Решение по дело №373/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 ал.1, във връзка с чл.68 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на А. З. Д., депозирана против Решение № 2153-27-89 от 23.08.2024г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- [населено място], с което е отхвърлена негова жалба срещу разпореждане [номер]-27-239#5 от 05.07.2024г., издадено от Ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Шумен, с което на осн. чл.68 ал.1, 2 и 3 от КСО е постановен отказ на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се изразява несъгласие с издаденото разпореждане, потвърдено с процесното решение. Оспорващият счита, че незаконосъобразно не му е зачетен като действителен стажът, прекаран в обучение в професионално-техническо училище за периода от 15.09.1973г. до 13.07.1975г. с продължителност 1 година 9 месеца и 28 дни. Счита, че за времето на обучение липсва правно основание за приложение на разпоредбата на § 1 ал.1 т.12 от ДР на КСО и това време следва да се зачете като „действителен осигурителен стаж“. В този смисъл твърди, че разпореждането и решението са незаконосъобразни и е отправено искане за тяхната отмяна. Претендира се присъждане на разноски по делото с допълнително представено становище от 01.10.2024г., с което се поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован, не се явява. По делото е депозирано писмено становище от гл. юрисконсулт Л. Б.- И. на 15.10.2023г., която оспорва жалбата и излага аргументи.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх. № 2113-27-239, постъпило в ТП на НОИ [населено място] на 12.03.2024г., А. З. Д. направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ЛПОСВ/. Били изискани от ръководител по пенсионно осигуряване и приложени от жалбоподателя относими документи- военна и трудова книжка, удостоверения от работодател и от Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия, относно обучението му в периода 1973-1975г. в специалност „Мозайки, облицовки и настилки“. Видно от опис на осигурителен стаж, приложен по делото, жалбоподателят има 03г. 10м. и 14д. стаж от трета категория и 14г. 08.м и 20д. от втора категория, общо превърнат към трета категория- 18г. 07м и 04д. и навършена възраст към датата на подаване на заявлението- 67г. 00м. 03д. С разпореждане [номер]-27-239#5 от 05.07.2024г., издадено от Ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Шумен, на осн. чл.68 ал.1, 2 и 3 от КСО бил постановен отказ на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите на разпореждането се сочи, че жалбоподателят към датата на заявлението има навършена възраст 67г. 00м. 03 дни и зачетен общ осигурителен стаж без превръщане 15г. 07м. 24 дни, действителен осигурителен стаж 13г. 09м. 26 дни, като е прието, че 01г. 02м. 04 дни е недостигащият изискуем действителен осигурителен стаж. Прието е, че не се следва пенсия по условията на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като заявителят има навършена необходима възраст, но няма изискуемия действителен осигурителен стаж от най-малко 15 години. Разпореждането било връчено на адресата на 08.07.2024г., видно от приложената по делото Декларация на стр.21.

На 24.07.2024г. оспорващият подал жалба срещу разпореждане [номер]-27-239#5 от 05.07.2024г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ– Шумен до Директора на ТП на НОИ– Шумен, с вх. № 1012-27-93/24.07.2024г. В жалбата се твърди, че неправилно било приложено материалното право относно зачитането на действителния трудов стаж и в разпореждането липсват мотиви.

С Решение № 2153-27-89/23.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ– [населено място], оспорено в настоящото производство, жалбата била отхвърлена. Било посочено, че спорният трудов стаж бил положен при действието на Правилник за прилагането на Закона за пенсиите/отм/, съгласно чл.79а т.2 от който, за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано на обучение в професионално-технически училища по сградостроителство и по минно дело само на лицата, които са работили най-малко 5 години по специалността си в производството. Определението за действителен стаж, съобразно разпоредбата на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, изисква същият да е положен като календарно време по трудово или служебно правоотношение, време през което лицето е работило без трудово правоотношение и време през което лицето се е осигурявало за своя сметка, поради което за времето от 15.09.1973г. до 13.07.1975г., представляващо период на обучение в професионално-техническо училище на А.Д. са зачетени 1г. 09м. 28 дни осигурителен стаж от трета категория, която правилно не е приета от пенсионния орган като действителен стаж. Решението било връчено на упълномощения от заявителя представител на 28.08.2024г. Жалбата е подадена до съда чрез административния орган на 02.09.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.118 ал.1 от КСО, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, след изчерпан задължителен административен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обжалваното разпореждане [номер]-27-239#5 от 05.07.2024г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен и Решение 2153-27-89/23.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ– [населено място] са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност – чл.98 ал.1 от КСО, респективно чл. 117 ал.1 т.2, б.„а“.

Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК и липсват пороци във формата или реда за издаване на оспореното разпореждане и решение. Изложени са фактическите основани - фактите, поради които е счетено от административния орган, че не е налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето при условията на чл.68 ал.1-3 от КСО.

Страните по делото спорят относно наличието на предпоставките за придобиване на ЛПОСВ на основание чл.68 ал.3 от КСО.

Разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО съдържа изключения от правилата на чл. 68 ал.1 – 2 от КСО, като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на тези правни основания, до 31 декември 2016г., да придобият право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най- малко 15 години действителен осигурителен стаж, а след тази дата възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст, т.е. към дата на заявлението на жалбоподателя същият е достигнал необходимата възраст- 67 години и 00 месеца и 03 дни. Наличието на първата изискуема предпоставка относно необходимата към датата на заявлението възраст се признава от ответника и това обстоятелство не е спорно между страните. Такова безспорно обстоятелство е и периодът на обучение в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия в [населено място] от 1973г. до 1975г. по специалност, по която заявителят е положил впоследствие труд повече от изискуемите пет години, съгласно 79а т.2 от ППЗП/отм./, видно от писмените доказателства по пенсионното досие.

Като спорен между страните се очертава единствено въпросът, дали това време на обучение следва да бъде зачетено като „действителен осигурителен стаж“ по см. на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи в стажа по чл.68 ал.3 от КСО.

В случая административният орган е зачел общ осигурителен стаж с превръщане от 15г. 07м. 24 дни, действителен осигурителен стаж 13г. 09д. 04 дни, като е счел, че 01г. 09м. 28дни са недостигащ изискуем действителен осигурителен стаж. Оспорващият твърди, че зачетеният като само осигурителен стаж, представляващ обучение в професионално-техническо училище по сградостроителство, следва да се приеме и за действителен такъв.

Настоящият съдебен състав споделя становището на административния орган, като счита, че трудовия стаж през времето на обучение, следва да бъде зачетен за осигурителен стаж, но същия не представлява действителен осигурителен такъв. Съгласно §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО „Действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.“ В разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО изрично е посочено, че времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999г. съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Спорният трудов стаж е бил положен при действието на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите(отм.). Съгласно чл.79а т.2 „зачита се за трудов стаж от трета категория времето, прекарано на обучение в професионално-технически училища по сградостроителство и по минно дело само на лицата, които са работили най-малко 5 години по специалността си в производството“. В настоящия казус жалбоподателят е полагал труд по придобитата специалност в училище в продължение на 11г. 09м. 10д. на длъжност „мозайкаджия“ и „бетонджия“ в СМК Шумен.

Предвид изложеното, положеният от Д. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на обучението му е период, който по силата на закона е признат за осигурителен стаж. Но обучението в професионално училище не създава трудово правоотношение и същото не следва да бъде признато за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 т.12 от ПЗР на КСО. Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган правилно е тълкувал и приложил закона. Съдът съобрази практиката на ВАС по сходни казуси, в която се посочва, че придобитият стаж по време на обучение е общ осигурителен такъв- Решение № 14634 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12036/2014 г., VI о., Решение № 5534 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2753/2017 г., VI о.

След непризнаването за действителен осигурителен стаж за периода на обучение, то действителният осигурителният стаж на оспорващия безспорно не е 15 години, поради което несъмнено се стига до извода, че същият не е придобил право на пенсия при условията на чл.68 ал.3 от КСО.

Ето защо, съдът намира, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ- Шумен е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, като съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на А. З. Д. с [ЕГН] от [населено място], [улица]против Решение № 2153-27-89 от 23.08.2024г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- [населено място], с което е отхвърлена негова жалба срещу разпореждане [номер]-27-239#5 от 05.07.2024г., издадено от Ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Шумен, с което на осн. чл.68 ал.1, 2 и 3 от КСО е постановен отказ на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.