Cel D341 Clone Office 2003 XP /инв. №32/, персонален компютър DX2200mt Cel D341 Clone Office 2003 XP /инв. №33/, персонален компютър FSC ESPRIMO /инв.
№19/, персонален компютър NB HP Pavilion /инв.
№74/, 4 бр. настолни компютри втора употреба, както и в
частта на разноските, в която „Виском БГ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Искърско шосе“ №7, Търговски център „Европа“, сграда №9, рампа
„А“, представлявано от Борислав Мирчев е осъдено да заплати на „Рувитекс
Индъстри“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Адам Мицкевич“ №3, ет.1, офис №3, представлявано от Михаил Михов, сума в
размер на 1500 лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски и вместо
него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Рувитекс Индъстри“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Адам
Мицкевич“ №3, ет.1, офис №3, представлявано от Михаил Михов, на основание
чл.233, ал.1, изр. първо от ЗЗД, да предаде на „Виском БГ“ АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Искърско шосе“ №7,
Търговски център „Европа“, сграда №9, рампа „А“, представлявано от Борислав
Мирчев, следните вещи: 1.инсталация за драйбленд Trusuoma, с производителност 1200 кг/ч.,
състояща се от силозно стопанство за течни суровини, площадка за прахообразни
материали, смесител горещо- студено /CM-1/ и пулт за управление, 2.вентилационна
инсталация, състояща се от въздохопроводи от поцинкована ламарина с P1200 мм и
4000 мм, 1 бр. филтър, 1 бр. бленда, 38 бр. решетки, 1 бр. вентилатори и
решетки, 3 бр. осеви
вентилатори Plate 345, вентилатор
42х20 RE 1, 4 бр. канални
вентилатори KV100, осев
вентилатор Plate ExM, осев
вентилатор Plate 314M, канален
вентилатор КЖ 50х30, 38 бр. подвижни жалузийни решетки, въздоховоди от
поцинкована ламарина с P2700 мм, филтри, шапки,
3.компресорно оборудване, състоящо се от компресор COM AIR
2008, модел L117,5.1000080260509, 7,5 бара налягане, 1.63 m/min. Рисивер
800л, произведен от „Техносистем инженеринг“- Пловдив, SN 552/2008
и
обезвлажнител MTA-TTAME, модел ПМП
0270, SN **********, 3.кабелно
стопанство, подробно описано в Приложение №1 към Предварителен договор за
покупко- продажба на движими вещи от 11.07.2012г., 4. машина за платове и тъкани,
модел КМ4 2005 ВР SN0405023, произведена от Gulen
Celik- Р.Турция,
както и 1 бр. шмиргел,
1 бр. бормашина, 1 бр. работен тезгях, 2 бр. стиски/менгеме, 1 бр. плоча
наковалня, 2 бр.чукове- 10 кг., 3 бр.- чукове- 0,5 кг., 1 бр. гайковерт, 3 бр.
пили, 1 бр. ръчна ножовка, 1 бр. нивелир, 1 бр. комплект гаечни ключове, 1 бр.
количка за кислородна бутилка, 1 бр. газов резач /оксижен/, 2 бр. шкафове за
инструменти, 3 бр. трифазни удължители, 1 бр. комплект свредла, 1 бр. комплект
лимбурски ключове, 1 бр. поялник- 100W, 1 бр. поялник-
250W, 1 бр. амперклещи, 2 бр. тръбарски ключове, 1 бр.
електрожен, 1 бр. рефрактометър, 1 бр. динамометър, 1 бр. апарат за многократно
прегъване, 3 бр. парафинови бани, 3 бр. глицеринови бани, 1 бр. механичен
дебеломер, 1 бр. техническа везна, 1 бр. аналитична везна, 3 бр. електронни
везни, 1 бр. секундомер, 1 бр. комплект термометри, 1 бр.комплект лабораторни
сита, 3 бр. термошкафове, 1 бр. лабораторна пещ, една заседателна маса, едно
бюро, един компютър, един монитор, 1 бр. ел. радиатор, 1 бр. вентилатор, 1 бр.
бойлер със серпентина, климатик Панасоник CS/CU- RE12GKE 2, персонален
компютър DX2200mt Cel D341 Clone Office 2003 XP /инв. №32/, персонален компютър DX2200mt Cel D341 Clone Office 2003 XP /инв. №33/, персонален компютър FSC ESPRIMO /инв.
№19/, персонален компютър NB HP Pavilion /инв.
№74/, 4 бр. настолни компютри втора употреба.
ОСЪЖДА „Рувитекс Индъстри“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Адам
Мицкевич“ №3, ет.1, офис №3, представлявано от Михаил Михов, на основание
чл.233, ал.1, изр. първо от ЗЗД, да заплати на „Виском БГ“ АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Искърско шосе“ №7,
Търговски център „Европа“, сграда №9, рампа „А“, представлявано от Борислав
Мирчев, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сума в размер на 3616,96 /три хиляди шестстотин
и шестнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ лв., представляващи сторени
разноски в двете съдебни инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.