№ 46
гр. София, 10.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20231800600045 по описа за 2023 година
В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е
сезиран с частна жалба против определение по чл. 248 НПК, постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 208/2022 г. по описа на РС-С.
С атакуваното определение съдът е приел, че липсват основания да се
приеме, че в хода на досъдебното производство и най-вече след привличане
на подсъдимия към наказателна отговорност със съставяне и връчване на
обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в разрез с правото на защита на същия.
Така застъпеното виждане не се споделя от защитата на подсъдимия,
която атакува определението с частна жалба в законовия срок. В жалбата се
съдържа оплакване за неправилност - противоречие с процесуалния закон –
разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК, относно изискванията към съдържанието
и конкретно към обстоятелствената част на обвинителния акт и критериите за
точност и яснота, на които следва да съответства, за да постигне основната си
функция – да информира подсъдимия за обвинението в кореспонденция с
правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
В жалбата, изготвена от защитника на подсъдимия Р. В. - адв. д-р Р. П.,
се твърди, че липсва яснота относно конкретните действия, в които се е
изразило изпълнителното деяние „лъжесвидетелстване“ по чл. 290, ал. 1 НК.
Твърди се, че изложените от прокуратурата твърдения в обвинителния акт са
неясни, вътрешно противоречиви и създават противоречие между
обстоятелствата част и диспозитива на обвинителния акт досежно формата на
изпълнителното деяние. Това е довело до наличие на неяснота в какво е
обвинен В., поради посочване на три различни фактически „предположения“
за изпълнителното деяние по чл. 290, ал. 1 НК в обстоятелствената част на
ОА. Според защитника нарушението е съществено, тъй като не позволява на
обв. В. да научи в какво точно се обвинява и да организира своята защита.
1
Отправя се искане за отмяна на атакуваното с жалбата определение и за
връщане на делото на РП – И. за отстраняването на съществени нарушения на
процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт и формулиране
на обвинението.
Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания и осъществи
служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт, намери за
установено следното:
Внимателният прочит на обвинителния акт, в частност
обстоятелствената част на повдигнатото обвинение, не обуславят
предпоставки да бъде споделена позицията на защитата като правилна.
Както законосъобразно се е мотивирал първоинстанционният съд,
отказвайки да прекрати съдебното производство, във внесения обвинителен
акт ясно и безпротиворечиво е изложено твърдението, че подсъдимият е
извършил престъплението в конкретна форма на изпълнителното деяние, а
именно – потвърждаване на неистина.
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е налице
твърдяната от защитника неяснота, тъй като от съдържанието на
обвинителния акт става ясно, че В. е обвинен в потвърждаване на неистина –
едната от двете предвидени форми на деянието по чл. 290, ал. 1 НК. Това
деяние според прокуратурата е извършено чрез отправяне на изявление до
съда в показанията му като свидетел при посочената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Действително прокурорът е използвал няколко
различни словесни изражения на твърдените от него фактически
обстоятелства – „съзнавал, че изопачава истината“, „възпроизвежда
твърдения за възприети от него събития“, „не ги е възприел по описания от
него начин“, „потвърдил неистина, а именно заявил пред съда факти и
обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност“. Това
обаче не въвежда неяснота в обвинителния акт. Ясно и в пълнота са
илюстрирани релевантните обстоятелства, въз основа на които прокурорът е
направил своя извод за съставомерност на деянието.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, използваните
изрази от прокурора са форма на изказ, отразяваща изводите за наличие на
признаците на състава на престъплението, съответно от обективна и
субективна страна, но въведените от прокурора словесни формулировки не са
от естество да внесат съмнение по отношение на въпросите в какво е обвинен
подсъдимият – времето, мястото и конкретно начина на извършването му.
Въведеното с частната жалба твърдение за наличие на неяснота предвид
посочването на три различни фактически „предположения“ относно
изпълнителното деяние по чл. 290, ал. 1 НК не може да бъде споделено от
въззивния съд. В действителност е налице безпротиворечивост по отношение
твърдяната от прокурора форма на деянието на подс. В. – а именно, че е
същият е потвърдил неистина, доколкото това е в кореспонденция с
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. Както съвсем
коректно е посочил първоинстанционният съд, „по въпросите на какво биха
могли да се дължат несъответствията на възприятията на В. с
2
действителността може и следва да се проведе доказване в хода на съдебното
следствие“, като обсъждането на тези обстоятелства не е предмет на
разпоредителното заседание.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че липсва твърдяното от
защитника на подсъдимия В. противоречие между обстоятелствата част и
диспозитива на обвинителния акт, което да внася неяснота каква е твърдяната
от прокурора форма на изпълнителното деяние. Така внесеният обвинителен
акт е годен да изпълни функцията си, а именно да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин
да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита.
В обобщение на гореизложеното – изводът на първостепенният съд
относно наличието на необходимото и достатъчното съдържание, е верен и
законосъобразен. Внесеният обвинителен акт отговаря на условията, визирани
в чл. 246, ал. 2 НПК, и не съдържа сочените от защитника недостатъци.
Изложеното по-горе обуславя потвърждаване на атакуваното
определение като съответно на закона и правилно, предвид което на
основание чл. 249, ал. 3 и 4, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 613 от 05.12.2022 г., постановено в
разпоредително заседание по н.о.х.д. № 208/2022 г. по описа на Районен съд –
С. по силата на което е прието, че при изготвяне на обвинителния акт не е
осъществено съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила
по смисъла на чл. 248, ал. 1 т. 3 НПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3